Виктор
Кирилов Стоянов
11

Русе - преференция №107

Съдбата ме изгради с живота край реката (родом от Русе), Балкана (майка ми е от Карлово) и широкото поле на столицата. Областите, в които се намират проучих навред и нашир с велосипед и до ден днешен това е основното ми транспортно средство и кауза.   Завърших АГ “Гео Милев”-Русе (английски и немски) и СУ “Св.Климент Охридски” като бакалавър по история и география последвано от магистратура културна и политическа география. От 2005 г насам работя в САЩ през лятото, където станах спасител и продължих в една и съща компания на различни управленски позиции и техническа специализация.  Дългогодишен кръводарител съм (54х) и в един период това бе основна кауза за мен в БЧК. Начинът ми на живот доведе до политическата ми еманципация и през 2013 г се влях в редиците на ПП ”Зелените”, днес ПП ”Зелено движение”.

Съдбата на България трябва да се кове от визионери изградили се през 21 век, а не соц креатури, които талантливо боравят със счетоводството. Във всичките си пътувания проучвам в различни сфери от живота какво са направили другите за да преценя какво и как можем да подобрим в страната ни.

Примерът не е единственото – то е всичко! Емпатията е кръвта на обществото!

 

ОБРАЗОВАНИЕ

Директорите на учебните заведения се назначават от властимащите и тяхната задача е да спазват каквото се спусне централизирано отгоре и да си направят бюджета. Лансират се “наши” училища и всеки изборен цикъл е като гара разпределителна, кои ще бъдат пуснати напред и кои ще са следващи. Децентрализацията е пътя за скъсване с този порочен кръг. Пример от запад е института на Алумни, чрез който се постига автономност и действителна конкуренция, а не планова на цикли.

Много хора се упражняват на тема образование и какво трябва да се направи, но накрая учителите са тези, които имат директен досег с учениците. Учителите обаче се назначават от директорите, а те са политически поставени от властимащите. За да нямат проблеми с бюджета формират колектив от не създаващи проблеми при гласуването му, което води до взаимна потребност от възрастни учители, които нямат интерес да се правят промени. Получава се малък на брой учебни заведения, които подхождат новаторски към образованието, училищата се подреждат като на жп гара и всеки изборен период се решава, кое ще бъде начело, кое ще бъде следващо и така, по коловози се следва зададената централно посока.

На запад съществува автономното управление обезпечено от Алумни структура. Това са завършилите дадено учебно заведение, които остават негови членове до живот и знаят неговите проблеми, имат виждане за неговото развитие и бидейки свързани с имената си с него имат интерес то да просперира. Тази структура определя, кой и как ще управлява и генерирайки значителни средства допринася за различната степен на автономност от община или правителство. Това дава възможност за децентрализирана реформа на ниво училище, а не както повечето се опитват централизирано да решават за цялата страна, което е пропиляване и похабяване на ресурс. Това конкурентно начало ще доведе до модерно и приобщаващо образование.

ПОЩА

Пример за разграденият ни двор, всеки има достъп до нея и безконтролно влизат хора с рекламна цел да ни подхвърлят нещо. В САЩ достъп до пощенските кутии имат само пощальоните и те са от затворен тип, федерално престъпление е да вземеш чужда поща. Маркетинг е възможен само чрез тях и това носи приходи. Дава и възможност да гласуваш по пощата получавайки бюлетината си в нея.

Днес всеки може да ни сложи нещо в пощенската кутия и тя се превръща в индикатор за присъствие в дома, което е предпоставка да бъде набелязан за проникване. Кой ли не, напира да ни ползва като маркетингови обекти и безогледно да тъпче каквото си иска в пощенската ни кутия. Пощите са свили дейността си до обслужване главно на институции и делата им с гражданите, което води до хронично безпаричие.

Пример за това, което може да се направи ще дам със САЩ. Там достъп до пощенските кутии имат само пощальоните и те са от затворен тип като е федерално престъпление да вземеш чужда поща. За да станеш обект на маркетинг първо даден субект трябва да се договори с пощата за въпросната услуга и да я възложи за изпълнение. След това е нужно да разрешиш такъв чрез анкета, като по този начин контролираш какво достига или не до теб. Това повишава сигурността и генерира приходи за пощите. Системата е разработена до толкова добре, че ти дава възможност да гласуваш получавайки бюлетина в пощенската си кутия и да си спестиш време от опашки и за транспорт.

ОКОЛНА СРЕДА

Какво ли не се изговори за Зелената сделка, а в България, някои дори се хвалят, че са я спрели. Има много проблеми, пред които е изправена страната, но в екологично отношение един от тях е проблема с МПС. Много страни заявиха в различни периоди, че ще забранят МПС с ДВГ, а при нас това дори не е тема за разискване.

За мен България трябва да създаде план до 2050г това да стане реалност и при нас.

Днес живеем сред автомобилите си и света ни се върти около тях, вместо да е обратното.

За мен трябва незабавно да се приеме законодателство, което забранява строежа в населени територии с определена гъстота (да кажем 500д/км²) на сгради без паркоместа в подземни или надземни нива.)

Радостен факт е, че все повече се декларира загриженост за природата и животните. За жалост едни го правят от демагогия за извличане на дивиденти, а други действително живеят и действат с умисъл възможно най-малко да навредят на средата, която ги заобикаля, а когато това е невъзможно предприемат мерки за подобряване на ситуацията. По цял свят имаше и има призиви за устойчиво развитие и ангажиране с ограничаване на антропогенният натиск над планетата, но човечеството се държеше като разглезено дете и заявяваше, че няма сили и ресурси да го стори. Когато ковид 19 влезе с гръм и трясък в ежедневието ни, изведнъж сили и ресурси се намериха да се борим с този симптом и последствие от съвкупният ни начин на живот.

Това подейства отрезвяващо и ангажираността да живеем повече с умисъл какво причиняваме се засилва от ден на ден. Слаба страна на България е бавното планиране, ако изобщо има такова и изпълнението на поставените задачи. Много страни заявиха в различни периоди, че ще забранят МПС с ДВГ, а при нас това дори не е тема за разискване.

За мен България трябва да създаде план до 2050г това да стане реалност и при нас.

Автомобилизацията късно се развива в страната и това дава отражение през социализма при изграждане на жилищата ни и прилежащата инфраструктура. Днес живеем сред автомобилите си и света ни се върти около тях, вместо да е обратното. Затлачват градската инфраструктура и не просто замърсяват, но завладяват зелените площи, като по този начин ги унищожават и допринасят за многократното повишаване на ФПЧ. Вторият способ, чрез който ни вредят също не се разисква достатъчно и съответно не се вземат реални мерки за неговото решение.

За мен трябва незабавно да се приеме законодателство, което забранява строежа в населени територии с определена гъстота (да кажем 500д/км²) на сгради без паркоместа в подземни или надземни нива. В САЩ, дали си собственик или наемател в дадена сграда няма особено значение, всеки се подписва в договора си, че се задължава да спазва определени правила и тяхното нарушение води до санкции. Едно от тях е именно за паркоместата, тяхното наличие, разпределение и брой (предвиждат се обикновено и такива за посетители). Ако си бил без автомобил, но това се промени и няма свободно място, което да придобиеш то просто няма да имаш възможност да го паркираш в околността, защото бързо ще се озове на наказателен паркинг. Или ще намериш платен паркинг или ще трябва да се преместиш, след като автомобила е станал необходимост. Има дори цели сгради, които изключват възможността живущите да имат автомобили, но имат паркинг пространство за велосипеди.

ТРАНСПОРТ

Магистрали, магистрали и пак магистрали, но те всъщност трябва да са последни, защото иначе струва прекалено скъпо. Географията на България я поставя на кръстопът, между три континента, което означава голям транзитен трафик. От своя страна, това се превежда в амортизация на пътната мрежа, вредни емисии, шум, ПТП и загуба на животи.

РЕШЕНИЕ: Интермодални терминали, с подходящо законодателство транзитният трафик ще бъде качен на влакови композиции и така ще преминава страната. Вредата от горепосочените ще намалее и ще оздравим БДЖ, което поглъща стотици милиони левове всяка година. )

В последното десетилетие се концентрира значителен ресурс в строежа на магистралната ни мрежа. Принципно, това е необходимо развитие, но то трябва да е предхождано от развитието на железопътната мрежа и в частност изграждането на интермодални терминали. Наличието на такива ще позволи транзитните превози извършвани през територията на страната ни да преминават изцяло чрез влакови композиции. Това ще доведе до вдъхване на живот в БДЖ, свиване на вредните емисии от тежкотоварните МПС, трафика и шума ще намалеят, като амортизацията на пътните артерии ще е в пъти по-ниска. Не случайно железопътната мрежа се нарича гръбнака на транспортната система и се води за държавнически акт, нейното разгръщане.

Шосейната мрежа се разви значително, а за железопътната остана единствено частична модернизация без нови релации. Бидейки от Русе ще дам пример, че би могло да се построи отсечка от гр.Бяла до гр.Левски, с помощта на която пътя до София ще се скъси с до 1ч., което ще направи влака още по-конкурентен и предпочитан пред автомобилният транспорт.

ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ

Тук не съм в свои води, но когато погледнем ресурсите имам какво да посоча. Последните години студентите по медицина се увеличават от близо 6000 през 2013 г до близо 12 500 през 2020 г, като 56% са чужденци. Отделно, мнозинството от тях не се реализират в България. Мед ни капе на сърцето да ни сравняват с Швейцария, но има сфера, в която действително можем да се равняваме.  Имаме 5000л/с дебит на минерални води, това позволява едновременното провеждане на балнеоложки процедури за 1.4млн. души, или за 23млн/г при 20 дневен курс на лечение. Сега си представете колко медицински високоплатен персонал би бил нужен, както и за съпътстващи и обслужващи дейности, числото е в стотици хиляди. Това означава и хора в детеродна възраст да са добре платени и реализирани в България. Това означава и достъпна профилактика за населението водеща до по-добър здравен статус.

Като дългогодишен кръводарител и активист в сферата искам да посоча някои неща и за:

КРЪВОДАРЯВАНЕ

14 юни обявен от ООН за Световен ден на кръводаряването

Всяка количествена и качествена промяна на кръвта води до изменение в здравният статус на човек с възможен фатален изход. В повечето случаи когато е необходима кръв става въпрос за операция, раждане или преливане с цел засилване на организма. В България годишно се кръводарява под 170 000 пъти, при необходимост от 360 000 пъти за да се обезпечи нормалната работа на системата. Ежедневието на българина го промени и рядко се случва доброволно и безвъзмездно да кръводари. В повечето случаи това се осъществява под натиска на спешност, което означава роднини, приятели, познати или платени донори да го сторят с вероятност да скрият дадено противопоказание, което води до риск за тях и за нужда от проверка за годност на кръвта.

БЧК не успява да обхване с разяснителни кампании за кръводаряване 50 000 завършващи средно образование или над 200 000 студенти и затова е нужно да се промени нещо. Армията, наброяваща около 40 000 души също не успява да компенсира.

Възможни варианти могат да бъдат различни видове стимули като лотарии примерно. Всеки доброволно безвъзмездно кръводарил се вписва в национален регистър или приложение (има съществуващи) и това му генерира участие в месечна областна лотария ( примерно билети за различни събития, карта за градски транспорт…), а в случай на нужда или за напомняне за ново кръводаряване ще може да се свържат с него/я. Вписва се също и за национална лотария провеждаща се еднократно в годината, но с много по-голям фонд и награди. Би могло да се комбинира и с идеята за даване на сума при навършване на пълнолетие, която се обвързва по същият начин с до две кръводарявания за изминалата година (примерно ваучери за 100лв за ползване при посещение на 100-те туристически обекта и при втори път ваучери за 100лв за храна). За да участва обаче трябва да премине учебен час от сертифицирано НПО (БЧК или друго), където му се разяснява всичко преди да пристъпи към акта.

Област Русе проблеми – решения

Приоритет трябва да се постави над свързаността:

1. Над 30г. се бави реализацията на интермодален терминал, който с подходящо законодателство ще отстрани от шосейната мрежа транзитният трафик на тежкотоварни машини, което ще доведе до вдъхване на живот в БДЖ, свиване на вредни емисии от тежкотоварните МПС, намален трафик и в пъти по-ниска амортизация на пътните артерии. Реализацията на този проект може да доведе и до строежа на скоростен път до Велико Търново (всяка година загиват множество русенци по него) вместо магистрала поради отстраняване на значителна част от трафика, което ще доведе до свиване на нужните инвестиции и ще отпадне прокарването на ново натоварващо природните ресурси трасе (настоящият проект разсича Природен парк Русенски Лом). На тези два проекта трябва да се даде начало на реализация.

2. Русе е граничен град, но вътрешното му развитие също е обусловено от изкуствени граници. Железопътната магистрала Русе – Горна Оряховица – Подкова и първокласен път #5 Русе – Велико Търново – Маказа разсичат града и ограничават движението в него до няколко пресичания. Съвременното изискване към транспортната мрежа е транзитните артерии да минават надземно или подземно в участъците с висока гъстота на населението за да не бъдат пречка в свързаността на отделните градски пространства. Сегашното положение води до множество обходни маршрути, което коства много на икономиката, екологията и хората в града. Поради националният и интернационален характер на посочените артерии  ще търсим финансово и институционално решение на по-високо равнище

3. Същото се отнася за нов мост / тунел облекчаващ и заместващ, в случай на ремонт съществуващият “Мост на Дружбата”. Крайно време е да се премине към неговата реализация.

Теми много, но дела трябват, за което гласувайте в МИР 19 с бюлетина #11, преференция 107