“Демократична България” призовава за продължаване на съдебната реформа и нормализиране на политическия живот

15 април 2022, петък Facebook Twitter Viber

Съпредседателят на “Демократична България” Христо Иванов призова за продължаване на съдебната реформа и нормализиране на политическия живот в изказване в Народното събрание.

Пълният текст на изказването на Христо Иванов:

Това, което се случи вчера си заслужава да се осмисли политически. Дебатът и закриването на специализираното правосъдие и решението на Софийския районен съд и какво следва оттук нататък. Вчера закрихме една институция, която се беше превърнала в емблема на политическата злоупотреба с правосъдието във България. Тя беше създадена, за да се избегне необходимостта от истинска реформа на редовното правосъдие, особено на прокуратурата в България. Беше създадена, за да изпълни програмата “Ние ги хващаме, те ги пускат”, т.е. да престане нормалният съд в България да пуска онези, които бяха нарочени от тогавашното правителство за хващане. И беше създадена, за да бъде паралелна структура на нормалното правосъдие в България, което да отговаря по-гъвкаво на очакванията на определена политическа конюнктура. 

Ликвидацията на тази структура е много важна крачка към нормализацията не просто на правосъдието в България, но и на политическия живот в страната. Нещо, което сега, на фона на огромните кризи, пред които страната е изправена, е толкова по-неодходимо и по-важно. България и светът се намират в абсолютно безпрецедентна ситуация. 

Политическите генерации, които са представени в тази зала, и смятам, че всички ще се съгласите, че никога не е било толкова сложно политически, геополитически и икономически. Войната в Украйна е безпрецедентна от края на Втората световна война по своите размери, по потенциалния си глобален обхват. Икономическата криза, която следва ковид кризата, военният конфликт в Украйна, руската агресия и предизвикателство срещу установения международен ред – всичко това ни изправя пред чудовищни сътресения и предизвикателства и се случва в момент, в който българската политическа система абсолютно няма език, на който да произведе съгласие. Не спорим просто за политически различия, не спорим за идейни различия. Ние се обвиняваме взаимно в криминалитет, в зависимости и в конспиративни теории. И аз съм го правил. Но това разделя българското политически общество по начин, който прави морално недопустимо да се търсят съгласия за някакви важни неща, като например как отговаряме на предизвикателствата в Украйна. Напълно немислима прави възможността за намирането на някакъв национален консенсус – дали за украинската криза, дали за необходимостта да решим въпроса със Северна Македония. 

Самата възможност за някакъв разговор е поставена под въпрос, защото взаимно сме се нарекли престъпници. А се наричаме взаимно престъпници, включително защото в България не можем да се съгласим, че това е прерогатив на единствено на независимата съдебна власт, защото й нямаме доверие и не можем да я реформираме. Това, което трябва да направим – ние трябва да се съгласим, че трябва да намерим съгласие да реформираме правосъдието, така че наистина всички да се съгласим, че то може да се произнася по съмнения за извършени престъпления, включително от политически лица при пълно доверие за неговата независимост. 

Политическата система няма нужда да произнася присъди от тази трибуна. Но също така – че политическата система не бива да бъде прибежище за хора, които се крият зад имунитета на народните представители или политически лидери от правосъдието. Защото ако се съгласим, че правосъдието може да се произнася, то няма да превръщаме тези казуси в политически. Това са двете страни на едно уравнение на възможната нормализация на българския политически живот, така че да можем да казваме – имаме политически различия по Х, Y, Z, идеи, концепции, но когато става въпрос за национален интерес можем да си подадем ръка и да говорим за някакви неща.

Вчера г-жа Атанасова, коментирайки решението на СРС, каза нещо интересно: “Надявам се, че няма да го затворите и него”. Ние го отворихме в някакъв смисъл. Всъщност ликвидирайки специализираното правосъдие, казахме: “Всички казуси трябва да се решават в конвенционалния съд. Не в онзи политическия съд”. Защото най-лесното нещо беше да се опитаме да го прихванем и да го обърнем в същата политическа употреба, само че с друг знак. Затваряйки този съд, ние казахме: “Ще се произнася конвенционалният съд”. Това произнасяне очевидно не е в полза на управляващите. Но аз също казвам: “Да живее независимият български съд!”. Ето има български съд, който може да се произнесе свободно не в полза на управляващите с доста артикулирано решение. Това е хубаво. 

Ние трябва да си направим изводите как оттук нататък да създадем такива процедури, такива институции и условия, че цялата тази материя да се разглежда от независим съд и вчера направихме важна стъпка в тази посока. Същите важни стъпки са да реформираме КПКОНПИ, да променим нейното ръководство, за да може да се има доверие на тази институция, че ще бъде в състояние да събира доказателства за разследването на корупция, включително по високите етажи на властта, да преследва парите от престъпна дейност, по начин, който не противоречи на основни стандарти на правото. 

Следващата стъпка, която трябва да направим – дайте да опитаме платформата, която беше създадена и в която не пожелахте да се включите – комисията за промени в конституцията, да намерим начин заедно да я използваме да изработим един общ проект за промени в конституцията. За да можем да да направим следваща стъпка към нормализацията на българския политически живот. 

Вчерашният ден и гласуването по специализирания съд на фона на всякакви разделения и напрежение в управляващата коалиция показа, че смисълът на това управление все пак е достатъчно важен, за да ни обединява. Надявам се, че кратка почивка по Великденските празници емоциите ще отстъпят, разумът ще се върне и ще можем да работим нормално, защото алтернативата на изборите е абсолютно непоносима за България в този момент. Рискът да предизвикаме избори, които да бъдат спечелени от Путин, е нещо, което никой не може да си позволи да предизвика. Така че колеги предлагам да продължим по линия на правосъдната реформа, да намерим начин да рестартираме комисията за реформа на конституцията и да нормализираме политическия живот в страната поне с една идея.