Закон за допълнение на Закона за обществените поръчки

25 юни 2022, събота Facebook Twitter Viber

Поискахме промяна на инженеринга при обществените поръчки

ПРОЕКТ!

ЗАКОН

ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ

(Обн. ДВ. бр.13 от 16 Февруари 2016г., доп. ДВ. бр.34 от 3 Май 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.63 от 4 Август 2017г., изм. ДВ. бр.85 от 24 Октомври 2017г., доп. ДВ. бр.96 от 1 Декември 2017г., изм. и доп. ДВ. бр.102 от 22 Декември 2017г., изм. ДВ. бр.7 от 19 Януари 2018г., изм. и доп. ДВ. бр.15 от 16 Февруари 2018г., доп. ДВ. бр.17 от 23 Февруари 2018г., доп. ДВ. бр.24 от 16 Март 2018г., доп. ДВ. бр.30 от 3 Април 2018г., изм. и доп. ДВ. бр.49 от 12 Юни 2018г., изм. ДВ. бр.77 от 18 Септември 2018г., доп. ДВ. бр.80 от 28 Септември 2018г., изм. и доп. ДВ. бр.86 от 18 Октомври 2018г., изм. ДВ. бр.102 от 11 Декември 2018г., изм. ДВ. бр.105 от 18 Декември 2018г., изм. и доп. ДВ. бр.17 от 26 Февруари 2019г., изм. и доп. ДВ. бр.83 от 22 Октомври 2019г., изм. и доп. ДВ. бр.102 от 31 Декември 2019г., доп. ДВ. бр.23 от 14 Март 2020г., изм. и доп. ДВ. бр.107 от 18 Декември 2020г.)

1. Създава се чл. 3а както следва:

Чл. 3а (1) ,,Инженеринг” е комплексна услуга в строителния инвестиционен процес, осъвместяваща извършване на проучвателни и/или проектни дейности по една или повече части на устройствените планове и инвестиционните проекти, заедно с изграждане на строежа от началото до края на строителния процес, включително изпълнение на всички видове инсталационно оборудване и окончателно завършване на площадката в границите на парцела до предаване на строежа на възложителя.

(2) Строителство при условия на инженеринг се допуска само в следните случаи:

при изграждане на национални обекти по смисъла на §1 от Допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост, за които в Република България не са налични познания и опит за тяхното проектиране и/или технология за тяхното изпълнение;
при изграждане на общински обекти от III, IV, V и VI категории, съгласно чл. 137 от ЗУТ, финансирани по европейски програми или от общинските бюджети, със срок на изпълнение до една календарна година и строителна стойност до 120 х. лв. без ДДС;
при изграждане или възстановяване на обекти във връзка с отстраняване на последици от природни бедствия, аварии или други форсмажорни обстоятелства.

(3) При строителство на обекти чрез инженеринг изпълнителят е длъжен да изготви от името и за сметка на възложителя подробен устройствен план, инвестиционен проект, да се снабди с разрешение за строеж и да извърши строителството.

(4) За строежи, които не се изпълняват чрез инженеринг, задължително се провеждат отделни конкурси и/или търгове за проектиране, за надзор и за строителство. Контролният инженер по част ,,Конструкции” се избира от възложителя.

МОТИВИ

Към Закон за допълнение на Закона за обществените поръчки

Използваната у нас форма на инженеринг в строителството се отличава с осъвместяване на проектирането и изпълнението на строежите под егидата на строителните фирми, спечелили обществените поръчки. Тази форма на осъвместяване на различни по отговорност дейности под шапката на строителя не е в защита на обществения интерес. Тя е неправилна и корупционна, като създаденият продукт (строежите) е със съмнително качество, спорна сигурност и несъразмерно високи цени.

Негативните последици от прилаганата в нашата страна форма на инженеринг са както следва:

– възникване на финансова зависимост на проектанта от строителя, като първият трябва да удовлетворява желанията на втория. По този начин се ограничава свободата при вземане на проектни решения от страна на проектанта, като в повечето случаи те не са в интерес на качеството и сигурността на строежа, а са с чисто комерсиален характер, задоволяващ икономическия интерес на строителя и политическите фактори, които са лобирали за спечелване на съответната обществена поръчка;

– водещата роля на строителя в строителния процес му дава възможност да си избира лоялен проектант, който много често няма съответния опит и квалификация, но е готов заради хонорара си да защитава финансовия интерес на строителя. Освен това при инженеринг проектантът много често е принуждаван да се съобразява с техническите и технологични възможности на строителя. В резултат на това не винаги се избира най-доброто решение, изготвят се некачествени проекти, а резултатът е некачествено строителство;

– формален авторски надзор, осъществяван от финансово зависими от строителя проектанти, който е в ущърб на качеството и цената на строителството, а оттам на възложителя и на обществото. Неслучайно, поради тази причина, авторският надзор у нас се нарича шеговито “авторски позор”;

– лошо качество на строежите, съчетано с високи, може да се каже, корупционни нива на цените. Често срещана практика е по време на строителството, заложените в обществената поръчка материали да се заменят с по-некачествени, но по-евтини. По подобен начин се променят и съответните количества и параметри на обекта, като целта винаги е една и съща – по-голяма печалба за строителя. Най-използваната за тази цел схема е чрез т.н. “непредвидени” работи или количества, чиито обем и цена са много относителни и трудно определими особено , когато обективният контрол на обекта от страна на проектанта и надзорната фирма е невъзможен поради финансовата им зависимост от строителя;

– необосновано висока цена на строежите, определяна без наличие на проект, по “експертна” оценка от анонимни и зависими от политическата конюнктура “експерти”. Обективен факт е, че строежите, изпълнени с осъвместяване на проектирането и строителството, т.е. по т.н. български инженеринг, са поне с 30-40% по-скъпи от тези, изпълнени чрез осигурена финансова независимост на проектант и строител. Освен това поради корупционните практики, съпътстващи българския инженеринг, цената на обектите се увеличава допълнително с още 10-40% от тяхната стойност.

Девалвиране качеството на проектантския труд, ликвидиране фигурата на независимия проектант и създаване на олигархична прослойка от строители, управляващи и владеещи целият строителен процес не е в полза на държавата, обществото, сигурността и качеството на строежите.

Вносители:

Предварителна оценка на въздействието

на Проект на Закон за допълнение на Закона за обществените поръчки

І. Част първа

Елементи на оценката	Аргументация
Основания на законодателната инициатива	Основният проблем при българската форма на инженеринг е създаването на финансова зависимост на проектанта и строителния надзор от строителят, който е спечелил обществената поръчка. Така строителният процес протича в условия на остър конфликт на интереси, който се толерира от държавните институции и общините, поради големите възможности за реализация на корупционни схеми. Законодателната инициатива си поставя за цел да се прецизират случаите, при които строителният инвестиционен процес може да се изпълнява чрез инженеринг, като се гарантира независимостта между проектант, надзор, строител и технически контрол по част “Конструкции”.
Заинтересовани групи	1. Българската държава и обществото като цяло, заради очаквания по-добър резултат от разходване на обществени средства и подобряване на средата.
Анализ на разходи и ползи	Не са необходими икономически, социални и другите публични разходи за реализирането на законодателната инициатива, следователно няма и очаквания за значителни или второстепенни такива. Ползите ще гарантират подобряване на очакваните резултати от разходване на публични средства, разширяване на допуска до участие в процедури по възлагане на обществени поръчки.
Административна тежест и структурни промени	1. Не се предвиждат и не са необходими административни промени, като закриване, сливане или създаване на нови административни структури. 2. Със законодателната инициатива не се въвеждат или изменят регулаторни режими и такси.
Въздействие върху нормативната база	Не са необходими непосредствени или последващи промени в други нормативни актове в резултат от приемането на законодателната инициатива.

Вносители:

Накратко:

"Демократична България" внесе проект за промяна в Закона за обществените поръчки, с който цели съществено да се промени идеята за инженеринг при осъществяването на големи проекти. Използваната у нас форма на инженеринг в строителството се отличава с осъвместяване на проектирането и изпълнението на строежите под егидата на строителните фирми, спечелили обществените поръчки. Тази форма на осъвместяване на различни по отговорност дейности под шапката на строителя не е в защита на обществения интерес. Тя е неправилна и корупционна, като създаденият продукт (строежите) е със съмнително качество, спорна сигурност и несъразмерно високи цени.

Защо е важно:

Основният проблем при българската форма на инженеринг е създаването на финансова зависимост на проектанта и строителния надзор от строителят, който е спечелил обществената поръчка. Така строителният процес протича в условия на остър конфликт на интереси, който се толерира от държавните институции и общините, поради големите възможности за реализация на корупционни схеми. Законодателната инициатива си поставя за цел да се прецизират случаите, при които строителният инвестиционен процес може да се изпълнява чрез инженеринг, като се гарантира независимостта между проектант, надзор, строител и технически контрол по част “Конструкции”.