Закон за изменение и допълнение на Изборния кодекс

  • 15 април 2021
  • Закон за изменение и допълнение на Изборния кодекс

ЗАКОН

за изменение и допълнение на Изборния кодекс

(Обн. ДВ. бр.19 от 5 Март 2014г., изм. ДВ. бр.35 от 22 Април 2014г., изм. ДВ. бр.53 от 27 Юни 2014г., изм. ДВ. бр.98 от 28 Ноември 2014г., изм. ДВ. бр.79 от 13 Октомври 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.39 от 26 Май 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.57 от 22 Юли 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.85 от 28 Октомври 2016г., доп. ДВ. бр.97 от 6 Декември 2016г., изм. ДВ. бр.20 от 7 Март 2017г., изм., бр. 85 от 24.10.2017 г., бр. 94 от 13.11.2018 г., изм. и доп., бр. 102 от 11.12.2018 г., в сила от 1.01.2019 г., бр. 17 от 26.02.2019 г., бр. 21 от 12.03.2019 г., в сила от 12.03.2019 г., изм., бр. 29 от 8.04.2019 г., в сила от 8.04.2019 г., бр. 34 от 23.04.2019 г., изм. и доп., бр. 60 от 30.07.2019 г., в сила от 30.07.2019 г., изм., бр. 61 от 2.08.2019 г., в сила от 2.08.2019 г., изм. и доп., бр. 88 от 13.10.2020 г., изм., бр. 107 от 18.12.2020 г.)

 

§ 1. В чл. 5 се правят следните изменения и допълнения:

1. Досегашният текст става ал. 1.

2. Създава се ал. 2:

“(2) Пощенското гласуване се провежда в период от не по-малко от 14 и не повече от 25 дни, определен от Централната избирателна комисия. Пощенското гласуване приключва 5 дни преди изборния ден по ал.1.”

§ 2. В чл. 7 се добавя нова ал. 5:

“(5) Изборен район да се обособява и извън страната.”

 

§ 3. В чл. 14 се правят следните изменения:

  1. Алинея 1 се изменя така:

“Чл. 14. (1). Избирателните секции извън страната се образуват:

1. където има дипломатическо или консулско представителство – при наличие на не по-малко от 20 избиратели, подали заявление по чл. 16, ал. 1;

2. извън т. 1 – при наличие на не по-малко от 40 избиратели, подали заявление по чл. 16, ал. 1; при избори за членове на Европейския парламент от Република България такива секции се образуват само в държави – членки на Европейския съюз;

3. в местата, в които на проведени до 5 години преди изборния ден избори е имало образувана поне една избирателна секция, в която са гласували не по-малко от 100 избиратели; списъкът на местата се обявява от Централната избирателна комисия не по-късно от 50 дни преди изборния ден;

4. извън местата по т. 1 – 3 по преценка на ръководителите на дипломатическите и консулските представителства въз основа на общия брой подадени заявления или на общия брой на гласувалите на предходни избори, включително и когато броят на подадените заявления за определено място е по-малък от 40; ръководителите на дипломатическите или консулските представителства на Република България изпращат мотивирано предложение до Централната избирателна комисия не по-късно от 22 дни преди изборния ден.”

 

2.  Алинея 5 се отменя.

§ 4. В чл. 18, ал. 1 и ал. 2 след думата “машинното” се добавят “и пощенското”.

§ 5. В чл. 36 се правят следните изменения и допълнения:

  1. В ал. 1 думите “през интернет страницата на съответната община по настоящия адрес на лицето” се заменят с думите “до кмета на съответната община по настоящия адрес на лицето”.
  2. Създават се нова ал. 4:

“(4) Заявление за вписване в избирателните списъци по настоящ адрес може да се подава и до Главна дирекция “Гражданска регистрация и административно обслужване” към Министерството на регионалното развитие и благоустройството чрез интернет страницата главната дирекция. В заявлението се посочват трите имена, единния граждански номер и номера и вида на документ за самоличност. За подаване на заявлението не се изисква подпис.”

  1. Досегашната ал. 4 става ал. 5.

§ 6. В чл. 46 се правят следните изменения:

  1. Алинея 2 се изменя така:

“(2) Комисията се състои от 9 членове, включително председател, двама заместник-председатели и секретар.”

 

  1. Аленея 4 се изменя така:

“(4) Председателят, заместник-председателите, секретарят  и членовете на Централната избирателна комисия се избират от Народното събрание.”

  1. Алинеи 8 и 9 се отменят.

 

§ 7. В чл. 47 се правят следните изменения:

  1. В ал. 1 запетаята след думата “избират” и изразът “съответно назначават” се заличават.
  2. Алинея 2 се изменя така:

“(2) След провеждане на процедурата по ал. 1 народните представители правят предложение до Народното събрание за избор на председател, заместник-председатели,  секретар и членове на комисията.”

 

§ 8. В чл. 53 се правят следните изменения и допълнения:

  1. В ал. 3 думите  “от половината”  се заменят с “от две трети”;
  2. В чл. 4 думите  “две трети” се заменя с “повече от половината”/

§ 9. В чл. 54, ал. 2 думите “гласуването с машини” се заменя с “машинното и пощенското гласуване”.

§ 10. В чл. 57, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:

1. В т. 32 след думата “машинното” се добавят думите “и пощенското”.

2. Точка 34 се изменя така:

“34. определя техническите параметри и стандарти за електронно подписване на списъци на избиратели, подкрепящи регистрация на партия, коалиция или инициативен комитет и ги публикува на интернет страницата на комисията едновременно с публикуването на образците на изборните книжа.”

3. В т. 35 след думата “машинното” се добавят думите “и пощенското”.

4. В т. 41 след думата “машинното” се добавят думите “и пощенското”.

5. В т. 42 след думата “машинното” се добавят думите “и пощенското”.

6. Създава се т. 50:

“50. определя условията и реда за провеждане на пощенското гласуване и контролира реда за провеждането му и обработката на данните от него”.

§ 11. В чл. 58, ал.1 изразът “по чл. 57, ал. 1, т. 5, 6, 10, 11, 12, 14, 15, 17, 22, 23, 25, 26, 26а, 29, 30, 33 и 45” се заменя с израза “по чл. 57, ал. 1, в случаите когато съставляват индивидуални или общи административни актове”.

§ 12. В чл. 114, ал. 1  се правят следните изменения и допълнения:

1.Създават се нови т. 12 и 13:

“12. излъчва на живо действията по преброяване на гласовете, съставяне и подписване на протокола, както и опаковането на изборните книжа.

13. присъстват на мястото или местата, на които се извършва преброяване на бюлетините от пощенското гласуване”.

2. Досегашната т. 12 става т. 14.

§ 13. В чл. 120, ал. 1 се създават нови т.10 и 11:

“10. присъстват на мястото или местата, на които се извършва преброяване на бюлетините от пощенското гласуване.

11. излъчва на живо действията по преброяване на гласовете, съставяне и подписване на протокола, както и опаковането на изборните книжа.”

§ 14. В чл. 126, ал. 1 се създава нова т. 7:

“7. излъчва на живо действията по преброяване на гласовете, съставяне и подписване на протокола, както и опаковането на изборните книжа.”

 

§ 15. В чл. 133 се правят следните изменения и допълнения:

  1. В ал. 3, т. 5 навсякъде след думите “саморъчен подпис” се поставя запетая, добавят думите “вкл. квалифициран електронен подпис” и след тях се поставя запетая;
  2. Създава нова ал. 5:

“(5). Подкрепата по ал. 3, т. 5 се да бъде може да бъде заявена и по електронен път посредством заявление през интернет страницата на Централната избирателна комисия, подписано с използването на персонален идентификационен код на Националната агенция за приходите .”

 

§ 16. В чл. 140 се правят следните изменения и допълнения:

  1. В ал. 3, т. 6 навсякъде след думите “саморъчен подпис” се поставя запетая, добавят думите “вкл. квалифициран електронен подпис” и след тях се поставя запетая;
  2. Създава нова ал. 5:

“(5). Подкрепата по ал. 3, т. 6 се да бъде може да бъде заявена и по електронен път посредством заявление през интернет страницата на Централната избирателна комисия, подписано с използването на персонален идентификационен код на Националната агенция за приходите .”

§ 17. В чл. 206 се правят следните изменения и допълнения:

  1. Алинея 1 се изменя така:

“Чл. 206. (1) В избирателната секция избирателят може да гласува:

  1. с бюлетина за машинно гласуване, ако секцията е определена за машинно гласуване;
  2. с хартиена бюлетина:

а) ако секцията не е определена за машинно гласуване;

б) при техническа неизправност на системата за машинно гласуване.”

2. Създават се нови ал. 5-7:

“(5) Избирателят има право да гласува и по пощата, по ред определен в този кодекс.

(6) Пощенското гласуване е равностойно на гласуването в секция с хартиена бюлетина.

(7) Избирател, който е избрал да използва пощенско гласуване, не може да гласува в секция с хартиена бюлетина или машинно.”

§ 18. В глава четиринадесета се създава нов раздел IXа със заглавие “Пощенско гласуване”, в който се създават нови членове 211а – 211г:

„Основни принципи на пощенското гласуване

Чл. 211а. (1) Пощенското гласуване се произвежда на всички избори, с изключение на местни избори, по реда на тази глава.

(2) Пощенското гласуване се извършва посредством пощенски оператор или куриер.

(3) Право на гласуване по пощата имат всички български граждани с право на глас за съответния вид избори, които отговарят на изискванията на чл. 211б, ал. 2, т. 3.

(4) Избирателите гласуват единствено от свое име.

(5) Забранява се обявяването на междинни резултати от пощенското гласуване преди края на изборния ден.

(6) Отчитането на подадените гласове се извършва при спазване на принципа “един човек – един глас”.

Регистрация за пощенско гласуване

Чл. 211б. (1) Регистрацията за пощенско гласуване се извършва с подаване на заявление по образец, утвърден от Централната избирателна комисия, по един от следните начини:

1. чрез интернет страницата на Централната избирателна комисия, без да се изисква квалифициран електронен подпис;

2. с писмо до Централната избирателна комисия, чрез пощенски оператор или куриер;

3. чрез системата за сигурно електронно връчване по смисъла на Закона за електронното управление.

(2) В заявлението се посочват:

1. единния граждански номер, трите имена, вида и номера на документ за самоличност на избирателя;

2. адреса, на който избирателят желае да получи бюлетината или бюлетините за гласуване;

3. Период на действие на заявлението:

а) за предстоящите към момента на заявяване избори;

б) за всички следващи избори, докато избирателят не подаде заявление по образец за прекратяване на пощенското гласуване за съответния адрес или в случай, че не изпрати попълнена бюлетина на два поредни избора.

(3) Заявлението се подава не по-рано от 2 дни след насрочването на съответните избори и не по-късно от 35 дни преди изборния ден.

(4) Централната избирателна отказва регистрация ако броят заявления за гласуване по пощата на един адрес в страната надвишава броя на лицата, които обичайно могат да обитават съответното жилище по смисъла на §1 от допълнителните разпоредби на Закона за гражданската регистрация.

Процедура за пощенско гласуване

Чл. 211в. (1) Пощенското гласуване се извършва по следния ред:

1. Избирателят заявява гласуване по пощата;

2. Централната избирателна комисия изпраща писмо на посочен от избирателя адрес, което съдържа бюлетина, два плика, информационна брошура и други материали, определени от Централната избирателна комисия;

3. избирателят попълва бюлетината по реда на този кодекс;

4. избирателят избира дали да запише поредния номер на бюлетината на удобно за него място с цел проверка на отчитането на гласа след приключване на изборния ден;

5. избирателят може да провери на интернет страницата на Централната избирателна комисия дали поредният номер, който е получил, отговаря на бюлетина, изпратена от Централната избирателна комисия;

6. избирателят поставя попълнената бюлетина в плика, определен за това и го запечатва;

7. избирателят поставя плика с бюлетината във външния плик;

8. избирателят проверява единния си граждански номер, полага саморъчен подпис на определеното за това място и изписва саморъчно трите си имена на определено за това място;

9. избирателят прилага копие от валиден документ за самоличност във външния плик;

10.избирателят запечатва външния плик;

11.избирателят изпраща плика на адрес, определен от Централната избирателна комисия и изписан предварително на външния плик.

(2) Бюлетината, изпратена по пощата, се взема от определени за това кочани с хартиени бюлетини, изготвени по реда на този кодекс.

(3) Бюлетините, определени за гласуване по пощата, съдържат и баркод, отразяващ поредния номер в рамките на отрязъка.

(4) Избирателят има право да използва единствено пликовете, които е получил по пощата или по куриер от Централната избирателна комисия.

(5) Централната избирателна комисия определя реда за организация и графика на изпращането на бюлетини до избирателите, заявили пощенско гласуване, като:

1. изпращането се извършва не по-късно от 25 дни преди изборния ден;

2. в разпределението участват автоматизирани информационни системи

3. всяко изпратено писмо се проверява от поне двама души;

4. номерата на изпратените бюлетини се съхраняват в електронна база данни без да се посочва на кой избирател са изпратени. Базата данни се защитава по реда на Закона за електронното управление.

Проверка на отчитането на гласа

Чл. 211г. (1) Избирателите имат право да проверяват дали гласът им е приет и преброен, като използват номера на бюлетината.

(2) Проверката се извършва на интернет страницата на Централната избирателна комисия и е достъпна след края на изборния ден.”

§19. Създава се нов чл. 213б със заглавие “Независим одит на системата на за машинно гласуване” и следния текст:

 

“Чл. 213б (1) Електронната система се одитира от заинтересовани страни, като на всяка заинтересована страна се предоставя за срок не по-кратък от 10 дни и не по-дълъг от 15 дни:

  1. минимум два броя от използваните устройства;
  2. цялата налична техническа документация;
  3. изходният програмен код, ако такъв е наличен.

(2) Заинтересовани страни по ал. 1 са:

  1. Министерският съвет;
  2. Народното събрание;
  3. партии, коалиции и инициативни комитети, регистрирани за участие в изборите;
  4. български неправителствени организации, които са регистрирали повече от петдесет наблюдатели;
  5. Българска академия на науките;

(3) В случай че одитите по ал. 1 покажат несъответствие на електронната система за машинно гласуване с принципите по чл. 3, Централната избирателна комисия провежда съответния избор единствено с хартиени бюлетини и възлага на доставчика на системата за машинно гласуване да отстрани несъответствията.”

(4) Заинтересованите страни по ал. 2 се задължават да върнат предоставените устройства във вида, в който са получени.

(5) Редът за извършване на одита се определя с решение на Централната избирателна комисия.

 

§20. В чл. 218 се създава нова ал. 7:

“(7) В секциите, определени за машинно гласуване, на видно място в изборното помещение се поставя системна разписка от електронната система за машинно гласуване, която съдържа информация, в т.ч. криптографски идентификатор, за текущата версия на използвания софтуер. Системната разписка се разпечатва от електронната система за машинно гласуване в деня преди изборния ден.

 

 

§ 21. В чл. 249 се правят следните изменения и допълнения:

  1. Създава  се нова ал. 2:

“(2) За произвеждане на изборите се обособява район извън страната, с указ на Президента по предложение на Централната избирателна комисия.”

2. Досегашната ал. 2 става ал. 3.

 

§22. В чл. 257 се правят следните изменения и допълнения:

  1. В ал. 2 след думите “саморъчен подпис” се поставя запетая, добавят думите “вкл. квалифициран електронен подпис” и след тях се поставя запетая;
  2. Създава се нова ал. 5:

“(5) Подкрепата по ал. 2 се да бъде може да бъде заявена и по електронен път посредством заявление през интернет страницата на Централната избирателна комисия, подписано с използването на персонален идентификационен код на Националната агенция за приходите.”

 

§ 23. В чл. 281 ал. 3 и 4 се отменят.

 

§ 24. В чл. 283 след думите “получават копие” се добавя израза “разпечатката от машината с данните от машинното гласуване и”

 

§ 25.  Създава се чл. 284а:

“Публичност на действията по преброяване на гласовете

Чл. 284а. (1) Гражданите могат да следят действията по преброяване на гласовете, съставяне и подписване на протокола, както и опаковането на изборните книжа в реално време чрез видеонаблюдение, което се излъчва на живо в телекомуникационните мрежи. Излъчването трябва да позволява пряка видимост на бюлетините по време на преброяването и на съставения протокол.

(2) Действията по ал. 1 се излъчват от всяка секционна избирателна комисия и са достъпни свободно и безплатно на интернет страницата на Централната избирателна комисия.

(3) Право да излъчват имат и лицата по чл. 272.”

§ 26. В чл. 289 се създава нова ал. 3:

„(3) Гласовете от пощенското гласуване за съответния избирателен район се отразяват от Централната избирателна комисия в отделен протокол за всеки район.“

§ 27. В глава петнадесета се създава нов раздел IXa със заглавие: „Отчитане на резултатите от пощенското гласуване“, в който се създават нови членове 296а – 296б:

“Получаване и съхранение на гласовете, подадени чрез пощенско гласуване

Чл. 296а. (1) Писмата с бюлетини за пощенско гласуване се получават по ред, определен от Централната избирателна комисия от:

  1. дипломатическите и консулските представителства на Република България за гласувалите в чужбина;
  2. Централната избирателна комисия във всички останали случаи.

(2) В държавите, в които Република България няма дипломатическо и консулско представителство писмата с бюлетините се получават от най-близкото дипломатическо или консулско представителство, определено с решение на Централната избирателна комисия.

(3) При получаване на пликове се изготвя протокол, в който се вписва броят получени пликове, датата и часа на получаване, както името на куриера или пощенския служител.

(4) Протоколите по ал. 2 се публикуват в рамките на работния ден на интернет страницата на Централната избирателна комисия.

(5) Централната избирателна комисия и дипломатическите и консулските представителства на Република България събират всички получени писма с бюлетини в помещение с контролиран достъп и видеонаблюдение.

(6) Данните за достъпа до помещението, както и картината от видеокамерите са достъпни в реално време на интернет страницата на Централната избирателна комисия.

(7) Историята на достъпа до помещението и видеозаписите са достъпни на интернет страницата на Централната избирателна комисия не по-малко от два месеца след изборния ден.

Преброяване на гласовете, подадени чрез пощенско гласуване

Чл. 296б. (1) Два дни преди изборния ден отделянето на пликовете с бюлетините, подадени чрез пощенско гласуване се осъществява от:

  1. комисия, назначена в съответните дипломатически и консулски представителства на Република България за гласувалите в чужбина;
  2. Централната избирателна комисия – във всички останали случаи.

(2) Отделянето на пликовете и броенето се извършват в помещението за съхранение или в друго помещение, определено от Централната избирателна комисия или от съответните дипломатически и консулски представителства на Република България. В случай на друго помещение, транспортирането на пликовете се извършва по ред, определен от Централната избирателна комисия.

(3) Отделянето на пликовете и броенето се извършват от секционна избирателна комисия с брой членове, определен от Централната избирателна комисия в зависимост от броя получени пликове за пощенско гласуване.

(4) Процесът на отделянето на пликовете е както следва:

1. Проверява се дали е спазен срока за пощенско гласуване. Спазването на срока се установява от наличието на поне едно от следните обстоятелства:

а) пощенско клеймо или отпечатък с датата на подаване; б) заверка от пощенския служител с датата на подаване; в) заверка от служител в куриерска служба с датата на подаване.

2. Пликовете, при които не е спазен срока за гласуване, се отделят в отделна купчина с невалидни пликове;

3. Пликовете, при които е спазен срока за гласуване, се отварят;

4. ЕГН-то, имената и копието от валиден документ за самоличност на избирателя  се проверяват в базата данни с регистрирани за пощенско гласуване:

a). в случай, че не бъдат открити, пликът се отделя в купчинката с невалидни пликове;

б). в случай, че бъдат открити, но това е втори плик от името на същия избирател, пликът се отделя в купчинката с невалидни пликове.

в). в случай, че бъдат открити, се отбелязват като такива в базата данни, а вътрешният плик се отделя. Вътрешните пликове се разделят в купчини за всеки избирателен район на база на постоянния адрес на избирателя. Постоянният адрес се извлича от избирателните списъци по електронен път;

г). купчината с пликове, при които не е спазен срока за гласуване, се преброяват, отбелязват с в протокола и се унищожават.

д).Приложените копия от валидни документи за самоличност се унищожават.

(5) Броенето се извършва след края на изборния ден по следния ред:

1. отделените валидни вътрешни пликове се отварят, а отрязъците с номерата на бюлетините се откъсват и проверяват в базата данни с изпратени бюлетини;

а). в случай, че не бъдат открити, или в случай, че бъдат открити повече от веднъж, се отделят в купчина с невалидни бюлетини;

б). в случай, че бъдат открити, се отбелязват като такива в базата данни.

2. След откъсване на отрязъка номера, бюлетините се броят по реда на този кодекс.

3. Изготвят се протоколи с резултатите за всеки избирателен район поотделно.

(3) Процесът на отделяне на пликовете и на преброяване на гласовете, подадени чрез пощенско гласуване е публичен, като се излъчва в реално време на страницата на Централната избирателна комисия в интернет, а до него имат достъп регистрирани наблюдатели и застъпници.

Отразяване на използвалите пощенско гласуване в избирателните списъци

Чл. 296в. (1) Не по-късно от 24 часа преди началото на изборния ден, Централната избирателна комисия подготвя списък с избирателите, които са използвали пощенско гласуване и го изпраща до районните избирателни комисии.

(2) Районните избирателни комисии, изпращат до секционните избирателни комисии списъка с избиратели, гласували по пощата, като секционните избирателни комисии ги заличават от избирателните списъци.

(3) Централната избирателна комисия извършва броенето на бюлетините, получени между изпращането по ал. 1 и края на изборния ден, по реда на чл. 211д, ал. 2 и ги вписва в отделна графа в протоколите по чл. 296г.

(4) Бюлетини, получени след края на изборния ден се считат за невалидни.

Протоколи за резултатите от пощенското гласуване

Чл. 296г. (1) След завършване на броенето на получените чрез пощенско гласуване бюлетини, резултатите се вписват в протоколи, разделени по избирателен район в зависимост от постоянния адрес на избирателя.

(2) В протоколите Централната избирателна комисия отчита:

1. броя избиратели, използвали пощенско гласуване;

2. броя невалидни гласове, подадени чрез пощенско гласуване;

3. броя гласове, подадени чрез пощенско гласуване.

(3) Протоколите съдържат данните по чл. 275 и чл. 281.

(4) Председателят на Централната избирателна комисия и поне половината членове на комисията подписват протоколите след отчитане на получените бюлетини до края на изборния ден.

(5) Членовете на Централната избирателна комисия нямат право да откажат да подпишат протокола. Член на комисия, който не е съгласен с отразеното в протокола, го подписва с особено мнение, като посочва в какво се изразява особеното мнение. Мотивите се излагат в писмена форма и се прилагат като неразделна част от протокола.

(6) Когато член на комисията е възпрепятстван по уважителни причини да подпише протокола, това се отбелязва, като се посочват и причините.

(7) Неподписването на протокола от член на комисията не го прави недействителен.

(8) Незабавно след съставяне на подписаните протоколи, те се публикуват на интернет страницата на централната избирателна комисия. Протоколът за всеки избирателен район се изпраща до съответната районна избирателна комисия по електронен път, където се разпечатва и се поставя на видно място в сградата, в която се помещава съответната районна избирателна комисия.

§ 28. В чл. 309 след думите „раздели VII, VIII“ съюзът „и“ се заменя със запетая, а след „IX“ се добавя текста „и IХа“.

§ 29. В чл. 320 се правят следните изменения и допълнения:

  1. В ал. 2 след думите “саморъчен подпис” се поставя запетая, добавят думите “вкл. квалифициран електронен подпис” и след тях се поставя запетая;
  2. Създава се нова ал. 5:

“(5) Подкрепата по ал. 2 се да бъде може да бъде заявена и по електронен път посредством заявление през интернет страницата на Централната избирателна комисия, подписано с използването на персонален идентификационен код на Националната агенция за приходите.”

 

§ 30. Създава се чл.336а:

“Публичност на действията по преброяване на гласовете

Чл. 336а. (1) Гражданите могат да следят действията по преброяване на гласовете, съставяне и подписване на протокола, както и опаковането на изборните книжа в реално време чрез видеонаблюдение, което се излъчва на живо в телекомуникационните мрежи. Излъчването трябва да позволява пряка видимост на бюлетините по време на преброяването и на съставения протокол.

(2) Право да излъчват имат  лицата по чл. 272.”

 

§ 31. В чл. 352 след думите „раздели VII, VIII“ съюзът „и“ се заменя със запетая, а след „IX“ се добавя текста „и IХа“.

 

§ 32. В чл. 367 се правят следните изменения  и допълнения:

В ал. 2 след думите “саморъчен подпис” се поставя запетая, добавят думите “вкл. квалифициран електронен подпис” и след тях се поставя запетая;

Създава се нова ал. 5:

“(5) Подкрепата по ал. 2 се да бъде може да бъде заявена и по електронен път посредством заявление през интернет страницата на Централната избирателна комисия, подписано с използването на персонален идентификационен код на Националната агенция за приходите.”

 

§ 33. В чл. 416 се правят следните изменения и допълнения:

  1. В ал. 2 след думите “саморъчен подпис” се поставя запетая, добавят думите “вкл. квалифициран електронен подпис” и след тях се поставя запетая;
  2. Създава се нова ал. 5:

“(5) Подкрепата по ал. 2 се да бъде може да бъде заявена и по електронен път посредством заявление през интернет страницата на Централната избирателна комисия, подписано с използването на персонален идентификационен код на Националната агенция за приходите.”

 

§ 34. Създава се чл. 434а:

“Публичност на действията по преброяване на гласовете

Чл. 443а.(1)  Гражданите могат да следят действията по преброяване на гласовете, съставяне и подписване на протокола, както и опаковането на изборните книжа в реално време чрез видеонаблюдение, което се излъчва на живо в телекомуникационните мрежи. Излъчването трябва да позволява пряка видимост на бюлетините по време на преброяването и на съставения протокол.”

(2) Право да излъчват имат  лицата по чл. 431.”.

 

§ 35. Създава се нов чл. 436а:

“Чл. 436а. (1) Броенето може да се извършва и чрез автоматизирано преброително устройство за оптично сканиране.

(2) Централната избирателна комисия определя секциите, в които броенето ще бъде извършено чрез автоматизирано преброително устройство за оптично сканиране, като те трябва да бъдат най-малко 300.

(3) При използване на автоматизирано преброително устройство за оптично сканиране, председателят на секционната избирателна комисия взема бюлетините една по една и ги поставя в устройството. Устройството показва на дисплей отчетения резултат за всяка бюлетина.

(4) След като всички бюлетини са преброени, председателят на секционната избирателна комисия разпечатва протокол с необходимия брой екземпляри.

(5) Протоколът от автоматизираното устройство се прикрепя към основния протокол и се подписва. Той е неразделна част от секционния протокол.

(6) Данните от протокола от автоматизираното устройство не се пренасят в основния протокол.

§ 36. Създава се нов чл. 487а. “Нарушения в процеса на пощенско гласуване” със следния текст:

“Чл. 487а. (1) Който наруши чл. 211а, ал. 4 като гласува от името на друг се наказва с глоба от 5000 до 20 000 лева.

(2) Който наруши забраната по чл. 211а, ал. 5 се наказва с глоба от 10 000 до 25 000 лева, а на юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 15 000 до 30 000 лева.

§ 37. В преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Изборния кодекс (обн., ДВ, бр. 39 от 2016 г.; изм., бр. 85 от 2017 г. , бр. 94 от 2018 г. и бр. 21 от 2019 г.) в § 145 в ал. 33 накрая се добавят думите “на избори, провеждани след 15-ти април 2023 г.”:

§ 38. В Приложение № 1 към чл. 248 се правят следните изменения и допълнения:

1. В т. 2.1. се добавя изречение второ: “За брой на населението в МИР в чужбина се счита средното аритметично на броя гласове, подадени в рамките на последните два избора за народни представители за Народно събрание или Велико народно събрание за съответния МИР, умножен по частното на 100 и избирателната активност за страната за съответния избор.

2. Точка. 4.5.2 се заличава.

 

 

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

 

§ 39.(1) Видеоизлъчването на преброяването на гласовете и съставянето на протоколите от секционните избирателни комисии по чл. 284а, чл. 336а и чл. 443а се осъществява чрез единна платформа, която осигурява проследяването му по избирателни секции.

(2) Централната избирателна комисия осигурява платформата по ал. 1 и техническата възможност на секционните избирателни комисии да предават на живо действията по преброяването на гласовете и съставянето на протоколите им.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 40. В едномесечен срок от влизането в сила на кодекса Народното събрание избира нови членове на Централната избирателна комисия. Мандатът на заварените при влизането в сила на кодекса членове на Централната избирателна комисия се прекратява с встъпването в длъжност на новите членове.

§ 41. В Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление (Обн. ДВ. бр.44 от 12 юни 2009г., изм. ДВ. бр.100 от 21 декември 2010г., изм. ДВ. бр.9 от 28 януари 2011г., изм. и доп. ДВ. бр.42 от 5 юни 2012г., изм. ДВ. бр.20 от 28 февруари 2013г., изм. ДВ. бр.66 от 26 юли 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.19 от 5 март 2014г., изм. ДВ. бр.98 от 28 ноември 2014г., изм. и доп. ДВ. бр.56 от 24 юли 2015г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 4 се създава ал. 3:

“(3) Гражданите могат да упражнят правото по ал. 1 и 2 и чрез пощенско гласуване.”

2. В чл. 8, ал. 2 след думите „избирателните списъци“ се поставя запетая и думите „както и за регистрацията на гласоподавателите за пощенско гласуване“, след които се поставя запетая.

3. В чл. 17 се създават нова ал. 5:

“(5) Гласуването на референдуми може да се извърши чрез пощенско гласуване по реда на Изборния кодекс.

4. В чл. 22 след думите “обобщава данните” се добавя запетая и думите “включително за гласовете, подадени чрез пощенско гласуване” и се създава изречение второ: „Резултатите от пощенското гласуване се определят по реда на чл. 296а – 296г от Изборния кодекс, като в протоколите се посочват и броя на получените гласове „да“ и „не“.“

ВНОСИТЕЛИ:

 

 


 

 

МОТИВИ
КЪМ ПРОЕКТА НА ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ИЗБОРНИЯ КОДЕКС

  1. Относно въвеждане на възможността за гласуване по пощата

От началото на 2020 г. светът живее в условията на пандемия, предизвикана от КОВИД-19. Това налага организиране на изборния процес по начин, който максимално да защитава здравето на хората и същевременно да предостави възможност на всеки да осъществи конституционно правото си на глас. Гласуването по пощата е един от механизмите за преодоляване на затрудненията при гласуването и преброяването на гласовете, които пандемията поставя както пред гласоподавателите и изборната администрация. Опитът на много държави, провели избори през изминалата година, показа, че именно гласуването по пощата е ефективен способ за гарантиране на възможността за упражняване на правото на глас при условията на пандемия. Изборите, проведени в Съединените американски щати и Румъния са само част от примерите в подкрепа на това.

Много и различни групи са пряко засегнати от затрудненията и ограниченията, поставени от Пандемията КОВИД-19.

Българите в чужбина, както и хората, чийто настоящ и постоянен адрес са в различни градове, представляват значителна част от българските избиратели. Тяхното гласуване е често логистично затруднено от липсата на избирателни секции в близост и от нуждата да пътуват на големи разстояния в изборния ден. Хората с увреждания, за които придвижването и упражняването на правото им на глас в секция представлява сериозно затруднение, също следва да имат лесна и удобна алтернатива за гласуване в допълнение на мобилните секции. Хората, поставени под карантина също трябва да могат да гласуват.

През юли 2018 г. Европейският парламент гласува нови правила за провеждане на избори за членове на Европейския парламент, като включи пощенското гласуване като възможност.

С оглед на изложеното дотук, предлагаме законопроект, с който да бъде въведена възможност за пощенско гласуване (чрез пощенски оператор или куриер) на национални избори. Процесът ще бъде проведен посредством пощенски оператор и/или куриер, който ще бъде избран от Централната избирателна комисия след състезателна процедура.

В много държави по света пощенското гласуване е дългогодишна и утвърдена практика, която може да бъде приложена и у нас.

В предложения законопроект се предвижда:

–  период за заявяване на желание за гласуване по пощата;

–  период за комплектоване и изпращане на бюлетините и съответните пликове до избирателите;

–  период за гласуване по пощата;

–  период, в който изпратените бюлетини биват получавани и съхранявани
от ЦИК и дипломатическите и консулските представителства на Република България за гласувалите в чужбина, след което гласувалите по пощата се заличават от избирателните
списъци;

–  бюлетините, получени до края на изборния ден също се считат за
валидни, като за предотвратяване на двойно гласуване, ЦИК извършва проверка след края на изборния ден.

  • Гласуването по пощата ще се реализира по възприетия стандарт с използване на два плика. Поради спецификите на българското законодателство, ЕГН-то на избирателите ще бъде отпечатвано от вътрешната страна на външния плик, като по този начин то няма да бъде видимо при пренос, но ще послужи за уникално идентифициране на избирателя след получаване на писмото.
  • Разделянето на пликовете с имената и ЕГН на избирателите от вътрешните пликове, съдържащи бюлетините, ще се състои в присъствие на наблюдатели и застъпници в една локация на територията на страната, определена от ЦИК и в дипломатическите и консулските представителства на Република България за гласувалите в чужбина, като ще се предава и на живо на интернет страницата на ЦИК.
  • Процедурата по отделяне на пликове и броене ще се извършва два пъти – веднъж преди изборния ден, за всички бюлетини получени до този момент, и веднъж за останалите, получени между този момент и края на изборния ден. Тази организация ще позволи извършване на броенето в по-спокойна обстановка преди самия изборен ден, като само малката част късно пристигнали бюлетини ще бъде броена след края на изборния ден.

Бюлетини, които са изпратени след крайния срок, както и бюлетини, които са получени след края на изборния ден, ще се считат за невалидни. Такава е практиката на много места по света. (Български пощи и куриерите доставят неприоритетни писма от Европа за до 5 работни дни. Препоръчани и приоритетни биват доставени по-бързо, а избирателите извън Европа могат да изпратят своя глас преди крайния срок, за по-висока степен на сигурност в получаването му навреме).

Пощенското гласуване ще позволи на българите в чужбина да гласуват и за депутатски листи с преференция, тъй като при броенето ще бъдат разделяни по избирателни райони на база на постоянния им адрес.

Предвидени са редица проверки с цел избягване на злоупотреби:

–  Проверка на максималния брой бюлетини, изпратени на един адрес, съгласно принципа, заложен в Закона за гражданската регистрация. При съмнения за надвишаване на допустимия брой, ЦИК има право на служебен достъп до кадастъра и имотния регистър

–  Проверка дали избирателят, изпратил бюлетината е бил регистриран за
пощенско гласуване;

–  Проверка дали номерът на бюлетината, която е получена, присъства в
списъка с бюлетини, изпратени за пощенско гласуване (номерата на бюлетините не следва да се асоциират с получател, а се поддържат като отделен списък);

–  Проверка за повече от една бюлетина изпратена от един и същи избирател;

  • Пощенското гласуване изисква значително по-малко техническа и организационна подготовка от дистанционното електронно гласуване, поради което е предвидено измененията да влязат в сила само два месеца след обнародване им.
  • Считаме, че пощенското гласуване е удобен инструмент за редица български избиратели, който ще повиши избирателната активност и ще улесни и утвърди демократичния процес.
  • II. Гарантиране на възможността на българите в чужбина да упражнят правото си на глас

Българите в чужбина са две основни групи      – съвременна българска емиграция (от средата на ХХ век до днес) и български исторически общности.

Данните за съвременната българска емиграция сочат, че около 1,5 млн. българи са пребивавали или пребивават, временно или трайно, извън пределите на страната.

България е длъжна да предприеме всички мерки за пълноценно участие на българските граждани по света в политическия и обществен живот. Една от тези мерки е създаване на изборен район “Чужбина”, който да осигури  легитимни и пропорционални представители на тези общности  в Народното събрание.

С проекта на Закона за изменение и допълнение на Изборния кодекс се предлага отпадане на ограничението общият брой на избирателните секции, които се образуват в една държава, която не е членка на Европейския съюз, да не може да надвишава 35.

С въведеното ограничение за максимален брой секции,  които могат да се откриват в чужбина извън държавите – членки на Европейския съюз на практика се ограничава възможността за упражняване на конституционно гарантираното право на глас на всеки гражданин.

Съгласно чл. 10 от Конституцията на Република България изборите, националните и местните референдуми се произвеждат въз основа на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване. В  чл. 26, ал. 1 от Конституцията ясно е посочено, че гражданите на Република България, където и да се намират, имат всички права и задължения по тази Конституция.

 

Изискването за откриване само на ограничен брой секции в страни като САЩ, Великобритания и др. създава физически пречки за упражняване на правото на глас. Българските граждани са принудени да пътуват стотици километри да упражнят правото си на глас, а пред секциите се струпва множество хора и не всички успяват да гласуват в изборния ден.

 

За изборите за народни представители на 4 април 2021 г. Българските граждания извън страната постигнаха безпрецедентна активност. Подадени са 87951 броя заявления за гласуване извън страната. Въпреки това, много от тези хора няма да могат да упражнят правото си на глас. Например, във Великобритания няма да могат да бъдат открити 53 секции, въпреки че има подадени заявления за тях, за САЩ – ще бъдат открити с  11 секции по-малко.

 

В Лондон секциите ще са 14, а на парламентарните избори през 2017 г. те бяха 22. По данни от мрежата на българските изборни доброволци, осигуряващи хора за членове на секционните комисии сега броят на заявленията за гласуване е над три пъти повече от тогава. През 2017 г. средно в една секция в Лондон са гласували 463 души, а сега се очаква те да са средно 2448 души.  Реално повече от половината наши сънародници във Великобритания на 4 април няма да гласуват, защото изборната секция или ще е на стотици километри, или няма да има капацитет да поеме много избиратели. По последни официални данни в Обединеното кралство пребивават 206 хиляди български граждани.

 

Предлаганите мерки имат и противоепидемичен характер. При разкриването на повече секции в чужбина на хората няма да се налага да пътуват на големи разстояния и няма да се стига до струпване на множество хора на едно и също място.

IV. Мерки за сигурността на машинното гласуване и мерки за облекчаване на работата на СИК

Сигурността на машинното гласуване срещу манипулации – както централизирани, така и по места, следва да бъде разгледана с максимално внимание. Всяко съмнение от участващите партии и коалиции, базирано на липса на информация и затвореност на системата, влияят негативно на доверието в изборния процес. Поради това предлагаме възможност за одит от различни заинтересовани страни, в т.ч. преди поръчване на голямо количество машини. В заинтересованите страни влизат и политическите партии, коалиции и инициативни комитети, участващи в изборите, на които следва да се предостави машина за гласуване и цялата налична документация на системата.

 

Одитът трябва да може да се извърши в два случая – преди закупуване на машини и преди всеки избор.

 

Ползите от машинното гласуване са в това, че то елиминира риска от грешки и манипулации при преброяването на хартиените бюлетини. При него липсват и недействителни гласове, които са все по-голям проблем. С оглед на това, и с оглед на голямата инвестиция в тях, следва възможността за гласуване и с хартиена бюлетина да бъде сведена до минимум. Изискванията на настоящия кодекс към потребителския интерфейс на машините за гласуване дават достатъчна гаранция за достъпност и възможност за упражняване на глас от страна на всички групи избиратели.

 

Предлага се и отпадане на изискването секционните избирателни комисии да пренасят на хартиения протокол с резултатите от преброяването на гласуването с хартиени бюлетини и сумирането им. Изминалите парламентарни избори на 4 април 2021 г. показаха, че законодателното решение с измененията на разпоредбите на чл. 281, ал. 3 и 4 възприето от 44-то Народно събрание е неудачно.  С настоящия проект се предлага в хартиения протокол СИК да отразяват гласуването само с хартиени бюлетини. Разпечатката от машинното гласуване и хартиеният протокол се внасят заедно в РИК. Наблюдателите, застъпниците и представителите на партии и коалиции имат право да получат копие не само от  хартиения протокол, но и от разпечатката от машинното гласуване.

 

V. Възможност за събиране на подписки за подкрепа на партии, коалиции и инициативни комитети и по електронен път

 

В контекста на пандемия и изисквания за социална дистанция, изискването за събиране на подписи присъствено води до повишен здравен риск и до демотивиране на подкрепящите.

Поради това предлагаме две опции за събиране на подписки по електронен път:

 

1. С квалифициран електронен подпис – съгласно чл. 24 от Регламент (ЕС) 910/2014 квалифицираният електронен подпис има силата на саморъчен, съответно и без изрична уредба в Изборния кодекс е допустимо събиране на подписки в електронен вид. Предлагаме изменението с цел правна сигурност на участниците и избягване на разнопосочни тълкувания на Регламента в контекста на изборното законодателство.

2. С ПИК на НАП – ПИК на НАП е приравнен на саморъчен подпис единствено в отношенията между гражданите и НАП; съответно е необходимо да бъде уреден специален ред за използването на ПИК в контекст на изборния процес. С ПИК на НАП разполагат голям брой граждани, което прави използването му за целите на събирането на подписки особено подходящо.

 

Съществува, обаче, сериозен риск от изтичане на ПИК на НАП, тъй като, за разлика от квалифицираните електронни подписи, тайният компонент не е защитен от хардуерно устройство. Поради това предлагаме подписите с ПИК да се събират единствено на интернет страницата на Централната избирателна комисия. По този начин партиите и коалициите няма да имат достъп до ПИК, а фишинг атаки ще са по-малко вероятни и по-малко успешни.

 

И в двата случая партиите, коалициите и инициативните комитети ще могат да използват своя платформа за събиране на подписите или да използват единствено платформата, предоставена от Централната избирателна комисия за събиране на подписки чрез ПИК. Централната избирателна комисия обаче трябва да посочи конкретните стандарти, протоколи и формати, по които ще приема квалифицирани електронни подписи.

 

VI. Видеонаблюдение на процеса на броене на бюлетини, попълване на протоколи и опаковане на изборни книжа

 

Предложението, свързано с видео излъчването на броенето, попълването на протоколите и опаковането на изборните книжа. То има два компонента:

  1. Излъчване, осигурено от ЦИК, посредством специално закупени за целта устройства и извършено от членовете на секционните избирателни комисии
  2. Излъчване от застъпници, наблюдатели и политически представители, посредством средства по техен избор.

 

Целта на предложението е да повиши доверието в изборния процес като въведе допълнителни мерки за гарантиране, че всеки подаден глас ще бъде преброен и отчетен правилно.

 

VII. Промени относно статута на Централната избирателна комисия

Предлагат се промени, с които се цели Централната избирателна комисия да има статут на независим професионален орган, който действа по-ефективно и в обществен интерес, а не съобразно интереса на партиите и коалициите, които са излъчили персоналния състав на комисията.

За целта се предвижда да отпадне квотния принцип при формирането на ЦИК. Предвижда се също така численият й състав да бъде намален на 9.

Предложени са и решения, които да преодолеят случаите, при които ЦИК не може да вземе решение, защото не може да постигне изискуемото мнозинство.

 

 

VIII. Промени относно дистанционното електронно гласуване

Предлага се връщане на ясен времеви хоризонт за изграждане на система за дистанционно електронно гласуване и провеждане на експериментални гласувания. Премахването на срока с изменения от 2019 г. остави Централната избирателна комисия без никакъв стимул да положи усилия в посока реализиране на дистанционно електронно гласуване.

Предложеният срок е необходим за пълно разработване, внедряване, тестване и оценка на системата в няколко пилотни (експериментални гласувания), както и за масово разпространение на средство за електронна идентификация, което към момента не е възможно поради огромното забавяне на проекта за изграждане на национална схема за електронна идентификация.

 

Накратко:

Предлагаме законопроект, съдържащ ключови за демокрацията подобрения в Изборния кодекс: Въвеждане на възможността за гласуване по пощата. Гарантиране на възможността на българите в чужбина да упражнят правото си на глас. Мерки за сигурността на машинното гласуване и мерки за облекчаване на работата на СИК. Възможност за събиране на подписки за подкрепа на партии, коалиции и инициативни комитети и по електронен път. Видеонаблюдение на процеса на броене на бюлетини, попълване на протоколи и опаковане на изборни книжа. Промени относно статута на Централната избирателна комисия.Промени относно дистанционното електронно гласуване.

Вид:

Законопроект

Категория:

Голямата България

Вносители:

Нагоре