ДО 

ЕЛЕН ГЕРДЖИКОВ

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА

СТОЛИЧЕН ОБЩИНСКИ

СЪВЕТ

Д О К Л А Д

от

групата на Демократична България в Столичния общински съвет 

чрез

Методи Лалов – общински съветник в Столичния общински съвет, 

председател на групата на Демократична България

Относно:  

Приемане на „Програма за дигитализация на Столична община 2020-2022 г.“

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ,

Във връзка с изпълнение на ангажиментите, които бяха поети по време на предизборната кампания за местни избори към гражданите на София, и широкия консенсус между политическите сили, представени в СОС, за необходимостта от дигитализация на Столична община, предлагаме за разглеждане и приемане “Програма за дигитализация на Столична Община за 2020-2022 г.”

Известни са намеренията на кмета на София да назначи заместник-кмет с ресор “Дигитализация”. Налице е готовност да се създаде постоянна комисия в СОС, която да е ангажирана с политиките по темата. За да се постигне ефективност при осъществяването тези заявки, е необходима програма за дигитализация, включваща дейности, мерки и бюджет. 

В рамките на започналата бюджетна процедура по съставянето и приемането на бюджета на Столична община, предлагаме да се приеме изготвената от групата на Демократична България в СОС програма за дигитализация на столицата и да се предвидят необходимите за това средства в бюджета на Столична община за 2020 г.  

МОТИВИ 

Основната цел на предлаганата програма е да направи работата на Столична община по-ефективна, по-гъвкава, по-прозрачна и по-удобна за гражданите и бизнеса. 

В световен мащаб водещите,  конкурентните, бързо развиващите се градове и държави са онези, в които е постигната висока степен на прозрачност и достъпност на технологичните решения. В бъдеще развитието на един град ще бъде оценявано според неговата иновативност, гъвкавостта, с която посреща промените и готовността да използва съвременни технологии за по-добра ефективност, по-високо качество и реална добавена стойност на предлаганите услуги и по-висок стандарт на живот за гражданите. 

Дигиталната трансформация е поредица от конкретни стъпки, с които институциите да преминат в режим на функциониране, пригоден за 21-ви век – по-бърз, по-ефективен, иновативен и ориентиран към нуждите на гражданите и бизнеса. 

За да е реална една дигитална трансформация на администрацията, е необходимо гражданите да разполагат с удобно и достъпно средство за електронна идентификация – да могат лесно, чрез компютъра или телефона си, да докажат своята идентичност пред административните органи на местната власт. Електронната идентификация е отключващ фактор за всички останали възможности на електронното управление – така, както мобилните мрежи бяха отключващ фактор за едно ново ниво на свързаност между хора и бизнеси. 

Всеки гражданин трябва да разполага с единен електронен профил, чрез който не само да може да  заявява услуги, но и да получава известия за предстоящи задължения. Крайната цел на дигитализацията на административните процеси в общинската администрация е тя да престане да бъде бреме в ежедневието на  гражданите, а напротив – всяко взаимодействие с нея да бъде на един клик разстояние.

София може и трябва да бъде дигитална – не просто защото е модерно, а защото дигитализацията повишава качеството на живот, улеснява гражданите, комуникацията на бизнеса с общината става по-ефективна и корупцията намалява. Дигиталната трансформация, означава по-малко бюрокрация, по-малко корупция, по-ефективно харчене на публичните средства, по-лесна и бърза комуникация и повече възможности за бизнеса. София притежава потенциала да бъде дигиталната столица на Балканите, да привлича инвестиции и експерти, да вдъхновява иновации и да бъде пример.

ПРОГРАМА ЗА ДИГИТАЛИЗАЦИЯ НА СТОЛИЧНА ОБЩИНА 

2020-2022 г.

Основна цел на програмата

Основната цел на настоящата програма, разработена от групата на Демократична България в Столичния общински съвет, е да превърне Столична община в по-ефективна, по-гъвкава, по-прозрачна и по-удобна за гражданите и бизнеса, като:

  • надгради съществуващите системи, въведе централизирани решения и изгради нови системи;
  • оптимизира вътрешните си процеси с цел облекчаване на гражданите и бизнеса;
  • отвори максимално количество данни за своята работа;
  • стартира пилотни проекти с иновативни решения за “умен град”.

Приоритетни направления

  • Електронна идентификация

Макар през годините да са били разработвани и внедрявани електронни услуги на общинско и национално ниво, липсата на удобно и масово средство за електронна идентификация е била сериозна пречка пред тяхното използване. Това налага да се фокусираме върху въвеждането на схема за електронна идентификация, с която да могат да се използват общински и други електронни услуги.

  • Комплексно административно обслужване (отпадане на удостоверения, е-услуги)

Административнопроцесуалният кодекс въвежда принципите на комплексното административно обслужване. Те обаче години наред остават неизпълнени по същество. Въвеждането на комплексно административно обслужване има за цел да улесни гражданите в техните взаимоотношения с общината.

  • Електронизиране на вътрешния документооборот  

Подзаконовата нормативна уредба към Закона за електронното управление въвежда изискване за изцяло електронен вътрешен документооборот към 2018 г. Въвеждането му ще реши редица административни проблеми и ще намали консумацията на хартия.

  • Електронизиране на регистри 

Регистрите, които общината и нейните структури трябва да водят по силата на закон или наредба, са често във формат, който не позволява лесно търсене на информация, справки, отворени данни или интеграция с други регистри. Електронизирането на приоритетни регистри ще направи общината по-ефективна и по-прозрачна.

  • Отворени данни и прозрачност
  • Повишаване на институционалния капацитет за дигитална трансформация
  • Умен град

Дейности по приоритет “Електронна идентификация”

  1. Водещи принципи  
    • Да е мобилно – поддържано на най-масовите мобилни устройства.
    • Да е удобно – фокусирано върху доброто потребителско изживяване.
    • Да е в съответствие с Регламент (ЕС) 910/2014, с цел да позволи лесна интеграция с други схеми за електронна идентификация в рамките на ЕС.
    • Да позволява както идентификация, така и заявяване на услуги.
  2. Анализ на възможните решения
    • Изграждане на собствена система  – предполага капацитет за управление на проекта.
    • Изчакване на националната схема за електронна идентификация, забавена с три години и с неясни срокове. 
    • Използване на съществуващи на пазара решения и дотиране на използването им  – предполага прецизна калкулация на необходимите финансови ресурси в дългосрочен план, сравнено с изграждане на собствена система.
  3. Система за електронна автентикация  – решението трябва да е интегрирано със системата за електронна автентикация на Държавна агенция “Електронно управление”, което да позволи използването му в множество системи на централната администрация.
  4. Интегриране с електронните услуги  –  електронната идентификация трябва да бъде интегрирана поетапно с всички електронни услуги на общината.
  5. Интегриране във вътрешните системи  – електронната идентификация трябва да бъде интегрирана поетапно с вътрешните системи с цел контрол на достъпа и проследяване на действията.
  6. Популяризиране  – реализираното решение трябва да се популяризира по всички възможни канали, в т.ч. на гише във всички структури на Столична община.

Дейности по приоритет “Комплексно административно обслужване”

  1. Водещи принципи:
    • Да е удобно за гражданите.
    • Да отпадне събирането на удостоверения от гражданите – всички удостоверения (съответно бележки, свидетелства и др. удостоверителни документи) трябва да бъдат събирани служебно, по електронен път от първичния администратор на данни. 
    • Услугите да са електронни – административните услуги, предоставяни най-често съгласно историческите данни, трябва да бъдат предоставени по електронен път.
  2. Поддейност “Премахване на нуждата от удостоверения”
    • Внедряване на система за извличане на удостоверения, разработена по проект на Министерски съвет (система за служебен достъп до удостоверения, чрез която удостоверения могат да бъдат извличани от над 60 първични регистъра – https://regux.egov.bg/). 
    • Преглед и коригиране на наредби, заповеди, длъжностни характеристики, които предполагат изискване на удостоверения от граждани
    • Формиране на такси за услугите с оглед съкращаването на техния брой, с преглед на Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община.
    • Популяризиране на отпадналата нужда от предоставяне на удостоверения
  3. Поддейност “Електронни услуги”
    • Внедряване на нова версия на общински е-услуги – системата за електронни услуги на Столична община е остаряла и използвана изключително рядко. Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията е надградило проекта, по който са разработени услугите на Столична община и новата версия следва да бъде внедрена с цел повече гъвкавост и удобство за гражданите.
    • Интегриране на системата за електронна идентификация във всички електронни услуги на общината.
    • Анализ на най-често използваните услуги с цел приоритетно електронизиране. 
    • Използване на системите за Електронно връчване и електронни форми на Държавна агенция “Електронно управление” като алтернативен канал за предоставяне на електронни услуги. Двете системи позволяват евтино предоставяне на услуги по електронен път без нужда от специализирана информационна система.
    • Въвеждане на “Профил на гражданина” и “Профил на бизнеса” с обобщена информация и централизирано място за заявяване на услуги и обмен на документи с администрацията.
    • Популяризиране на електронните услуги в администрациите, които ги предоставят.

Електронизиране на вътрешния документооборот

  1. Водещи принципи
    • Да позволява проследимост и отчетност – откриването на документите, свързани с една или повече преписки трябва да става бързо и лесно от заинтересованите страни, в т.ч.  и от гражданите.
    • Да оптимизира работата. 
  2. Обновяване на деловодните системи с цел поддържане на протокола за обмен на документи между администрациите по чл. 18, ал. 1 от Наредбата за общите изисквания към информационните системи, регистрите и електронните административни услуги.
  3. Промяна на устройствени правилници, наредби и заповеди с оглед преминаването към изцяло електронен обмен на документи в рамките на структурите на Столична община.
  4. Въвеждане на електронен обмен с други администрации, които поддържат протокола по т.2.
  5. Осигуряване на квалифицирани електронни подписи за нуждите на изходящите документи и усъвършенствани електронни подписи за вътрешния оборот.
  6. Обучения на служители.
  7. Осигуряване на скенери за дигитализиране на заявления, подадени на хартия и процес за обезпечаване на изискванията на чл. 30 от Закона за електронното управление за преобразуване на хартиени заявления в електронни.

Електронизиране на регистри

  1. Водещи принципи 
    • Да осигурява пълнота и интегритет на данните.
    • Да позволява достъпност на данните.
    • Да гарантира конфиденциалност и контрол на достъпа.
  2. Анализ на съществуващите регистри, техния обем и обхват, степента на електронизация и възможностите за консолидиране.
  3. Координиране с Държавна агенция “Електронно управление” относно изграждането и внедряването на т.нар. Базов регистър на субекти, обекти и събития, чрез който лесно и безплатно ще могат да бъдат създавани нови регистри и електронизирани съществуващите. 
  4. Надграждане на съществуващи регистри с цел обезпечаване на нуждите на електронното управление, в т.ч. интеграция при предоставяне на е-услуги, отворени данни.
  5. Резервираност на инфраструктурата – одит на наличната инфраструктура и политиките по нейното управление, в т.ч. Създаване на резервни копия и мигриране към по-нова такава с цел избягване на сривове и загуба на данни.

Отворени данни и прозрачност

  1. Водещи принципи
    • Всички данни да са публични, освен ако в нормативен акт не е посочено друго
    • Всички данни да са достъпни в машинно-четим вид.
    • Да има еднакви правила за прозрачност за администрацията и общинските дружества.
  2. Анализ на регистрите с оглед възможността за отваряне на данните
  3. Отваряне на данни от регистри, поддържани като електронни таблици чрез стандартен инструмент към портала за отворени данни на Република България.
  4. Надграждане на ключови регистри за предоставяне на данни в машинно-четим формат.
  5. Отваряне на данните на общински дружества (ЦГМ, Столичен електротранспорт, Метрополитен и др.).
  6. Отваряне на приоритетни масиви:
    • данни за общинския бюджет;
    • данни за качеството на въздуха в реално време;
    • обществени поръчки, в т.ч. такива под праговете на ЗОП;
    • данни в реално време от Центъра за градска мобилност за градски транспорт и паркиране.

Повишаване на институционалния капацитет за дигитална трансформация

  1. Базови принципи
    • Дигиталната трансформация може да бъде успешна само ако бъде изпълнена от подготвени и мотивирани хора.
    • Аутсорсинг на изпълнението, но изграждане на познанието в администрацията. 
  2. Фокусирани обучения по темите на електронното управление в координация с Института за публична администрация.
  3. Разширяване на ГИС София с капацитет за координиране на проекти, интеграция на системи, подготовка на технически задания, текущ и последващ контрол.
  4. Механизъм за вътрешно възлагане от страна на Столична община на ГИС София след съгласуване със заместник-кмета по дигитализация. 
  5. Приоритизиране на системи, които да преминат под мониторинг и администрация на ГИС София. 

Умен град

  1. Основни принципи
    • Оптимизация на предоставяните общински услуги.
    • Инфраструктура без монополи.
    • Партньорство с бизнеса.
  2. Предоставяне на общински сгради и обекти на частни компании с цел изграждане на IoT инфраструктура.
  3. Стартиране на пилотни проекти:
    • Умно паркиране
    • Осветление
    • Шумово замърсяване
  4. Въвеждане на нормативни изисквания за поставяне на сензори в новопостроени сгради. 

Срокове, индикатори и проследяване на изпълнението

Към настоящата програма Столична община трябва да изготви график за изпълнението на конкретните дейности със съответните индикатори за успешно изпълнение.

Изпълнението на програмата трябва да бъде отчитано публично, в специална секция на интернет страницата на Столична община, като за всеки проект трябва да има хипервръзка към съответната документация или система, в това число заповед за работна група, обществена поръчка, документация, променени вътрешни правила и т.н.

Отговорен за изпълнението е заместник-кметът по дигитализация и инвестиции.

Прогнозен бюджет за 2020 г.

МяркаПриоритетПрогнозна стойност (лв.)Необходим общински бюджет (лв. )
Анализ на възможните решенияЕлектронна идентификация30,00030,000
Реализация на система за мобилна е-идентификация*Електронна идентификация1,000,0001,000,000
Внедряване на система за извличане на удостоверенияКомплексно административно обслужване50,00050,000
Анализ и изменения на вътрешна нормативна уредбаКомплексно административно обслужване30,00030,000
Внедряване на нова версия на е-услугиКомплексно административно обслужване40,00040,000
Изграждане на “Профил на гражданина и “Профил на бизнеса”*Комплексно административно обслужване350,00070,000
Осигуряване на квалифицирани електронни подписиЕлектронизиране на документооборот30,00030,000
Осигуряване на скенери за хартиени заявленияЕлектронизиране на документооборот50,00050,000
Надграждане на регистри*Електронизиране на регистри100,00020,000
Отваряне на ключови масиви от данни*Отворени данни и прозрачност100,00020,000
Анализ на възможни пилотни проектиУмен град30,00030,000
Обучения на служители за КАО и е-услугиПовишаване на институционалния капацитет100,00020,000
Разширяване на ГИС София – субсидияПовишаване на институционалния капацитет300,000300,000


2,210,0001,690,000

*проекти, които могат да бъдат финансирани по Оперативна програма “Добро управление”.

06 Декември 2019, Петък