Съпредседателят на Демократична България Христо Иванов се обърна днес към председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен в писмо, посочващо недвусмислено ясно точните проявления на кризата на законността в България. Писмото на Иванов е в отговор на декларация, обявена от страна на Прокуратурата на Република България по време на състоялото се в неделя Национално съвещание на прокурорите, с която ПРБ обяви намеренията си да сезира ЕК за “нарушения на върховенството на правото” в България.
В писмото си до ЕК Иванов изразява съгласието си, че в България действително има нарушения на върховенството на правото и категоричното си несъгласие с всички останали тези на прокуратурата. Писмото съдържа подробни разяснения за причините за протестите в България – неразследваната системна корупция, както и действията на главния прокурор, довели репресивността в българската прокуратура.
В изявлението си пред Съдебната палата днес Иванов коментира и оставката на министър Данаил Кирилов:
“Един абсолютно безсмислен, нелеп министър на правосъдието беше застигнат от своето безсмислие и то го отнесе. Този човек беше министър на спирането на съдебната реформа. Той имаше за задача в България съдебна реформа да няма. Основната му задача беше да постеле килима пред Гешев, да наложи с всички средства неговото избиране от ВСС. Другата му задача беше да гарантира, че България няма да изпълни ангажимента, който беше поела пред ЕК за въвеждане на механизъм за независимо разследване на случаите, в които има престъпление на главния прокурор.”
Иванов припомни също така, че Данаил Кирилов е човекът, предложил отменянето на измененията в наредбата за минималните изисквания за висшето образование по право – изключително важна мярка за реформа на правосъдието в България.
“Една система е толкова добра, колкото са добри хората, които работят в нея. А хората са толкова добри, колкото е добро образованието, което са получили.”
Предложението за новата конституция Иванов определи като “абсолютно фиаско”, с което Кирилов, по мандат от Борисов, предлага Конституцията да увеличи безконтролността на главния прокурор.
“Оставката на Данаил Кирилов не променя нищо. Него го жертват, за да може да оцелее властта на главния прокурор и задкулисната власт зад него – тази на Пеевски.” – категоричен беше Иванов.
“Тази криза е много важна възможност нещо да се промени. Ако в България има толкова обединено обществено мнение – и тук не става дума просто за това колко хора са на улицата, а за социология, която показва, че в България общественото мнение иска реформа на прокуратурата, иска оставка на Гешев… ако в България има такова обществено мнение, ако в България целият политически пейзаж пред очите ни се срива, заради това, че партиите, които осигуряват досега защита на модела “Пеевски”, защита на Гешев, губят подкрепа заради това, това е възможност в България най-сетне да тръгнем в правилната посока.”
“Нашата борба е за оставка на Борисов и оставка на Гешев като най-важните инструменти на Пеевски, за да може след това, след едни избори да започнем дълбока реформа на прокуратурата и изчистването на държавното управление от модела “Пеевски” и модела “Сарая на Доган”. Това е нашата борба. Тази борба ние няма да спрем. В тази борба нищо не се променя от това, че Данаил Кирилов си е подал оставката. В името на тази борба ние сезираме и ЕК с нашата гледна точка по отношение на твърденията на прокуратурата.”
“Ние не сме търсили подкрепа от ЕК, защото сме готови сами да си свършим работата. Но след като прокуратурата ги сезира, ние предоставяме и нашата гледна точка.” – поясни Иванов.
Пълното изказване можете да видите тук:
Пълното писмо до председателя на ЕК прочетете тук:
ДО
Урсула фон дер Лайен
Председател на Европейската комисия
Копие до:
Комитет на министрите
Европейска комисия за ефективност на правосъдието
Европейски комитет за правно сътрудничество
Европейска комисия за демокрация чрез право (Венецианска комисия)
Европейски парламент
Международна асоциация на прокурорите
Консултативен съвет на европейските прокурори
Уважаема г-жо фон дер Лайен,
В качеството ми на бивш министър на правосъдието, лидер на политическа партия “Да, България!” и съпредседател на обединението “Демократична България”, се обръщам към Вас с отговор на декларация, обявена от страна на Прокуратурата на Република България (ПРБ) на 24 август и адресирана до Европейската комисия, Венецианската комисия, Парламентарната асамблея на Съвета на Европа и други. Декларацията, която се предхожда от подобно заявление от прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, говори за “безпрецедентен натиск срещу прокуратурата”, “застрашаване на нейната независимост” и “риск за върховенството на закона”. Важно е да се отбележи, че и прокурорската колегия във ВСС, и Прокуратурата правят отпратка към чл. 7 от Договора за ЕС (ДЕС).
По-конкретно, в декларацията си ПРБ заявява, че:
“Политическото говорене обаче трябва да има граници и те да свършват там, където се посяга на същностните елементи на прокурорския статут. Тези граници бяха преминати и то безпрепятствено, демонстративно, в държава-членка на Европейския съюз, призвана да защитава европейските ценности. С призивите за „реподбор“ на българските прокурори се премина разделителната линия, отвъд която трудно можем да говорим за върховенство на закона. Тези призиви засягат несменяемостта, която гарантира независимостта ни. Затова сме длъжни да реагираме и да се противопоставим.[…]Независимостта е право на прокурорите и на следователите, а държавата е длъжна да осигури безпрепятственото й осъществяване.”
Доколкото предложенията за реформи, които се цитират в Декларацията, са мои и на политическата сила, която представлявам и доколкото натискът, за който става дума, са масовите протести, които ние подкрепяме, аз на свой ред се обръщам към Вас, за да Ви предоставя и нашата гледна точка по тези важни теми. След като ПРБ е решила да изнесе тези въпроси на арената на ЕС и Съвета на Европа и дори да се позове на чл. 7, чувствам се длъжен да заявя и нашата позиция.
Дължа да започна, като изразя съгласието си с ПРБ, че наистина в България е налице сериозна и дълготрайна криза на върховенството на правото, която наскоро ескалира и предизвика масирана политическа конвулсия и че тя вероятно наистина достига прага на потенциална приложимост на чл. 7 от ДЕС. Разбира се, във всички други отношения нашите оценки и аргументи ще бъдат диаметрално противоположни на тези на ПРБ.
- Протестите и причините за тях
Както би трябвало да знаете, в течение на вече 47 дни се провеждат масови протести в София, други български градове и от българските общности в чужбина. Протестите настояват за оставката на правителството на Бойко Борисов, оставката на главния прокурор Иван Гешев и за радикална реформа на прокуратурата в България. Досега, протестите доведоха до оставката на четирима министри и неколкократни, но неопределени заявления от страна на Борисов, че принципно е готов да се оттегли. Последният му ход беше да предложи изцяло нова конституция и да заяви, че ако тя не бъде подкрепена от достатъчно гласове в парламента, той ще се оттегли.
Непосредствената причина за протестите беше инцидент на морския бряг, при който аз и мои колеги бяхме атакувани от гардове от НСО, докато се опитвахме да заявим, че въпросният терен е държавна собственост , противно на незаконното му завладяване от страна на Ахмед Доган, почетен председател на ДПС и лице, ползващо се с ноторно известно задкулисно политическо влияние. Множеството нарушения на закона, свързани с имението на Доган, както и множеството примери за това, че държавни институции, включително ПРБ, са си затваряли очите и дори са спомагали за тези нарушения, бяха възприети като емблематичен пример за системната и широкоразпространена корупция в управлението на България. Хората излязоха на улицата, след като ПРБ предприе агресивно нахлуване в служебните помещения на президента на републиката, което беше възприето като отмъщение за неговата позиция относно инцидента на Росенец и критиката му относно факта, че НСО охранява Доган и неговия съпартиец Делян Пеевски.
При все това, важно е да се отчете наличието на по-дълбок контекст за тази криза. Българският политически живот е задръстен от политически скандали, за които има трайно възприятие, че не подлежат на адекватно или никакво разследване. Това положение кулминира в последните месеци в разпространяването в медиите от неизвестен източник на записи с участието на премиера, повдигащи съмнения за злоупотреба с влияние от негова страна и на фотографии на неговата спалня, на които се виждат суми в Евро и злато, които не могат да бъдат обяснени от официално декларираните му доходи и спестявания. В течение на дълго време ПРБ запазваше пълно мълчание по този въпрос и когато едва наскоро беше обявено, че ще има проверка, беше обяснено, че тя ще се фокусира върху въпроса за това кой е произвел тези материали, а не върху съдържанието им, и беше заявено изначално, че наличието на сумите и златото не може да бъде разследвано.
През същия период криминализацията и корупцията в самата ПРБ бяха ярко илюстрирани от журналистическо разследване, наречено “Осемте джуджета”, разказващо как успешен бизнесмен е ограбен от своите спестявания и производствени мощности от банда, включваща бивш магистрат, действащ в синхрон с високопоставени прокурори под покровителството на Делян Пеевски. Този материал също не стана обект на разследване от страна на ПРБ, като Гешев многократно атакува авторите на разследването по един изключително политизиран начин.
Списъкът с корупционни скандали може да бъде продължен. Достатъчно е обаче да се обобщи, че протестите са предизвикани от възприятието за екстремни нива на високоорганизирана корупция, съвместена с бездействие от страна на ПРБ, която изглежда предоставя имунитет от наказателна отговорност на влиятелни политически фигури и техните приближени в бизнеса. Това е в ярък контраст с други казуси, в които ПРБ е изключително агресивна по отношение на опоненти на управляващите, критици на главния прокурор или бизнес конкуренти на Пеевски. Поредица от пропагандни акции в нарастващо репресивен стил, който не обслужваше никакви процесуални цели, бяха възприети като движение към авторитаризъм и налагане на модел на управление чрез страх. Така, в един момент, издателите на всички големи опозиционни медии бяха обект на разследване по изключително съмнителни дела.
Възприятието за ПРБ е свързано не само с двоен стандарт или злоупотреби с правомощия, но и включва впечатлението, че тя участва в политически, медиен и бизнес инженеринг и използва възможностите си, за да взема за “заложници” политически, медийни или бизнес фигури, като поддържа отворени или спящи дела срещу тях, без да ги вкарва в съда. Подобни действия с нарастващо репресивен характер, който не обслужва процесуални цели, се възприема широко като тенденция към авторитаризъм и управление чрез страх.
Изборът на Гешев за главен прокурор през септември 2019 г. скандализира значително общественото мнение и също се явява важна причина за настоящите протести. Въз основа на предходните му действия и подход Гешев беше широко възприеман като драстично непригоден за заемането на такава длъжност и като несъответстващ на изискваните по закон лични и професионални качества. В частност, това се отнася за неговата работа по делото КТБ, по което той така и не разследва политическите покровители на тази финансова схема. Например Делян Пеевски, за когото, както беше показано от журналистически разследвания, има съществени доказателства, че е бил дълбоко въвлечен в делата на банката, но той никога не е бил дори разпитан. Нещо, което се възприема като индикация за връзка между Гешев и Пеевски. Независимо от всичко това, в една видимо предрешена процедура, ВСС игнорира обществените възражения и инсталира Гешев на поста главен прокурор.
На поста главен прокурор, Гешев въведе експлозивна смес от драстични двойни стандарти и селективност при избора на обекти на разследвания, видима предубеденост, безпрецедентни нива на репресия и бруталност при следствените действия. В течение на изминалата година, той успя да наруши практически всеки етичен стандарт и гаранция за справедлив процес. В публичните си изказвания той често използва език, който е несъвместим с изискванията за безпристрастност и с презумпцията за невиновност, разпространява конспиративни теории и прибягва до нива на популизъм, на които биха завидели много практикуващи политици. Той атакува вербално своите политически или медийни опоненти, както и неправителствени организации, активисти и протестиращи. Обвързването между Гешев и медиите, контролирани от Пеевски, дава още едно основание да се твърди, че съществува общност на интереси помежду им. Те използват един и същ език, имат едни и същи цели за своите пропагандни атаки. Медиите на Пеевски са първите, които получават информация от ПРБ и са тези, които най-силно хвалят Гешев. Пеевски се радва на пълен имунитет от всякакви проверки или дори разпити от страна на ПРБ, независимо какви разкрития се публикуват от разследващи журналисти, които, заедно със своите издатели, разбира се, са първостепенни цели за натиск от страна на Гешев – реторически и процедурно.
Важно е да се отбележи, че личният стил и подход към правоохранителната дейност на Гешев може и да галванизира настоящото обществено възмущение, но кризата на законността в България има дълбоки корени и се дължи на структурни предпоставки. Ето защо, без ПРБ да бъде най-сетне реформирана, проблемът не може да бъде решен.
- Статут на ПРБ
За да бъдат оценени твърденията на ПРБ и естеството на кризата на законността в България, е важно да се има предвид следният нормативен и институционален контекст.
Конституцията от 1991 г. установи ПРБ като част от съдебната власт. Едни и същи конституционни норми се отнасят за кариерата и статута на съдии и прокурори и беше предвиден общ Висш съдебен съвет, който до 2015 г. беше напълно интегриран. На това основание, в юриспруденцията на КС, на законодателно ниво и в практиката, беше установено пълно приравняване на съдиите и прокурорите.
При това, за разлика от децентрализираните по необходимост съдилища, ПРБ беше създадена като едно юридическо лице със структурна и функционална централизация и могъща йерархична конструкция. Пирамидата на ПРБ се оглавява от главния прокурор, който може да издава общи инструкции и указания и да интервенира по отношение на всички решения на отделните прокурори по конкретни дела. Прокурорската колегия на ВСС се състои от кариерни прокурори, които са напълно подчинени на главния прокурор. Това му позволява да упражнява непреодолимо кариерно и дисциплинарно влияние спрямо отделните прокурори в системата.
Императорският статут на главния прокурор в рамките на ПРБ се допълва от практическата липса на ефективни механизми за неговата отчетност или функционални задръжки и противовеси от страна на друга власт или институция. Формално съществуващите минимални форми на парламентарен надзор, като приемането на годишния доклад на главния прокурор, възможността той да бъде изслушван от правна комисия, както и парламентарната процедура за приемане на общия бюджет на съдебната власт никога не се използват на практика. Така, в течение на мандата на настоящото народно събрание не е провеждано изслушване на главния прокурор, а при представянето на неговия доклад в пленарна зала обичайно не се задават въпроси.
Конкретен проблем относно статута на главния прокурор съставлява отсъствието на ефективен механизъм за разследване на извършени от него престъпления. Това положение е констатирано през 2009 г. от Европейския съд по правата на човека по делото Колеви и оттогава е потвърдено от Венецианската комисия, резолюции на ПАСЕ и в докладите по механизма за сътрудничество и проверка на ЕК. На практика, имаше няколко казуса, при които изникнаха силни съмнения за престъпни действия от страна на главния прокурор, но нямаше разследвания.
Наскоро КС излезе с тълкувателно решение, според което на теория всеки прокурор може по закон да разследва главния прокурор. На практика обаче вътрешноинституционалната култура в ПРБ се е развила в посока на полутоталитарна атмосфера, която прави идеята за прокурорска независимост или самостоятелна инициатива напълно неприложима. Чрез напълно подчинената прокурорска колегия във ВСС, главният прокурор осъществява силно кариерно и йерархично влияние по отношение на отделните прокурори и техните решения. Комбинирано с почти пълната липса на външна отчетност и противовеси, това го превръща в една подобна на цар фигура. За да проверим на практика тълкуванието на КС, ние внесохме два сигнала, които установяваха минимално изискуемите законен повод и достатъчно данни за започването на разследване срещу главния прокурор, но никой не се сезира.
Има поне още два фактора, които са относими, когато става дума за кризата на законността в България. На първо място, това е изграждането на паралелна наказателна съдебна система с много силен обвинителен уклон чрез създаването на Специализирания наказателен съд. Това поражда голяма загриженост за налагането на нови нива на репресивност в България: в тези структури бяха проведени множество унизителни медийни акции и практиката за налагане на задържане под стража без ясна обосновка и за дълги периоди, превръща тази мярка в самостоятелна форма на репресия. На второ място, създаването на “Бюрото за защита на свидетели”, чиито тежко въоръжени гардове се използват като лична охрана от страна на главния прокурор и изглежда като паравоенна структура и, което е по-важно, са им възложени правоохранителни функции, които по конституция са запазени единствено за структури, които са част от изпълнителната власт.
В този контекст, е важно да се отчита, че когато ПРБ твърди, че нейната независимост представлявала европейска ценност и, съответно, е нарушена, тя всъщност претендира да се ползва от стандартите, относими за съдиите на основание на своето придаване към съдебната власт в конституцията от 1991 г. Излишно е да казваме, че прокурорите не са съдии и не бива да бъдат приравнявани към съдии по простата причина, че това ерозира статута на съдиите и равенството на страните в процеса – нещо, за което България може да предостави богат илюстративен материал. Нещо повече, няма самостоятелна европейска ценност на прокурорската независимост. Централната ценност на всяка система на върховенство на правото е независимостта на съда и съдията. Професионалната автономия на прокурорите, както и на адвокатите, е важна, но доколкото обслужва целите на справедливия процес от независим и безпристрастен съд.
Реалната ценност, която ПРБ цели да защити, претендирайки за себе си съдийски нива на независимост, не е професионалната автономия на отделните прокурори – тя практически не съществува. Ценността е почти пълната безотговорност и безотчетност на главния прокурор. Трябва ясно да бъде посочено, че това структурно и практическо положение е извънредно вредоносно за демократичната система в България и нейната способност да постигне минималните европейски нива на законност. Заради това положение на нещата, през годините ПРБ не просто не се превърна в гарант за върховенството на правото. Тя систематично поражда корупция и се превърна в централна причина за кризата на законността, която пък породи настоящото политическо земетресение.
Ето защо, наша основна политическа цел е да предизвикаме радикална реформа на ПРБ. И не е изненадващо, че Гешев ни определя за свои политически врагове. Нито пък, че със своите декларации ПРБ и прокурорската колегия на ВСС на практика опитват да наложат табу върху обсъждането на необходимите реформи в един свободен и плуралистичен дебат.
- Предложения за реформа
В рамките на механизма за сътрудничество и проверка и особено след специалния прокурорски анализ от 2016 г. България пое редица конкретни ангажименти за реформа на ПРБ. Те включват въвеждането на механизъм за независимо разследване на главния прокурор и за отчетност на прокуратурата, както и мерки за въвеждане на модерен мениджмънт и обективен процес на кариерно развитие за прокурорите. Наред с тях, съществува корпус от авторитетни препоръки по отношение на България от страна на ПАСЕ, Венецианската комисия и ЕСПЧ. От тях следва разкачването на съда от прокуратурата на всички нива, започвайки с пълното разделяне на ВСС. Прилагането на всички тези препоръки и ангажименти в тяхната цялост би означавало нищо по-малко от пълно преразглеждане на структурата на българската съдебна система.
Независимо от тези ясни препоръки, българското правителство прави всичко възможно да запази статуквото чрез серия от имитации, полу-мерки и откровени лъжи. След като ЕК суспендира своя мониторинг, без той да е постигнал целите си, дори привидността за някакви реформи беше изоставена.
Това се промени едва след избухването на протестите, фокусирани в немалка степен върху ПРБ. Борисов обяви своите намерения най-сетне да реформира съдебната власт. Той предложи изцяло нова конституция. Анализът на Борисовския проект обаче показва две неща:
- това не е нова конституция, а набързо и изключително немарливо приготвена салата от разместени текстове от старата;
- единствената съществено променена част касае съдебната система и тук са истински лошите новини: докато прави неизбежното обособяване на ВСС само за съдиите, в частта за ПРБ, проектът прави точно обратното на европейските препоръки и исканията на протестите. Вместо да въведе отчетност на главния прокурор, проектът премахва дори съществуващите, макар и минимални форми на възможно противодействие при неговото назначаване и за неговите действия. Отново, не се изпълнява ангажимента за въвеждане на механизъм за независимо разследване на главния прокурор. Запазва се прокурорският ВСС, който ще бъде доминиран от кариерни прокурори в пълна зависимост от главния прокурор и невъзможност да функционира като някаква противотежест на неговата власт. Вместо това, Борисов дори предлага на този прокурорски съвет да бъде дадена и законодателна инициатива.
Така, проектът на Борисов не е нищо друго освен още един опит за заблуждаваща маневра и печелене на време. В съдържателната си част, той заплашва значително да влоши положението по отношение на ПРБ.
Нашите предложения за реформа, които предизвикаха такова голямо напрежение сред ръководството на ПРБ, се основават на обобщения сбор от международни препоръки, стандарти и добри практики. Ние отчитаме обективната реалност, че ПРБ, в нейната настояща структура, модел на мениджмънт и работна култура е напълно непригодна да обслужва мисията си в една европейска страна членка през 21 в. Отново, взети в тяхното единство, приложимите препоръки налагат нищо по-малко от пълно преосноваване на ПРБ и ние използваме това за своя отправна точка.
Ето защо, ние предлагаме:
- Назначаване и освобождаване на главния прокурор от народното събрание с квалифицирано мнозинство.
- Създаването на ясен модел на отчетност на главния прокурор пред парламента по отношение на прилагането на националната наказателна политика. В нейния предметен обхват трябва да попадат въпроси като еднаквото прилагане на закона и ефективността на използване на обществените ресурси в съответствие с ежегодно определяни приоритети, които се обсъждат и отчитат в открит публичен процес. В рамките на тази отчетност трябва да има възможност за освобождаване на главния прокурор на основание несправяне с работата и за независимо разследване на негови криминални престъпления.
- Ако се приеме съществуването на някакъв вид съвет или борд, който да функционира като трансмисия на парламентарния надзор, той трябва да бъде съставен от голямо мнозинство не-прокурори, които са независими от главния прокурор и са назначени в прозрачен процес, гарантиращ, че ще представляват обществото, а не политически кланове и котерии.
- Пълно преуреждане на статута на прокурорите и въвеждане на реални гаранции за тяхната професионална автономия по отношение на решенията по отделните дела, но и въвеждане на подходяща форма на отчетност за резултатите от делата.
- Въвеждане на изцяло нова система на вътрешен мениджмънт, включително разпределение на делата, обективен подбор на кадри и кариерно развитие, периодично атестиране, включително оценки на професионалната пригодност и лоялност. Въвеждането на подобна система неизбежно и ще доведе до съществено обновяване на човешкия капитал на системата. Към момента България има най-големия брой прокурори на глава от населението от държавите членки на Съвета на Европа и някои от тях биха били неподходящи за работа в една модерна прокурорска институция.
- Ограничаване на функциите на ПРБ извън наказателния процес в две направления:
- отмяна на функциите по общия надзор за законност (предвидени по закон без конституционно основание), които често нарушават границите на разделението на властите и подкопават демократично легитимирания процес на вземане на решения;
- премахване на предварителните проверки, които не съставляват пълноценно досъдебно производство с неговите гаранции за справедлив процес.
Тези промени ще ограничат значително възможностите на ПРБ за злоупотреба с правомощия.
Разбира се, ние имаме конкретно разработени модели и решения за всяка от тези общи цели. Естествено, крайният модел на реформиране на ПРБ трябва да бъде въпрос на сериозен дебат, свободен от всякакви опити за натиск и включващ отделните прокурори, но не като част от режисирани в комунистически стил събития. Също така е ясно, че реформата на прокуратурата не може да бъде успешна без също толкова амбициозна реформа на полицията и другите правоохранителни органи и без повсеместно въвеждане на модерни технологии и електронно управление. Дълбоката промяна обаче е неизбежна и ако ние не разберем това и не я направим, ще платим трагична цена.
- Бъдещи стъпки
Трябва ясно да заявим, че сме готови да проведем своите битки за своята свобода в своята страна, колкото и дълги, неравни или костващи да са те. Ние сме най-проевропейската политическа сила в България, но също така разбираме, че не можем да очакваме решения отвън.
Доколкото обаче ПРБ е решила да изнесе тези въпроси на европейската арена и доколкото залогът не е само за българските граждани, но и за всички европейци, ние с готовност споделяме своята гледна точка, както и някои заключителни наблюдения:
- Първо, България е в дълбока и дълготрайна криза на законността и нейното игнориране става невъзможно.
- Второ, ясно е, че това какво ще се случи в България има значение за целия ЕС. В много отношение България и Румъния представляваха оригиналното предизвикателство в областта на демокрацията и върховенството на правото за ЕС. Полша и Унгария се появиха по-късно. И ако по отношение на Полша и Унгария ЕК пристъпи към действие, за България тя прекрати докладите по механизма за сътрудничество и оценка без адекватни причини и след това изпадна в необяснима пасивност по отношение на събитията тук. Ако ЕК не намери начин да коригира своя подход към България, това може да повдигне въпроси за цялостната й способност да изпълнява една от най-основните си функции – тази на пазителка на правовия ред в Съюза. Задължение, което тя има не само пред българите, но и пред всички други граждани и данъкоплатци на съюза.
- Трето, реакцията на ситуацията в България не може да бъде отлагана до създаването на някакви нови механизми. Развитията тук са динамични и могат неочаквано лесно да се влошат. Ако кратковременният прозорец на възможност в България бъде пропуснат, един провал тук може да се превърне в негативен контекст за въвеждането на въпросните нови инструменти. По-скоро би било по-разумно едно активно ангажиране със събитията в България да се използва като аргумент за необходимостта от ефективни нови инструменти.
- Четвърто, в светлината на предното, реакцията на събитията в България ще трябва да разчита на съществуващите инструменти. Доколкото ПРБ изглежда да ангажира прилагането на чл. 7 от ДЕС или ако ЕК прецени това по своя инициатива, ние бихме се съгласили, че фактическата обстановка подкрепя подобно решение. Също така, ЕК може и да се види принудена да преоцени своето едностранно решение да прекрати изпълнението на задължението си да изготвя доклади до Съвета и Парламента в рамките на Механизма за сътрудничество и оценка.
- Последно и в позитивен ключ: ситуацията в България може да се разглежда не само като потенциален проблем, но и като възможност. Като се има предвид ясният дневен ред от необходими реформи, установени от значителен обем препоръки и ангажименти, заедно с нарастващия обществен натиск за тяхното извършване и промените в политическия пейзаж в България, едно навременно ангажиране със ситуацията от страна на ЕК може да се окаже ключово за постигането на позитивен пробив. Това може да даде един необходим позитивен пример, че е възможно негативните тенденции да бъдат преодоляни и дори обърнати и да започне процес на консолидиране на върховенството на правото в една от “проблематичните” страни членки, както и че ЕК може да бъде фактор в такъв позитивен сценарий.
Доколкото всички тези въпроси са комплексни и има много други аспекти на ситуацията, оставам насреща за продължаване на диалога с Вас или Вашия екип.
С уважение,
Христо Иванов
Председател на ПП Движение Да, България
Съпредседател на Демократична България