От седмици наблюдаваме поредната
демонстрация на неумението на
управляващите да правят реформи. Този път обаче опитите да се променя за
пореден път пенсионния модел, се сблъскаха решимостта на хората да
защитават нарушените си интереси. Причина за справедливото недоволство е
демонстрираната абсолютна непохватност и високомерност при изменението на
формулите за изчисляване на пенсии. Не
сме съгласни да се променят правилата на пенсионно осигуряване, без да се прави предварителна професионална преценка на
последиците от такова действие. Именно упражненията на тъмно с десетки хиляди
съдби провокират съпротива.
В социалната сфера – и особено в пенсионното законодателство, трябва да
тече непрекъснато информиране на хората за всички намерения на
управляващите, които ще водят до промяна на техните права.
Настояваме за незабавно изменение на законодателството , като се даде
един допълнителен гратисен период, в който хората сами да направят своя избор
за начина на изчисляване на тяхната пенсия.
Възрастните хора в България са сред най-ощетените от прехода. Напомняме,
че не по тяхна вина са преминали през социализъм, хиперинфлация и обезценка на
лева, стопяване на спестявания във влогове за жилища, заплати от по 3-4 долара
и какво ли още не. Което и да е правителство няма никакво морално право да си
връзва бюджета за тяхна сметка.
В същото време отново заявяваме, че пенсионната система е несъстоятелна и се нуждае от спешни реформи. Имаме нашите предложения за попълване на Сребърния фонд чрез продажба на миноритарни пакети от държавните компании на фондовата борса, така че парите в него да служат за компенсиране на дефицитите в сектора през следващите няколко години, когато те са най-тежки; за още по-сериозно обвързване на размера на пенсията с внасяните по време на целия трудов стаж (а не само на последните 18 години, защото на чиновниците им е по-удобно), защото именно частният интерес може да повиши стимула от плащане на вноски върху реалните доходи.
Няма как характерната за Бойко Борисов игра на проба и грешка да не събори системата в рамките на половин поколение. Изтичането на хора в трудоспособна възраст от страната води до допълнително влошаване на коефициента между работещи хора и пенсионери. Реформите в посока на повече лична отговорност, така че осигуряващите се сега да не зависят от бъдещите поколения, а от натрупаните от самите тях партиди, са задължителни. Не е нужно да измисляме топлата вода, а да прилагаме опита на най-добрите. Другото са игрички на дребно в кризисни ситуации, които напълно логично водят до напрежение, липса на доверие и в крайна сметка биват отменяни, което само увеличава батака.
