“Демократична България” обжалва пред Върховния административен съд мълчаливата забрана на ЦИК за въвеждане на видеозаснемане и разпространение от броенето на бюлетините в секционните комисии след края на изборния ден. Става дума за решение от 8 февруари, с което ЦИК издаде указания за обработването и защитата на личните данни в изборния процес. 

Обединението обжалва като незаконосъобразни част от указанията, според които правата и задълженията на застъпниците и наблюдателите в изборния ден не допускат заснемане на процеса на броене на бюлетините и установяване на изборния резултат, защото това съставлява обработка на лични данни, недопустима от закона.

В жалбата си “Демократична България” се аргументира, че тези с указанията си ЦИК и Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) са се произнесли извън правомощията си и въвеждат забрани, които не са законоустановени. Припомня се и практиката на ЦИК по прилагане на Изборния кодекс от предишния парламентарен вот, когато комисията не е взела решение за забрана на видеозаснемането на преброяването на бюлетините и оформянето на секционните протоколи.

“Демократична България” акцентира, че става дума за видеонаблюдение и излъчване след края на изборния ден, така че няма да бъде нарушена тайната на вота, защото самото преброяване на бюлетините не разкрива политически убеждения или друга чувствителна информация. 

“Следва да се съобрази и следното. Наблюдението и заснемането на процеса на преброяване на гласовете и съставяне на протокола на СИК не включва задължително обработването на лични данни, доколкото то може да бъде организирано по начин, който да показва само бюлетините и техния брой, да изключва показване на лицата на хората в изборното помещение или да бъдат предприети други аналогични мерки, за защита на правата на лицата в изборното помещение”, се казва в жалбата на “Демократична България”.

Обединението изтъква и факта, че наблюдателите, застъпниците и представителите на партии, коалиции и инициативни комитети са обект на регистрационен режим и техни данни фигурират в специален регистър на интернет страницата на РИК и ЦИК. В този смисъл, кръгът от хората, които биха извършвали видеозаснемане е конкретно определен и ясен и абсолютната забраната за видеозаснемане в изборното помещение е неприложима.

Формацията посочва и европейския регламент, според който обработването на лични данни въз основа на изрична законова норма и въз основа на изпълнението на задача от обществен интерес са два различни хипотези. Изтъква се европейската практика, че застъпниците и наблюдателите изпълняват задача от обществен интерес, която се състои в осигуряване на публичност и прозрачност на процеса по преброяване и установяване на резултата от подадените гласове в конкретна изборна секция.

Тази вечер представители на “Демократична България” ще се присъединят към организирания във Фейсбук граждански протест “Аз искам всеки да има възможност да излъчва броенето на вота на живо”, за да представят своите аргументи и действия по темата. 

Ето и самата жалба:

ЧРЕЗ ЦЕНТРАЛНАТА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ

ДО ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

ЖАЛБА

от Демократична България – Обединение

Срещу: Протоколно Решение на ЦИК от 8 февруари 2021 г. от УКАЗАНИЯ ОТНОСНО ОБРАБОТВАНЕТО И ЗАЩИТАТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ В ИЗБОРНИЯ ПРОЦЕС, приети съвместно от Централната избирателна комисия и Комисията за защита на личните данни, 

Правно основание: чл. 65 от АПК

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА ВЪРХОВНИ АДМИНИСТРАТИВНИ СЪДИИ,

На заседание на Централната избирателна комисия, проведено на 8 април 2021 г. с Протоколно решение бяха  приети УКАЗАНИЯ ОТНОСНО ОБРАБОТВАНЕТО И ЗАЩИТАТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ В ИЗБОРНИЯ ПРОЦЕС, разработени съвместно с Комисията за защита на личните данни. Считаме приетите Указания за частично незаконосъобразни, поради това обжалваме следните части от тях:

Точка 2 в частта относно Администратори, обработващи лични данни и лица, които обработват лични данни в изборния процес по указания на администратора: “Правата и задълженията им по отношение обработване на личните данни са ограничени, доколкото правата и задълженията им в изборния процес са изчерпателно и лимитативно изброени. Случаите, когато тези субекти обработват лични данни са изрично определени в ИК ( право на пряка видимост при установяване на резултатите от гласуването, право на получаване на копие от секционния протокол и др.). При обработване на лични данни тези субекти не могат да излизат извън предвидените в ИК права и задължения.”

Точка 9 в частта: “Всички останали участници в изборния процес не могат да обработват лични данни чрез видеозаснемане и/или разпространение поради несъвместимост на ролята им в изборния процес с целта на обработване на лични данни чрез видеозаснемане в изборния процес. Функциите и ролите на тези участници в изборния процес са изрично и лимитативно определени в ИК.

  1. Аргументи относно допустимостта на жалбата

Обжалваното от нас решение е прието на основание чл. 57, ал. 1, т. 49 от Изборния кодекс (ИК). Посочената хипотеза не е изброена в чл. 58, ал. 1 от ИК, в която са посочени решенията на ЦИК, които подлежат на обжалване пред Върховния административен съд. Независимо от това, считаме, че процесното решение подлежи на обжалване на общото основание, предвидено в чл. 65 от Административнопроцесуалния кодекс, тъй като посредством него се приемат указания, които съдържат елементи на решение, тъй като създават правила, засягащи правата и законните интереси на участници в изборния процес, а именно правата и интересите на наблюдателите, застъпниците и представителите на партиите и коалициите и съответно на политическите формации и кандидатите, които ще участват на изборите за народни представители на 4 април 2021г.

  1. Аргументи по съществото на жалбата

С оспорваните от нас указания ЦИК и КЗЛД са се произнесли извън установените  от закона правомощия и въвеждат забрани, които не са законоустановени.  

В обжалваните от нас части се сочи следното:

Правата и задълженията им по отношение обработване на личните данни са ограничени, доколкото правата и задълженията им в изборния процес са изчерпателно и лимитативно изброени. Случаите, когато тези субекти обработват лични данни са изрично определени в ИК ( право на пряка видимост при установяване на резултатите от гласуването, право на получаване на копие от секционния протокол и др.). При обработване на лични данни тези субекти не могат да излизат извън предвидените в ИК права и задължения.” (Точка 2 в частта относно Администратори, обработващи лични данни и лица, които обработват лични данни в изборния процес по указания на администратора)

Всички останали участници в изборния процес не могат да обработват лични данни чрез видеозаснемане и/или разпространение поради несъвместимост на ролята им в изборния процес с целта на обработване на лични данни чрез видеозаснемане в изборния процес. Функциите и ролите на тези участници в изборния процес са изрично и лимитативно определени в ИК.” (Точка 9)

Възприети в цялост, тези два параграфа въвеждат правилото, че наблюдателите, застъпниците и представителите на партии и коалиции, не могат да видеозаснемат и/или видео разпространяват процеса на преброяване на бюлетините и съставяне на протокола, защото това съставлява обработка на лични данни, която не е допустима от закона.

Акцентираме, че спорният момент е само относно периода след обявяване на края на изборния ден и съставяне и подписване на изборния протокол в съответната СИК.

Това условие е незаконосъобразно по следните причини:

  1. Съгласно чл. 6, §.1, б. “д” от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2016/679 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) обработването на лични данни е законосъобразно, когато  обработването е необходимо за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора.

Посочената хипотеза е самостоятелно основание, което обосновава законосъобразност на обработването на личните данни, без да е необходима друга законова делегация за това. Аргумент за това е и разпоредбата на чл. 6, §.1, б. “в” от Общия регламент относно защитата на данните, съгласно която се предвижда, че обработването на лични данни е законосъобразно, когато обработването е необходимо за спазването на законово задължение, което се прилага спрямо администратора. 

Следователно, обработването на лични данни въз основа на изрична законова норма и обработването на лични данни  за изпълнението на задача от обществен интерес са два различни хипотези.

При осъществяване на правомощията на застъпниците, наблюдателите и представителите на политически партии и коалиции е налице именно хипотезата на  чл. 6, §.1, б. “д” от Общия регламент относно защитата на данните: тези лица изпълняват задача от обществен интерес, която се състои в осигуряване на публичност и прозрачност на процеса по преброяване и установяване на резултата от подадените гласове в конкретна изборна секция.

  1. Тайната на вота при провеждане на избори за народни представители следва да бъде гарантирана безусловно, с оглед нормите на чл. 10 от Конституцията и чл.3, ал. 1 от ИК. Поради това, безспорно, заснемането и видеоразпорстранението на кадри от изборния ден следва да бъде направено при строги ограничения, които да обезпечават това конституционно гарантирано право.
  1. След приключване на гласуването обаче правните обстоятелства се променят съществено. Изборното помещение, в което се преброяват гласовете е обществено място, а членовете на секционните комисии са длъжностни лица (аргумент от чл. 93, ал. 2 от ИК). Заснемането на преброяването на самите бюлетини само по себе си не включва обработването на лични данни, тъй като изборната бюлетина е анонимна. Освен това преброяването на гласовете не разкрива политически убеждения или друга чувствителна информация. 
  1. Лицата, които присъстват в изборното помещение са ясно определени в чл. 272 от ИК. Това са  кандидати, застъпници и представители на партии, коалиции и инициативни комитети съгласно чл. 117, ал. 6 и чл. 124, ал. 1, наблюдатели – при спазване изискването на чл. 114, ал. 2, по един регистриран анкетьор от регистрирана социологическа агенция и представители на средствата за масово осведомяване, като им се осигурява пряка видимост при преброяване на гласовете. Тези лица се посочват и в Протокола на СИК (аргумент от чл. 275, ал.1. Т. 1 от ИК).  

Наблюдателите, застъпниците и представителите на партии, коалиции и инициативни комитети са обект  на регистрационен режим. 

Наблюдателите се регистрират предварително от ЦИК въз основа на изрично заявление. Съгласно чл. 113 от ИК Централната избирателна комисия публикува на интернет страницата си регистър на наблюдателите, който съдържа организациите и упълномощените представители, регистрирани като наблюдатели в съответния вид избор.

Съгласно чл. 117 от ИК застъпниците подпомагат и представляват интересите на кандидатите в кандидатските листи на партиите, коалициите и инициативните комитети пред държавните и местните органи, обществените организации и избирателните комисии.

Застъпниците се регистрират в РИК, съответно в ЦИК (за секциите в чужбина)  партии, коалиции и инициативни комитети въз основа на конкретно заявление, в което се съдържат имената и ЕГН-та на лицата, заявени за застъпници. Списъците на регистрираните застъпници са публикуват в нарочен регистър на интернет страницата на РИК и ЦИК.

Аналогична е уредбата и относно статута на представителите на партии, коалиции и инициативни комитети. Те се регистрират с нарочно заявление от партии, коалиции и инициативни комитети, в което се съдържат имената и ЕГН-та на лицата, заявени за застъпници. Списъците на регистрираните представители са публикуват в нарочен регистър на интернет страницата на РИК и ЦИК. Самите лица се идентифицират в СИК с пълномощно от съответната партия, коалиция или инициативен комитет. 

Следователно, кръгът от лица, които биха извършвали видеозаснемане е конкретно определен и ясен, тези служебни лица са индивидуализирани съобразно ИК. Съответно, налице е и ясно е определена организационна връзка между наблюдателите, застъпниците и представителите на партии, коалиции и инициативни комитети и субектите, които са ги регистрирали.

С оглед на това абсолютната забраната за видеозаснемане в изборното помещение е неприложима.

Следва да се съобрази и следното. 

В чл. 32, ал. 2 от Конституцията предвижда, че никой не може да бъде заснеман и филмиран въпреки неговото съгласие. Тази забрана обаче не е приложима в разглежданите хипотези. На първо място, забраната охранява личния живот на лицата, а в конкретния случай не би се заснемал личния живот на граждани, а изпълнението на конкретни служебни задължения и то в обществени помещения. Изпълнението на служебни задължения от страна длъжностни лица е извън обхвата на личния живот на същите. На следващо място, както българските съдилища, така и Европейският съд по правата на човека застъпва трайно в своята практика, че трябва да има баланс между обществения интерес и личната неприкосновеност. Поради това публичните личности с по-ниска степен на защита. 

Освен това, наблюдението и заснемането на процеса на преброяване на гласовете и съставяне на протокола на СИК не включва задължително обработването на лични данни, до колкото то може да бъде организирано по начин, който да показва само бюлетините и техния брой, да изключва показване на лицата на хората в изборното помещение или да бъдат предприети други аналогични мерки, за защита на правата на лицата в изборното помещение.

Нещо повече, практиката по прилагане на Изборния кодекс е в обратния смисъл. Видно от Решение № 3668 от 25.03.2017г. На ВАС, 4 отделение по адм. Д. № 3481/2017г.  и Решение № 3669 от 25.03.2017г. На ВАС, 4 отделение по адм. Д. № 3482/2017г. , при предходните парламентарни избори през 2017 г. ЦИК не е взела решение за забрана на видеозаснемането на процеса по преброяване на бюлетините и установяване на изборния резултат.

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА ВЪРХОВНИ АДМИНИСТРАТИВНИ СЪДИИ,

Въз основа на изложените аргументи, моля, да се произнесете с решение, с което да уважите подадената от нас жалба и да отмените Указанията относно обработването и защитата на личните данни в изборния процес, разработен съвместно от ЦИК и КЗЛД, и приети от ЦИК с протоколно решение от 08.02.2021 г.  в следните части:

Точка 2 в частта относно Администратори, обработващи лични данни и лица, които обработват лични данни в изборния процес по указания на администратора: “Правата и задълженията им по отношение обработване на личните данни са ограничени, доколкото правата и задълженията им в изборния процес са изчерпателно и лимитативно изброени. Случаите, когато тези субекти обработват лични данни са изрично определени в ИК ( право на пряка видимост при установяване на резултатите от гласуването, право на получаване на копие от секционния протокол и др.). При обработване на лични данни тези субекти не могат да излизат извън предвидените в ИК права и задължения.”

Точка 9 в частта: “Всички останали участници в изборния процес не могат да обработват лични данни чрез видеозаснемане и/или разпространение поради несъвместимост на ролята им в изборния процес с целта на обработване на лични данни чрез видеозаснемане в изборния процес. Функциите и ролите на тези участници в изборния процес са изрично и лимитативно определени в ИК.

Приложения:

  1. Копие от Жалбата за насрещната страна;
  2. Пълномощно.

С уважение:

Адв. Надежда Йорданова

10 февруари 2021, сряда