Културният сектор беше един от най-тежко засегнатите в безпрецедентната криза, в която се намираме. Огромни проблеми стоят пред всички художествени и културни прояви, всички културни индустрии, прекратили дейността си. В момента не могат не само да се организират, но и да се планират дългосрочно никакви културни събития – нито филмови прожекции и театрални представления, нито фестивали, концерти и изложби; затворени са всички библиотеки и книжарници, издателският бизнес е замрял.
Особено тежко е положението на самоосигуряващите се артисти и културни оператори, които не получават заплати в държавни културни институти и на практика нямат в момента никакви доходи; загубите само в тази сфера досега възлизат от 7 до 15 милиона лева. Кризата обаче не е отминала държавните културни институти – театри, опери, оркестри, танцови трупи, музеи и галерии и пр. Те също са прекратили представленията и достъпа до експозициите, не продават билети, нямат никакви приходи.
Политиката на правителството на ГЕРБ и коалиция, както винаги е хаотична и вървяща след събитията. След като министър Горанов показа, че въобще не разбира проблема и арогантно нарече самоосигуряващите се „социално изолирани маргинали“, министър Банов защити несмело българската култура и обеща „екшън план“ и преструктуриране на фондове. Той обаче обвърза това с някаква неясна бъдеща среща на министрите на културата в ЕК, намеквайки, че подпомагането ще разчита главно на европейски средства.
Демократична България не приема подобни безотговорни имитации на културна политика и настоява правителството да представи бърз план за действие в сферата на културата.
В спешната му част той трябва да има един-единствен приоритет: създаване на извънреден фонд (emeregency fund) за подпомагане на културни дейци, културни институти и организации.
Този фонд следва да бъде отворен за кандидатстване както от държавни и общински културни институти, така и от независими организации, а също и от самоосигуряващи се творци, артисти и експерти. Министърът в спешен порядък трябва да поиска извънредна и допълнителна финансова помощ за създаване на такъв фонд, компенсиращ последиците от кризата в културния сектор.
Размерът на финансовата помощ за сектора трябва да бъде сравним с мерките, които се вземат в този сектор от други европейски страни – там за целта се отделят десетки милиони евро. Това е задача от първа необходимост и не е нужно да се изчаква бъдеща среща на министрите на културата в Европа, нито да се разчита единствено на европейски средства: управлението на културата е в сферата на националния суверенитет. Принципите на финансиране на фонда трябва да бъдат подложени на спешно обществено обсъждане с експерти на самия културен сектор.
Предлагаме Фондът да има две секции:
Първата със задача да осигури структурна подкрепа на институции и организации по ясни критерии, така че те да могат да задържат и опазят своя експертен и организационен капацитет. За целта трябва спешно да се разработи методология, която различава добре видовете организации, културни институти и културни оператори и различните модели на финансиране.
Втората секция на фонда трябва да отпуска индивидуални помощи и стипендии, които да помогнат на творци и артисти да преживеят кризата. Той трябва да съхрани човешкия капитал, таланта и експертизата в областта на културата. Ако творците и артистите бъдат оставени на оцеляване, много е вероятно те да потърсят друго препитание и така безценно богатство от талант и професионализъм ще бъде разпиляно. Размерът на индивидуалната помощ не може да бъде по-нисък от минималната работна заплата; тя трябва да се предоставя до края на кризата.
Към спешните мерки според нас спадат още: обявяване на 2020 г. за нулева година за държавните културни институти и формиране на новите им делегирани бюджети за 2021 на базата приходите им от предишната, 2019 г. Демократична България вече е предложила и допълнителни мерки: отлагане на плащанията на всички данъци, осигуровки и други задължения на засегнатите от кризата културни дейци за поне три месеца, осигуряване на държавни гаранции за вече отпуснати банкови кредити за засегнатите от кризата фирми; отлагане на вноските по лихви и главница и пр. Всички тези мерки трябва да засегнат както работещите в държавни културни институти, така и самоосигуряващите се творци. За реализиране на посочените принципни инструменти съществуват достатъчно успешни европейски и международни модели и добри практики: самите творци и културни оператори са започнали да ги събират и систематизират.
Смятаме, че този момент на пандемия и криза открива и позитивни възможности за културни политики с по-далечен прицел; в друг документ (който ще намерите ТУК) предлагаме следните дългосрочни приоритети на културните политики в периода на излизане от кризата.
- Дигитално реализиране и дигитално разпространение на културни продукти.
- Дигитализиране на културното наследство по разработени държавни стандарти.
- Използване на пълния капацитет на традиционните електронни медии, радио и телевизия, нови културни програми.
- Развитие дигиталния капацитет на местни културни организации, децентрализация чрез дигитален достъп и разпространение.
Дигитализацията не може да отмени автентичното създаване и потребяване на културни събития на живо, но може да бъде важно нейно допълнение; особено важна е ролята й в периода, в който се намираме.
Демократична България застава зад идеята, че културата не е лукс. Тъкмо кризата показва, че тя е солта на живота, неговият вкус и качество. В дните на пандемия, когато професионалните дейности са замрели и са забранени дори разходките в парковете, единственото, което ни радва, е добрата книга, интересният филм, музиката, без която не можем, истинската дискусия, която се противопоставя на истерията и на фалшивите новини. Да се погрижим да ги има сега и в бъдеще: те са капитал, който трябва да предадем на децата си. Тази грижа ще помогне на българската култура и изкуства не просто да оцелеят, а да се развиват в трудната ситуация: не за да направи творците зависими, а за да създаде законови и финансови условия за тяхната свобода.