Голямата България: мобилната българска нация по света

В 45-ото Народно събрание изпълнихме едни от основните си обещания за подобряване на честността на изборния процес, като предложихме законодателни промени за въвеждането на електронно дистанционно гласуване, въвеждане на възможността за гласуване по пощата, мерки за сигурността на машинното гласуване и мерки за облекчаване на работата на СИК, както и видеонаблюдението на броенето на резултатите. Някои от тях бяха приети в предложенията на други парламентарни сили, но все още има много дейности, които да бъдат въведени за следващи избори.

Предложихме:

  • Проект за промени в Изборния кодекс, с който предложихме значителни промени в изборния процес.
  • Проект за промени в Изборния кодекс, който предложихме въвеждането на дистанционно електронно гласуване. 

В следващия парламент ще продължим да работим за развитието на един от ключовите ни приоритети - пълноценно участие на българските граждани по света в политическия и обществен живот. Ще продължим да настояваме за въвеждане на мерките, които могат да гарантират привличането и задържането на живеещите в чужбина българи в националната орбита и гарантирането на техния принос към обществения и политическия живот, с помощта на съвременните технологии.

Проекта за за изменение и допълнение на Изборния кодекс вижте тук

Проекта за за изменение и допълнение на Изборния кодекс (за дистанционно електронно гласуване) - тук

Ето и програмата на Демократична България в сектор “Човешки капитал”:

Визия

На парламентарните избори през април 2021 г. българските граждани в чужбина заявиха по безпрецедентен начин волята си да поддържат връзката с родината, да участват в политическия живот на страната, да взимат решения за бъдещето й. Показаха невероятна мобилизация и постигнаха рекорд още преди деня на вота с над 87 000 подадени заявления за гласуване зад граница. На 4 април рекордно много българи излязоха и гласуваха в различни точки по света. Така 180 000 наши сънародници категорично показаха, че се противопоставят на опитите да бъде ограничено правото им на глас.

Ние вярваме, че българските граждани, където и да се намират, са най-ценният ресурс на страната. В съвременния мобилен и свързан свят, българската държава трябва да формулира и приложи дългосрочни и високоефективни политики към своите граждани зад граница, за да може да създаде условия уменията и знанията на тези български граждани да допринасят за развитието на страната. Тези политики не трябва да се ограничават до посланията за „връщането“ им в родината, а да заложат на непрекъснат и партньорски диалог с тях. 

Ключови фактори за решението за трайно завръщане са възможностите за развитие и икономическите условия в България: състоянието на институционалния и правов ред, размер на доходите, качество на жизнената среда, условията за отглеждане на деца и др. 

Политиките към българските граждани по света трябва да бъдат надпартиен национален приоритет. Затова тази програма има за цел да очертае мерките, които могат да гарантират привличането и задържането им в националната орбита и гарантирането на техния принос към обществения и политическия живот, с помощта на съвременните технологии.

Мерките са насочени към:

  1. административното обслужване: осигуряването на достъп на българските граждани, пребиваващи в чужбина, до модерни дигитални административни услуги;
  2. институционалната представителност: легитимно избрани представители на диаспората, които да защитават интересите на общността на всички нива (законодателно, изпълнително и т.н.);
  3. ефективната двупосочна комуникация: създаване на единна и интерактивна информационна платформа;
  4. съхраняването и стимулирането на връзката на тези граждани с България чрез насърчаване на усилията им да допринасят за развитието на родните си места и страната в цялост.

 Контекст

Българите в чужбина са две основни групи      – съвременна българска емиграция (от средата на ХХ век до днес) и български исторически общности.

Данните за съвременната българска емиграция сочат, че около 1,5 млн. българи са пребивавали или пребивават, временно или трайно, извън пределите на страната. Тези мобилни български граждани са:

  1. пребиваващи за кратко (група с висока мобилност – студенти, сезонни работници и т.н.); 
  2. трайно уседнали, в активна трудова възраст (семейства с работни ангажименти и/или деца, по-трудно мобилни);
  3. граждани извън трудоспособна възраст (със свободни ресурси и със специфични нужди).
  4. За всяка от тези три групи институциите трябва да намерят подходящи инструменти за привличането й.

Анализът на досегашната държавна политика показва нейното незадоволително състояние:

  •         Целите, които традиционно се поставят към историческите български общности, са съхраняване на българската идентичност и самосъзнание в държавите, в които те живеят от векове като коренно население или като географско обособени етнически общности с преселническа история. По инерция същите цели се транспонират от институциите и към мобилните българските граждани от съвременната българска емиграция.      
  •         Националната стратегия за българските граждани и исторически общности по света (2014)[1], изработена с активното участие на български граждани по света, не се изпълнява.
  •         В Съвета за работа с българите в чужбина към Вицепрезидента няма нито един представител на съвременната българска емиграция по света.[2]
  •         Комисията по политиките за българите в чужбина към Народното събрание[3] и Държавната агенция за българите в чужбина[4] се занимават основно с въпроси, засягащи историческите български общности.

Основни действия за модернизация на сектора

Ключов приоритет на Демократична България е пълноценно участие на българските граждани по света в политическия и обществен живот. 

  • Необходими са законодателни промени, свързани със:
  1. създаване на избирателен район „Чужбина“ с ясна методика за определяне на мандатите в него;
  2. предоставяне на пасивно изборно право на всички български граждани;      
  3. въвеждане на дистанционно гласуване: по пощата и електронно (Демократична България има подготвени законопроекти).
  • Създаване на Национален съвет на българите по света (по примера на други страни с големи диаспори като Франция, Испания или Италия):
  1. на квотен принцип и чрез произвеждане на избори (провеждащи се едновременно с президентските), по пропорционална изборна система и с цел легитимност на тези представители пред собствените им общности и пред българските институции;
  2. участниците в Националния съвет, представители на диаспорите, ще бъдат с консултативни функции и ще работят безвъзмездно;
  3. ключови български институции да имат свои представители в Националния съвет, които да участват заедно с представителите на диаспорите в организирани, редовни, дистанционни заседания, с дългосрочна програма и постоянен дневен ред.

Подобряване на обслужването и подкрепата на граждани и фирми в чужбина от органите на българската държава

  • Ефективно електронно управление, което да ускори и улесни административните услуги за българските граждани по света, включително и чрез създаване на електронни консулски услуги (заверки на пълномощни, първоначално издаване и подновяване на лични документи, издаване на актове за гражданско състояние и т.н.);
  • Разширяване и ресурсно обезпечаване на успешните на много места (например Австралия) мобилни консулски услуги (изнесени консулски дни), приоритетно в райони с голяма концентрация на български граждани, които са физически отдалечени от дипломатическите представителства;
  • Активно участие в предотвратяването на случаи на трафик на хора, както и предоставяне на възможности за безвъзмездна правна защита на български граждани, жертви на мрежи за проституция и съвременно робство, както и уязвими работници, подмамени от недобросъвестни работодатели или посредници;
  • Създаване на единна и интерактивна информационна платформа, която интегрира дигиталните услуги на всички институции в едно и ги предоставя в рамките на единен портал на българските граждани по света.

Стимулиране и подпомагане на общностния живот извън България и на приноса на българите в чужбина към културния и обществения живот в страната

  • Подкрепа на усилията на българските общности в изграждането на мрежа от български училища, както и въвеждането на акредитирано онлайн обучение за деца в райони, където няма достатъчно български деца за формирането на училище – 2.5 пъти увеличаване на средствата за българските неделни училища зад граница в рамките на следващите 4 години;
  • Утвърждаване на стандарти за езиково и друго обучение, както и активно лобиране за признаването на матуритетен изпит по български език, където това е възможно, в образователния контекст на държавата домакин;
  • Създаване на културни и социални средища зад граница с активното участие на дипломатически и консулски представителства;
  • Подкрепа за приложение в България на успешни проекти на български граждани извън страната. 
  1. Улеснена реинтеграция в България на завършили в чужбина български студенти чрез облекчено признаване и легализиране на дипломите, издадени от учебни заведения в рамките на ЕС и в трети държави.
  2. Привличане на българи с научна кариера в чужбина в изследователски програми на      висши училища и центрове за развойна дейност в България. 

Приоритетни мерки

  • Заради наличието на вкоренени корупционни практики и неефективност закриване на Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ). Създаване на специални административни звена в отделни министерства за адресиране на специфичните нужди на българите зад граница. Поемане на дейността по издаване на удостоверения за български произход от отдел в Министерство на правосъдието; 
  • Осъвременяване на Закона за българите, живеещи извън Република България[5], в частта, отнасяща се до създаването на Национален съвет на българите по света; 
  • Организиране и провеждане дистанционно на първите избори за Национален съвет на българите по света заедно с президентските избори през есента на 2021 г.;
  • Изграждане на единна и интерактивна информационна платформа за българските граждани по света; 
  • Изграждане и въвеждане на електронни консулски услуги за българските граждани зад граница; 
  • Въвеждане на дистанционни форми на гласуване – електронно и по пощата, и създаване на избирателен район      „Чужбина“;
  • Разработване програма от мерки, които да отговарят на нуждите на завръщащи се български граждани, свързани с изучаване на български език от членове на техните семейства, предоставяне на консултации относно правната рамка за започване на бизнес, за различни аспекти на социалната и здравна защита.      

Дългосрочни мерки

  • Разгръщане на активна политика към българските исторически общности в Молдова, Украйна, Сърбия, Северна Македония, Румъния и Албания. В отношенията си със страните, в които живее коренно българско население, нашата държава трябва да гарантира на всички лица от български произход:
  1. обучение по български език, както и достъп до образование и културен живот на български език;
  2. възможност да продължат своето образование в България;
  3. възможност за самоопределяне като българи и защита от дискриминация на база етническия им произход.

[1] http://www.strategy.bg/StrategicDocuments/View.aspx?Id=938

[2] https://www.president.bg/cat213/Savet-za-rabota-s-balgarite-v-chuzhbina/

[3] https://www.parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/members/2597/bills

[4] https://www.aba.government.bg/

[5] https://www.lex.bg/laws/ldoc/2134916612

Разгледайте програмата по подсектори

Законност и справедливост

Законност и справедливост

Свобода и гражданско участие

Свобода и гражданско участие

Гаранции за политическата свобода, разделение на властите и отчетност на институциите

Гаранции за политическата свобода, разделение на властите и отчетност на институциите

Освобождаване от зависимостите на миналото и подкрепа за почтеността и професионализма в институциите

Освобождаване от зависимостите на миналото и подкрепа за почтеността и професионализма в институциите

Медийна свобода и плурализъм

Медийна свобода и плурализъм

Модернизация на администрацията и електронно управление

Модернизация на администрацията и електронно управление

Децентрализация на управлението

Децентрализация на управлението

Фискална децентрализация

Фискална децентрализация

Сигурност и обществен ред

Сигурност и обществен ред

Гражданска защита

Гражданска защита

Специални служби

Специални служби

Отбрана

Отбрана

Образование и наука

Образование и наука

Култура

Култура

Здравеопазване и здравословен начин на живот

Здравеопазване и здравословен начин на живот

Спорт

Спорт

Социална политика

Социална политика

Демографска политика

Демографска политика

Голямата България: мобилната българска нация по света

Голямата България: мобилната българска нация по света

Устойчиво управление на ресурсите

Устойчиво управление на ресурсите

Чист въздух, почви и води

Чист въздух, почви и води

Развитие на устойчиво селско стопанство

Развитие на устойчиво селско стопанство

Развитие на иновациите

Развитие на иновациите

Малки и средни предприятия

Малки и средни предприятия

Модернизация и трансформация на енергетиката

Модернизация и трансформация на енергетиката

Транспорт

Транспорт

Пътна безопасност

Пътна безопасност

Строителство, архитектура и благоустройство

Строителство, архитектура и благоустройство

Устойчив и социално отговорен туризъм с перспектива

Устойчив и социално отговорен туризъм с перспектива

Публични финанси

Публични финанси

Публична собственост

Публична собственост

Пенсионна реформа

Пенсионна реформа

България в ЕС

България в ЕС

Външна политика

Външна политика

Основни сектори в програмата

Свобода и справедливост

Свобода и справедливост

Публична администрация и сектор за сигурност

Публична администрация и сектор за сигурност

Човешки капитал

Човешки капитал

Околна среда и природни ресурси

Околна среда и природни ресурси

Модернизация и растеж на икономиката

Модернизация и растеж на икономиката

Публични финанси

Публични финанси

ЕС и външна политика

ЕС и външна политика

Използваме бисквитки на нашия уебсайт, за да подобрим неговото представяне и вашето преживяване. Ако продължите, ще приемем, че сте съгласни с това. OK