За нас културата е един от факторите, гарантиращи добро качество на живот. Съвместното съществуване на хората поражда потребност от споделени норми и ценности, език, традиции и памет, вярвания, надежди и мечти. Културата е средата, в която този съвместен духовен живот се осъществява. Чрез разказите и символите, които тя създава, хората си отговарят на въпросите „Кой съм аз?“ и „Кои сме ние?“ и се свързват в солидарна връзка. Затова културата е „лепилото“ на съвместния живот.
Визия за сектор „Култура“
Така разбрана, културата надскача традиционната дефиниция на малък сектор със скромен бюджет за културното наследство, творците и институции, понякога и публиките. Подобно на природата културата се оказва аспект на цялостната среда, в която протича животът на обществото, на различните групи и общности, на индивида. Затова българската конституция определя културата като първостепенно благо и право на гражданите.
Ако културата е жизнена среда, то грижата за нея трябва да бъде системна и цялостна. Културните политики не трябва да са кръпки на парче, а устойчиво да осигуряват доброто състояние и развитие на цялата сфера. Чрез това политиките за култура и образование придобиват значение на грижа за човешкия капитал, имаща дългосрочно отражение върху икономиката и върху институционалната култура. По отношение на един специфичен сектор – културните индустрии, влиянието върху икономиката е пряко. Културните индустрии могат да създават повече работни места и да увеличат приноса на културата към БВП (в момента, по данни на Обсерваторията по икономика на културата, приносът на културните индустрии за 2019 е 5,26% от БВП).
Контекст и анализ на моментната ситуация в сектор „Култура“
България има солидна база от културни институции, сграден фонд и инфраструктура. Разполагаме и с творчески ресурс – артисти, художници, музиканти, оркестри и трупи, някои от които на световно ниво. Този потенциал обаче се управлява хаотично и неефективно, изолирано от световните постижения и тенденции, без визия. Голяма част от държавните театри, оркестри и музеи са слабо финансирани, заплатите са мизерни; управлението често зависи от гилдийни интереси и лобистки натиск, което деформира цялостната културна политика и финансова подкрепа.
Интересът на масовата публика към качествено културно съдържание не е висок, броят на посещенията в театри, музеи, кина и галерии от години е значително по-нисък от средния за ЕС. Фонд „Култура“ продължава да е срамно малък за нуждите на културната дейност в България. Още по-неблагоприятно е положението в области на културата, в които „се правят пари“: често в тях добре организирани групи от олигарси, чиновници и „експерти“ снемат статут на „защитено културно наследство“ от сгради, допускат антични предмети да попаднат в частни колекции, да се ползват фондове на ЕС за „реставрация“ на стиропорни крепости, създават условия за нелегална търговия с класици на българската живопис. За да не пречи на този процес, практически беше унищожен експертният потенциал на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН).
В голямата картина на културата, разбирана като жизнена среда, нещата са почти катастрофални. Нарастват нивата на вторична и функционална неграмотност в българското население, скъсана е връзката между култура и образование, култура и медии. Българското публично пространство и социалните мрежи са отровени от езика на агресията и омразата. Културната продукция живее в изолирани „острови“ – театри, оперни зали, галерии и библиотеки; нейните създатели често мизерстват и губят контакт със световни и европейски процеси. Малките провинциални градчета и села са истински културни пустини, читалищната мрежа не използва потенциала си.
Основни действия за модернизация на сектор „Култура“
Общи инструменти
- Стратегическо планиране: 10-годишна стратегия за развитието на българската култура, съставена от 4-годишни програми и едногодишни планове с конкретни действия.
- Диверсифицирано и децентрализирано финансиране, следващо стратегията;
- В рамките на мандата – увеличаване на бюджета за култура до 1% от БВП.
- Увеличаване и преструктуриране на фонд „Култура“, извеждането му извън МК; създаване на 6 регионални и 29 областни фонда, подпомагащи децентрализирано местно финансиране.
- Реформа и хармонизиране на нормативната база съобразно стратегията. Акценти върху:
- закони, за всички отделни изкуства и творчески индустрии;
- ревизия на закона за културното наследство;
- преобразуване на закона за меценатството в закон за меценатството, спонсорството и дарителството;
- ревизия на закона за авторското право;
- закон за национален фонд „Култура“ извън МК, отделен закон за „Национален фонд „Кино“;
- ревизия на закона за радиото и телевизията (ЗРТ) във връзка със задълженията на обществените медии към българската култура;
- нов закон за статута на артиста и твореца, включващ достойно заплащане, социална защита и справедлива пенсия.
- Увеличаване на административния и експертен капацитет на МК; създаване на автономни центрове по отделните изкуства, самостоятелни разпоредители с бюджетни средства.
- Единна дигитална платформа към МК за електронно управление и координиране на процесите в българската култура; Създаване на информационна банка за събития и личности в българската култура.
- Ефективно използване на европейските оперативни програми чрез ключови партньорства между МК и МИ;
- Разработване на цялостна система от алтернативни източници на финансиране;
- Самостоятелно звено за статистически и научни изследвания върху българската култура, включващо системни проучвания върху заетостта и заплатите на творците и изпълнителите, проучване на публики, посещаемост, социален състав, социално и географско разпределение на културни продукти и пр.;
- Обновяване и модернизиране на сградния фонд и инфраструктурата на културата.
Инструменти за възстановяване след пандемията Ковид-19
- Създаване на спешен фонд, подпомагащ не само творци в риск, а и културни организации, които да опазят своя творчески, експертен и организационен капацитет;
- Отлагане на плащанията на всички данъци, осигуровки и други задължения на засегнатите от кризата културни дейци.
Изпълнение на предвидените мерки в сектор „Култура“
Първи приоритет: Културно наследство и жизнена среда
Нови политики за съхраняване на българското културно наследство с инструментите на държавната и местните и градски власти. Целенасочено превръщане на културното наследство в част от благоприятната жизнена среда и носител на ценна културна памет. Използване на културното наследство като фактор на развитие на местно, регионално или национално ниво, както и за развитие на културния туризъм.
Краткосрочни мерки
- Прекратяване на злоупотребите, фалшификациите и частното присвояване;
- Възстановяване на експертния потенциал на НИНКН;
- Ревизия на българското културно наследство, установяване на щети, следствия и съдебни процедури за виновните.
Средносрочни мерки
- Стратегия за цялостна дигитализация на културното наследство;
- Стратегия за нова урбанистична политика спрямо културното наследство в градска среда;
- Стратегия за връзката между култура, културно наследство, развитие на региони и туризъм.
Дългосрочни мерки
- Разработване на национални и транснационални културно-туристически маршрути и развитие на културен туризъм;
- Развиване на културна дипломация.
Втори приоритет: Децентрализация, демократично участие в културата, качествено културно потребление
Преодоляване на вредната централизация и изолация на културното производство и потребление, продължаваща съществуването си въпреки нормативните и административни опити да бъде преодоляна. Възстановяване на комуникацията между държавна, местни и градски власти в областта на културните политики. Гарантиране на достъпа до качествена култура за всички граждани, особено на млади хора, на деца и граждани в неравностойно положение, както и на граждани, живеещи извън градските културни центрове: всеки български гражданин трябва да има достъп до качествена култура и условия за изява на своята креативност.
Краткосрочни мерки
- Стратегия за съвместни културно-образователни политики, свързващи образователната, научната и културната политика;
- Стратегия за образование по култура през целия живот;
- Стратегия за съвместни културно-медийни политики и подкрепа на медии и предавания за култура;
- Ваучери за културно потребление, насочени към младежи и семейства с деца;
- Стартиране на инициатива „Културна столица на България“ с избор на различен град или селище всяка година;
- Стимулиране на традиционни местни фестивали и културни дейности;
- Програми за развитие на културно-експертния капацитет на местната власт;
- Приобщаване към културните политики на организациите за любителски изкуства.
Средносрочни мерки
- Съвместни културни проекти между читалища, училища и културни организации;
- Редовна годишна държавна субсидия за закупуване на книги от библиотеки и читалища;
- Разработване на специални програми между МК и МОН, свързани с културните компетентности на младите;
- Активизиране на местното меценатство, дарителство и спонсорство;
- Програми за мобилност на големите театрални трупи, оркестри и фестивали, пътуващи театри, летни кина, книжарници и библиотеки, изнасяне на ключови културни събития извън София и големите градове.
Дългосрочни мерки
- Превръщане на мрежата от читалища и местни библиотеки в устойчива мрежа от съвременни дигитални културни и информационни институти;
- Целенасочени културно-образователни програми за развиването на културна компетентност, както и други компетентности, в предучилищното и училищното образование, качествени извънкласни и извънучебни дейности;
- Публично финансирани програми и инструменти, стимулиращи междусекторното сътрудничество и координация между училищата и културни институции.
Трети приоритет: Подкрепа на върховите постижения, иновациите и креативността
Подкрепа на най-добрите постижения на българските творци, осигуряване на европейска видимост на българската култура и поставянето ѝ в световния културен календар.
Краткосрочни мерки
- Учредяване на Акредитационна комисия по култура;
- Създаване на пул от независими експерти (с подразделения за всяко специфично изкуство или културна дейност), от който всяка година се избира на анонимен и случаен принцип състав на независимата Акредитационна комисия.
Средносрочни мерки
- Провеждане на културна акредитация на държавните културни институти и индивидуални атестации (по подобие на френския модел) на творци, артисти и художествени експерти;
- Категоризация на културните институции на такива с национално значение, регионално значение, областно значение и общинско значение;
- Консултации за запазване на намалената данъчна ставка ДДС на книгите, учебниците и учебните помагала;
- Развитие на системата от договори за избягване на двустранното данъчно облагане;
- учредяване на програма по подпомагане, международна мобилност и обмен за български творци и артисти, свързана с резултатите от индивидуалната атестация;
- Редовни конкурси за върхови постижения на българската култура;
- Стратегия за културна дипломация;
- Насърчаване развитието на съвременните изкуства и форми на културно изразяване;
- Програма за културен обмен; резидентни програми за чужди творци, писатели и преводачи.
Дългосрочни мерки
- Изграждане на нов музей за съвременно изкуство;
- Устойчиви модели на комуникация между върховите постижения на българската култура с европейската и световната сцена.
Четвърти приоритет: Развитие на гражданския патриотизъм
Този приоритет е свързан с родолюбието, разбирано като силна и топла връзка между българските граждани. Това ще бъде патриотизъм не на противопоставянето, изключването и ксенофобията, а на приобщаването и общуването, на солидарността и отвореността към Европа и света.
Краткосрочни мерки
- Ефективно въвеждане на гражданското образование, което да изгражда ценности, умения и нагласи за активно гражданство, за защитата на правата, европейските и общочовешките ценности като върховенство на правото, свобода, равенство и недопускане на дискриминация;
- Нова дирекция на МК за културното сътрудничество с българи извън страната;
- Регистър на организациите в страната, занимаващи се с гражданско образование, патриотизъм и интеграция в ЕС;
- Регистър на водещи личности, училища и културни организации на българи в чужбина, свързването им в обща дигитална мрежа.
Средносрочни мерки
- Създаване на дискусионни групи с учители, граждани и медийни специалисти, обсъждащи състоянието на българския патриотизъм и осъждане на проявите на ксенофобия, антиевропеизъм, расизъм и антисемитизъм. Използване на обществените медии за тяхното популяризиране;
- Разработване на нови университетски курсове, посветени на културната история на България;
- Създаване на експертен потенциал в българските учители за модерно приобщаващо гражданско и патриотично образование, култивиращо граждански патриотизъм и отвореност към света;
- Стратегия за културни политики спрямо българите, живеещи извън страната;
- Подпомагане на мрежата от български училища, културни организации и центрове в чужбина, програми за обмен.
Дългосрочни мерки
- Разработване на ново поколение учебници по културна история на България и балканския регион;
- Превръщане на ценностите на гражданския патриотизъм в обичаен елемент на културната жизнена среда.
- Устойчиви модели за сътрудничество с български учени и преподаватели от чужди университети и механизми за поддържане на изследователски и научен обмен;
- Устойчиви и фокусирани медийни политики, информиращи за постижения на българи извън пределите на България.