Визия за сектор „Образование и наука“

Икономическите и социални последствия от кризата, породена от коронавируса, ще катализират в световен план отдавна набиращия скорост преход към все по-широко използване на информационни и комуникационни технологии във всички сфери на живота, автоматизация на производствените процеси и цифровизация на все повече дейности с цел увеличаване производителността и ефективността им. Надеждите за ускорен икономически растеж, създаване на по-висока добавена стойност и осигуряване на по-добро качество на живот ще са насочени все повече към потенциала за иновации и пробиви във високотехнологични области като изкуствен интелект, роботика, биотехнологии, нанотехнологии, квантова наука. Същевременно, освен опазването на човешкия живот и здраве, човечеството ще се изправи и пред други сериозни предизвикателства, като защита на човешките права и свободата, гарантиране на справедливото и равномерно разпределение на ползите от технологичния преход, зеленото и устойчиво развитие на планетата.

България е част от глобалния свят и всички тези процеси неизбежно ще оказват влияние върху живота на всеки от нас. Затова най-важната инвестиция, която се налага да направим като общество, за да си осигурим предимство в тази ситуация, трябва да бъде насочена към създаване и задържане на качествен човешки капитал. От една страна, това означава трансформация на образователната система, така че всички процеси в нея да бъдат синхронизирани и насочени към изграждане на компетентности. Не на последно място, преходът към високотехнологичен и зелен растеж налага необходимостта от нов модел за управление на научните изследвания и иновациите в интерес на обществото.

Контекст и анализ на моментната ситуация в сектор „Образование и наука“

От десетилетия държавата отделя недостатъчно средства за образование, в резултат на което са се натрупали тежки системни дефицити от всякакъв характер. Във възрастовия интервал 0 – 3 години държавата осигурява ранна грижа и образование едва на под 10% от децата – това създава голяма конкуренция и неглижира въпроса за качеството. Към момента държавата задължава децата на възраст 5 години да получават предучилищно образование (предвижда се това задължение да обхване и децата на възраст 4 години), но всъщност не успява да гарантира адекватна физическа, приобщаваща и човешка среда за всички деца.

През периода на задължително училищно образование (възрастов интервал 7 – 16 години) държавата продължава да задължава учениците да получават образование, без да гарантира за всички адекватна физическа, приобщаваща и човешка среда, съвременни цели и методи на преподаване, координация с нуждите на пазара на труда и на съвременното общество. Резултатите от всичко това се проявяват като голямо изоставане на българските ученици в сравнение с връстниците им от развитите държави, както и като огромно изоставане вътре в страната на учениците от по-бедни спрямо тези от по-богати семейства.

След завършване на средно образование държавата осигурява минимална издръжка за почти всички, които желаят да продължат обучението си в държавно висше училище, но не успява да гарантира качество, сравнимо с това в развитите държави. В системен план висшето образование повишава донякъде пригодността за заетост на студентите (основно на позиции, за които не се изисква висше образование и не по специалността им), но не успява да привлече и задържи най-добрите от тях, нито да отключи потенциала на останалите за създаване на висока добавена стойност – икономическа и социална. В системен план българската наука е недофинансирана, силно фрагментирана и изолирана – както от международната научна общност, така и от потребителите на научни продукти.

Основни действия за модернизация на сектор „Образование и наука“

Основавайки се на изложеното дотук, нашата преценка е, че състоянието на сектор „Образование и наука“ в България и резултатите, които се произвеждат от него, не съответстват на актуалните нужди на икономиката и обществото, както и на предизвикателствата, които се очертават в средносрочен и дългосрочен план. Затова вярваме, че е необходима цялостна модернизация на сектора, която да елиминира съществуващите дефицити и да насочи всички процеси към два основни приоритета – създаване и задържане на качествен човешки капитал, и управление на научните изследвания и иновациите в интерес на обществото.

Основните действия на ниво предучилищно и училищно образование са:

1. Преминаване към компетентностен модел на обучение

  • Изработване на подробни рамки от ключови и професионални компетентности – комплексни структури от свързани знания, умения и нагласи – които да прецизират основните цели на предучилищното и училищното образование;
  • Изработване на алгоритъм за актуализация на тези рамки посредством обществено обсъждане и консултации с всички заинтересовани страни;
  • Координация с тези основни цели на всички процеси в предучилищното и училищното образование – структура на отговорностите, организация, стандарти, учебни планове и програми, методи на оценяване, цифровизация и т.н.

2. Гарантиране на достъпа до образование на всяко дете

  • Към момента на навършване на 12-месечна възраст всяко дете трябва да има гарантиран достъп до ранна грижа и образование по местоживеене;
  • Към момента на навършване на 7-годишна възраст всяко дете трябва да има гарантиран достъп до училищно образование по местоживеене;
  • През периода на предучилищно и училищно образование всяко дете трябва да има гарантиран достъп до приобщаващо образование, което съответства на индивидуалните му нужди.

3. Гарантиране на качеството на образованието на всяко дете

  • Увеличаване на финансирането от националния бюджет на предучилищното и училищното образование на 4% от БВП на базата на нов модел, включващ три стълба: 1) институционално финансиране, основаващо се на реални нужди, 2) институционално финансиране, основаващо се на резултати и 3) проектно финансиране;
  • Нов механизъм за управление на качеството, интегриращ количествени данни по ключови индикатори, качествени данни от инспектиране на място и обективна процедура за атестиране на учители и директори;
  • Политики за координация на предучилищното и училищното образование с качествени извънкласни и извънучебни дейности, образователно-културни политики, както и за подкрепа на иновации в образованието;
  • Качествени младежки политики, добре координирани като хоризонтален, междусекторен приоритет, с фокус върху осигуряването на благоприятна среда за насърчаване на доброволчеството, културната активност и развитието на младите хора като активни граждани.

Основните действия на ниво висше образование и наука са:

1. Актуализация на стратегическата визия за висшето образование и научните изследвания

  • Преминаване към компетентностен модел на обучение, съобразен с нуждите на икономиката и обществото, както и принципа за учене през целия живот;
  • Преминаване към модел на управление на научните изследвания в интерес на обществото и предоставяне на изследователски услуги на потребителски принцип;
  • Преодоляване на фрагментацията и консолидация на институциите в сектор „Висше образование и наука“.

2. Гарантиране на качеството на висшето образование и научните изследвания

  • Увеличаване на финансирането от националния бюджет за висше образование на 1% от БВП и за наука и научни изследвания на 1% от БВП, на базата на нов модел, включващ три стълба: 1) институционално финансиране, основаващо се на реални нужди, 2) институционално финансиране, основаващо се на резултати и 3) проектно финансиране;
  • Нов механизъм за управление на качеството, интегриращ количествени данни по ключови индикатори, качествени данни от акредитация на място и обективна процедура за атестиране на преподаватели, изследователи и администратори;
  • Нови процедури за заемане на академични длъжности и оценяване на проекти, гарантиращи обективен взаимен контрол.

3. Пълноценна интеграция в европейското и световното пространство за висше образование и наука

  • Политика за интеграция на българите, работещи в областта на висшето образование и науката в чужбина;
  • Осигуряване на съфинансиране и подкрепа за български научни организации в европейски и световни образователни научни инициативи;
  • Висока степен на координация на националните и оперативните програми с централизираните европейски програми, както и с идентифицирани като приоритетни световни образователни и научни инициативи.

Изпълнение на предвидените мерки в сектор „Образование и наука“

Спешни мерки

  • Привличане на експертен капацитет за цялостна модернизация на предучилищното и училищното образование и създаване на условия той да работи координирано в подходяща институционална среда;
  • Изготвяне на задълбочен финансов и функционален одит на системата на образованието;
  • Изготвяне и подлагане на обществено обсъждане на програма за модернизация на системата на предучилищното и училищното образование, насочена към преминаване към компетентностен модел на обучение;
  • Изготвяне и подлагане на обществено обсъждане на програма за модернизация на сектор „Висше образование и наука“, насочена към създаване на човешки капитал, който отговаря на нуждите на икономиката и обществото, както и управление на научните изследвания и иновациите в интерес на обществото.

Краткосрочни мерки

  • Гарантиране на достъпа до ранна грижа и образование, вкл. приобщаващо образование, за всяко дете от навършване на 12-месечна възраст;
  • Подготвяне и извършване на законодателните промени, необходими за реализацията на програмите за модернизация.

Средносрочни мерки

  • Въвеждане на нов механизъм за гарантиране на качеството, интегриращ количествени данни по ключови индикатори, качествени данни от инспектиране и акредитация на място и обективна процедура за атестиране на учители и директори, преподаватели, изследователи и администратори;
  • Нови процедури за заемане на академични длъжности и оценяване на проекти, гарантиращи обективен взаимен контрол;
  • Преодоляване на фрагментацията и консолидация на институциите в сектор „Висше образование и наука“;
  • Увеличаване на държавното финансиране на 4% от БВП за предучилищно и училищно образование, 1% от БВП за висше образование, и 1% от БВП за наука и научни изследвания, съгласно нов модел на финансиране.

Дългосрочни мерки

  • Осигуряване на непрекъсната подкрепа и възможности за развитие на учители и преподаватели;
  • Гарантиране на достъпа не само до ранна грижа и образование, но и до качествени извънкласни и извънучилищни дейности, вкл. спорт, за всички деца и младежи;
  • Държавна политика в подкрепа на иновациите в предучилищното и училищното образование;
  • Държавна политика за пълноценна интеграция в европейското и световното пространство за висше образование и наука.

Вижте тук пълната Програма за модернизация на сектор „Образование и наука“ на “Демократична България”