Здравеопазване и здравословен начин на живот

Здравето на отделния индивид и общественото здраве се определят от Демократична България като най-висшата ценност, основен приоритет и част от националната сигурност на страната. Демократична България споделя разширената дефиницията на Световната здравна организация (СЗО) на понятието „здраве“, дефинирано там като „състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие, а не просто отсъствие на болест или недъг“. В тази връзка основните усилия на Демократична България са насочени към здравето на отделния човек, но и към извеждането на общественото здраве като национален приоритет чрез инвестиране в здравно промотивни политики и здравословен начин на живот чрез осигуряване на достъпна, качествена и навременна медицинска помощ за всички граждани, чрез създаване на условия за прозрачност и контрол върху финансовата политика в здравеопазването.

Визия за сектор „Здравеопазване и здравословен начин на живот“

Демократична България счита за своя най-важна политическа задача спирането на кражбите и злоупотребите с парите за здраве на хората. Предлагаме пакет от реформи в управлението и модела на финансиране на здравеопазването, които да доведат до ефективно проследяване на паричните потоци в цялата система. Планираме промяна в начина на заплащане на медицинските услуги във всички здравни заведения, както и засилване на реалния контрол на извършените здравни дейности. Целим намаляване до минимум на доплащанията от джоба на гражданите за медицински услуги, лекарства и консумативи.

Ние ще работим за значително подобряване на общото здраве на населението чрез:

  • реформи в болничната, извънболнична помощ и възстановителното лечение;
  • реформа в детското здравеопазване и изграждане на нова, модерна, отговаряща на всички съвременни изисквания Национална педиатрична болница;
  • определяне на денталните и репродуктивните страдания като социално значими заболявания;
  • приоритетно и ефективно въвеждане на електронно здравеопазване – електронна рецепта, електронно направление и електронно пациентско досие;
  • създаване на система за палиативна грижа и продължителна терапия;
  • профилактика и превенция на дентално, психическо и физическо здраве;
  • държавна стратегия/политика за насърчаване на физическата активност и здравословното хранене още от ранна детска възраст.

Грижата за здравето неизменно минава и през грижа за нашите лекари и медицински сестри. Ние предлагаме реформи, насочени към повишаване на тяхната квалификация и задържането им в страната чрез подобряване на условията им за работа и кариерно развитие и значимо увеличаване на доходите им.

Контекст и анализ на моментната ситуация в сектор „Здравеопазване и здравословен начин на живот“

10 000 000 000 лева се харчат годишно за здравеопазване в България. От тях около 5,5 млрд. през здравните осигуровки на българските граждани и поне 4,5 млрд. извън официалните осигурителни канали, извадени от джоба на всеки един български гражданин. Тези средства потъват, без да създават качествена услуга, през причудливи разпределителни форми и измами. Здравеопазването систематично се сочи като сектор с повишени нива на корупция, лобизъм, обслужване на частни и политически интереси и непрозрачни практики за лично обогатяване. Институциите си разменят обвинения в злоупотреби и кражби на средства. Нормализирани и легализирани са всевъзможни методи за неефективно ползване на ресурс от здравната каса от всевъзможни лечебни заведения, независимо от формата на собствеността им. Въпреки че като потребители, клиенти и данъкоплатци българските граждани осигуряват огромните печалби в различните етапи и звена на съществуващия модел на здравеопазване, повечето от тях получават само нискокачествено и неефективно лечение, за което систематично са принуждавани да доплащат от джоба си – официално или нерегламентирано в лекарските кабинети. Държавата не само не противодейства, но насърчава този модел чрез лобистки закони, отслабени и нефункциониращи институции и свръхбюрократизирани правила – в ущърб на хората, тяхното здраве и дълголетие.

Основният източник на финансиране на здравеопазването е НЗОК, която понастоящем работи повече като поделение на МФ, отколкото като независима публична институция, макар че формално се отчита на Народното събрание. Голяма част от работещите в НЗОК са държавни служители. Неизменно от 2006 г. до днес в управлението на НЗОК (в надзорния съвет, заменил управителния съвет и събранието на представителите) присъства висш чиновник от МЗ с ранг заместник-министър. Това нарушава принципа на трипартитност на рамковото договаряне и отваря възможност за командно-административни решения. НЗОК е одържавена и по друг начин, чрез непряко ръководство на МФ с всички следващи от това проблеми. Налице е слаб до липсващ контрол както от НЗОК, така и от МЗ и поделенията му.

Клиничните пътеки се използват като финансов инструмент за остойностяване на медицинската дейност, а не като алгоритми за качество при лечение на заболяванията. Налице е тежък дисбаланс в остойностяване на клиничните пътеки, особено за заболявания, във вътрешните и детските болести, които са социалнозначими.

Вредни последствия от системата за заплащане на медицински услуги чрез клинични пътеки:

  • Грешна статистика, поради неверни диагнози. Вследствие профилактиката не се базира на реални данни;
  • Неаргументирана разлика в размера на пътеките за различните специалности – вследствие тежка неравнопоставеност между отделенията и дисбаланс в разпределението на специалистите в отделните сфери на медицината (наблюдава се недостиг на инфекционисти, пулмолози, реаниматори, патоанатоми и др.).
  • Инструмент за източване на касата – поради слабия контрол е масова практика да се извършват само част от дейностите или въобще да не се извършват осчетоводени дейности.
  • Създава се среда на антипрофилактика, от която следва свръхприем в болниците; амбулаторията на практика липсва в много специалности.
  • Принципът всеки пациент да носи със себе си приходи е предпоставка за неколегиалност в колективите и слабо обучение на специализантите.

Продължава вмешателството на тютюневата индустрия при решаване на въпроси, отнасящи се до общественото здраве и контрол на тютюнопушенето, в нарушение на чл. 5.3 на Рамковата конвенция за контрол на тютюна на СЗО.

Необходима е фундаментална реформа в лекарствената политика с цел оптимална достъпност, ефективност и качество. Понастоящем разходите за лекарства надхвърлят 50% от всички разходи за здравеопазване. Налице е реекспорт на необходими за страната лекарства, които са в реимбурсната листа на НЗОК. Евтини лекарства изчезват от пазара за сметка на нови скъпоструващи молекули или въобще не се появяват заместители.

В системата на здравеопазването има огромен, лесен за усвояване финансов ресурс. Подобен лесноусвоим финансов ресурс няма нито в еврофондовете, нито в банките, нито в обществените поръчки за инфраструктурни проекти. От здравеопазване се отклоняват поне по 4,5 милиарда лева всяка година от здравните вноски и доплащания, които прави по 643 лв. на година или почти по 2 лева на ден от всеки един български гражданин. Системата на здравеопазване в България е болна и нефункционираща далеч от нивото на останалите държави от ЕС. Ние от ДБ имаме визията, експертността, инструментите и знанията да осъществим необходимите реформи в системата на здравеопазването.

Основни действия за модернизация на сектор „Здравеопазване и здравословен начин на живот“

Промоция на здравето и превенция на болестите:

  • Профилактика и промоция на физическо, дентално и психично здраве;
  • Ранно разкриване и диагностика на хронични състояния чрез въвеждане на ежегодни профилактични прегледи на разпространени социално значими заболявания;
  • Ефективно и мащабно финансиране на здравнопромотивни и превенционни програми в общественото здраве със средства от събраните акцизи от тютюневи изделия, спиртни напитки, хазарт и други вредни за здравето продукти;
  • Изработване на постоянно действащ механизъм на ниво Министерски съвет за координиране и управление на съвместни действия за ограничаване на тютюнопушенето, злоупотребата с алкохол, употребата на наркотични вещества, подобряване на физическата активност, осигуряване на здравословно хранене и компоненти на околната среда, предпазване на подрастващите от вредни навици.
  • Приемане на национална стратегия за психично здраве с хоризонт 2030 г.

Електронно здравеопазване:

  • Изграждане и внедряване на система за скрининг и текущ мониторинг на общественото здраве, на остри инфекциозни и хронични заболявания;
  • Електронна система за епидемиологични проучвания;
  • Електронна система с възможност за институционален и обществен контрол за търгове и управление на поръчките за лекарства, медицински изделия, материали и консумативи.

Прозрачност при разходването на парите за здраве на всеки един български гражданин. Спиране на кражбите и злоупотребите в системата на здравеопазването:

  • Незабавни действия за възстановяване на първоначалната форма на управление на НЗОК като публична институция;
  • Възстановяване на управителните органи на НЗОК – Събранието на представителите, управителен съвет, контролен съвет;
  • Премахване на възможността представител на МЗ да участва в управлението на НЗОК;
  • Възстановяване на медицинския одит на НЗОК във вида от 2001 г.
  • Възстановяване на учебния отдел на НЗОК;
  • Премахване статута на държавни служители на работещите в НЗОК;
  • Изпълнителният директор на НЗОК да сключва трудов договор с УС на Общото събрание на представителите, а не договор за управление с парламента.
  • Правно-икономически и управленски анализ на всички държавни и общински болници с оглед смислената им приватизация;
  • Законови промени, възпрепятстващи прехвърляния на пари от НЗОК и ЧЗОФ към държавния бюджет;
  • Ефективно (реално) изпълнение на задължението на държавата за здравно осигуряване на всички граждани, за които е поела ангажимент – държавни служители, служители на МВР, МО, съдебна власт, пенсионери, учащи, студенти и др.
  • Задължаване на всички държавни служители, служители на МВР, МО и съдебната власт да внасят здравни осигуровки по същия начин, както са задължени да го правят останалите граждани.
  • Връщане на отнетите през 2011 година над 1,7 милиарда лева от централния бюджет в бюджета на НЗОК;
  • Премахване или сериозна промяна в Наредбата за достъпа, която позволява необосновано доплащане от пациентите;
  • Мерки по отношение на лекарствената политика:
  • Дефиниране на лекарствена политика, съобразена с общественозначими болести;
  • Намаляване на относителния дял на разходите за лекарства до средния в ЕС-27;
  • Законови и контролни механизми за ограничаване на възможността за реекспорт на лекарства, особено скъпоструващи, които се покриват от обществени средства;
  • Централизиране на търговете за лекарства закупувани с публични средства с особен акцент върху скъпоструващи онколекарствата и лекарства за редки заболявания.
  • В средносрочен план сме отворени за обществена консултация по осигуряване на необратимост на реформата във финансиране на здравеопазването и въвеждане на пазарен механизъм за контрол чрез включване на частни застрахователни фондове (ЧЗОФ) в системата на задължителното и допълнителното здравно застраховане, които ще покриват основния здравен пакет, определен на база на медицина, базирана на доказателствата (не повече и не по-малко от необходимото).
  • Реорганизация в НЗОК, за да покрива финансирането на дългосрочната грижа и да изпълнява ролята на балансьор на средствата, които се изразходват от ЧЗОФ.
  • Дефиниране на клиничните пътеки като инструмент, определящ алгоритмите на лечение на различните диагнози, а не като инструмент за остойностяване на разходите. Ясно договаряне на алгоритмите на лечение, следвайки клиничните пътеки от професионалистите в съсловието и тяхното разписване.
  • Определяне на основен пакет от клинични пътеки за лечение и дългосрочни грижи, съгласуван с пациентски организации, БЛС и ЧЗОФ, които да бъдат покривани съответно от личните застрахователни пакети и средствата, събирани от данъци: НЗОК да следи за имплементирането на здравните услуги и дейността на ЧЗОФ, а МЗ да бъде гарант за договореното.
  • Остойностяването на проведеното лечение на всеки един пациент ще се осъществява чрез фактурирани разходи от страна на доставчиците на медицински услуги. 

Задържане на лекарите, други медицински специалисти, медицинските сестри, фелдшери и помощен персонал в системата на здравеопазване в страната:

  • Политика за ограничаване на регионалните и професионалните дисбаланси и за значително повишаване на заплащането на лекарите и медицинските сестри;
  • Създаване на облекчени условия за специализация. Повишаване на държавната поръчка за специалности, които са дефицитни;
  • Организиране на адекватни и функционални кариерни центрове в Медицинските университети – преддипломно ориентиране и изграждане на хоризонти, за да се спре лутане в търсене на потенциално работно място за специализация, водещо до      изтичането на кадри.

Реформи в болничната, извънболнична помощ и възстановителното лечение. Детското здравеопазване. Продължителна грижа и палиативна терапия. Репродуктивно здраве. Дентална медицина.

  • Формулиране на здравна политика с приоритет върху опазване на общественото здраве и върху профилактичните програми, вкл. с общопрактикуващите лекари;
  • Доразвиване на детското здравеопазване и изграждане на съвременна и модерна Национална детска болница;
  • Насочено финансиране на изследвания и други диагностични процедури в извънболнична среда, както и изнасяне на част от болнични дейности в извънболнична помощ;
  • Реформа в спешната помощ. Реорганизация и модернизация на логистиката на спешната медицинска помощ, така че да се гарантира навременна спешна помощ за всички граждани на територията на страната, включително и на живеещи в труднодостъпни райони;
  • Създаване на професия парамедик в номенклатурата на професиите и създаване на парамедицински екипи;
  • Целенасочена държавна политика за обхващане в системата на здравеопазване на денталното здраве, психичното здраве, репродуктивните проблеми, палиативните и придружаващите грижи.

Подобряване на процедурата за лечение на деца в чужбина

Здравната ни система, и най-вече тази на детското здравеопазване, към момента не дава адекватни решения, когато става дума за изпращане на пациенти за лечение в чужда страна. Кандидатстването през НЗОК  е усложнено, времеемко и с неясен резултат и това кара пациентите често да се отказват да кандидатстват и да прибягват към платформи за дарения, за да финансират лечението на децата си.

Когато Фондът за лечение на деца е създаден през 2005, идеята е той да бъде временен инструмент, който да подпомогне системата, защото в здравната каса към онзи момент не фигурират всички лечения и няма как лекуващият лекар, ако прецени, че пациентът има нужда от определено лечение извън страната, директно да назначи това лечение и то да бъде заплатено от касата, каквато е практиката в други държави. И след закриването на Фонда и поемането на функциите му от НЗОК, този проблем все още не е решен. Вместо системата на здравеопазването ни да държи пациента и неговия най-добър интерес в центъра на всички процеси, в момента се случва точно обратното – пациентът е подчинен на системата, а не тя – на неговите нужди.

Допълнителен проблем е, че липсват регистри за болните и техните потребности. Липсват достатъчни данни за работата на болниците в България, техните нужди от кадри и тяхната успеваемост в едно или друго лечение. Поради това е трудно решението дали един пациент да бъде пратен за лечение в чужбина да бъде взето въз основа на данни за успеваемост и в резултат е възможно пациентите да бъдат изпратени да се лекуват там, където е най-лесно за системата, а не там, където ще получат най-добър шанс за успешно лечение. Без данни от българските болници за успеваемост на лечението (каквито има навсякъде по света), в момента няма как да бъде обективно преценено дали пациентът ще получи най-добър шанс в страната или извън нея.

Освен въвеждането на електронно здравеопазване и регистри, позволяващи събирането и обработката на данни, за да подобрим състоянието на това изключително важно звено в системата на детското здравеопазване, е необходимо още:

  • Да бъде въведена прозрачност на процеса и да бъде върнат гражданският контрол върху лечение деца в чужбина. 
  • Да бъде въведена оценка на потребността от лечение, която да се прави съобразно добрите практики, базирани на доказателства, а не на субективни препоръки. 
  • Да бъде разширен списъкът на специалистите, които могат да дават становища за леченията. 
  • Да бъдат облекчени административните процедури при кандидатстване за лечение – цялата тежест сега пада върху тези, които имат нужда от подкрепа, а има член в правилника, според който НЗОК трябва да изиска документите от други институции по служебен път. 
  • Дейността на НЗОК по изпращане на деца за лечение в чужбина да има не само отчет, а и анализ на финансираните лечения и процедури, за да се вземат включително решения за подобряване на здравната система в България. 

Да бъдат въведени на национално ниво протоколи за добри медицински практики, създадени от или с решаващото участие на международно признати консултанти, по модела на Англия, където има институция – National Institute for Health and Care Excellence (NICE) – която издава препоръки за добри медицински практики, базирани на доказателства за успех и ги обновява на всеки 3 до 5 години.

Разгледайте програмата по подсектори

Законност и справедливост

Законност и справедливост

Свобода и гражданско участие

Свобода и гражданско участие

Гаранции за политическата свобода, разделение на властите и отчетност на институциите

Гаранции за политическата свобода, разделение на властите и отчетност на институциите

Освобождаване от зависимостите на миналото и подкрепа за почтеността и професионализма в институциите

Освобождаване от зависимостите на миналото и подкрепа за почтеността и професионализма в институциите

Медийна свобода и плурализъм

Медийна свобода и плурализъм

Модернизация на администрацията и електронно управление

Модернизация на администрацията и електронно управление

Децентрализация на управлението

Децентрализация на управлението

Фискална децентрализация

Фискална децентрализация

Сигурност и обществен ред

Сигурност и обществен ред

Гражданска защита

Гражданска защита

Специални служби

Специални служби

Отбрана

Отбрана

Образование и наука

Образование и наука

Култура

Култура

Здравеопазване и здравословен начин на живот

Здравеопазване и здравословен начин на живот

Спорт

Спорт

Социална политика

Социална политика

Демографска политика

Демографска политика

Голямата България: мобилната българска нация по света

Голямата България: мобилната българска нация по света

Устойчиво управление на ресурсите

Устойчиво управление на ресурсите

Чист въздух, почви и води

Чист въздух, почви и води

Развитие на устойчиво селско стопанство

Развитие на устойчиво селско стопанство

Развитие на иновациите

Развитие на иновациите

Малки и средни предприятия

Малки и средни предприятия

Модернизация и трансформация на енергетиката

Модернизация и трансформация на енергетиката

Транспорт

Транспорт

Пътна безопасност

Пътна безопасност

Строителство, архитектура и благоустройство

Строителство, архитектура и благоустройство

Устойчив и социално отговорен туризъм с перспектива

Устойчив и социално отговорен туризъм с перспектива

Публични финанси

Публични финанси

Публична собственост

Публична собственост

Пенсионна реформа

Пенсионна реформа

България в ЕС

България в ЕС

Външна политика

Външна политика

Основни сектори в програмата

Свобода и справедливост

Свобода и справедливост

Публична администрация и сектор за сигурност

Публична администрация и сектор за сигурност

Човешки капитал

Човешки капитал

Околна среда и природни ресурси

Околна среда и природни ресурси

Модернизация и растеж на икономиката

Модернизация и растеж на икономиката

Публични финанси

Публични финанси

ЕС и външна политика

ЕС и външна политика

Използваме бисквитки на нашия уебсайт, за да подобрим неговото представяне и вашето преживяване. Ако продължите, ще приемем, че сте съгласни с това. OK