Секторът „Проектиране и строителство“ е изключително важен за обществото и икономиката ни. По данни на НСИ за 2019 година в него са заети над 135 000 души, съставляващи 6% от трудовия пазар. Той изгражда цялостната ни среда на обитаване – от жилищата, офисите, детските градини, училищата, парковете до магистралите, летищата, електроцентралите и заводите. В сектора са заети огромен брой хора и продукцията му засяга всички граждани без изключения. 

Състояние в момента и проблеми

Въпреки огромната си важност за икономиката и обществото ни сектор „Архитектура, строителство и благоустройство“ страда от нисък управленски капацитет и е поставен в тежката ситуация да оцелява въпреки условията, вместо да бъде стимулиран и насърчаван.

Основните проблеми са:

  • Остаряла и неефективна правна рамка. Законът за устройство на територията      (ЗУТ) е с остаряла философия и от приемането си през 2001 г. досега има над 90 спешни поправки. Те обаче са фрагментирани намеси, които не могат да оправят фундаменталните грешки и допълнително объркват прилагането му. Един от основните проблеми на ЗУТ е изкривяването на отговорностите в строителството. Ясната верига на отговорности от световната практика „възложител – проектант – строител“ е скъсана и са вкарани излишни правни фигури като надзорни фирми и главни архитекти в общините. Така вместо авторите и изпълнителите на проектите да носят пряка отговорност за действията си, тя се размива към външни одобряващи инстанции. Наследените от социализма в ЗУТ одобряващи правомощия на главните архитекти и общините водят до повсеместния парадокс на одобрени проекти, които впоследствие се оказват с грешки, и при материални щети е невъзможно да се намери виновен между автора на грешката и одобрилия грешката. Нещо повече – главните архитекти и респективно общините, които те представляват, нямат никакви материални професионални застраховки за допуснати грешки, за действия или бездействия. 
  • Липса на прозрачност и актуална информация. Продължаващата практика всички документи в строителството да са на хартия, вместо електронни и достъпни, е изключително порочна. При проблем често архивираните проекти липсват, подменят се или се отказва достъп до информация. Основи за хотели в защитени зони се представят пред медиите за подпорни стени (случаят „Алепу“) или проектите на цели сгради липсват (случаят НДК).
  • Корупционни възможности през обществените поръчки в строителството. Наложената практика през последните години големите обекти да се възлагат без проект е срещу обществения интерес за ефикасно и качествено инвестиране на бюджетните средства. Възлагането на обекти на строителни фирми, които да ги проектират „в движение“ им дава възможност да влагат некачествени решения и най-вече прави обществения контрол невъзможен. Избирането на изпълнители само по опит, цена и срок, без конкретен проект за оценка, е крайно неефективно, рисковано и непрозрачно. Непрозрачността от своя страна е идеалната предпоставка за корупция.
  • Тромаво и фрагментирано градоустройство. Процедурите за регулиране на населените места и прилагането на плановете са изключително дълги, а крайният резултат е лош. Много от населените места или нямат Общи устройствени планове, или действащите са пълни с проблеми, включително в София. Не се изработват финансово-икономически програми за изпълнение на общинските инфраструктури на общите устройствени планове и няма никаква информация за процентното им изпълнение към момента. Фундаментален проблем е десетилетното бездействие по общини за изкупуване на трасетата, улиците и площите на парковете от частните собственици, което прави изпълнението им невъзможно. Изтичането на 10- и 15-годишните срокове за това сега поставя населените места на цялата      страна пред катастрофа.
  • Неадекватна административна тежест. По ЗУТ броят изисквани документи както за ниски категории обекти, така и за високи е практически еднакъв. Гражданите, които искат да си направят вила или къща са претоварени с излишни изисквания и проверки, които нямат нищо общо с обществения интерес, а към мегапроектите, от друга страна, има занижени критерии. Изискваната документация през годините расте непрекъснато, а отговорностите се размиват. Важно е изискванията да бъдат пропорционални на големината, функцията и значимостта на обектите.

Инициативи за промяна

Предлагаме модернизация, прозрачност и ясни отговорности в управлението, контрола и стимулирането на сектора „Проектиране и строителство“ в България, така че да се повиши качеството на населените места, техническата инфраструктура, а с това и качеството на живот на гражданите.      

  • Нова съвременна правна рамка. Предлагаме адаптация и въвеждане в кратки срокове на Кодекс на проектирането и строителството на мястото на сегашния ЗУТ. Кодексът ще бъде структуриран по примера на Международния строителен кодекс и ще следва неговата ясна философия на отговорности, роли и взаимоотношения в строителството. Ще бъдат премахнати остатъци от социализма като главни архитекти, неработещи процедури и неадекватна административна тежест. Ще бъдат въведени стриктни изисквания и материални застраховки за участниците и видовете обекти.
  • Изцяло прозрачна електронна среда на водене на документацията. Проектите ще могат да се предават само електронно, ще бъдат разглеждани електронно на случаен принцип и разрешенията ще се издават и обявяват онлайн, за максимална прозрачност и обективност. При съмнения за нарушения и/или при дефекти документацията ще е налична и достъпна за всички.
  • Електронно досие на всеки обект след въвеждането му в експлоатация. Това ще е естествено продължение на електронните проекти и разрешението за ползване. В досието ще се вписват контролните проверки на системите и инсталациите (фасадни изолации, асансьори, електрически и тръбни проводи). Тук ще се отразяват и извършените ремонти и конструктивни промени.
  • Обществени архитектурни или инженерни конкурси преди възлагане на обществени обекти, за да има ясни задания за остойностяване на строителните работи. Това ще позволи реален и методичен контрол върху разходите за обществените обекти.

Благоустройство и качествена жилищна среда на обитаване

Визия за сектора в дългосрочен план 

Стратегическата посока на сектора е прилагането на добрите практики от Европа и радикалната промяна в посока за изравняване с общоевропейските стандарти в тази сфера. Премахване на неефикасната свръхадминистрация и въвеждане на съвременни ясни правила чрез нов Кодекс на проектирането и строителството. Стимулиране на малкия и средния бизнес в сектора и равноправното му участие в обществените поръчки. 

Времеви план, времеви хоризонт (превод, адаптация и на Кодекс на проектирането и строителството – 1 година, електронна система за подаване на проекти – 6 месеца, електронно досие на обектите – 6 месеца, реорганизация на общини и министерства – 2 години) 

Строителство

Строителството е отрасъл, чието ускорено развитие и модернизиране обуславя във висока степен просперитета на всяка държава.

То включва инфраструктурно, железопътно, пътно, благоустройствено, хидротехническо, енергийно строителство, както и строителство на сгради и съоръжения и проектиране и инженерингова дейност.

Основните проблеми и техни потенциални решения:

Насочване на инвестициите в неправилна посока: Панелното строителство в цялата страна се нуждае от конструктивно укрепване. Саниране на панелното строителство вместо конструктивно укрепване само прикрива действителното състояние на панелните комплекси в градовете. Да не забравяме, че това строителство има краен живот, който изтича.

  • Промяна на фокуса на инвестиция и харчене на пари в правилна посока;
  • Внедряване на фотоволтаиците при това строителство, като се използват плоските покриви, ще пренесе много българи в XXI век, давайки им енергийна независимост.

Изтичащ срок на паспортизация на сградния фонд е друг основен проблем на градовете в България. Това е проблем, който засяга националната сигурност на страната.

  • Този проблем трябва да бъде решен изцяло финансиран от държавата, без финансово натоварване на гражданите; 
  • Това е базата за предписание, което става задължение на собственика;
  • Нужна е унификация на тези документи.

Отчисление корупция (за материали и плащане на труд и за даване на проекти): Съществуваща корупция – даване на проекти срещу връщане на пари към властта (от 100%, първото отчисление е 60%, второто по веригата е 20% и с останалите 20% се изпълнява даденият обект). Тази практика гарантира ниско качество и на материали, и на изпълнение. Гарантирано води до ремонт на ремонта и допълнително плащане.

  • Промяна на управлението;
  • Премахване на корупционни практики;
  • Прозрачни обществени поръчки;
  • Отваряне на поръчките за повече участници (без изкуствени ограничения).

Липса на активна актуална кадастрална записка на подземния кадастър на улични проводи и съоръжения.

  • Да се актуализира и поддържа, с носене на отговорност от всички по веригата.

Липса на контрол при строителството, от проектирането до Акт 16.      Отговорност на изпълнителите на всяко ниво.

  • Премахване на корупционни практики;
  • Спазване на законите и носене на съдебна отговорност;
  • Създаване на сайт за проблемното некачествено строителство с конкретни имена на фирмите, базиран на граждански наблюдения и опит на държавната администрация.

Работната ръка в сектора е неквалифицирана, защото не е добре платена, а добрите работници напускат страната. Това неминуемо води до лошо качество на изпълнението.

  • Повишаване на прозрачността при плащанията (цена на обекта);
  • Повишаване на конкуренцията и нуждата от квалифицирани кадри ще повиши      качеството на изпълнението и заплащането на труда.

Безопасността на работата и обществената безопасност не са гарантирани. Ома множество случаи на пострадали и дори починали поради необезопасени обекти.

  • Засилен контрол, санкции и осигуряване на законност;
  • Ясна процедура за посочване на отговорност.