Въведение

Туризмът играе важна роля за икономиката на България поради потенциала и възможностите за създаване на заетост, икономически растеж, за развитие на селските, периферните и по-слабо развитите райони, както и поради влиянието, което оказва върху социалната област и околната среда.
Туризмът може да бъде много важен фактор за развитието на регионите. Изградената за целите на туризма инфраструктура допринася за местното развитие, а работните места, които се създават или запазват, могат да спомогнат за възстановяването на изоставащите индустриални или селски райони. Устойчивото развитие на туризма включва опазването и подобряването на културното и природното наследство и запазването на биологичното разнообразие.
Директният и индиректен принос на туризма към брутния вътрешен продукт (БВП) на България е около 13%, което е с 3% над средния за Европейския съюз. През 2019 г. приходите от входящ туризъм надхвърлят 3,7 млрд. евро, което в икономически аспект е чист износ на български продукт.

Визия

България е планинска страна, наситена с минерални извори, исторически, културни и природни артефакти, с излаз на Черно море. Нужно е да се създаде стратегия, базирана на ресурсите на България, лишена от утопични мечти.

Бъдещето на туризма в България е в развитието на SPA и рекреативен туризъм, селски и еко туризъм, културен, събитиен и спортен туризъм и превръщането им в престижен продукт в конкуренцията на европейския пазар.

За постигане на скъп, ценен, атрактивен, конкурентоспособен и устойчив туристически продукт е необходимо да се разработи изцяло нова стратегия за развитие на сектора, като се съблюдават ресурсите и капацитета на експлоатация с цел опазването им.

Да се създаде регистър за инвестиции с пълна карта на територията ни, туристическите ресурси и наличните туристически обекти. Да се създаване солидарен гаранционен фонд за справяне с кризи за целия бранш.

Необходимо е развитие на спа туризма въз основа на наличието на над 3600 минерални извори, при съблюдаване на капацитета на изворите и ограничаване на капацитета на туристическите обекти, с цел опазване на ресурса. Нужно е и създаване на стратегия за комплексни преживявания през територията ни, въз основа на търсенето и интеграция на всички региони в стратегията.

Необходимо е развитие на конгресния и събитиен туризъм с цел защита на съществуващата база. Повишаването на професионалните изисквания към заетите лица, ще гарантира на качеството на услугата.

Контекст

Пандемията от Ковид-19 подложи на силен натиск туристическата индустрия в света и в България. Сривовете са драматични – развитието ѝ бе върнато до нивата от 1990 г., а възстановяването се очаква към 2023 г. Приходите на хотели и ресторанти са спаднали до 50%, на туроператори и пътнически агенции – със 70%, а на организатори на круизи и авиокомпании – с 90%. Въпреки че лятото на 2020 год. ще се запомни с безпрецедентния отлив на чужди туристи с над 80%, вътрешният туризъм отключи своя потенциал и регистрира над 20% ръст на приходите от нощувки на българи. В хватката на пандемията българските туристи преоткриха селския, алтернативния и екотуризма. Моделът на семейния туристически бизнес се доказа като устойчив, а този на масовия, базиран на големи групи нискобюджетни туристи, настанявани в големите комплекси, свързан с презастрояване, унищожаване на природни ресурси и културно-историческо наследство, се оказа губещ в тази ситуация.

Действия и инициативи

За развитието на българския туризъм са необходими спешни, радикални и многокомпонентни реформи не само по отношение на националната ни политика в туризма, но и мерки за опазване на природните ресурси, възстановяване на културно-историческото наследство, подпомагане на селата, насърчаване на различни форми на туризъм и ефективно използване на европейски фондове.

  • Демократична България ще работи за създаване на национална програма за устойчив и социално отговорен туризъм, която да включва:
    • мерки за опазване на природните ресурси с повишаване на ангажираността на туристическите предприятия и посетителите с опазване на околната среда. Оказване на подкрепа за запазване на природните зони, хабитати и дивата природа, свеждане до минимум и възстановяване на щетите над тях. Завишен контрол над употребата на рядко срещани и невъзобновяеми ресурси в развитието и експлоатацията на туристически съоръжения и услуги. Контрол над замърсяването на въздуха, водата, почвата и произвеждането на отпадъци от туристическите предприятия и посетителите;
    • проекти за възстановяване на културно-историческото наследство, възобновяване на автентичните култури, традиции и особености;
    • насърчаване на велосипедния, еко, агро, кулинарния, винения и фестивалния туризъм, както и подобряване на селската инфраструктура, вкл. с високоскоростен интернет;
    • осигуряване и поддържане на по-добро качеството на живот в местните общности, включително социални структури и достъп до ресурси, удобства и поддържащи системи;
    • местен контрол – да се въвлекат и овластят местните общности в планирането и вземането на решения за управлението и бъдещото развитие на туризма в техния регион в диалог с другите заинтересовани страни.
    • насочване на европейски фондове към микро и малките предприятия в туризма – къщи за гости, семейни хотели, апартаменти и стаи за гости в града, отдавани краткосрочно и др.;
    • актуални образователни програми и курсове, които да подготвят частни предприемачи за микро и малките предприятия в туризма.
    • Увеличаване на броя и качеството на работните места сред местната общност, създадени и поддържани от туризма. Това включва насърчаване на микро и семейното предприемачество в туризма, увеличаване на нивото на възнаграждение.
  • Преосмисляне на целите и задачите на Министерство на туризма с цел по-ефективно подпомагане на сектора, като например:
    • пълноценно координиране на усилията на всички заинтересовани страни – министерства, агенции, местна власт, частен сектор;
    • създаване на възможности и участие в проекти на публично-частни партньорства;
    • осъществяване на междуведомствена координация по въпросите на туризма;
    • привличане на чуждестранни инвестиции.
  • Облекчаване на режима за сезонно наемане на чужденци от трети страни (Украйна, Северна Македония и т.н.).
  • Ефективна реклама и маркетинг на България като дестинация за устойчив туризъм, която да привлече по-високобюджетни туристи от чужбина, вкл. под формата на публично-частни партньорства.
  • По време на COVID- кризата, създаване на краткосрочни ефективни мерки за безопасно придвижване на туристическия поток в Европа: въвеждане на шосеен коридор от Централна Европа (за автобусния и автомобилен туристически поток).
  • При необходимост, Българска банка за развитие, да предоставя до определен размер безлихвен кредит на фирмите работещи в сферата на туризма, а над тази сума – нисколихвен кредит, като се помисли и за подходящ гратисен период.
  • Подобряване на визовата политика – издаване на дългосрочни визи; онлайн обслужване на документи по издаване на визи.