Развитие на устойчиво селско стопанство

Контекст

Въпреки щедрото финансиране от европейски фондове повечето от подсекторите в българското земеделие са лишени от перспективи за развитие. Голяма част от основните продоволствени продукти като плодове, зеленчуци и млечни продукти се осигурява от внос. Животновъдството е намаляло почти 10 пъти в сравнение с периода преди 30 години. Овощарството и зеленчукопроизводството и редица други традиционни земеделски производства са обезкървени и са в постоянна битка за оцеляване. Леката промишленост, преработваща земеделски продукти, осигурява минимална част от БВП. Пазарът на местни и фермерски храни е почти изцяло в сивия сектор, поради изоставащото прилагане на европейското законодателство в тази сфера. Просперира главно зърнопроизводството, основаващо се на големи ферми с тежка механизация и интензивна употреба на химични препарати. Допълнително доминиращите позиции на едрото животновъдството бяха затвърдени с ограничаването на хиляди хора от традиционното отглеждане на домашни животни – прасета и дори птици, използвайки предлога за предпазването от африканска свинска чума и инфлуенца по птиците.

Системата на МЗХГ е една от най-раздутите бюрокрации в България – около 20 000 чиновници при налични около 80 000 земеделски стопани. Бюджетът й е огромен, управлението й е непрозрачно и неефективно. Нормативната база се променя на практика ежегодно, като същевременно процесът е затворен и повлиян от малък брой едри земеделци, които определят правила изгодни за тях, а не за целия сектор. 

България изостава съществено и в подготовката за Зеления преход на икономиката си. Нужни са драстични системни реформи, които поставят в центъра иновациите и опазването на околната среда. Това е и духът на стратегията за развитието на земеделския сектор „От фермата до трапезата“, един от акцентите на Европейския зелен пакт, която цели да постигане баланс между природата, продоволствените системи и биоразнообразието, да защити здравето и да повиши благосъстоянието на гражданите, наред с повишаване на конкурентоспособността и устойчивостта на ЕС. 

Визия

„Демократична България“ ще работи за изграждане и развиване на справедлива, здравословна и екологосъобразна продоволствена система и насърчаване на биоикономиката в България, на устойчиво земеделско стопанство, което отговаря на потребностите на обществото, допринася за опазване на околната среда и природните ресурси, както и за преодоляване на климатичните промени, което води до развитие на селските райони, като в същото време позволява на производителите да получават гарантирани доходи от своята дейност. Преминаването към устойчива продоволствена система, с нейните икономически, екологични и социални ползи, ще спомогне и за по-бързото възстановяване на България от кризата, следствие от пандемията от Ковид-19.

Действия и инициативи

Реформите в сектора трябва да са базирани на следните принципи:

  • Планиране с оглед на устойчивостта на цялостната хранителна система в България (включително къси хранителни вериги, разнообразяване на производството, възвръщане на местните сортове и породи, поощряване на продуктите с добавена стойност, а не производството и износа на евтини суровини). Това включва не само продукцията на суровини и храни, но и се отразява върху опазването на основните ресурси за земеделието като води, реки, почви, биоразнообразие и климат;
  • Разглеждане на селските райони и техните общности комплексно и поощряване на самостоятелността и решаването на местните проблеми на местно ниво от самите общности;
  • Превръщане на директните подпомагания в мерки, които ще доведат до реална конкурентоспособност и устойчивост на земеделските стопанства и производства.

„Демократична България“ ще реформира сектора чрез:

  • Преструктуриране и дигитализация на системата на МЗХГ с цел превръщането й в ефективна структура с прозрачно и отчетно управление. Въвеждане на онлайн услуги за подаване и издаване на документи и онлайн плащания;
  • Рязко намаляване на бюрократичната тежест с опростяване и премахване на всички излишни процедури; 
  • Осигуряване на достатъчни средства за нови проекти в преработката на земеделски суровини. Макар и в момента периодично да се открива мярка 4.1. на ДФЗ за изграждане на насаждения и помощ на животновъдството, тази мярка работи изключително нередовно;
  • Предприемане на национална програма за съхранение и развитие на автентичните храни и местното гастрономическо наследство. Въвеждане на насърчителни мерки за отглеждането на местни и автохтонни сортове и породи за възобновяването на традиционните технологии с пазарен потенциал, на хранителните занаяти чрез промяна на Закона за занаятите, за поощряването на фермерските пазари, фестивали и събития, инициирани от местните селски общности;
  • Насърчаване на поликултурното земеделие като противовес на монокултурното зърнопроизводство, което е особено приложимо в държава с разнообразно почвено-климатични условия като България;
  • Интеграция на принципите от стратегията на ЕС „От фермата до трапезата“ в националните насърчителни политики, особено тези, които са насочени към малките и средноголемите ферми и към развитието на консервационно земеделие;
  • Въвеждане на еко схеми по смисъла на насърчителните инструменти на национално ниво, насочени към намаляване на употребата на химически пестициди и антибиотици. Поетапно увеличаване на обработваемите площи, използвани за органично земеделие, до поне 25% от общите, в съответствие с целите на ЕК;
  • По-справедливо позициониране на земеделските производители в икономическата веригата, създаваща стойност от тяхната продукция;
  • Подкрепа за инвеститори, които биха оценили високо българската суровинна база, например зърнени, маслодайни и етерични култури, като предпоставка за развитие на хранително-вкусова промишленост и запазване на по-голяма част от стойността в страната с цел износ на преработена продукция, а не на суровини;
  • Насърчаване на партньорството между земеделските научни центрове – Селскостопанска академия, висши учебни заведения и др., и земеделските производители и създаване на платформа за обмен на данни между тях;
  • Провеждане на ефективна национална кампания за реклама на високостойностни български храни, вина, етерични масла и др. Търсене на логични връзки между туризма, носещ висока добавена стойност (спа, исторически, културен и пр.), и качеството и ефекта на произведената в България храна;
  • Компенсаторни мерки за екосистемни услуги (опрашване) и поощряване на иновациите за развитие на пчеларството;
  • Извеждане на специализирани грантове за селските общности, които помагат на хората сами да решават местните си проблеми, за да се постигне излизане от сивия сектор и целеви помощи за коопериране на малките производители;
  • Постигане на баланс между схемите за единно плащане на площ и обвързване на производството с подпомагането и преходната национална помощ;
  • Подкрепа за осигуряване достъп на малките производители до пазара на ЕС; 
  • Насърчаване на градското земеделие;
  • Подкрепа за специални мерки за информация и образоване на производители и потребители за стандартите за екологосъобразното производство;
  • Проучване и доразвиване практиките на големите търговски вериги за работа с малките фермери;
  • Въвеждане на изискване поне 10% от земеделската територия да бъде опазвана и съхранена заради ценността на земеделския пейзаж и екосистеми;
  • Подкрепа за проекти за мултифункционално ползване на природните територии и земеделските площи;
  • Изготвяне и подкрепа за приоритетни мерки за задържане на водите – залесяване на речните брегове, възстановяване на речни старици и влажни зони и въвеждане на системи за повторно използване на водите; 
  • Създаване на полезащитни пояси от дървесна растителност между обработваемите земи и водните пространства;
  • Регионализиране на страната по видове култури, които е подходящо да се отглеждат в условия на засушаване на климата, включително ориентиране към култури и сортове, устойчиви на засушаване;
  • Изграждане на система за публичност и дистанционен контрол на ползването на препарати и химикали в земеделието;
  • Насърчаване на устойчивото потребление на храни и улесняване на преминаването към здравословни и устойчиви диети и на намаляването на загубите и разхищението на храни;
  • Борба с нелоялните търговски практики и измамите по веригата за доставки на храни; 
  • Разширяване на възможностите за специфична подкрепа за регионите и създаване на отделен фонд за подхода ЛИДЕР;
  • Изграждане на работещ механизъм за управление на кризите.

Разгледайте програмата по подсектори

Законност и справедливост

Законност и справедливост

Свобода и гражданско участие

Свобода и гражданско участие

Гаранции за политическата свобода, разделение на властите и отчетност на институциите

Гаранции за политическата свобода, разделение на властите и отчетност на институциите

Освобождаване от зависимостите на миналото и подкрепа за почтеността и професионализма в институциите

Освобождаване от зависимостите на миналото и подкрепа за почтеността и професионализма в институциите

Медийна свобода и плурализъм

Медийна свобода и плурализъм

Модернизация на администрацията и електронно управление

Модернизация на администрацията и електронно управление

Децентрализация на управлението

Децентрализация на управлението

Фискална децентрализация

Фискална децентрализация

Сигурност и обществен ред

Сигурност и обществен ред

Гражданска защита

Гражданска защита

Специални служби

Специални служби

Отбрана

Отбрана

Образование и наука

Образование и наука

Култура

Култура

Здравеопазване и здравословен начин на живот

Здравеопазване и здравословен начин на живот

Спорт

Спорт

Социална политика

Социална политика

Демографска политика

Демографска политика

Голямата България: мобилната българска нация по света

Голямата България: мобилната българска нация по света

Устойчиво управление на ресурсите

Устойчиво управление на ресурсите

Чист въздух, почви и води

Чист въздух, почви и води

Развитие на устойчиво селско стопанство

Развитие на устойчиво селско стопанство

Развитие на иновациите

Развитие на иновациите

Малки и средни предприятия

Малки и средни предприятия

Модернизация и трансформация на енергетиката

Модернизация и трансформация на енергетиката

Транспорт

Транспорт

Пътна безопасност

Пътна безопасност

Строителство, архитектура и благоустройство

Строителство, архитектура и благоустройство

Устойчив и социално отговорен туризъм с перспектива

Устойчив и социално отговорен туризъм с перспектива

Публични финанси

Публични финанси

Публична собственост

Публична собственост

Пенсионна реформа

Пенсионна реформа

България в ЕС

България в ЕС

Външна политика

Външна политика

Основни сектори в програмата

Свобода и справедливост

Свобода и справедливост

Публична администрация и сектор за сигурност

Публична администрация и сектор за сигурност

Човешки капитал

Човешки капитал

Околна среда и природни ресурси

Околна среда и природни ресурси

Модернизация и растеж на икономиката

Модернизация и растеж на икономиката

Публични финанси

Публични финанси

ЕС и външна политика

ЕС и външна политика

Използваме бисквитки на нашия уебсайт, за да подобрим неговото представяне и вашето преживяване. Ако продължите, ще приемем, че сте съгласни с това. OK