Чист въздух, почви и води

Въздух

Качеството на въздуха, което има пряко отражение върху качеството на живота и здравето ни, остава сериозен проблем в големите градски агломерации. Процентът на населението, живеещо при нива на замърсяване с ФПЧ10 над допустимите норми, е все още много висок – 65% от градското население в България през 2018 г. При доказаната връзка между замърсяването от прахови частици и високата смъртност от Ковид-19, възстановяването от ковид кризата е възможност да се направят инвестиции и предприемат мерки като:

  • Повишаване на информираността на гражданите за качеството на въздуха, причините за замърсяването и произтичащите вредни ефекти;
  • Разширяване на националната система за мониторинг на качеството на въздуха със станции във всички населени места над 10 000 души. Създаване на гъвкава система за бързо разполагане на временни станции. Осигуряване на публичен достъп до данните от измерванията;
  • Програма за стимулиране на използването на топлофикации и ВЕИ в отоплението (особено геотермална и слънчева), както и високоефективни термопомпи и максимално ограничаване на отоплението с дърва и въглища. Повишаване на качеството на твърдите горива за отопление и подмяна на неефективните уреди чрез комбинация от стимулиращи и рестриктивни мерки;
  • Динамичен мониторинг на изгорелите газове на автомобилите и ефективно санкциониране на замърсителите;
  • Данъчна политика, насърчаваща притежаването и използването на моторните превозни средства с ниски емисии;
  • Намаляване зависимостта от използване на автомобили. Подобряване на инфраструктурата за ходене пеша и каране на велосипеди. Превръщане на населените места в приятни, приобщаващи, безопасни, адаптивни и устойчиви места за живеене; 
  • Постепенна електрификация на градския транспорт, насърчаване на използването му, както и на алтернативна градска мобилност;
  • Мерки за ограничаване на използването на автомобили в градове с наднормено замърсяване – нискоемисионни зони и данъчна политика;
  • Подкрепа за изграждане в национален мащаб на мрежи от зарядни станции за електромобили;
  • Засилен контрол върху индустриалните източници на замърсяване и актуализиране на санкциите;
  • Широко залесяване в градска среда и увеличаване на уличното озеленяване;
  • Създаване на нормативна основа срещу неприятни миризми от промишлеността и енергетиката и нейното прилагане чрез активно включване на обществеността;
  • Засилено международно сътрудничество и участие в програми на Европейския съюз, свързани с качеството на въздуха и климатичните промени;
  • Създаване на икономически мерки и нови контролни механизми срещу изгарянето на отпадъци.

Почви

Нарастващите антропогенни въздействия от различен характер и неправилното прилагане на земеделските практики като цяло, вкл. небалансирано азотно торене, водят до натоварване на обработваемите земи и оказват значително влияние върху околната среда, което е предпоставка за поява на редица екологични рискове като намаляване на биоразнообразието, вкисляване, замърсяване на повърхностните и подземните води и намаляване на продуктивността на почвите. Нитратноуязвимите зони в България заемат 29% от територията на страната или 59% от площите със селскостопанско предназначение. За запазването на чистотата на почвения фонд и развитието му като ресурс е необходимо:

  • Мобилизиране на институциите и експертите, въвлечени в анализа на почвите в страната, като Институт „Пушкаров“ и структурите на Селскостопанска академия, и създаване на национален почвен регистър и оценка на състоянието на почвите по места;
  • Осъвременяване на картата на уязвимите към нитратно замърсяване зони с цел опазване на подземните води;
  • Стимулиране на агротехнически мерки за дългосрочно опазване на почвеното плодородие, като азотно торене в екологосъобразни норми;
  • Насърчаване на селекционните и семепроизводителни мерки с цел стимулиране на регионално адаптирани сортове, а не на монокултурно земеделие.
  • Въвеждане на земеделски практики и техники, водещи до укрепването на почвообразувателните процеси, като консервационното земеделие (познато още и като безорно).

Води

Водите на България са национално богатство и въпросите, свързани с тях, следва да са предмет на национални политики. Добрата световна практика изисква интегрирано управление на водните ресурси, което на практика означава басейнов принцип, т.е. интегрирано управление, целящо максимално повишаване на произтичащото от тях икономическо и социално благосъстояние по равноправен начин, без компромиси и без ущърб на устойчивостта на жизненоважните екосистеми. Теоретично това е ситуацията и в България, но на практика отговорностите са фрагментирани в различни министерства, между които не съществува синхрон. 

България е сред петте страни в Европа, бедни на водни ресурси. Това поставя с особена острота проблема с недостига на питейна вода. Задача от националната сигурност на страната е предприемане на спешни мерки за компетентно управление на водите в България, включваща основните принципи на Рамковата директива по водите на ЕС. Наш ангажимент трябва да бъде защитата на правата на всеки човек, независимо в кое селище от страната живее, да получава качествена водна услуга. Водният сектор в България не е в добро състояние, тъй като реформите не се осъществяват вече много години. У нас има много високи равнища на загуби на питейна вода – около 60%, и много ниска степен на подмяна на водопроводната мрежа в страната – 0,1% годишно, при препоръчани от Международната асоциация по водите (IWA) 1,5%.

Интегрираното управление на водите изисква разглеждането им като природен ресурс, но и природна стихия, с фокус върху инженерната инфраструктура, нуждите на населението, селското стопанство, хидроенергетиката и индустрията. Приоритетите в сектора включват:

  • Създаване на единна система за управление на водните ресурси в страната – води: повърхностни, подземни, минерални, морски, включващи реки, язовири, водоеми;
  • Привеждане на нормативната уредба на водния сектор в съответствие с прилагането на интегрираното управление на водните ресурси на басейново ниво и принципите за възстановяване на разходите и „замърсителят плаща”;
  • Приемане на нов Закон за водоснабдяване и канализация;
  • Завършване на процеса за класификация на язовирите в България по степен на потенциалната опасност съобразно оценката на риска от: човешки жертви, застрашаване на живота и здравето на хората, икономически, социални и екологични щети, при засегнати критични инфраструктури, пътища от републиканската пътна мрежа, промишлени предприятия, земеделски земи и водоизточници;
  • Динамичен мониторинг и контрол върху язовири, реки и водоносни хоризонти; 
  • Опазване на биоразнообразието на водните екосистеми в партньорство с гражданските организации и бизнеса;
  • Ефективен ВиК сектор с фокус върху квартали, села и махали с липса на адекватно питейно водоснабдяване. Грижа за стратегически активи. Иновации и партньорства с бизнеса;
  • Поетапно изграждане на устойчива ВиК инфраструктура в ромските махали;
  • Увеличаване на поливните площи и модернизиране на поливните методи, като се използват екосистемно базирани решения;
  • Повишаване на ролята на минералните води в здравеопазването и туризма;
  • Преглед и където е необходимо ревизия на разрешителните за изграждането и експлоатацията на минивецове на реките с оглед гарантиране достигането на добро екологично състояние на речните екосистеми най-късно до 2027 г. в съответствие с Рамковата директива за водите (РДВ) на ЕС;
  • Опазването и защитата на екосистемата на Черно море чрез създаване на зони за мултифункционално използване и морско пространствено планиране и целеви проекти за защитените територии;
  • Създаване на система от защитени реки и защитена морска акватория;
  • Възстановяване на влажни зони и на биологичното разнообразие в реки, езера, торфища и блата;
  • Определяне и създаване на ретензионни площи за предпазване на населени места от наводнения;
  • Възстановяване на 500 километра речни течения чрез премахване на неизползвана инфраструктура;
  • Спиране на сечта на крайречните гори и изземването на баластра под формата на „почистване на реки“.

Мерките за модернизиране на сектора и устойчивото му развитие включват:

  • Структуриране на ясни „водни“ устойчиви мерки в рамките на Механизма за възстановяване и устойчивост;
  • Създаване на национален център за интегриран дистанционен мониторинг на нивата на язовирите и притока на основните реки в реално време с възможност за изготвяне на краткосрочни и дългосрочни прогнози;
  • Детайлна и надеждна оценка на риска от наводняване и засушаване по региони и водни басейни; 
  • Създаване на регистър на „критичната водна инфраструктура“ (язовирни стени, довеждащи водопроводи, пречиствателни станции, големи резервоари и помпени станции) и оценка на състоянието им; 
  • Бърза и компетентна намеса за язовирите от първа висока степен на потенциална опасност, като яз. Бели Искър, яз. Студена, яз. Тича, яз. Камчия, яз. Ястребино и др.;
  • Строг контрол по изолиране и обезопасяване на хвостохранилищата в страната;
  • Разширяване на национална система за мониторинг на качеството на водите (фокус върху точки на заустване в индустрията, нитрати и нитрити в земеделието). Създаване на прозрачност за реалното състояние на водите чрез задължение за публикуване на всички протоколи от изследвания от хидробиологичен и физико-химичен мониторинг на водите;
  • Пълен технически и финансов одит на „Напоителни системи“ ЕАД и ВиК операторите в лошо състояние и прилагане на оздравителни програми;
  • Инвестиция в канализация и пречистване на битови отпадни води за всички населени места над 2000 жители;
  • Осигуряване на вода за напояване на земеделските стопанства чрез внедряване на иновации и решения, базирани на природата, в хидромелиоративната система на страната, които са разходноефективни и едновременно осигуряват екологични, социални и икономически ползи, като спомагат за постигането на устойчивост.

Превантивна и контролна дейност на факторите на средата

Опазването на околната средата се основава на инструментите на превантивната дейност (ОВОС, екологична оценка, комплексни разрешителни и оценки за съвместимост с Натура), на текущия контрол по време на изпълнение на човешките дейности и на последващия контрол и екологичната отговорност. Всички тези инструменти се основават на изисквания на европейските директиви и регламенти и практически не работят ефективно у нас. Институциите, които ги извършват – МОСВ, РИОСВ, ИАОС, басейнови дирекции са с непопълнени щатове и недостатъчен персонал, а голяма част от наличния е деквалифициран. Огромна част от управляващите кадри се сменят на политическа основа и са без подходящо образование. За някои основни замърсители на въздуха и водите липсва система за измерване, а някои от лабораториите, закупени с европейски средства, не работят. Основни принципи като „замърсителят плаща” не се прилагат в България, а по основните процедури на превантивния контрол има наказателни процедури, заведени в ЕК и пред съда на ЕС.

Необходими са действия за пре-основаване на всички контролни институции, промени в ключови процедури и развитие на човешкия капацитет на професионална, а не на политическа основа. В превантивния и текущ контрол е необходимо да се включат и местните власти, академичните институции, НПО и всички желаещи граждани чрез развитие на инструменти за упълномощаване. 

Ще предложим служебно обвързване на всяко административнонаказателно производство с процедурата по екологична отговорност чрез промяна на ЗООС и ЗОПОЕЩ, създавайки система за прилагане на принципа „замърсителят плаща“.

Ще създадем механизъм за задължително обвързване на превантивния, текущия и последващ контрол, защото няма полза от решенията по ОВОС и екологична оценка, ако липсва контрол по прилагането им.

Ще променим законодателство, като заложим процедурите на регионално и национални ниво (законодателство, общи устройствени планове, областни горскостопански планове, планове за управление на речните басейни и т.н.), което ще намали времето и ресурсите, които гражданите и бизнесът отделят за започване на техните инициативи и дейности. 

Ще развием законодателството с цел създаване на системи за контрол върху шума и електромагнитното замърсяване.

За намаляване на противопоставянето и бавните съдебни процедури ще създадем пост на екологичен омбудсман, избиран от гражданите на регионално ниво и грижещ се за защита на техните права пред институциите.

Ще развием законодателството, свързано с превантивния контрол, на основата на решенията на Съда на ЕС, включително като въведем изискване за подлагане на процедури на „приятелските“ решения на МОСВ от миналото за скрито освобождаване на корупционни проекти от задължителните процедури. 

Ще създадем реална възможност за участие на гражданите в процедурите по превантивен контрол чрез системи за електронно информиране и участие.

Гори

Горите на България покриват над 1/3 от територията на страната. Те осигуряват чист въздух и чиста питейна вода за хората. Дават дом за голяма част от живата природа в страната. Допринасят за естествения кръговрат на веществата. Пазят почвеното ни богатство и са естествена защита от ерозия и наводнения. Освен дървен материал за редица индустрии и биомаса за отопление на населението, горите са източник на редица хранителни и лечебни продукти – плодове, гъби, билки. Те са и любимо място за отдих на много хора. За съжаление все по-често виждаме нагли нарушения на забраните за икономически дейности, включително незаконна сеч, застрояване и изграждане на пътища в горския фонд. 

Основната ни цел е спиране на незаконните и неустойчиви сечи. Ангажираме се да въведем 100% опазване и консервация на наличните вековни гори в България и 20% увеличение на горите до 2050.

Без алтернатива за нашето общество е защитата на горите като изключителна обществена ценност с оглед незаменимите им ползи за опазване на водите, въздуха, почвата, биоразнообразието и ландшафта, за смекчаване на климатичните промени и за икономическото развитие и благоденствие на всички българи. Това изисква преоценка на значението им, както и пълна прозрачност, обществен ангажимент и безупречна експертиза в управлението им и предприемането на следните мерки:

  • Въвеждане на пълна прозрачност и обществен ангажимент в управлението на горите;
  • Промяна на структурата на управление, стопанисване и опазване на горите – служителите по опазване на горите нямат място в Агенцията по публичните предприятия и контрол;
  • Извършване на национална горска инвентаризация;
  • Създаване на обществени консултативни съвети на местно, регионално и национално ниво към държавни и общински горски структури с оглед тяхната публична собственост и функции;
  • Стартиране на обществен дебат за приемане на справедливи към горовладелците мерки за строга защита на най-ценните горски екосистеми, за създаването на независима горска полиция, за опазване на горите от незаконни сечи чрез модерни технологии и за подобряване на състоянието на горските пътища и туристически маршрути;
  • Създаване на публични дигитални карти и регистри с информация за всички гори и земи в България, за значението и ползването им, за приложимите мерки за опазването и управлението им, за свързаното с тях разходване на публични средства, за отговорните лица, за разпореждането и вещните права и т.н.;
  • Развитие на науката за горите и повишаване на обществената култура и ангажираност по отношение на социалното, екологичното и икономическото значение на горите;
  • Развитие, обсъждане и приемане на научнообосновани и обществено признати критерии за оценка на социалното, екологичното и икономическото значение на горите (вкл. нова Наредба за екосистемните ползи от горите);
  • Въвеждане на законови механизми за отчитане и стимулиране на общественополезното им управление чрез внедряване на екосистемните услуги и заплащането им от бизнеса и обществото в полза на горските стопани;
  • Въвеждане на изисквания за почтеност, независимост и професионализъм в управлението на горите;
  • Залагане на висок образователен ценз за горските служители и техните ръководители;
  • Избор на ръководни кадри при пълна прозрачност, доказана почтеност и с ясна публична визия за развитието на горите и модернизацията на горското стопанство;
  • Разширяване на програмата за изкупуване на малоразмерни горски имоти от държавата;
  • Поощряване на създаването на горски пояси около населените места и гори сред урбанизираните територии;
  • Въвеждане на забрана за износ на необработена дървесина от държавните гори.
  • Въвеждане на търговия на дървесина от държавните гори от постоянни складове, включително и за дървата за горене в големите агломерации, с цел намаляване на замърсяването на въздуха в тях;
  • Увеличаване на броя и заплащането на горските инспектори;
  • Създаване на механизми за професионално обучение и развитие за горските служители;
  • Разваляне на сделките за замяна (срамните „заменки“) на най-ценните ни гори от времето на Тройната коалиция;
  • Промяна на законодателството с цел всички естествени гори да станат част от горските територии, за да се опазят онези 10% от горите, които все още са стопанисвани като земеделски земи.

Биоразнообразие и екосистеми

Биоразнообразието и ръстът на икономиката вървят ръка за ръка. Повече от половината от световния БВП зависи от високофункциониращото биологично разнообразие и екосистемните услуги, и обратното – загубата на биоразнообразие и екосистеми ще доведе до загуби също в трилиони, цели индустрии ще бъдат нарушени и животът на милиони хора ще бъде засегнат. Безспорни са ползите, които природата предоставя на хората и индустриите чрез екосистемни процеси като опрашване на реколтата, защита от наводнения, намаляване на пожарите, снабдяване с прясна вода, производство на дървен материал, съхранение на въглерод, морски риболов и т.н. 

Опазването на биологичното разнообразие и екосистемите в България е един от основните ни приоритети. В момента има добре изградена законодателна рамка и мрежа от защитени територии, както и защитени зони от мрежата НАТУРА 2000. За съжаление в много случаи законите не се прилагат и спазват, голяма част от защитените зони и територии са само на хартия, специалистите по опазване на биоразнообразието са ограничени от политическа и икономическа намеса в работата им, а някои действия на държавни и общински институции са на практика крещящи нарушения и беззакония.

Основната ни цел е до 2025 г. да се подобри състоянието на ВСИЧКИ застрашени видове и екосистеми.

Конкретните мерки, които ще предприемем, са:

  • Въвеждане на пълна прозрачност и обществен ангажимент в управлението на зоните, включени в Натура 2000; 
  • Създаване на обществени консултативни съвети към всяка защитена зона или група от зони с участието на държавни и общински структури, природозащитни организации и заинтересовани бизнеси и собственици;
  • Стартиране на обществен дебат и кампании за повишаване на информираността за ползите от опазването на биологичното разнообразие – както за здравето на хората и опазването на околната среда, така и като ресурси за развитие на нов тип био базирана икономика с добавена стойности и потенциал за развитие;
  • Създаване на публични дигитални карти и регистри с информация за всички вкчлючени в Натура 2000 зони, видовете обект на опазване и специфичните цели и мерки;
  • Развитие на наука с фокус върху значението на биоразнообразието и екосистемите за опазване на водите, въздуха, почвата, ландшафта, за смекчаване на и адаптация към климатичните промени и за икономическото развитие и благоденствие на българите;
  • Повишаване на обществената култура и ангажираност по отношение на социалното, екологичното и икономическото значение на биоразнообразието и екосистемите и услугите, предоставяни от тях;
  • Залагане на почтеност и професионализъм в управлението на защитените територии и на защитени зони в Натура 2000;
  • Публично обявяване на всички забавени досега защитени зони. През 2009 година ГЕРБ предизборно обеща да ги обяви. 12 години по-късно над 90% от тях нямат своите заповеди и режими, което спира възможността близо милион собственици на земи и гори да се възползват от помощта на ЕС за тях; 
  • Увеличаване на националните защитени територии чрез придвижване на незаконно затлачени процедури от последните 20 години. Във всички останали държави в ЕС делът на защитените територии е между три и десет пъти по-голям от този в България; 
  • Тройно увеличаване на дела на строго защитените територии;
  • Разработване с участието на всички заинтересовани страни на планове за управление на всички защитени зони, природни и национални паркове с адекватни режими и зониране. Прилагане на разработените планове;
  • Прилагането на разработените планове за действие за изчезващи видове и подобряване на условията за тяхното опазване;
  • Създаване на системата за строга защита на видове. Макар и изискана от директивата за природните местообитания и видове, тя към настоящия момент не съществува;
  • Създаване на фонд „Защитени територии и Натура 2000“ на базата на такси от ползвания и екосистемни услуги, който да подкрепя управлението на Натура 2000, защитените територии и опазване на застрашени видове;
  • Разработване и стартиране на национална програма за изкупуване на частни дюни, степи, влажни зони, гори и други важни местообитания;
  • Запазване и увеличаване на публичната собственост в зона А на черноморското крайбрежие чрез целенасочено изкупуване. Спиране на застрояването на морския бряг; 
  • Всички защитени зони и защитени територии, получаващи бюджетно финансиране, ще бъдат сертифицирани за добро управление по стандарта „Зелен списък“ на Международния съюз за защита на природата;
  • Въвеждане на системи за адаптивно управление и оценка за ефективността на управлението;
  • Въвеждане на реални мерки за борба с агресивните интродуценти, включително всякакви мерки за регулиране на ползването им. Забрана за отглеждане на норки;
  • Създаване на научна платформа от академични и научни институции, граждани и природозащитни неправителствени организации за организиране и провеждане на реален постоянен мониторинг на състоянието на биоразнообразието в България;
  • Стартиране на системна борба с бракониерството на застрашени видове и подобряване на тяхното опазване;
  • Увеличаване на заплатите на рейнджърите – не може да се очаква служители с минимална работна заплата да се противопоставят успешно на въоръжени бракониери;
  • Създаване на регламенти за защита на уличното озеленяване и градски гори;
  • Подобряване на законодателството и правоприлагането при противодействие на престъпленията срещу околната среда, биоразнообразието и животните. Изработване на ясни процедури за взаимодействие между отговорните държавни органи, анализ на съществуващите предизвикателства и изработване на конкретни планове за действие за справяне с тях.

Хуманно отношение към животните

В 21 век развитието на човешките общества се оценява и по тяхната грижа за безсловесните спътници на човека – домашните, селскостопанските и дивите животни. В българското общество има високо ниво на емапатия и грижа за животните за разлика от липсващата политика в държавните и местни власти в тази област.

Ние залагаме нова политика за хуманно отношение на животните съдържаща:

  • Укрепване на т. нар. „зоополиция“ и развитие на функциите й за защита и хуманно отношение към животните, както и за опазване на дивата флора и фауна. Ясно разпределение на отговорностите на институциите; правила и процедури за действия и наказания в случаите на нехуманно отношение и жестокост към животните.
  • Развъждането и търговията с животни да се осъществяват само от регистрирани развъдници, които да подлежат на строги изисквания и контрол. Възможност за идентификация и проследяване на всяко домашно и селскостопанско животно. Забрана за продажба на кучета и котки на пазари за животни, в интернет сайтове и зоомагазини.

Разгледайте програмата по подсектори

Законност и справедливост

Законност и справедливост

Свобода и гражданско участие

Свобода и гражданско участие

Гаранции за политическата свобода, разделение на властите и отчетност на институциите

Гаранции за политическата свобода, разделение на властите и отчетност на институциите

Освобождаване от зависимостите на миналото и подкрепа за почтеността и професионализма в институциите

Освобождаване от зависимостите на миналото и подкрепа за почтеността и професионализма в институциите

Медийна свобода и плурализъм

Медийна свобода и плурализъм

Модернизация на администрацията и електронно управление

Модернизация на администрацията и електронно управление

Децентрализация на управлението

Децентрализация на управлението

Фискална децентрализация

Фискална децентрализация

Сигурност и обществен ред

Сигурност и обществен ред

Гражданска защита

Гражданска защита

Специални служби

Специални служби

Отбрана

Отбрана

Образование и наука

Образование и наука

Култура

Култура

Здравеопазване и здравословен начин на живот

Здравеопазване и здравословен начин на живот

Спорт

Спорт

Социална политика

Социална политика

Демографска политика

Демографска политика

Голямата България: мобилната българска нация по света

Голямата България: мобилната българска нация по света

Устойчиво управление на ресурсите

Устойчиво управление на ресурсите

Чист въздух, почви и води

Чист въздух, почви и води

Развитие на устойчиво селско стопанство

Развитие на устойчиво селско стопанство

Развитие на иновациите

Развитие на иновациите

Малки и средни предприятия

Малки и средни предприятия

Модернизация и трансформация на енергетиката

Модернизация и трансформация на енергетиката

Транспорт

Транспорт

Пътна безопасност

Пътна безопасност

Строителство, архитектура и благоустройство

Строителство, архитектура и благоустройство

Устойчив и социално отговорен туризъм с перспектива

Устойчив и социално отговорен туризъм с перспектива

Публични финанси

Публични финанси

Публична собственост

Публична собственост

Пенсионна реформа

Пенсионна реформа

България в ЕС

България в ЕС

Външна политика

Външна политика

Основни сектори в програмата

Свобода и справедливост

Свобода и справедливост

Публична администрация и сектор за сигурност

Публична администрация и сектор за сигурност

Човешки капитал

Човешки капитал

Околна среда и природни ресурси

Околна среда и природни ресурси

Модернизация и растеж на икономиката

Модернизация и растеж на икономиката

Публични финанси

Публични финанси

ЕС и външна политика

ЕС и външна политика

Използваме бисквитки на нашия уебсайт, за да подобрим неговото представяне и вашето преживяване. Ако продължите, ще приемем, че сте съгласни с това. OK