Българските граждани нямат усещане, че пенсионната система може да им осигури прилични доходи, когато остареят. Причините за това са:

Демографската картина: Съотношението между работещи и пенсионери продължава да се влошава и няма изгледи тази тенденция да се промени. Все повече млади хора емигрират, а нивото на доходи в страната практически не позволява „вноса“ на значим брой работна ръка.

Крайно нереформираната система: Изискванията за натрупан стаж и възраст, които се завишават непрекъснато, правят пенсионирането за хора с гъвкаво работно време практически невъзможно. Невъзможно става и вземането на дългосрочни неплатени отпуски. Крайно време е да има пряка зависимост между възрастта за пенсиониране и натрупаните в системата пенсионни вноски – критерият за пенсиониране не може да се базира на остарели понятия като стаж. Непазарните изисквания демотивират хората да се осигуряват на реалните си доходи, тъй като зависимостта осигуровки/пенсия не е достатъчно силна.

Корупцията в системата: Безконтролното издаване на свидетелства от ТЕЛК практически запушва възможностите за адекватни и достойни пенсии на наистина нуждаещите се.

Първостепенна задача на осигурителната реформа трябва да бъде да се върне увереността, че всеки добросъвестен гражданин ще посрещне старините си достойно и справедливо. Това може да се осигури чрез гаранции за бъдещето на тристълбовата система на пенсиониране и за обезпечеността на всеки един от тях. Адекватните реформи могат да осигурят сериозни инвестиции на осигурителната система в българската икономика и прозрачност и добро управление на държавните компании. Личната ангажираност на българските граждани в системата чрез предоставянето на много повече възможности да избират начина си на осигуряване би била правилната стъпка и за повишаването на финансовата им култура.

„Демократична България“ предлага следните основни мерки за укрепване на пенсионната система и стимулиране на участието на хората в нея:

  1. Листването на 10–20% от капитала на всички държавни компании на фондовата борса, което      ще осигури свежи средства за Сребърния фонд. 
  2. Натрупваният бюджетен излишък в години на икономически растеж да не бъде харчен бързо и непрозрачно, а също да бъде отнасян към Сребърния фонд.
  3. Повишаване на максималния месечен размер на необлагаемите вноски, които могат да бъдат инвестирани в третия стълб от страна на работодател от 60 на 120 лева. Това ще стимулира инициативата за дългосрочно осигуряване и е в унисон с нарастването на доходите през последните години.
  4. Достигането на пенсионна възраст и приносът към осигурителната система да са единствените критерии за пенсиониране и за размер на получаваната пенсия от НОИ. Българските граждани ще стават все по-мобилни, трудовата кариера на много от нас ще се реализира в различни държави, при различно времетраене на работния ден. При положение че са допринасяли добросъвестно към системата, гражданите, чиято кариерата протича по този начин, не трябва да бъдат ощетявани по никакъв начин. Всякакви допълнителни бариери (например натрупан стаж), ще действат демотивиращо за гражданите в емиграция да се върнат обратно в България.
  5. Постепенно увеличаване на вноските във втория стълб на осигурителната система от сегашните 5% от облагаемия доход, без това да повишава общата осигурителна тежест. Целта е повече лична отговорност от страна на гражданите. Едновременно с това намаляване на максималните такса вход и годишната такса на управление на универсалните и професионалните пенсионни фондове. Всичко това трябва да се случи след извършването на истински стрес тестове за състоянието на пенсионните фондове от втория стълб и след получаването на ясни гаранции срещу инвестициите в свързани лица, които са основна заплаха пред дългосрочното съществуване на втория стълб и доверието в него. Той трябва да бъде поощряван и развиван, но това трябва да се случва паралелно с премахване на лесните възможности за отклоняване на активи на фондовете към лица, свързани с техния мениджмънт.
  6. Активен принос на България към изграждане на системата на паневропейски фондове, чрез която да се увеличи конкуренцията във втория и третия стълб на осигуряването. Ангажираме се да въведем системата максимално бързо при влизане на регламента в сила. Това ще осигури дългосрочно навлизането на нови участници на пазара, както и ще премахне проблема с осигуряването за гражданите, които по време на кариерата си са работили в различни държави, респективно при различни осигурителни системи. Мобилността на гражданите би трябвало да е основен приоритет, след като имаме амбицията да изграждаме успешна и конкурентна икономика. Паневропейският персонален пенсионен продукт е лична пенсионна сметка, която се управлява от лицензирани компании с ясни инвестиционни ограничения. Той ще върне заинтересоваността за дългосрочно пенсионно спестяване, като връзката между размера на вноските и на бъдещите пенсии ще стане абсолютно пряка.

Очакванията ни са, че извършването на необходимите реформи в системата, в пазара на труда и в икономиката може да гарантира средна пенсия, чийто размер надвишава 1000 лева, още преди края на това десетилетие.