Медийната свобода и плурализъм са политически приоритет, необходим за функционирането на всяко демократично общество. За да постигнем този приоритет, са нужни политики за: 

  • Отстраняване на политически натиск върху медиите;
  • Прозрачност на медийната собственост и финансиране;
  • Гарантиране на медийното отразяване на различни гледни точки и позиции; 
  • Гарантиране на медийна среда, задоволяваща нуждата на гражданите от вярна информация. 

Поставянето на медийната свобода и плурализъм като приоритет в програмата ни е свързано не само с медийната индустрия, но и с правата и качеството на живот на гражданите. Независимостта и плурализмът на медийната среда защитават правото на всеки да бъде информиран, да взима информирани решения, които са ключов инструмент за гражданско участие и контрол върху работата на държавните институции.

За нас медийната свобода и плурализъм са основа за:

  • Прозрачност и отчетност на властта;
  • Политически дебат с включване на всички групи от обществото;
  • Свобода на изразяване и високо ниво на информираност на гражданите;
  • Противодействие срещу дезинформация, пропаганда и хибридни заплахи.

Визия

Това, към което се стремим с политиките си в тази област, е:      

  • Гражданско общество, което има лесен достъп до медии, предоставящи достоверна и пълна информация;
  • Свобода на медиите да представят всички, а не само удобните на властта и задкулисието гледни точки;
  • Лесен достъп до информация относно работата на държавните органи и политическото управление и медийни разследвания, които спомагат за по-добър граждански контрол над управлението;
  • Бариера срещу хибридните заплахи и дезинформацията, включително чрез образование по медийна грамотност. 

Нашата стратегическа цел в този ключов за свободата сектор е създаване на условия за развитие на независими медии, както и прозрачна и плуралистична медийна среда. Възнамеряваме да постигнем това чрез законодателни и регулаторни промени, както и чрез промени в образователната система, целящи масова медийна грамотност и подобряване на подготовката на журналистите.

Резултати

Независимият, етичен и плуралистичен медиен пазар гарантира на гражданите:

  • Възможност да осъществят своето право на свобода на изразяване; 
  • Участие в публичния дебат по актуални обществени и политически въпроси;
  • Информираност относно ставащото около тях;
  • Обществен контрол върху институциите на властта чрез осигуряване на прозрачност и информация за ставащото в тях;
  • Наличие на достоверна информация, която е бариера срещу хибридни заплахи и опити за дезинформация. 

Контекст и анализ:

  • В момента медиите в България са в морална и икономическа криза, а качеството на журналистическото съдържание тревожно се влошава.
  • Медиите функционират в условията на политически натиск, концентрация на собствеността и липса на прозрачност по отношение на тяхното финансиране.
  • Голяма част от българските медии обслужват корпоративни и политически интереси. Медиите не изпълняват ефективно ролята си на форум за значими обществени дебати.
  • Властта продължава натиска си върху БНР и БНТ. А като основен източник на финансиране, държавата също оказва натиск върху актуалната публицистика и новините в частните медии.
  • Регионалните медии са на път да изчезнат от медийната карта. 
  • Има засилени опити за хибридни атаки, пропаганда и дезинформационни кампании с вероятен първоизточник извън пределите на страната ни.
  • България е на 111-то място по свобода на словото (по данни на „Репортери без граници“), а докладите на Европейския мониторинг на медийния плурализъм са изключително критични. Освен че България е на дъното на класациите по медийна свобода и плурализъм в Европейския съюз, в световен план страната ни се класира по-близо до страни като Северна Корея и Туркменистан, отколкото до най-добрите европейски примери. 

Основни проблеми

  • Политически и икономически натиск върху работата на журналисти;
  • Държавата е най-голям източник на финансиране на медиите. Това се случва при липса на прозрачност и правила за разпределение на тези средства;
  • Известен на обществото факт у нас е, че обществените медии обслужват интересите на управляващите, а не гражданите;
  • Медийното пространство е залято с дезинформация, пропаганда, хибридни атаки;
  • Медиите са използвани за разправа с инакомислещи;
  • Има непрозрачна и прекомерно концентрирана медийна собственост;
  • Липсва обективна система за оценка на гледаемостта и отчет на тиражите.

Инициативи за промяна

Прозрачност и плурализъм на медийния пазар

  • Мерки за оценка и утвърждаване на медийния плурализъм и противодействие на медийните концентрации и непрозрачна собственост;
  • Законови изисквания за въвеждане на система за оценка на медийния плурализъм и концентрация на медийния пазар, включително ясна и публична информация за собствеността на медиите, включително за крайния действителен собственик; 
  • Адекватно финансиране на медийните услуги, предназначени за хората с увреждания и възрастните хора;
  • Ревизия на моделите за финансиране на електронните и печатните медии; 
  • Мерки за независимост, прозрачност и ефективност на финансирането на медиите с публичен ресурс;
  • Налагане на прозрачност във финансирането на медиите от частни лица и компании;
  • Анализ на възможностите за подкрепа на регионални и местни медии и на общностните медии; 
  • Създаване на механизми за обективни пазарни анализи и данни за медийната индустрия; подкрепа за въвеждане на системи от индикатори за адекватна и безпристрастна оценка на ефекта на медийното съдържание върху аудиторията.

Защита на професионалните стандарти и независимостта на медиите

  • Съчетаване на регулиране, съвместно регулиране и саморегулиране;
  • Преразглеждане на законовите гаранции за независим и компетентен медиен регулатор, заедно с мерки за изграждане на капацитета и личностен интегритет на неговата администрация, включително финансиране, адекватно на възложените на регулатора правомощия; 
  • Насърчаване на саморегулирането и съвместното регулиране в сектора на медийните услуги и услугите на платформите за споделяне на съдържание и периодична оценка на постигането на поставените цели на етичните кодекси; 
  • Превръщане и утвърждаване като обществен стандарт на нетърпимостта към поръчковата журналистика, цензурата и намесата на държавата в редакционната дейност на независимите медии;
  • Законова защита на журналистическия труд, включително защита от стратегически дела срещу публично участие (SLAPP);
  • Засилена роля на граждански и професионални организации в избора на членове на медийните регулатори, ограничаваща политическото влияние върху тях.

Защита от политически натиск и намеса в обществените медии

  • Увеличаване на формите на граждански контрол и участие в управлението на БНР и БНТ и преразглеждане на изискванията и начина за избор на техните ръководства;
  • Мерки за адекватно, дългосрочно, устойчиво и предсказуемо финансиране на обществените електронни медии БНР и БНТ, което да гарантира както независимостта им, така и планирането и инвестициите в качеството на медийната продукция.

Разкриване на потенциала на аудиовизуалната индустрия като културна индустрия

  • Адаптиране на аудиовизуалната индустрия към процеса на цифровизация и превръщането ѝ във високотехнологична културна индустрия, включително цифровизация на фондовете и архивите на медиите и аудиовизията;
  • Актуализиране на правната уредба на българската филмова индустрия като високотехнологична културна индустрия;
  • Ефективно включване на България в процесите на цифровизация на културното наследство и архивите в областта на медиите и аудиовизията (виж сектор „Култура“); 
  • По-добро позициониране на медийното съдържание, произведено в България, в глобалните комуникационни процеси.

Качество на публичната среда и противодействие на дезинформацията, манипулирането на общественото мнение, пропагандата и хибридните заплахи

  • Медийна грамотност за всички възрасти и обществени групи, елемент от общия компетентностен културно-образователен модел (виж сектор „Образование“);
  • Изготвяне и прилагане на стратегия за медийна грамотност за различните степени на българската образователна система и за обучението за възрастни;
  • Координиране на усилията за повишаване на медийната грамотност с неправителствените организации, образователните заведения и държавата;
  • Мерки срещу насочването на европейски средства към медии, използвани за дезинформация;
  • Реформа и достигане на европейско качество на образованието по журналистика и медии; 
  • Реформа на висшето образование в областта на подготовката на кадри за нуждите на медийната и аудиовизуалната индустрия; 
  • Осигуряване на повече възможност за квалификации през целия професионален път.