Светослав Малинов: Непосредствено след публикуването на отговорите на Европейската комисията на моите два въпроса стана ясно, че министър Теменужка Петкова се опитва да ги тълкува превратно. Ето защо, си позволих изпреварващо да задам пет въпроса към Службата на Европейския парламент за парламентарни изследвания. Получените отговори обхващат, според мен, всички възможни хипотези и директно опровергават интерпретацията на министър Петкова. Убедете се сами:

Тук можете да видите официалните въпроси и отговори, които Светослав Малинов:

Въпрос – Новият проект за изграждане на атомна електрическа централа в Белене, България

Отговор – Новият проект за изграждане на атомна електрическа централа в Белене, България

Въпрос – Ядрената безопасност в ЕС

Отговор – Ядрената безопасност в ЕС

Проектът за АЕЦ „Белене“

Текстът по-долу е в отговор на петте въпроса, зададени до Службата на Европейския парламент за парламентарни изследвания относно проекта за изграждане на АЕЦ „Белене“ в България.

Въпрос 1: „Възобновяването на проекта АЕЦ „Белене“ през 2018 г. представлява нов проект по смисъла на член 41 от Договора за Евратом“ и следователно това изисква нова процедура по нотификация. Вярно ли е това?

Такова е становището, изразено от Комисаря по енергетика и климат, в неговия отговор (от 19 ноември 2018 г.) на Вашия въпрос по тази тема. На базата на наличната информация това е логичното заключение, което може да се изведе и по този въпрос сме съгласни с оценката на Европейската комисия.

Старият проект за изграждане на АЕЦ „Белене“ беше нотифициран до Европейската комисия през февруари 2007 г., но беше окончателно прекратен (без строителство) от Народното събрание на Република България през март 2012 г. Новият проект беше стартиран през 2018 г., но детайлите по него все още не са официално нотифицирани до Европейската комисия.

Нова оценка на Европейската комисия ще е необходима поради няколко причини. Първо, Европейската комисия ще трябва да се увери, че новият проект отговаря на последните изисквания за ядрена безопасност. Изискванията станаха като цяло много по-строги, най-вече след ядрената аварията във Фукушима (Япония) през 2011 г. Тя беше предизвикана от земетресение, което също представлява потенциален рисков фактор в Белене, имайки предвид историята на сеизмична активност в региона. Второ, новият проект има различен финансов механизъм, включващ частен инвеститор и евентуално отсъствие на изрична държавна гаранция. Това е много по-различно от проекта от 2007 г., който трябваше да се реализира от държавно предприятие. Тъй като финансирането на ядрени проекти е ключов аспект на инвестиционните решения, които се нотифицират по силата на член 41 от Договора за Евратом, тази промяна сама по себе си представлява достатъчно основание за изискване на нова нотификация. Трето, възможно е новият проект да не използва точно същите ядрени технологии, имайки предвид изминалото време от одобряването на стария проект (11 години) и включването на различни инвеститори в новия проект. Значителни промени в технологията също така представляват достатъчно основание за изискване на нова нотификация.

Въпрос 2: Вярно ли е, че Европейската комисия трябва да даде ново благоприятно становище за изграждането на атомна електроцентрала на площадката в Белене?

Да, Европейската комисия ще трябва да представи ново (и благоприятно) становище по силата на членове 40-44 от Договора за Евратом. Дори географската локация и ключовите цели (например ниво на снабдяване с електроенергия) да са сходни със стария проект, има други разлики между двата проекта, които трябва да се разгледат от Европейската комисия. Това обхваща (но не се ограничава само до тях) промени по финансовия механизъм и адаптирането на проекта към последните технологични изисквания и изисквания за сигурност в областта на ядрената енергетика.

Въпрос 3: Валидно ли е все още благоприятното становище на Европейската комисия от декември 2007 г.? 

Не, благоприятното становище на Европейската комисия от декември 2007 г. е приложимо само към инвестиционния проект, нотифициран през февруари 2007 г. относно АЕЦ „Белене“. Този проект беше окончателно прекратен от България през 2012 г. Нов проект за изграждане на АЕЦ, дори и на същата площадка, ще изиска нова нотификация от Европейската комисия по силата на член 41 от Договора за Евратом.

Въпрос 4: Приложим ли е Регламент № 1209/2000 на Комисията, член 4, в този случай?

Нашата интерпретация на Регламент № 1209/2000 на Комисията относно определянето на процедурите за осъществяване на съобщенията, предвидени в член 41 от Договора за Евратом е, че член 4 не е приложим в този случай.

Член 4-ти има за цел да приспособи измененията в инвестиционни проекти, които вече са били съобщени на Европейската комисия, за да се избегне нова процедура по нотификация всеки път, когато възникнат промени по определен аспект на проекта (например финансиране, технологии, изисквания за безопасност). Въпреки това, член 4-ти се прилага само за промени, извършени в процеса на „изпълнението на инвестиционните проекти“ („made in the course of carrying out investment projects”), за които процедурата по нотификация вече е била осъществена. Тъй като проектът от 2007 г. е спрян от Народното събрание на Република България през 2012 г. и реализирането му вече е прекратено, то тогава старата процедура по нотификация не е валидна. Регламент № 1209/2000 не е предназначен за нови процедури по нотификация, а само за измененията по съществуващите такива.

Въпрос 5: Вярно ли е, че възобновяването на проекта АЕЦ „Белене“ през 2018 г. изисква само допълнително съобщение по силата на Регламент № 1209/2000 и не изисква ново благоприятното становище на Европейската комисия? 

Европейската комисия има изключителните правомощия по силата на Договора за Евратом да реши дали възобновяването на проекта АЕЦ „Белене“ през 2018 г. представлява нов инвестиционен проект, който изисква нова процедура по нотификация и ново становище. Съгласно отговора, предоставен от Комисаря по енергетика и климат (на 19 ноември 2018 г.), Европейската комисия смята, че това наистина е такъв случай.

Нашата интерпретация на базата на наличната информация и отразена в отговорите на въпросите по-горе е, че отговорът на Европейската комисия изглежда последователен и няма ясни основания, за да се оспорва. Възобновяването от 2018 г. представлява нов инвестиционен проект, който изисква нова нотификация и становище.

Член 42 от Договора за Евратом определя крайните срокове за нотификация на нови инвестиционни проекти до Европейската комисия. Ако проектът се осъществява от предприятие с негови собствени средства (персонал, оборудване, фондове и др.), крайният срок е три месеца преди началото на работата. Ако проектът включва външни доставчици, тогава крайният срок е три месеца преди сключването на първите договори с доставчиците.

Нашето разбиране за новия проект за АЕЦ „Белене“ е, че той е все още на ранен етап на планиране, затова би трябвало да има достатъчно време, за да се подготви информацията за нотификация до Европейската комисия. Въпреки това, логично е да се предостави достатъчно време на Европейската комисия, за да представи своето становище преди работата да започне и договорите да бъдат сключени, в противен случай съществува риск от забавяне или предоговаряне на договорите. Проектът от 2007 г. получи становище от Европейската комисия за по-малко от 11 месеца след нотификация. Силно препоръчително е за инвеститора да провери, достатъчно рано, очаквания срок за становището на Европейската комисия.

Тук можете да свалите документа в оригинал на английски език. 

03 Декември 2018, Понеделник