Време е обществото да знае истината за военната авиация за постигане на реално съгласие за бъдещето ѝ

21 юни 2018, четвъртък Facebook Twitter Viber

Ние от „Демократична България“ настояваме паралелно с разследването на последния трагичен инцидент във ВВС, отговорните лица – президентът и върховен главнокомандващ, министър-председателят, министърът на отбраната и началникът на отбраната, командирът на ВВС и командирите на авиобази да представят пред обществото истината за състоянието на техниката и нивото на подготовка на личния състав, заедно с конкретни мерки и съответните ресурси за привеждане на експлоатацията на техниката и подготовката на хората в съответствие с националните изисквания и тези в НАТО и ЕС.

Безотговорно и непрофесионално е да се поема необоснован риск при учения, паради и демонстрации, дори при операции. Искаме обществото да знае имената на отговорните за състоянието на ВВС и конкретните решения по носене на тази отговорност.

Обществото има право да знае, за да реши каква авиация иска да поддържа, включително ресурсно! Пилотите и целият състав на ВВС заслужават уважение и не само – заслужават честно решение какво могат да получат като ресурс. В отговор обществото заслужава да знае каква авиация можем да имаме при спазване на стандартите на НАТО и ЕС.

Технически казано, причината за катастрофата е загуба на подемна сила, довела до падането на вертолета Ми-17 в авиобаза Крумово. Причините винаги са две – обективна (техническа неизправност) или субективна (пилотска грешка). Техническата неизправност води до спиране на двигателя или работата на витлата, при което се губи подемната сила.  Пилотската грешка е поставяне на машината в критичен режим на полет, от което следва срив  на подемната сила.
Въпреки че поради опитността на летците и несложната задача, пилотската грешка е почти изключена, не бива един летец за 25 години служба да има налетени само 600 часа! Ако се замислим, това са 2 часа на месец (2 задачи по около 40 минути), при норма в НАТО 13-15 часа.
При летците, тази неадекватност при планирането и осигуряването на ресурсите от управляващите и съгласието на командирите с това състояние води до загуба на безценното -човешки живот.

Базхаберието на управляващите и послушанието на командирите при поддържането на авиационната техника „по състояние”, а не според процедурите, предписани от производителите, може да осигури „израстване“ в политиката и армията , но застрашава живота и то не само на пилотите.

Извършването само на малки ремонти в авиационните бази и средни ремонти в сертифицираните български военни заводи при липса на периодични капитално-възстановителни ремонти от производителя (не става въпрос само за двигатели, а за целия летателен апарат), водят до критично повишаване на вероятността за технически неизправности, поради умора на материала, вътрешно-структурни проблеми или изтичане на ресурса. Без замяна на частите и апаратите с изтекъл ресурс с нови, при опасно „изкуствено“ удължаване на ресурсите по „видимо състояние”, без неразрушителен структурен контрол от производителя, с прехвърляне на части от един летателен апарат на друг (канибализъм) по документи, одобрени и подписани от отговорни, но всъщност „безотговорни“, ръководители  на принципа „руската техника е здрава и при мен няма да се случи, а когато се случи аз вече ще съм недосегаем”, водят до катастрофи и загуба на човешки живот. По предписанията на производителите руската техника в българската авиация отдавна е приземена, а продължаването на експлоатацията й е „руска рулетка” за летците и реалити шоу за управляващите.

Наливането на десетки милиони в двигателите и дългосрочна поддръжка основно на МиГ-29 по никакъв начин не допринася за интеграцията ни в НАТО и Европейската отбрана, а води до пилеене на пари на гражданите (печелене на комисионни) и удължаване на този порочен модел. Решението е максимално бързо преминаване към нова техника и използването ѝ по стандартите на НАТО със солидарната помощ на съюзниците за този преход. В същото време летене и експлоатация на старата техника от времето на Варшавския договор  следва да се ограничи до минимално необходимото и при спазване на всички изисквания за безопасност и ефективно управление на риска. Факт е, че български фирми поддържат същите хелекоптери за Афганистан през агенцията на НАТО за доставка и поддръжка (NSPA) – т.е. знаем и можем, просто трябва да спазваме правила – наши и тези в НАТО и ЕС, когато става въпрос за живот на български граждани.