Демократична България чества този двоен празник на българската държавност – символен израз на стремежа на учредителите на нашата държава към европейска политическа модерност и последователен демократизъм в обществените дела. В същото време отчитаме, че конституционната демокрация с нейните основополагащи принципи на правовата държава, разделението на властите и зачитането на правата на човека остават непостигнат идеал, както по време на Третото българско царство, така и днес. Тогава заплахите за свободата и демокрацията идват от неукрепналите институции, амбициозни монарси, агресивни външни сили и дълбоки политически конфликти, водещи до лични режими и чести преврати, суспендиращи цялостно и частично Търновската конституция.
Днес, заплахите пред изграждането на конституционната демокрация идват преди всичко от вътрешни сили, които се опитват да поставят институциите и българските граждани под диктата на олигархично-кланови интереси. Тогава, както и сега, приятелите на демокрацията и конституцията са по-малко, отколкото техните врагове. Днес неприятелите по-трудно се познават – често те носят формално европейски одежди.
Ако историята на Търновската конституция приключва след почти седем десетилетия с трагичното установяване на тоталитарния комунистически режим, то днес българското общество има историческия шанс да постигне своя демократичен политически идеал – като активен член на Европейския съюз. Това членство обаче не отменя нашия собствен граждански и политически дълг – да отстояваме и браним демокрацията и правовата държава срещу всички опити за тяхното суспендиране. По този начин изпълняваме завета на учредителите на Третата българска държава – да бъдем достойна част от европейската демократична цивилизация.