Към изискванията за оценка на въздействието на всеки законопроект да има и оценка как той би повлиял на българите извън страната. Това предложи по време на заседание на парламентарната Комисия за политиките за българите извън страната нейният председател Антоанета Цонева. За целта е необходима промяна в правилника за дейността на Народното събрание.
На заседанието бе представена последващата оценка за въздействие на Закона за българите, живеещи извън Република България, която Националният център за парламентарни изследвания извърши за малко повече от месец по поръчка на комисията. Основният извод от представения от ръководителя на центъра 270-страничен доклад е, че 22-годишният закон за българите в чужбина не изпълнява целите си:
- Липсва финансов механизъм и материална обезпеченост на политиките, насочени към българите зад граница;
- Няма правилник за прилагането на закона;
- Сънародниците ни в чужбина не са удовлетворени от закона и от подкрепата от България;
- Само частично са изпълнени целите на закона, главно по отношение на образователна и културна дейност, но и това не се дължи на механизмите от закона.
- Не е изпълнена целта на закона за приобщаване на българите в чужбина към държавния и обществено-политически живот в България, вкл. чрез децентрализирано финансиране на инициативите.
- Резултатите от приложението на закона са непрозрачни.
Според Антоанета Цонева трябва да се направи обществено обсъждане на доклада по оценката на закона, в което да участват институциите, занимаващи се с българите в чужбина, както и представители на сънародниците ни зад граница. И след това, и според позициите на отделните партии, да се реши дали да се пише нов закон.
Цонева предложи още, и това бе прието без възражение от членовете на комисията, едно от следващите ѝ заседания да се проведе в Босилеград, сред българите от Западните покрайнини.