Атанас Славов: Ще разделим процеса на номиниране от избора на членове на ВСС и ВПС

Министърът на правосъдието доц. Атанас Славов в интервю за „24 часа“ за следващите стъпки в съдебната реформа след промените в Конституцията и очаквания ефект от тях.

Автор: Ана Михова

– Доц. Славов, може ли това интервю да се окаже едно от последните ви като министър на правосъдието с оглед на твърденията, че сте сред кандидатите за конституционен съдия? Получихте ли предложение за Конституционния съд?

– Не. И не очаквам. Моят ангажимент е към Министерството на правосъдието, и то до приключване на тази част от съдебната реформа, която започна с конституционните промени и ще продължи с новия Закон за съдебната власт. Разбира се, работата на Конституционния съд винаги е във фокуса на вниманието ми, защото съм конституционалист. Чест и признание за всеки юрист е да бъде избран за конституционен съдия, но в момента не е моята перспектива.

– Доволен ли сте от окончателните промени в конституцията?

– Да. Те дори са по-добри от първоначално внесените. Към тях имаше немалко критики и много препоръки от международни партньори и институции, а и от български представители на академичната общност и от професионалните среди. Приетото като финален вариант е по-добро в няколко посоки – и по отношение на взаимодействието между двата нови съвета – Висшия съдебен и Висшия прокурорски, и по отношение на мандатите на тримата висши ръководители в съдебната система. За конституционната жалба и достъпа на гражданите до Конституционния съд също се получи добър и балансиран текст. И за служебното правителство се постигна по-добра редакция.

– Един от основните упреци е, че промените са били самоцелни и най-вече, че не засягат гражданите. Обяснете как обособяването на съдебен и прокурорски съвет ще окаже влияние върху правораздаването. Има ли изобщо нещо общо с него?

– Има пряка връзка. Гражданите очакват справедливост и отзивчивост от институциите.

За да има справедливост, съдът трябва да е независим, а прокуратурата да си върши добре работата. В досегашния вариант имаше възможност за политическо влияние и в работата на съда, и в работата на прокуратурата, където имаше и свръхконцентрация на власт. Сега се постига международно приетият стандарт за независимост на съдиите и това трябва да е гаранция, че ще раздават справедливост без политическо влияние.

– Досега имаше ли?

– Имаше много случаи на влияние, самоцелни проверки на съдии. Има и осъдителни решения в Европейския съд по правата на човека заради натиск върху съдии. Това означава, че е имало опити за пряко влияние върху съдии. Благодарение на техния професионализъм, вътрешната подкрепа и солидарност част от тези хора успяха да запазят независимостта си.

От друга страна, в прокуратурата имаше свръхконцентрация на власт, но не беше ясно пред кого и как се отчита. Тя позволяваше определени сили зад кадър да дърпат конците, образно казано. В момента не е така. Вярно е, че има мнозинство на парламентарната квота в прокурорския съвет, но в конституцията записахме, че членовете ѝ ще са политически независими и неутрални.

– Но това е само декларация, как на практика ще се гарантира, че няма да бъдат политически зависими?

– В конституцията няма как детайлно да се развие този израз. Но ролята на законодателството и най-вече на предстоящия нов Закон за съдебната власт е да дадат разгърната формула как ще се постигнат целите, заложени в конституцията.

Работим по няколко насоки. Първо – организации и институции да имат възможност да номинират представителите на политическата квота в прокурорския съвет. Например да се даде възможност на Висшия адвокатски съвет, на юридическите факултети и на гражданските организации, които имат опит в сферата на правосъдието, да номинират, а парламентът да изслушва и избира. Ще разделим номинирането от избора.

Второ – за кандидатите ясно да се запише, че не бива да заемат и да не са заемали ръководни позиции в партии, например в последните 5 г. Реално да са хора, признати със своя професионализъм и нравствени качества, а не да са партийни послушковци, които ще изпълняват каквото им се каже. Дали ще бъде прието, е друг въпрос, но ще излезе от нас като предложение.

– Това важи ли и за съдебния съвет?

– Да, т.нар. парламентарна квота трябва да е обществена квота, да е отворена за юристи с признати професионални и нравствени качества, признати от самата общност и известни за обществото. А не както се случи със сегашния ВСС, в който научихме имената на някои от членовете му, когато бяха избрани.

– Юристи обаче ви упрекнаха, че създавате съдийска каста. Каква гаранция ще има, че съдът няма, от една страна, да се затвори, а от друга, да се окаже командван от едно съдилище, каквито съмнения се появиха при последните избори за ВСС през лятото на 2022-а?

 Конституционната и законовата реформа създават само условие. Самите магистрати трябва да се възползват от възможностите за самоуправление, които им се дават. Не да търсят покровителство, не да следват конформистки волята на председателите на съдилищата, а тези изключително важни за една държава граждани, каквито са съдиите, наистина да се самоуправляват. Което означава и доста по-високо ниво на ангажираност към случващото се в системата.

Все пак остават и външни механизми за интервенция, ако има случаи на самоуправство, капсулиране и затваряне. Единият е през Инспектората към ВСС, който остава с правомощията да проверява случаи на конфликт на интереси и уронване на престижа на съдебната власт. Остават и правомощията на министъра на правосъдието да инициира дисциплинарни производства.

– Венецианската комисия препоръча да не са шестима в прокурорския съвет, но вие не се вслушахте. Препоръча и шефът на НС да не е кандидат за служебен премиер, но и това не възприехте.

– Да разграничим нещата. По отношение на прокурорския съвет смисълът на реформата е, че дава възможност за отчетност пред обществото и пред демократичните институции.

В миналия парламент, докато Иван Гешев беше главен прокурор, идваше в правната комисия, когато прецени. Като депутат съм му задавал въпроси и той с насмешка си позволяваше да отговаря, че нямаме право да го питаме. Казваше, че е дошъл по собствена воля, решаваше кога да отговаря по същество или дори раздаваше книжки и учебници, за да прочетат народните представители неща, които той смяташе за важни. Този театър, който гледахме при посещенията на Гешев в парламента, вече е невъзможен. Невъзможен е, защото има механизъм обществената парламентарна квота да изисква отговори. Тук не става дума за намеса по конкретни дела, а да изисква отговори за действията на прокуратурата при разследване на различни престъпни дейности или когато тя селективно огласява определена информация, а друга скрива. Последното беше практика при Иван Гешев.

– Тези шестима души ще могат да извикат прокурор и да изискват от него отговори?

– Ще изискват отговори от главния прокурор, защото той е контактната точка на останалите институции с прокуратурата. Никой няма право да вика отделен прокурор и да му задава въпроси по конкретни дела. Но може да пита защо не се разследва ефективно трансграничната престъпност или домашното насилие, или трафикът на хора, или случаите, свързани с политическата корупция. Защото преценката кое да се разследва приоритетно е въпрос на наказателната политика на държавата, осъществявана от прокуратурата.

– Може ли добрите ви намерения да се опорочат от законите, които парламентът ще приеме в окончателен вид?

– Моят ангажимент е да внесем законопроекти, които отговарят на публично поети ангажименти за реформа, на установени стандарти за разследване и независимост, а волята на депутатите е тази, която накрая ще остане записана в закона. Но ние ще защитаваме принципните положения, за които има съгласие в обществото и за които сме поели ангажимент пред европейските партньори, че са част от съдебната реформа.

– Май не сте много съгласен с текста за служебните премиери? Готови ли ще са парламентарните партии да се лишат от един от най-ярките си представители, какъвто неизменно е председателят на парламента, за да стане той служебен премиер?

– Темата за служебното правителство, която дълго време беше държана встрани от общественото внимание, правилно влезе във фокус. Необходима беше подобна интервенция заради последните години на парламентарни кризи. През лятото на миналата година “Демократична България” предложи правителството в оставка да изпълнява функциите на служебно, както е в повечето държави с парламентарно управление. След преговорния процес в парламента между вносителите се възприе друг подход, който е по-близък до т.нар. гръцки модел. При него в конституцията са посочени няколко висши публични длъжности, които да изпълняват функцията служебен премиер. Както Венецианската комисия, така и аз, и други колеги имахме критични бележки за част от хората. Приетите текстове задават един по-широк избор, но ключовото е, че всеки един от посочените е избран от парламента.

Нямам отговор на всички въпроси. Въпрос на конституционна практика, на т.нар. конституционна традиция е да изработи разумни и балансирани решения на част от въпросите, които се задават. Конституционното мнозинство има своите аргументи. Но е важно, че се прие да няма прекъсване в работата на Народното събрание.

– Малко е далеч във времето изборът на главен прокурор, но вие имате ли кандидати, измежду които да излъчите ваша номинация?

– Нямам и до момента не съм обмислял. Ако самият Висш прокурорски съвет направи добри предложения, може и да не е необходимо министърът да предлага алтернативен кандидат. А и преди това предстоят други много важни избори – на членовете на двата нови съвета, които трябва да се предшестват от новото законодателство. Чак през есента ще се открие процедурата за избор на нов главен прокурор, а междувременно ще изтече и мандатът на председателя на Върховния административен съд, така че ще има и такъв избор.

– Покрай конституцията се позабравиха законите по плана за възстановяване. Всичко ли, което трябваше да внесе правосъдното министерство, вече е в парламента и съответно е прието? Например Законът за личния фалит беше приет на първо четене през лятото и там остана.

– Част от законите са приети, други още са във фаза между две четения, какъвто е случаят със закона за личния фалит. Тъй като е изцяло нова уредба за нас, имаше въпроси, които трябваше да се изчистят. Но с оглед на сроковете, които изтичат, се надявам парламентът да има стегнат законодателен процес. Предстои да бъде разработено и законодателно предложение, което да регулира дейността по лобиране.

– Закон за лобирането ли пишете?

– Да, вече имаме изработена концепция за регулация на лобирането и е обявена за обществено обсъждане. Разработена е с представители на гражданския сектор, институции, академичната общност и ще бъде приета следващия месец. И оттам нататък ще започне разработването на закон за лобирането, който се надявам да получи подкрепа 20 години след първите подобни законопроекти.

– Какво ще се предвижда в него?

– Една от мерките, която вероятно ще предизвика сериозен дебат, но в крайна сметка цели да изсветли контактите между лобистите и институциите, е да се поддържа регистър на срещите на публичните институции. Когато дойде организацията Х да се среща с министъра на правосъдието, това да е публично достъпна информация и всеки да може да я провери.

– Ще има ли такива организации?

– Да, ще има, това е идеята на законопроекта. И в момента доста организации извършват на практика дейност по лобиране. Но тази среща вече ще трябва да е публична, ще е известно, че се е състояла. Така ще има форма на превенция по отношение на изпадане в зависимост и конфликт на интереси. В момента нямаме никаква информация какво се случва в една институция като срещи и неформални разговори, които се водят на най-високо ниво. Най-характерният пример е – браншовата организация Х има интерес от промяна на законодателството в съответната сфера и идва да си излага тезата защо е важно законът да бъде променен в тази посока.

– А ако срещата е извън кабинета?

– Говорим за лобизма като дейност, позволена от закона, а не за различните форми на корупционни практики.

– Вие сте били и депутат. Често ли бизнесмени или организации търсят съдействие от депутатите за прокарване на някаква поправка в закон?

– Участвал съм в много срещи с различни организации, не съм засякъл някаква форма на нереден лобизъм, ако изобщо можем да използваме тази дума. В крайна сметка институциите, работейки в обществен интерес, трябва да поддържат постоянна комуникация с различните групи в обществото.

– Вие очевидно сте отличник, но ще оцелеете ли на поста при ротацията?

– Надявам се оценката за работата ми да е позитивна. Но въпросите с ротацията се решават от парламентарните групи и лидерите. С мен не са обсъждани.

Участници в материала:

Атанас Славов

Министър на правосъдието

Атанас Славов

Новини и коментари

ПП-ДБ внесе законопроект за прилагането на международни ограничителни мерки

ПП-ДБ внесе законопроект за прилагането на международни ограничителни мерки

Надежда Йорданова: Транспортният министър няма нито една функционална компетентност за изборите

Надежда Йорданова: Транспортният министър няма нито една функционална компетентност за изборите

Христо Иванов: От начина, по който Калин Стоянов брани информацията, правя извода, че Нотариуса е бил сътрудник на МВР

Христо Иванов: От начина, по който Калин Стоянов брани информацията, правя извода, че Нотариуса е бил сътрудник на МВР

Христо Иванов: Залогът на изборите е дългата власт – в съдебната система и в регулаторите

Христо Иванов: Залогът на изборите е дългата власт – в съдебната система и в регулаторите

Антоанета Цонева: ГЕРБ и ДПС избраха да отидем на избори пред разговорите за правителство

Антоанета Цонева: ГЕРБ и ДПС избраха да отидем на избори пред разговорите за правителство

Надежда Йорданова: Избор на служебен премиер измежду висши държавни длъжности не е нещо нечувано в България

Надежда Йорданова: Избор на служебен премиер измежду висши държавни длъжности не е нещо нечувано в България

Всички новини

От медиите

Антоанета Цонева: ГЕРБ и ДПС избраха да отидем на избори

Антоанета Цонева: ГЕРБ и ДПС избраха да отидем на избори

Комисията за Нотариуса ще изслуша съдия Цариградска и прокурор Зартова

Комисията за Нотариуса ще изслуша съдия Цариградска и прокурор Зартова

Стоян Михалев: Руският културно-информационен център е гнездо на пропаганда и трябва да бъде затворен

Стоян Михалев: Руският културно-информационен център е гнездо на пропаганда и трябва да бъде затворен

Всички видеа
Използваме бисквитки на нашия уебсайт, за да подобрим неговото представяне и вашето преживяване. Ако продължите, ще приемем, че сте съгласни с това. OK