Очевидно съдебната система в България боледува и то не отсега. Това заяви в ефира “Зашо, г-н министър?” по bTV министърът на правосъдието Атанас Славов и подчерта, че основна задача в следващите няколко месеца е да бъдат установени и подведени под отговорност покровителите на престъпните схеми в съдебната власт.
“През всички тези 30 години на преход бяха изградени зависимости, които за съжаление стигат до най-високите нива в системата. Става дума за зависимости между магистрати, политически лица и едър олигархичен бизнес. Важно през следващите няколко месеца е не просто да разберем кои са замесени, но и да осъществим превенция и санкция, така че да не се повтарят подобни зависимости”, каза още Славов.
Министърът подчерта, че ще използва правомощието си да изисква освобождаване на всеки магистрат, за когото се установи, че е посещавал клуба на Мартин Божанов – Нотариуса, че е осъществявал протекция или че е използвал институционалната си роля като форма на рекет и натиск. Славов напомни, че още миналото лято при изслушване във ВСС по казуса “Осемте джуджета” е настоял за изясняване на проблемите около Мартин Божанов и неговия “Списък за бърз контрол”.
“Основното действащи лице вече не е между живите и не може да посочи повече информация по казуса. Мартин Божанов би бил идеалният защитен свидетел, защото е брокерът между политическата или бизнес олигархичната част и съдебната система”, рече Славов. Според него съществува явна и подлежаща на разследване връзка между кръговете около Нотариуса и Петьо Еврото и вече бившия главен прокурор Иван Гешев.
Министърът постави и реторичните въпроси има ли прокуратурата пълен монопол върху досъдебната фаза на процеса, както и може ли тя да предоставя информация на създадената временна парламентарна комисия за течащите досъдебни производства и вече установеното до този момент.
“В началото на 49-ото Народно събрание с колеги от парламентарната група бяхме съвносители на промени в Наказателно-процесуалния кодекс, които да ограничат този монопол върху следствената тайна от страна на прокуратурата. Нещо повече – настоявахме при дела от висок обществен интерес, по които вече публично е била изнесена информация, парламентът да може да иска повече детайли”, припомни Славов. Той уточни, че не става дума за пряка политическа намеса в разследването или за даване на указания на прокуратурата, а за гаранции, че обществото е наясно какво се случва по знакови дела.
“Мисля, че точно в този момент имаме реален шанс България да се откъсне от зависимости, да се откъсне от тези процеси, които десетилетия наред бяха прихванали институциите като в “завладяна държава””, заяви Славов.
На въпрос относно разработването на закон за лобизма министърът отговори, че все повече държави приемат някаква задължителна рамка за регулиране на лобистките дейности. Той добави, че в Министерството на правосъдието от миналата година също се развива концепция за регулиране на лобизма.
“Този процес е към края си. През пролетта ще започнем работа по самия Законопроект за регулиране на лобизма. Защо няма все още закон? Първо, защото през годините очевидно имаше сериозни интереси да няма такъв закон. Второ, защото се предполагаше, че законодателството за превенция на конфликт на интереси, ще обхване и лобистките дейности. Виждаме, че не ги обхваща”, заключи Славов.