Световният ден на свободата на печата е повод да обърнем поглед към състоянието на медийната свобода у нас. Демократична България винаги е настоявала, че свободата на медиите е върховна демократична ценност. Остро осъждаме всички действия, които са насочени срещу малкото останали свободни медии и журналисти. Заплахите и атаките спрямо журналисти, които търсят истината и информират обществото, са тежко посегателство върху достойнството ни на граждани.

111-тото ни място в класацията на Репортери без граници, и то за втора поредна година, е огледалото, в което Борисов не иска да се огледа. “Стабилността” на управлението се крепи на стабилно ерозиралата свобода на словото. Макар да сме членове на Европейския съюз, състоянието на медийната ни среда драстично се разминава с европейските демократични ценности и стандарти – по медийна свобода изоставаме далеч след всички други държави от ЕС. Значителната част от медиите са подчинени, послушни или откровено пропагандни проправителствени бухалки. 

Подкопаването на медийната свобода и плурализма в България е заплаха за правата на всеки един от нас – без свободни медии няма свободен и информиран избор. Липсата на истинска свобода на медиите става особено опасна в ситуация на извънредно положение и отказ на Народното събрание да упражнява (дори и само фасадно) своята функция за контрол над изпълнителната власт. 

В състояние на “война” с пандемията доверието в обществените медии и качеството на информацията, в това число критичността на обществените медии, са въпрос на национална и здравна сигурност. 

В последния доклад на Съвета на Европа по темата се посочва, че: 

“В последните няколко години в България се наблюдава влошаване на работната среда за журналистите, в резултат на поляризиращия характер на публичния дебат, откритата враждебност на избраните политици и продължаващите атаки върху независими медии, посредством административен и съдебен тормоз, както и чрез физически заплахи. Собствеността на медиите е непрозрачна и се характеризира с превземането на медийния пазар от олигарси, използващи медийната си власт, за да упражняват политическо влияние, да атакуват и очернят противниците и критиците си. Основен дял от бизнеса за разпространение на вестници в страната е под контрола на единен конгломерат, собственост на политик. Независимите журналисти и медии са редовен обект на заплахи, отправяни както лично, така и онлайн. Независимостта на аудиовизуалните медии е подкопана от спорни назначения и мениджърски решения. Трима разследващи журналисти са принудени да напуснат Нова телевизия, след като каналът е придобит от близък до правителството олигарх.”

Властта усърдно поддържа и легитимира пропагандна машина за репресия срещу всеки свободен глас. Имаме медийна мафия, която яростно воюва с опозиционното и критично мнение и раболепно ръкопляска на управляващите. 

За пореден път заявяваме, че, за да бъде България демократична страна, трябва да има: 

  • истинска прозрачност в собствеността на медиите – краен собственик, а не подставени лица или офшорни компании;
  • прозрачни механизми и обективни критерии, по които да се разпределят държавните и общински средства за реклама и информационни кампании;
  • постоянен и ефективен мониторинг на натиска, прилаган върху журналисти и медии в тяхната работа;
  • гаранции за реална независимост на обществените медии;
  • високи професионални стандарти (но не само на теория) в назначенията на членове на СЕМ;
  • разбиване на практическия монопол в разпространението на печата;
  • ефективно прилагане от страна на институциите на Закона за достъп до обществена информация;
  • политики за повишаване на медийната грамотност, прилагани на практика;
  • подобрен достъп до медийно съдържание за хора с увреждания и специални образователни потребности. 
03 Май 2020, Неделя