ДБ внeсе в парламента декларация за обявяване на гладомора в Украйна през 1932-1933 г. за акт на геноцид

ДО

ПРЕДСЕДАТЕЛЯ  НА                                                                           НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

Г-Н ВЕЖДИ РАШИДОВ

         УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ,

         На основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 85, ал. 1 от ПОДНС внасяме проект за решение за обявяване на акт на геноцид Холодомора в Украйна 1932-1933 г. и другите републики на бившия Съветски съюз с мотиви към него.

         Молим, проектът за решение да бъде предоставен за разглеждане и гласуване съгласно установения ред.

ВНОСИТЕЛИ:

 

Проект!

РЕШЕНИЕ

за обявяване на акт на геноцид на Холодомора в Украйна 1932-1933 г. и другите републики на бившия Съветски съюз

Народното събрание на Република България:

  1. В съответствие с принципите, гарантиращи правото на живот, свобода и лична сигурност, заложени в Хартата на Обединените нации, Всеобщата декларация за правата на човека и Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи,
  2. Като се позовава на Резолюция 1481/2006 г. на Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа относно  „Необходимостта от международно осъждане на престъпленията на тоталитарните комунистически режими“,
  3. Като взема предвид  Конвенцията за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид от 9 декември 1948 г., приета с Резолюция 260 (III) A на Общото събрание на ООН,
  4. Като заявява позиция в подкрепа на Резолюцията на Юнеско от 1 ноември 2007 г. за „Възпоменание на жертвите на Големия глад (Холодомор) в Украйна през 1932-1933“, Резолюцията на Парламентарната Асамблея на ОССЕ „Холодомора 1932-1933 в Украйна“ от  3 юли 2008 г.  и Резолюция 1723/2010 г. „Възпоменание на жертвите на Големия глад (Холодомор) в бившия СССР“, приета от Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа,
  5. Като приветства приетия в Украйна на 28 ноември 2006 г. закон „Холодомор в Украйна от 1932—1933 г.“, който се превърна в политическа и правна основа за провеждане на широкомащабно официално разследване на обстоятелствата и последиците от организирането на изкуствения глад в Украйна от тоталитарния режим на СССР, предизвикал смъртта на близо 4  млн. украински граждани и на милиони хора в Казахстан, Молдова, Беларус и зърнопроизводителните райони на Русия (Средното и долно Поволжие, Северен Кавказ, Централния чернозем, Южен Урал, Западен Сибир),
  6. Като припомня, че сред жертвите на Холодомора попадат и много наши сънародници, които в този период живеят на територията на Украйна и други републики от бившия Съветски съюз,

Отбелязвайки 90-тата годишнина от едно от най-ужасяващите престъпления на XX век, дело на тоталитарния, човеконенавистен съветски режим,

РЕШИ:

  1. Обявява като акт на престъпление на геноцид  срещу украинския народ и човечеството, умишлено предизвикания глад в Украйна и другите републики от бившия Съветски съюз 1932-1933 г., известен като Холодомор, и го осъжда категорично;
  • Да почете с дълбока скръб паметта на милионите невинни жертви в Украйна и другите републики на бившия Съветски съюз, между които и много етнически българи, загинали по време на Холодомора като резултат от масово гладуване до смърт, предизвикано от жестоките, преднамерени действия и политика на съветския комунистически режим.

ВНОСИТЕЛИ:

мотиви

Тази година светът отбелязва 90-тата годишнина от едно от най-ужасяващите престъпления на XX век – умишленото организиране на изкуствен глад в Украйна от тоталитарния режим на Йосиф Сталин.

За по-малко от 30 години Украйна преживява три подобни национални трагедии в периода:1921-1923 г., 1932-1933 г. и 1946-1947 г., като кулминация на зловещата съветска политика, е опустошителният, масов глад от 1932-1933 г., възникнал в резултат на решенията на Йосиф Сталин от 1929 г. за насилствена колективизация на селското стопанство и от ноември 1932 г. – за конфискация на продоволствени стоки (зърно и добитък) от украинските селяни, включително семената, необходими за засаждане на следващата реколта.

Според историческите източници, в най-тежкия период през лятото на 1933 г. приблизително 28 000 украинци умират от глад всеки ден. Общите загуби на човешки животи се оценяват между 3.5 и 7 млн души, в това число –  жертвите на Холодомора в Казахстан, Молдова, Беларус и зърнопроизводителните райони на Русия.

Истинските числа, които стоят зад масовата гибел от глад на невинни хора, никога няма да бъдат установени със сигурност, но според различни данни, броят на намерилите смъртта си българи, които в този период живеят в Украйна и други райони от територията на бившия Съветски съюз, възлиза на около 100 000 души. Така например населението на българските села в Украйна към онзи момент намалява, както следва: Инзовка със 71%, Райновка с 46%, Строгановка с 50%, Зеленовка с 55%, Коларовка с 68%, Ботево с 89% и т.н.

В основата на невъобразимата жестокост на висшето комунистическо ръководство на СССР стои не просто необходимостта да бъдат потушени украинските съпротивителни движения срещу насилствената колективизация, но преди всичко – да бъдат смазани стремежите на украинския народ за свободна и независима Украйна.

През 2006 година със специален закон Холодоморът е признат от Украйна за геноцид, извършен срещу украинския народ, а в последствие и от 16 други държави (Австралия, Грузия, Еквадор, Естония, Канада, Колумбия, Латвия, Литва, Мексико, Парагвай, Перу, Португалия, Полша, Унгария, Чешката република, както и от Светият престол във Ватикана).

Тази година светът отбелязва 90-тата годишнина от Холодомора не само от позицията на исторически съдник, но и като пряк свидетел на поредната страница от руския терор срещу Украйна, където престъпният режим на Путин, достоен наследник на кървавото наследство на сталинизма, вече повече от 9 месеца води своята унищожителна война.

Изцяло в духа на жестоките традиции на СССР, Руската федерация днес провежда целенасочена политика по изтребление и изселване на мирното население на Украйна – убийства и мъчения на цивилни граждани, унищожаване и разграбване на украинските селскостопански култури, блокада на украинските пристанища, агресия, която постави под заплаха продоволствената сигурност на милиони хора по света, ракетни удари срещу енергийната, водоснабдителна и газова инфраструктура на Украйна, лишаващи украинските граждани от електричество, вода и топлина в зимните месеци. Както президентът Зеленски сам отбеляза в изявлението си по повод годишнината от Холодомора на 26 ноември тази година –

„Навремето те [руснаците] искаха да ни унищожат чрез глад, сега – с мрак и студ“.

Зловещите парелели на войната на Путин срещу Украйна със събитията от 1932-1933 г. станаха причина темата за Холодомора и неговото осъждане като акт на геноцид срещу украинския народ да бъде повдигната в редица национални парламенти. Съвсем наскоро резолюции за осъждане на Холодомора бяха приети в Румъния, Ирландия и Молдова. На 30.11. Германският Бундестаг също призна Холодомора в Украйна за геноцид. Очаква се в следващите дни с такъв акт да излезе и италианският парламент.

Днес, повече от всякога, ние трябва решително да се обявим в подкрепа на възстановяване на историческата справедливост, да осъдим палачите и да почетем милионите невинни жертви на Холодомора.

Вярваме, че с приемането на това решение България ще даде силен знак на солидарност със справедливата кауза на Украйна и днес, когато войната на Путин заплашва свободата и демокрацията в цяла Европа.

Новини и коментари

<strong>“Демократична България” и “Продължаваме промяната” внесоха жалба в Конституционния съд срещу поправките в Изборния кодекс</strong>

“Демократична България” и “Продължаваме промяната” внесоха жалба в Конституционния съд срещу поправките в Изборния кодекс

<strong>Христо Иванов: Срещата, инициирана от БСП, може да ни върне назад</strong>

Христо Иванов: Срещата, инициирана от БСП, може да ни върне назад

<strong>Парламентът прие внесените от “Демократична България” промени в подкрепа на българския бизнес чрез “Синя карта на ЕС”</strong>

Парламентът прие внесените от “Демократична България” промени в подкрепа на българския бизнес чрез “Синя карта на ЕС”

<strong>Христо Иванов: Съгласни сме единствено на двустранна среща с БСП</strong>

Христо Иванов: Съгласни сме единствено на двустранна среща с БСП

<strong>Христо Иванов: България тепърва трябва да доказва дали е отговорен съюзник в НАТО по отношение на руската агресия в Украйна</strong>

Христо Иванов: България тепърва трябва да доказва дали е отговорен съюзник в НАТО по отношение на руската агресия в Украйна

<strong>“Демократична България” спечели пореден рунд в битката за спасяване на Пловдивския панаир</strong>

“Демократична България” спечели пореден рунд в битката за спасяване на Пловдивския панаир

Всички новини

От медиите

Владислав Панев: На България е нужно стабилно парламентарно мнозинство, което да има здрава логика във взимането на решенията си

Владислав Панев: На България е нужно стабилно парламентарно мнозинство, което да има здрава логика във взимането на решенията си

Христо Иванов: Много е вероятно да се стигне до избори 2 в 1 с местните

Христо Иванов: Много е вероятно да се стигне до избори 2 в 1 с местните

Надежда Йорданова: Третият мандат е всъщност дванайсети, ДБ осъзнава сериозността на ситуацията

Надежда Йорданова: Третият мандат е всъщност дванайсети, ДБ осъзнава сериозността на ситуацията

Всички видеа
Използваме бисквитки на нашия уебсайт, за да подобрим неговото представяне и вашето преживяване. Ако продължите, ще приемем, че сте съгласни с това. OK