Приемането на Закона за действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., е необходима, но непълна и закъсняла мярка. Такъв закон трябваше да бъде приет непосредствено след гласуваното решение, така че да не се стигне до юридически вакуум и колизия на издадените заповеди с Конституцията и законите. 

За да се спазят конституционните изисквания, ограничаването на основни права и свободи трябва да се извършва със закон, в изрично определените конституционни рамки, да е необходимо и пропорционално на конкретната цел – преодоляване на пандемията, причинена от коронавирус COVID-19. За пореден път обаче станахме свидетели на пороците на законодателния процес – липсата на ясна визия и последователност, противоречиви действия и мерки. Така на второ четене беше приет закон, който е различен от първоначално гласувания. 

В условията на извънредно положение, по необходимост се концентрира властта в правителството и се ограничават основни конституционни права. Това ограничение обаче трябва да се извършва в съответствие с конституционните стандарти при зачитане на принципите на върховенството на правото, разделението на властите, независимостта на съда, политическия плурализъм. 

През изминалата седмица със заповеди на министъра на здравеопазването, наред с необходимите противоепидемични мерки, бяха ограничени конституционните свободи на придвижването и на събранията. В приетия закон не се съдържат ясни стандарти и обхват за това. Ограничаването не трябва да води до пълна отмяна на тези права. Бланкетното ограничаване на конституционни права също е недопустимо. Без такива конкретни законови разпоредби, издаваните заповеди за въвеждане на общи за всички ограничения ще противоречат на Конституцията и на отделни специални закони (напр. Закон за събранията, митингите и манифестациите). Този конюнктурен подход поставя под въпрос принципа на върховенството на правото (правовата държава) – върховенство трябва да имат Конституцията и законите, а не заповедите на министрите. Създава се опасен прецедент, който ще има негативен ефект далеч отвъд конкретния повод.

Като подкрепяме част от основните мерки за справяне с пандемията, отбелязваме и съществени слабости на закона: 

  • В чл. 2 е направена обща законодателна делегация, че със заповед на министъра на здравеопазването могат да се установяват допълнително по-тежки противоепидемични мерки и ограничения. Ако с тези мерки се засягат конституционни права на гражданите – това е недопустима делегация – ще е налице противоречие на чл. 4 и чл. 5 от Конституцията – принципа на правовата държава и върховенството на конституцията, на чл. 57 – изискването обхватът на ограниченията на правата да бъде определен със закон. Недопустимо е със заповед на министър да се засягат конституционни права на гражданите.   
  • Въведеното с чл. 3 спиране на процесуалните срокове по различните видове дела, освен по наказателните, е обосновано. В същото време обаче на гражданите и юридическите лица следва да се гарантира достъпът до съд. В закона не се съдържат гаранции за правото на защита и правото за обжалване на административните актове (чл. 120 КРБ) като форма на защита срещу актовете и действията на властта в условията на извънредно положение. 
  • Изменение в чл. 326, ал. 1 НК и включването като един от признаците на изпълнителното деяние на престъплението „невярна информация за разпространението на заразителна болест“ – създава риск от ограничаване свободата на словото (чл. 39 – чл. 41 КРБ). На законово ниво липсва ясен стандарт за преценка на истинността на информацията – за официално обявените от правителството данни ли става дума или за реалната ситуация, която може да е различна, но обществото има интерес да знае истината.
  • Въведените изменения в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, оправдани с извънредното положение, по същество разширяват възможностите армията да се ползва във вътрешнополитически план за решаване на изцяло цивилни задачи, включително като упражнява квазиполицейски функции. Тези нови правомощия крият рискове от засягане на граждански права без съответни гаранции за съдебен контрол. Увеличаването на правомощията на МВР да проследява лица, използвайки електронни данни за местоположението на гражданите, също потенциално засяга конституционното право на неприкосновеност на личния и семейния живот.
  • В предвидените изменения достъпът до трафични данни става изключително широк и трудно проследим. Предвид, че не става дума за разследване на престъпление, всеки гражданин трябва най-малкото да бъде уведомяван, че изпълнителната власт използва негови трафични данни. Вътрешният контрол върху достъпа до тези данни трябва да е завишен, а документацията за него трябва да е налична централизирано, в електронен вид, особено предвид липсата на съдебен контрол в предвидените изменения.

В условията на извънредно положение изпълнителната власт, макар и да има по-широка свобода на действие, да е по-интензивна и концентрирана, трябва да продължи да носи политическа отговорност (пред парламента) и юридическа отговорност (пред независимите съдилища). Това са важни условия конституционната диктатура, защитаваща демокрацията, да не приключи с превръщането ѝ в реална диктатура.

В допълнение на горното, настояваме в Закона за публичните финанси да бъде въведено изискване всеки разход над 200 000 лева, непредвиден в Закона за държавния бюджет, да става с Постановление на Министерския съвет, което незабавно се публикува в Държавен вестник.

20 Март 2020, Петък