Декларация на ПГ на ПП-ДБ по случай 100 годишнината от атентата в църквата „Света Неделя“

16 април 2025, сряда Facebook Twitter Viber

Днес се навършват 100 години от най-кървавия терористичен акт в историята на България и Европа през XX век – чудовищния атентат в храма „Света Неделя“ на 16 април 1925 година.

На Велики Четвъртък, в навечерието на най-светлия християнски празник, по време на опело за убития дни по-рано генерал Константин Георгиев, в присъствието на държавния, военен и обществен елит на България, дейци на военното крило на Българската комунистическа партия взривяват покрива на Божия дом. Мястото е избрано не случайно – с пълната убеденост на терористите, че “наши хора” там няма да има, защото “комунист в църква не влиза”. Умират 213 души, ранените са над 500, сред които свещеници, учители, жени, деца, военноинвалиди…  Само за миг загиват повече български генерали и офицери, отколкото във всички войни в новата история на България. Голяма част от жертвите са ветерани, кавалери на ордена „За храброст“, герои от Сръбско-българската, Балканската, Междусъюзническата и Първата световна войни.

Предисторията на кървавия акт е дълга –  поредица от събития и натрупано обществено напрежение след пораженията във войните, които засилват крайните политически течения. Мотивирана от Москва, през 1923 година БКП организира въстание, което е потушено. В резултат правителството засилва натиска и репресиите срещу нейните дейци.

Положени са огромни усилия истината за атентата да бъде скрита. Първоначалната версия, която те поддържат е, че той е организиран от българската полиция, за да има повод да се разправи с БКП. На Лайпцигския процес Георги Димитров повтаря същата лъжа. По-късно той признава, че атентатът е дело на „група разпалени глави“ от Военното терористично крило на БКП. Факт е, че официално взето решение няма, а сред функционерите на високите нива се разменят различни мнения. Факт е, обаче, и че част от членовете на ЦК на БКП към онзи момент са и в ръководството на военното крило на партията, а Георги Димитров и Васил Коларов, макар и в чужбина, са в течение на подготовката на масовото убийство. Архивите показват още, че през август-септември 1925 г. в Москва няколко дни наред се провежда съвещание, в което взимат участие Георги Димитров, Васил Коларов, Станке Димитров, Димитър Златаров, Петър Абаджиев и други, където откровено говорят за организацията на атентата и своето участие. Петър Абаджиев, който е сред главните действащи лица, гордо заявява, че е поискал и получил сярна киселина, която е добавил към взрива, за да може онези, които не са убити или само са ранени от взрива, да умрат от задушаване.

Безспорен факт е и друго, и историческите разследвания и разсекретените архиви на Коминтерна го доказват – това е добре организиран и структуриран план, поверен на хора, преминали специално обучение под ръководството на съветски инструктори, чието логистично обезпечаване е поверено на резидента на военното разузнаване на Червената армия във Виена. Финансирането и политическото ръководство идват директно от Москва – от същата тази Съветска Русия, която вече е превърната в тоталитарна машина за износ на революционен терор и има за цел едно единствено нещо – насилствена съветизация на България.

Атентатът в „Света Неделя“ е роден от същия мрак, който по-късно ще организира Народния съд, ще създаде лагерите на смъртта и безнаказано ще потопи България в терор за близо пет десетилетия.

Същият мрак, който днес, възроден в лицето на престъпният режим във Кремъл, води своята кървава война срещу свободна и независима Украйна и в духа на зловещата си традиция продължава да убива православни християни в най-светлите дни за вярващите –  само преди дни, на Цветница, Путин отне живота на десетки невинни, цивилни жертви, между които и деца, в украинския град Суми.

Дългът ни пред паметта на жертвите е не само да помним, но и да се борим и отстояваме истината. Защото там, където няма истина, удобно се настаняват подмяната и пропагандата.

Поклон пред жертвите на атентата в „Света Неделя“.