“Демократична България”: Конституционният съд утвърди парламентарната отчетност на главния прокурор

13 юли 2022, сряда Facebook Twitter Viber

“Демократична България” определи вчерашното решение на Конституционния съд като пореден успех в утвърждаване на парламентарната отчетност на главния прокурор. Решението на КС потвърждава задължението главният прокурор да се отчита в Народното събрание поне веднъж на 3 месеца – както в пленарната зала, така и в комисия.

В декларация от трибуната депутатът Атанас Славов припомни, че въпросната точка в правилника за дейността на Народното събрание е инициирана от “Демократична България” в предишните два кратки парламента – 45-ия и 46-ия. Оттам е възприета и редакцията на чл. 25 в настоящия правилник, която главният прокурор Иван Гешев неуспешно атакува пред КС.

В същото време “Демократична България” обявява, че с решението си да не отстрани Иван Гешев миналата седмица Висшият съдебен съвет окончателно е загубил своя авторитет пред обществото.

Атанас Славов обяви, че в Министерство на правосъдието вече е изработен законопроект, гарантиращ независимо наказателно разследване на главния прокурор в съответствие с европейските стандарти и препоръки.

“Липсата обаче на реална възможност за търсене на отговорност на главния прокурор по действащия конституционен ред, трудно може да бъде компенсирана само с промени в законите”, се казва в декларацията.

ДЕКЛАРАЦИЯ

на

ПГ „ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ“

относно

ПАРЛАМЕНТАРНАТА ОТЧЕТНОСТ НА ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР

Вчера, 12 юли 2022 г., се навършиха 31 години от приемането на Конституцията на Република България, която наред с утвърждаването на основните ценности, принципи и институции на конституционната демокрация, остави недовършен модела за гарантиране на независимост и отчетност на съдебната власт и прокуратурата в страната.

Вчера Конституционният съд се произнесе с Решение № 6 от 12  юли 2022 г., което категорично подкрепя необходимостта от въвеждане на парламентарна на отчетност на главния прокурор пред Народното събрание – както в рамките на редовните обсъждания най-малко веднъж на три месеца в Комисията по конституционни и правни въпроси (чл. 25 ПОДНС), така и в пленарна зала (чл. 86 ПОДНС). КС единодушно прие, че „предвиденият в разпоредбата механизъм е съобразен напълно с конституционно отредената роля на всеки орган от съдебната власт за реализиране на държавната политика в правосъдието, като осигурява функционирането на независимите власти в условията на взаимодействие, баланс и контрол за постигане на целите в съответната сфера на държавното управление.“

Радваме се, че и “Демократична България” има съществен принос за въвеждане на тази форма на парламентарна отчетност на главния прокурор още в Правилника за организация и дейността на Народното събрание на 45-ото и 46-ото Народно събрание, откъдето тя беше възприета редакцията на чл. 25 в настоящия правилник.

Вчерашното решение на КС е важна стъпка в утвърждаването на парламентарната отчетност на главния прокурор. В същото време, миналата седмица, окончателно приключи производството пред Висшия съдебен съвет, инициирано от министъра на правосъдието Надежда Йорданова с искане за освобождаване на главния прокурор за извършени от него конкретни нарушения и уронване на престижа на съдебната власт. Главният прокурор запази своя пост, но ВСС окончателно загуби своя авторитет пред обществото.

В Министерство на правосъдието вече е изработен законопроект, гарантиращ независимо разследване на главния прокурор в съответствие с европейските стандарти и препоръки. Липсата обаче на реална възможност за търсене на отговорност на главния прокурор и неговото отстраняване по действащия конституционен ред, трудно може да бъде компенсирана само с промени в законите. Необходима е процедура, която да не зависи от йерархични лоялности и конюнктурни обвързаности на членовете на ВСС. Такава пълноценна процедура за търсене на отговорност на главния прокурор е възможно да бъде приета единствено чрез конституционна промяна.

Идеите за реформа на съдебната система и прокуратурата са съществена част от политическата идентичност на “Демократична България” от самото й създаване. Въпреки ограничените възможности за извършване на необходимите конституционните реформи в структурата и отчетността на съдебната власт в настоящия политически контекст, няма да се откажем от тази основна стратегическа цел. Ще продължим да я отстояваме в този и в следващите парламенти. Докато в нашата България върховенството на правото и конституционната демокрация се установят на твърда основа и се превърнат в необратим избор на цялото общество.