Проект на закон за допълнение на Закона за пътищата

ПРОЕКТ!

ПРОЕКТ НА  ЗАКОН ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПЪТИЩАТА

 

(Обн., ДВ, бр. 26 от 29.03.2000 г., изм. и доп., бр. 88 от 27.10.2000 г., в сила от 27.10.2000 г., изм., бр. 111 от 28.12.2001 г., бр. 47 от 10.05.2002 г., изм. и доп., бр. 118 от 20.12.2002 г., в сила от 1.01.2003 г., бр. 9 от 31.01.2003 г., в сила от 31.01.2003 г., изм., бр. 112 от 23.12.2003 г., в сила от 1.01.2004 г., изм. и доп., бр. 6 от 23.01.2004 г., изм., бр. 14 от 20.02.2004 г., в сила от 20.02.2004 г., бр. 88 от 4.11.2005 г., изм. и доп., бр. 104 от 27.12.2005 г., изм., бр. 30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г., бр. 36 от 2.05.2006 г., в сила от 1.07.2006 г., изм. и доп., бр. 64 от 8.08.2006 г., изм., бр. 102 от 19.12.2006 г., доп., бр. 105 от 22.12.2006 г., изм. и доп., бр. 108 от 29.12.2006 г., в сила от 1.01.2007 г., изм., бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г., изм. и доп., бр. 43 от 29.04.2008 г., бр. 69 от 5.08.2008 г., изм., бр. 12 от 13.02.2009 г., в сила от 1.01.2010 г. (*) изм., бр. 32 от 28.04.2009 г., доп., бр. 41 от 2.06.2009 г., в сила от 1.07.2009 г., изм. и доп., бр. 42 от 5.06.2009 г., бр. 75 от 18.09.2009 г., бр. 82 от 16.10.2009 г., в сила от 16.10.2009 г., изм., бр. 93 от 24.11.2009 г., в сила от 24.11.2009 г., доп., бр. 87 от 5.11.2010 г., изм., бр. 19 от 8.03.2011 г., в сила от 9.04.2011 г., изм. и доп., бр. 39 от 20.05.2011 г., бр. 55 от 19.07.2011 г., изм., бр. 99 от 16.12.2011 г., в сила от 1.01.2012 г., изм. и доп., бр. 38 от 18.05.2012 г., в сила от 1.07.2012 г., изм., бр. 44 от 12.06.2012 г., в сила от 1.07.2012 г., изм. и доп., бр. 47 от 22.06.2012 г., изм., бр. 53 от 13.07.2012 г., в сила от 13.07.2012 г., бр. 15 от 15.02.2013 г., в сила от 1.01.2014 г., бр. 66 от 26.07.2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм. и доп., бр. 16 от 25.02.2014 г., изм., бр. 53 от 27.06.2014 г., бр. 98 от 28.11.2014 г., в сила от 28.11.2014 г., изм. и доп., бр. 10 от 6.02.2015 г., в сила от 6.02.2015 г., изм., бр. 14 от 20.02.2015 г., бр. 37 от 22.05.2015 г., доп., бр. 61 от 11.08.2015 г., в сила от 1.11.2015 г., изм., бр. 95 от 8.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г., изм. и доп., бр. 101 от 22.12.2015 г., в сила от 22.12.2015 г., изм., бр. 30 от 15.04.2016 г., в сила от 15.04.2016 г., доп., бр. 75 от 27.09.2016 г., в сила от 27.09.2016 г., изм. и доп., бр. 11 от 31.01.2017 г., в сила от 31.01.2017 г., изм., бр. 89 от 7.11.2017 г., изм. и доп., бр. 96 от 1.12.2017 г., в сила от 1.01.2018 г., доп., бр. 31 от 10.04.2018 г., изм. и доп., бр. 80 от 28.09.2018 г., в сила от 28.09.2018 г., бр. 105 от 18.12.2018 г., в сила от 1.01.2019 г., бр. 60 от 30.07.2019 г., в сила от 30.07.2019 г., изм., бр. 14 от 18.02.2020 г., бр. 60 от 7.07.2020 г., в сила от 28.03.2020 г., бр. 17 от 26.02.2021 г., изм. и доп., бр. 23 от 19.03.2021 г., в сила от 19.03.2021 г.

 

• 1. Създава се нов чл. 27а:

“Чл.27а. (1) Агенция “Пътна инфраструктура” използва автоматични устройства за записване на пътния трафик, разположени на определени от Председателя на управителния съвет места. Устройствата се използват за следните цели:

1. осигуряване на информация и на прогнози на пътния трафик;
2. осъществяване на контрол по реда на Закона за движението по пътищата;
3. подпомагане на компетентните органи за нуждите на наказателното производство и защитата на националната сигурност.

(2) Автоматичните устройства се обозначават с пътен знак. Правилата за поставяне на знака се определят от Председателя на управителния съвет.

(3) Данните от заснемането на отделни пътни превозни средства се събират и съхраняват в централизирана електронна база данни в Агенция “Пътна инфраструктура”.

(4) Данните, които се съхраняват в базата данни, са:

1. Регистрационен номер на превозното средство;
2. Точното време на преминаване;
3. Идентификатор на съответното автоматичното устройство;
4. Данни за местоположението на съответното автоматичното устройство;
5. Скорост на преминаване, в случай, че автоматичното устройство има възможност да отчита такава;
6. Клас на превозното средство;
7. Дължина на превозното средство.

(5) В базата данни не могат да се съхраняват снимки или видео-записи, освен в следните случаи:

1. при технологична необходимост от предаване на снимките или видео-записите към централната база данни с цел идентифиране на регистрационния номер, като след идентифицирането на регистрационния номер, те се изтриват;
2. при липса на регистрационен номер или когато такъв не е бил разпознат автоматично.

(6) Информационната система за обслужване на централизираната база данни отговаря на изискванията за мрежова и информационна сигурност по чл. 55 от Закона за електронното управление.

(7) Данните за регистрационните номера се съхраняват в криптографски-трансформиран вид, който позволява търсене, но не позволява извличане на списъци в явен вид. Допуска се извличане на справки за извършени търсения за нуждите на наказателното производство.

(8) Данните за регистрационните номера на пътните превозни средства се съхраняват за срок от шест месеца, след което се изтриват. Данни за областта на регистрация на превозното средство могат да бъдат съхранявани извън този срок.

(9) Веднъж годишно Комисията за защита на личните данни извършва проверка на използваните технически и организационни мерки за защита на личните данни в процеса на обработка на данните, събирани от автоматичните устройства по ал. 1.

• 2. Създава се нов чл. 27б:

“Чл.27б. (1) Достъп до базата данни по чл. 27а, ал. 3 се предоставя по електронен път и в съответствие с т.4 на:

1. Длъжностни лица в Агенция “Пътна инфраструктура” за нуждите на анализа и прогнозиране на трафика;
2. Длъжностни лица в Министерството на вътрешните работи, Прокуратурата на Република България, Националната Следствена Служба и Държавна агенция “Национална сигурност” за нуждите на наказателното производство и защитата на националната сигурност.

(2) Служителите на Агенция “Пътна инфраструктура” нямат право на достъп до регистрационните номера в базата данни, освен за изпълнението на задълженията по чл. 27в.

(3) Достъпът до базата данни и възможността за търсене на данни по подаден регистрационен номер се предоставя на лицата по ал. 1, т. 2. със заповед на Председателя на управителния съвет на Агенция “Пътна инфраструктура”, при спазване на добрите практики за информационна сигурност.

(4) За всеки достъп до базата данни се съхранява одитна следа, която включва:

1. Основанието за достъп;
2. Номер на преписка или съответен документ, на база на който е необходим достъп;
3. Точното време на достъпа;
4. Регистрационни номера, за които е получен достъпът;
5. Служител, извършил достъпа, в т.ч. три имена, длъжност, личен и служебен идентификатор, ако има такъв.

(5) Одитната следа се съхранява за период от 5 години.

(6) При осъществяване на достъп от лицата по ал. 1, т. 2,, получената информация се удостоверява с електронен времеви печат по смисъла на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО.

• 3. Създава се нов чл. 27в:

“Чл.27в. (1) Председателят на управителния съвет на Агенция “Пътна инфраструктура” изпраща известие на собственика на пътното превозно средство, за което са получавани данни, не по-късно от 3 месеца след осъществяването на достъпа и след съгласуване с органа по чл. 27б, ал. 1, т. 2. Редът за съгласуване се определя със заповед на председателя на Управителния съвет.

(2) Известието съдържа данните по чл. 27б, ал. 4, т. 1-4.

(3) Известието се изпраща на настоящия адрес на собственика, както и по електронен път, по реда на Закона за електронното управление. Ако собственикът е юридическо лице, известието се изпраща на адреса за кореспонденция.

(4) Председателят на управителния съвет на Агенция “Пътна инфраструктура” публикува обобщени данни за достъпите до базата данни. Публикуваните данни отговарят на изискванията за отворени данни съгласно Закона за достъп до обществена информация.

(5) Всеки гражданин и всеки законен представител на юридическо лице може да поиска данни за осъществявания достъп до регистрационния номер на автомобил, който е негова собственост, както и всички данни, които са налични в базата данни към момент до 3 месеца преди датата на искането. Данните се предоставят само за периода, в който заявителят е бил собственик на съответния автомобил.

(6) Искането по ал. 5 може да бъде подадено в писмен вид след идентификация на заявителя или по реда на Закона за електронното управление.  Отговорът трябва да е в същата форма, в която е отправено искането, освен ако заявителят не е посочил друга предпочитана форма.

(7) Проверката за собственост на пътното превозно слредство се осъществява като вътрешна електронна административна услуга.

(8) При обработката и упражняването на правата на субектите на данни се прилагат изискванията на Закона за защита на личните данни и Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните).”

 

ВНОСИТЕЛИ:

МОТИВИ

към проекта на

ЗАКОН ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПЪТИЩАТА

 

Към настоящия момент Агенция “Пътна инфраструктура” оперира над 300 камери за анализ на трафика. Липсва обаче правна регламентация за тях, както и за събраните данни, достъп до които имат както служители на АПИ, така и на други администрации, в т.ч. МВР, ПРБ, НСС, ДАНС. Обработката се извършва изцяло по реда на заповед на председателя на управителния съвет на АПИ.

Събраните данни представляват лични данни по смисъла на Общия регламент относно защитата на данните (GDPR) и тяхното неправомерно използване представлява риск за правата и свободите на гражданите. Поради този риск е редно правилата да бъдат определени на ниво закон, тъй като чл. 19, т. 7 от ЗП не е достатъчно правно основание за обработване на тези данни.

При изготване на законопроекта са взети предвид както изискванията на GDPR, така и на Директива (ЕС) 2016/680 относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета.

Сега действащите практики могат да бъдат разгледани като масово следене на граждани, което противоречи на чл. 32, ал. 2 от Конституцията на Република България

Поради тази причина с настоящия законопроект се предлага стриктно регламентиране на съхранението и достъпа до тези данни, като се въвеждат следните четири ключови изисквания:

• Одитна следа при всеки достъп, с посочване на основание и длъжностно лице, осъществило достъпа;
• Задължително уведомяване на собственика на пътното превозно средство, че за него са искани данни. Уведомяването не следва да се прави веднага, когато това би попречило на евентуално разследване;
• Ограничаване на периода на съхранение на регистрационните номера;
• Съхраняване на регистрационните номера в криптографски трансформиран вид, например по начина, по който се съхраняват пароли, което представлява допълнителна защита срещу масово разкриване при евентуално изтичане на базата данни.

В допълнение, законопроектът регламентира използването на камерите на АПИ за контрол по реда на Закона за движението по пътищата, в т.ч. за отчитане на средна скорост (в случай, че камерите отговарят на изискванията на ЗДвП и са проверени и одобрени съгласно Закона за измерванията).

Институцията, която съхранява данните към момента е АПИ. Законопроектът запазва този вариант, с цел минимална реорганизация. Алтернатива за институция за съхранение на неанонимизираните данни е МВР.

С така предложените мерки значително се намалява риска от злоупотреби със събраните данни, като все пак се оставя възможност на правоохранителните органи да изпълняват задълженията си в рамките на наказателното производство. Достъпът на правоохранителните органи се осъществява по електронен път, което намалява административната тежест върху длъжностните лица, а получената информация се удостоверява с електронен времеви печат за целите на евентуалното ѝ използване в съда впоследствие.

 

ВНОСИТЕЛИ:

 

ПРЕДВАРИТЕЛНА ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА

ПРОЕКТА НА ЗАКОН ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПЪТИЩАТА

 

Основания за законодателната инициатива	Към настоящия момент Агенция “Пътна инфраструктура” оперира над 300 камери за анализ на трафика. Липсва обаче правна регламентация за тях, както и за събраните данни, достъп до които имат както служители на АПИ, така и на други администрации, в т.ч. МВР, ПРБ, НСС, ДАНС. Сега действащите практики могат да бъдат разгледани като масово следене на граждани, което противоречи на чл. 32, ал. 2 от Конституцията на Република България.
Заинтересовани групи	Събраните данни представляват лични данни по смисъла на Общия регламент относно защитата на данните (GDPR) и тяхното неправомерно използване представлява риск за правата и свободите на гражданите, особено на тези с право да управляват МПС и в този смисъл те са основна заинтересована страна що се отнася до законодателната инициатива. Другата заинтересована група е Агенция “Пътна инфраструктура”, която оперира над 300 камери за анализ на трафика, така и други администрации, в т.ч. МВР, ПРБ, НСС, ДАНС, които имат достъп до събираните данни от камерите.
Анализ на разходи и ползи	Разходите, необходими за реализирането на законодателната инициатива, няма да надхвърлят сумата от 50 000 лева за надграждане на съществуващата функционалност. Ползи могат да се очакват по отношение на правомерното използване на лични данни, уредено със закон, така че да бъде ограничен рискът за правата и свободите на гражданите.
Административна тежест и структурни промени	Законът за допълнение на закона за пътищата не предвижда значителни структурни административни промени, като закриване, сливане или създаване на нови административни структури. Институцията, която съхранява данните към момента е АПИ. Законопроектът запазва този вариант, с цел минимална реорганизация. Алтернатива за институция за съхранение на неанонимизираните данни е МВР. Достъпът на правоохранителните органи до лични данни се осъществява по електронен път, което намалява административната тежест върху длъжностните лица, а получената информация се удостоверява с електронен времеви печат за целите на евентуалното ѝ използване в съда впоследствие.
Въздействие върху нормативната уредба	Няма необходимост от непосредствени или последващи промени в други нормативни актове в резултат от приемането на тази законодателна инициатива.

 

ВНОСИТЕЛИ:

Накратко:

Предложихме мерки за по-добра защита на данните, записвани от пътните камери. Сред конкретните предложения за промени в Закона за пътищата са ограничаване на периода на съхранение на регистрационните номера, както и изискването те да се съхраняват в криптографски трансформиран вид (както се съхраняват пароли), което ще осигури по-добра защита. Предвижда се и задължение за уведомяване на собственика на превозното средство, заснето с камерите на АПИ, че за него са искани данни, както и в електронната система да остава следа за всяко длъжностно лице, осъществило достъпа, както и за основанията за него.

Защо е важно:

По-добрата защита на данните, събирани от камерите на Агенция "Пътна инфраструктура", ще намали риска от злоупотреби. Същевременно се оставя възможност на правоохранителните органи да изпълняват задълженията си в рамките на наказателното производство.

Вид:

Законопроект

Вносители: