Закон за допълнение на Закона за администрацията

ПРОЕКТ!

ЗАКОН ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АДМИНИСТРАЦИЯТА

 

(Обн., ДВ, бр. 130 от 5.11.1998 г., в сила от 6.12.1998 г.; Решение № 2 на Конституционния съд на РБ от 21.01.1999 г. – бр. 8 от 29.01.1999 г.; доп., бр. 67 от 27.07.1999 г., в сила от 28.08.1999 г., изм., бр. 64 от 4.08.2000 г., в сила от 4.08.2000 г., бр. 81 от 6.10.2000 г., в сила от 1.01.2001 г., изм. и доп., бр. 99 от 20.11.2001 г., в сила от 20.11.2001 г., попр., бр. 101 от 23.11.2001 г., изм., бр. 95 от 28.10.2003 г., изм. и доп., бр. 19 от 1.03.2005 г., бр. 24 от 21.03.2006 г., бр. 30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г., бр. 69 от 25.08.2006 г., изм., бр. 102 от 19.12.2006 г., изм. и доп., бр. 46 от 12.06.2007 г., в сила от 13.06.2008 г., доп., бр. 78 от 28.09.2007 г., бр. 43 от 29.04.2008 г., изм. и доп., бр. 94 от 31.10.2008 г., в сила от 1.01.2009 г., изм., бр. 35 от 12.05.2009 г., в сила от 12.05.2009 г., доп., бр. 42 от 5.06.2009 г., изм. и доп., бр. 24 от 26.03.2010 г., изм., бр. 97 от 10.12.2010 г., в сила от 10.12.2010 г., бр. 69 от 8.09.2011 г., в сила от 8.09.2011 г., изм. и доп., бр. 15 от 21.02.2012 г., изм., бр. 82 от 26.10.2012 г., бр. 15 от 15.02.2013 г., в сила от 1.01.2014 г., доп., бр. 17 от 21.02.2013 г., изм., бр. 19 от 5.03.2014 г., в сила от 5.03.2014 г., изм. и доп., бр. 27 от 25.03.2014 г., в сила от 25.03.2014 г., доп., бр. 60 от 7.08.2015 г., изм. и доп., бр. 96 от 9.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г., доп., бр. 50 от 1.07.2016 г., в сила от 1.07.2016 г., изм. и доп., бр. 57 от 22.07.2016 г., изм., бр. 98 от 9.12.2016 г., в сила от 1.01.2017 г., изм. и доп., бр. 85 от 24.10.2017 г., доп., бр. 103 от 28.12.2017 г., в сила от 1.01.2018 г., изм., бр. 7 от 19.01.2018 г., бр. 21 от 13.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.)

 

• 1. Създава се нов чл. 13б:

“Чл. 13б. (1) В администрацията на министерския съвет, министерствата, държавните агенции, както и в изпълнителни агенции определени със заповед на съответния министър, задължително се обособяват следните длъжности:

1. Секретар по информационни технологии;
2. Секретар по информационна сигурност.

(2) Секретарят по информационни технологии има следните функции:

1. Развива въвеждането на електронно управление в координация с Държавна агенция “Електронно управление”;
2. Съгласува всички предложения за нормативни актове, които въвеждат регистри или административни услуги;
3. Ръководи изготвянето на техническите задания за възлагане на обществени поръчки в областта на електронното управление и информационните и комуникационно технологии;
4. Координира процеса на вътрешно възлагане към системния интегратор по смисъла на Закона за електронното управление;
5. Ръководи съгласуването на разходите за електронно управление и информационни и комуникационни технологии в рамките на бюджетния процес по реда на чл. 7г от Закона за електронното управление;
6. Участва в консултативни съвети към Министерския съвет;
7. Изготвя годишни доклади за развитието на електронното управление и използването на информационните и комуникационни технологии;
8. Докладва на министъра, съответно на председателя на държавната агенция.

(3) Секретарят по информационни технологии е директор на дирекция “Информационно обслужване и технологии”

(4) Секретарят по информационна сигурност има следните функции:

1. Прилага изискванията на Закона за киберсигурност;
2. Съгласува техническите задания за възлагане на обществени поръчки в областта на електронното управление и информационните и комуникационно технологии;
3. Осъществява комуникация и координация с националния център за действие при инциденти в информационната сигурност;
4. Изготвя годишни доклади за нивото на информационната сигурност;
5. Участва в консултативни съвети към Министерския съвет;
6. Докладва на министъра, съответно на председателя на държавната агенция.

(5) Секретарят по информационна сигурност е началник на отдел “Информационна сигурност” към дирекция “Информационно обслужване и технологии”, в случай, че съществува такъв.

(6) Общините могат да въведат длъжностите по ал. 1 със заповед на кмета.”

 

ВНОСИТЕЛИ:

НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ ОТ ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ – ОБЕДИНЕНИЕ:

………………

 

МОТИВИ
КЪМ ПРОЕКТОЗАКОНА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ
НА
ЗАКОНА ЗА АДМИНИСТРАЦИЯТА

Макар през годините да са били похарчени милиарди за електронно управление и ИКТ в администрацията, нивото на дигитална трансформация е сравнително ниско. Една от причините е липсата на структурни предпоставки за изграждане на капацитет в администрацията. С настоящия законопроект се въвежда стандартизиране на длъжността “секретар по информационни технологии (т.нар CIO в много организации), с ясни функции и висока степен в йерархията. На практика секретарят по информационни технологии се предвижда да бъде вторият по важност след главния секретар в администрацията, като така се подчертае важността на дигиталната трансформация в администрацията.

Законопроектът въвежда аналогичен пост за управление на информационната сигурност, който е подчинен на секретаря по информационни технологии, но освен на него, докладва и на министъра, съответно председателя на държавна агенция. Законът за киберсигурност урежда общите принципи на киберсигурността и нейната важност за операторите на съществени услуги, но не въвежда стандартизирана структура в администрацията, която да изпълнява тези изисквания. С въвеждането на секретар по информационна сигурност начело на отдел в рамките на ИТ дирекцията, се създава институционална предпоставка за повишаване на нивото на киберсигурнсот в публичния сектор.

Участието на двамата секретари в консултативни съвети към Министерския съвет пък е гаранция за взаимодействие на национално ниво и координирано провеждане на политики за електронно управление за информационна сигурност, с лидерство от страна на Държавна агенция “Електронно управление”.

Общините могат да изберат да приложат същата структура, но това не може да е универсално изискване поради големите разлики в размерите на общините.

 

Накратко:

С настоящия законопроект се въвежда стандартизиране на длъжността “секретар по информационни технологии (т.нар CIO в много организации), с ясни функции и висока степен в йерархията. На практика секретарят по информационни технологии се предвижда да бъде вторият по важност след главния секретар в администрацията, като така се подчертае важността на дигиталната трансформация в администрацията. Законопроектът въвежда аналогичен пост за управление на информационната сигурност, който е подчинен на секретаря по информационни технологии, но освен на него, докладва и на министъра, съответно председателя на държавна агенция. Законът за киберсигурност урежда общите принципи на киберсигурността и нейната важност за операторите на съществени услуги, но не въвежда стандартизирана структура в администрацията, която да изпълнява тези изисквания. С въвеждането на секретар по информационна сигурност начело на отдел в рамките на ИТ дирекцията, се създава институционална предпоставка за повишаване на нивото на киберсигурнсот в публичния сектор. Участието на двамата секретари в консултативни съвети към Министерския съвет пък е гаранция за взаимодействие на национално ниво и координирано провеждане на политики за електронно управление за информационна сигурност, с лидерство от страна на Държавна агенция “Електронно управление”.

Защо е важно:

Макар през годините да са били похарчени милиарди за електронно управление и ИКТ в администрацията, нивото на дигитална трансформация е сравнително ниско. Една от причините е липсата на структурни предпоставки за изграждане на капацитет в администрацията.

Вид:

Законопроект

Категория:

Модернизация

Вносители: