Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт

15 април 2021, четвъртък Facebook Twitter Viber

ПРОЕКТ!

ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ

(Обн., ДВ, бр. 64 от 7.08.2007 г., изм., бр. 69 от 5.08.2008 г., изм. и доп., бр. 109 от 23.12.2008 г., доп., бр. 25 от 3.04.2009 г., в сила от 3.04.2009 г., изм. и доп., бр. 33 от 30.04.2009 г., бр. 42 от 5.06.2009 г., изм., бр. 102 от 22.12.2009 г., в сила от 22.12.2009 г., изм. и доп., бр. 103 от 29.12.2009 г., в сила от 29.12.2009 г., доп., бр. 59 от 31.07.2010 г., в сила от 1.01.2011 г., изм. и доп., бр. 1 от 4.01.2011 г., в сила от 4.01.2011 г., изм., бр. 23 от 22.03.2011 г., в сила от 22.03.2011 г., изм. и доп., бр. 32 от 19.04.2011 г., в сила от 19.04.2011 г., бр. 45 от 14.06.2011 г., в сила от 14.06.2011 г., доп., бр. 81 от 18.10.2011 г., изм. и доп., бр. 82 от 21.10.2011 г., в сила от 1.01.2012 г.; изм. с Решение № 10 от 15.11.2011 г. на Конституционния съд на РБ – бр. 93 от 25.11.2011 г.; бр. 20 от 9.03.2012 г., в сила от 10.06.2012 г., изм. и доп., бр. 50 от 3.07.2012 г., изм., бр. 81 от 23.10.2012 г., в сила от 1.09.2012 г., бр. 15 от 15.02.2013 г., в сила от 1.01.2014 г., бр. 17 от 21.02.2013 г., бр. 30 от 26.03.2013 г., в сила от 26.03.2013 г., доп., бр. 52 от 14.06.2013 г., в сила от 14.06.2013 г., изм., бр. 66 от 26.07.2013 г., в сила от 26.07.2013 г., доп., бр. 70 от 9.08.2013 г., в сила от 9.08.2013 г., изм., бр. 71 от 13.08.2013 г., в сила от 13.08.2013 г., бр. 19 от 5.03.2014 г., в сила от 5.03.2014 г., изм. и доп., бр. 21 от 8.03.2014 г., изм., бр. 53 от 27.06.2014 г., бр. 98 от 28.11.2014 г., в сила от 28.11.2014 г., бр. 107 от 24.12.2014 г., в сила от 1.01.2015 г., бр. 14 от 20.02.2015 г., изм. и доп., бр. 28 от 8.04.2016 г., изм., бр. 39 от 26.05.2016 г., в сила от 26.05.2016 г., бр. 50 от 1.07.2016 г., в сила от 1.07.2016 г., изм. и доп., бр. 62 от 9.08.2016 г., в сила от 9.08.2016 г., доп., бр. 76 от 30.09.2016 г., в сила от 9.08.2016 г., изм., бр. 13 от 7.02.2017 г.; Решение № 1 от 31.01.2017 г. на Конституционния съд на РБ – бр. 14 от 10.02.2017 г.; доп., бр. 63 от 4.08.2017 г., в сила от 5.11.2017 г., изм. и доп., бр. 65 от 11.08.2017 г., изм., бр. 85 от 24.10.2017 г., изм. и доп., бр. 90 от 10.11.2017 г., бр. 103 от 28.12.2017 г., в сила от 1.01.2018 г., бр. 7 от 19.01.2018 г., изм., бр. 15 от 16.02.2018 г., в сила от 16.02.2018 г., изм. и доп., бр. 49 от 12.06.2018 г., бр. 77 от 18.09.2018 г., в сила от 1.01.2019 г., бр. 17 от 26.02.2019 г.; изм. с Решение № 2 от 21.02.2019 г. на Конституционния съд на РБ – бр. 19 от 5.03.2019 г.; изм. и доп., бр. 29 от 8.04.2019 г., доп., бр. 64 от 13.08.2019 г., в сила от 13.08.2019 г., изм., бр. 83 от 22.10.2019 г., в сила от 22.10.2019 г., изм. и доп., бр. 11 от 7.02.2020 г., бр. 86 от 6.10.2020 г., доп., бр. 103 от 4.12.2020 г., изм. и доп., бр. 109 от от 22.12.2020 г., в сила от 22.12.2020 г., изм., бр. 110 от 29.12.2020 г., в сила от 31.12.2020 г., изм. и доп., бр. 16 от 23.02.2021 г.)

1. В член 33 се правят следните изменения и допълнения:

Алинея 3 се изменя така:

„(3) Решенията на пленума на Висшия съдебен съвет по чл. 30, ал. 2, т. 2 и 6 се приемат с мнозинство, не по-малко от седемнадесет гласа, като за решенията по т. 6 по отношение на председателя на Върховния касационен съд и председателя на Върховния административен съд се изисква и мнозинство от членовете, избрани пряко от съдиите. Останалите решения се приемат с мнозинство, повече от половината от присъстващите членове. Гласуването винаги е явно.

Алинея 4 се изменя така:

„(4) Решенията на колегиите на Висшия съдебен съвет по чл. 30, ал. 5, т. 1 – 4 се приемат с мнозинство, не по-малко от осем гласа и мнозинство от членовете, избрани пряко от съдиите – за съдийската колегия, и не по-малко от шест гласа – за прокурорската колегия, а останалите решения – с мнозинство, повече от половината от присъстващите членове, с изключение на решението по чл. 30, ал. 5, т. 17. Когато за приемане на решение липсва необходимото мнозинство, се смята, че е налице решение за отхвърляне, което подлежи на обжалване по реда на чл. 36. Гласуването винаги е явно.“

2. В чл. 38 се правят следните изменения:

В алинея 5, точка 3, буква „в“ думите „и ръководителя на специализираната прокуратура“ се заличават.
В алинея 5, точка 4 думите „и ръководителя на апелативната специализирана прокуратура“ и думите „и апелативната специализирана прокуратура“ се заличават.
В алинея 5, точка 5 се изменя така:

„5. от военно-окръжните прокурори – за заместниците им, за прокурорите от военно-окръжните прокуратури и за военните следователи;“

В алинея 5, точка 8 се изменя така:

„8. от председателите на апелативните съдилища и на военно-апелативния съд – за заместниците им и за съдиите от тези съдилища;“

Точка 12 се отменя.
В ал. 7 думите „и следствените отдели към специализираната прокуратура“ и думите „и до административния ръководител на специализираната прокуратура“ се заличават.

3. В чл. 61, ал. 1 думите „специализиран наказателен съд, апелативен специализиран наказателен съд“ се заличават.
4. Член 63 се изменя така:

В алинея 1 думите „специализираният наказателен съд“ се заличават.
Алинея 2 се отменя.

5. В чл. 67а алинея 2 се отменя.
6. В чл. 67б думите „и на апелативния специализиран наказателен съд“ се заличават.
7. В чл. 68б точка 3 се отменя.
8. В чл. 68в точка 3 се отменя.
9. В чл. 68д думите „апелативните и на апелативния специализиран наказателен съд“ се заменят с думите „и на апелативните съдилища“.
10. Раздел VІ „а“. Специализиран наказателен съд. – се отменя.
11. Раздел VІІ „а“. Апелативен специализиран наказателен съд. – се отменя.
12. Член 136 се изменя така:

В алинея 1 думите „апелативна специализирана прокуратура“ и „специализирана прокуратура“ се заличават;
В алинея 2 второто изречение се изменя така: „Той участва пред съдилищата по делата, които са от негова компетентност.“

13. Член 140 се изменя така:

В алинея 1 думите „специализираната“ и „апелативната специализирана“ се заличават.
В алинея 3 думите „и на специализираната“ се заличават.
В алинея 5 думите „и на специализираната прокуратура“ се заменят с думата „прокуратури“.

14. Създава се нов член 141:

„Чл. 141. Всеки ръководител на прокуратура ежегодно до 30 септември след надлежно публично обсъждане внася в прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет доклад за прилагането на закона, осъществяването на наказателната политика и резултатите от противодействието на престъпността в рамките на компетентността на съответната прокуратура. Докладът съдържа анализ на основните проблеми и приоритети в работата за следващата година по конкретни видове престъпления и отчет на резултатите по заложените приоритети в предходния доклад, изработен съгласно методика, утвърдена от прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет и обвързана с анализ на натовареността, бройките и бюджета на съответната прокуратура.”

15. В чл. 143 се правят следните изменения и допълнения:

Алинея 3 се изменя така:

“(3) Прокурорът от по-горестоящата прокуратура може да извършва всички действия, включени в компетентността на подчинените му прокурори, и писмено да спира и да отменя постановленията им в определените със закон случаи.”

Създава се ал. 4:

“(4) В случаите, когато не е съгласен с оценката на доказателствата и с вътрешното убеждение на подчинените му прокурори относно начина, по който да се реши преписката, горестоящият прокурор извършва сам съответните действия. По всички останали въпроси писмените разпореждания на горестоящия прокурор са задължителни за подчинените му прокурори.”

Алинея 5 се изменя така:

“(5) В случаите, когато отменя постановление поради това, че не са извършени необходимите действия за разкриване на обективната истина, горестоящият прокурор указва какви действия следва да се извършат и за установяване или проверка на какви факти.”

16. Член 144 се изменя така:

“Чл. 144. (1) В предвидените в закона случаи прокурорът:

ръководи досъдебното производство на наказателния процес;
следи за спазване на законността в административния процес;
участва в граждански дела;
прилага предвидените от закона мерки при наличие на данни, че може да бъде извършено престъпление от общ характер или друго закононарушение;
упражнява надзор за законност върху изпълнение на наказанията, на другите принудителни мерки и в местата за задържане.

(2) Разпорежданията на прокурора, издадени в съответствие с правомощията му по ал. 1, са задължителни за държавните органи, длъжностните лица, юридическите лица и гражданите.

(3) В рамките на правомощията си по ал. 1, т. 1 и т. 4 прокурорът може да дава задължителни писмени разпореждания на полицейските органи.

(4) Прокурорът протестира и иска отмяна или изменение на незаконосъобразни актове в срока и по реда, предвидени със закон.

(5) Координацията и взаимодействието между прокуратурата на Република България, органите на Министерството на вътрешните работи, Държавна агенция „Национална сигурност“ и митническите органи при провеждане на досъдебно производства се урежда с инструкция на главния прокурор, министъра на вътрешните работи, председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ и министъра на финансите.”

17. Член 145 се отменя.
18. Член 146 се отменя.
19. Член 147 се изменя така:

“Чл. 147. (1) Когато длъжността на прокурор в съответната прокуратура не е заета или прокурор е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместен от друг прокурор от същата прокуратура:

апелативният прокурор – за своя район може да командирова:

а) в апелативна прокуратура – прокурор от окръжна прокуратура със съответен ранг, след вземане на становище на Комисията по атестирането и конкурсите към прокурорската колегия;

б) в окръжна прокуратура – прокурор от районна прокуратура със съответен ранг, след вземане на становище на Комисията по атестирането и конкурсите към прокурорската колегия;

окръжният прокурор – за своя район може да командирова:

а) в окръжна прокуратура – прокурор от друга районна прокуратура, след вземане на становище на Комисията по атестирането и конкурсите към прокурорската колегия;

б) в районна прокуратура на свободна длъжност за прокурор – младши прокурор от друга районна прокуратура със стаж над една година, след вземане на становище на Комисията по атестирането и конкурсите към прокурорската колегия;

главният прокурор може да командирова:

а) във Върховната касационна прокуратура – прокурори от апелативна или окръжна прокуратура, които имат най-малко 12 години юридически стаж и ранг „прокурор във Върховната касационна прокуратура“ след вземане на становище на Комисията по атестирането и конкурсите към прокурорската колегия“;

б) в Националната следствена служба – следователи от окръжните следствени отдели в окръжните прокуратури, които имат най-малко 12 години юридически стаж и ранг „следовател в Националната следствена служба“, след вземане на становище на Комисията по атестирането и конкурсите към прокурорската колегия;

в) следователите от окръжните следствени отдели, след вземане на становище на Комисията по атестирането и конкурсите към прокурорската колегия.

(2) Главният прокурор може да командирова прокурори от цялата страна при невъзможност за командироване по реда на ал. 1, т. 1 и 2 след вземане на становище на Комисията по атестирането и консурсите към прокурорската колегия.

(3) За всяко командироване се издава заповед с мотиви за наличие на служебна необходимост и за определяне на конкретния прокурор или следовател.

(4) Срокът на командироване не може да бъде по-дълъг от 6 месеца в рамките на една година

20. В чл. 148, ал. 1 думите „и следственият отдел в специализираната прокуратура“ се заличават.
21. В чл. 151 се правят следните изменения:

В ал. 1 думите „и следственият отдел в специализираната прокуратура“ се заличават.
В ал. 2 думите „и в следствения отдел към специализираната прокуратура“ се заличават.

22. В чл. 152 думите „и в следствения отдел в специализираната прокуратура“ се заличават.
23. В чл. 153 се правят следните изменения:

Алинея 3 се отменя.
В алинея 4 думите „и завеждащ следствения отдел в специализираната прокуратура“ се заличават.

24. В чл. 163 се правят следните изменения:

В точка 2 думите „съдия в апелативния специализиран наказателен съд“ и думите „и прокурор в апелативната специализирана прокуратура“ се заличават;
В точка 3 думите „съдия в специализирания наказателен съд“, „прокурор в специализираната прокуратура“ и думите „и следовател в следствения отдел към специализираната прокуратура“ се заличават.

25. В член 164 алинея 3 и алинея 6 се отменят.
26. В чл. 167 се правят следните изменения:

В алинея 1, точка 2 думите „на апелативния специализиран наказателен съд и“, както и думите „и ръководител на апелативната специализирана прокуратура“ се заличават.
В алинея 1, точка 3 думите „специализирания наказателен“ и думите „и ръководител на специализираната прокуратура“ се заличават.

27. В чл. 170 се правят следните изменения:

В алинея 2 изречение второ: „За административен ръководител на специализирания наказателен съд и на специализираната прокуратура се назначава лице, което има най-малко 12 години стаж по чл. 164, ал. 2 – 4, от които поне 8 години като съдия по наказателни дела или прокурор, и отговаря на изискванията по чл. 169, ал. 1“, се заличава.
В алинея 3 изречение второ: „За административен ръководител на апелативния специализиран наказателен съд и на апелативната специализирана прокуратура се назначава съдия или прокурор, който има най-малко 12 години стаж по чл. 164, ал. 2 – 6, от които поне 8 години като съдия по наказателни дела или прокурор, и отговаря на изискванията по чл. 169, ал. 1“, се заличава.

28. В член 170, ал. 5 се създава т. 5:

„5. за председател на Върховния касационен съд и председател на Върховния административен съд – да е член на пленума на съответния съд не по-малко от 5 години преди предложението за избор.“

29. Член 172 се правят следните изменения:

В алинея 1 думите „и завеждащ следствения отдел в специализираната прокуратура“ се заличават.
В алинея 3 думите „и завеждащ следствения отдел в специализираната прокуратура“ се заличават.

30. В член 183 алинея 3 и алинея 7 се отменят.
31. В чл. 203а се правят следните изменения:

Точка 3 се отменя.

В точка 6 думите „и съдия в апелативния специализиран наказателен съд“ и думите „и на апелативния специализиран наказателен съд“ се заличават.

31. В чл. 233 се правят следните изменения:

В ал. 2 думите „в специализирания наказателен съд“ се заличават.
В ал. 3 думите „и прокурорите в специализираната прокуратура“ се заличават.
Алинея 4 и алинея 5 се отменят.
В ал. 6, изречение второ: „Съдиите в апелативния специализиран наказателен съд, в специализирания наказателен съд, прокурорите в апелативна специализирана прокуратура, в специализирана прокуратура и следователите в следствения отдел на специализираната прокуратура получават допълнително възнаграждение в размер, определен по утвърдени от съответната колегия на Висшия съдебен съвет правила за индивидуална оценка на резултатите от дейността, но не повече от 6 основни месечни възнаграждения годишно.“ се заличава.

32. В член 304, ал. 1 думите „апелативен специализиран наказателен“, „специализиран наказателен“ и думите „от ръководителя на специализираната и на апелативната специализирана прокуратура“ се заличават.
33. В член 338 точка 4, точка 8 и точка 15 се отменят.
34. В член 345 алинея 5 се отменя.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

35. Процедура за преместване на съдиите от специализирания наказателен съд и апелативния специализиран наказателен съд:

а. В едноседмичен срок от влизане в сила на закона съдиите от специализирания наказателен съд и апелативния специализиран наказателен съд подават заявление до Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, в което заявяват изрично своето желание да бъдат възстановени на длъжността, която са заемали преди назначаването си в специализирания наказателен съд, съответно апелативния специализиран наказателен съд, или да бъдат преместени в окръжен, съответно в апелативен съд, от утвърден от Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет списък.

б. В едномесечен срок от влизане в сила на закона след приспадане на щатните длъжности на съдиите, които са заявили, че желаят възстановяване на предишните си длъжности в органите на съдебната власт, Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет приема решение, с което разпределя останалите щатни длъжности за съдии от закритите специализиран наказателен съд и апелативен специализиран наказателен съд в утвърден от нея списък на окръжни, съответно апелативни съдилища.

в. При извършване на разпределението на щатните длъжности и утвърждаване на списъка на окръжните и апелативните съдилища, в които съдиите от закритите специализиран наказателен съд и апелативен специализиран наказателен съд могат да поискат да бъдат преместени, Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет взема предвид натовареността на всички окръжни, съответно апелативни съдилища, включително данните за постъпилите и решени дела за тригодишен период, съобразно тяхната местна подсъдност по общите правила на Наказателно-процесуалния кодекс.

г. В случай че желаещите преместване съдии в определен окръжен, съответно апелативен съд от утвърдения списък, са повече от разкритите места с решението по б. „б”, Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет провежда процедура по подбор.

д. Процедурата по подбор се извършва от петчленна комисия, избрана на случаен принцип от Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет измежду съдиите в Наказателната колегия на Върховния касационен съд.

е. Комисията класира кандидатите въз основа на оценка на професионалните им качества, формирана на основата на последната атестация на кандидатите, както и след запознаване със съдебни актове на всеки съдия, избрани на случаен принцип измежду разгледаните от него дела независимо от това дали актовете са влезли в сила.

ж. Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет приема решение за преместване на съдиите по реда на класирането въз основа на поредността на заявеното желание на всеки от кандидатите и изразеното от него писмено съгласие за заемане на съответната длъжност до попълване на свободните за заемане места.

з. Съдиите, които не изразят писмено съгласие за заемане на съответната длъжност съобразно класирането по б. „е”, се възстановяват на длъжността, която са заемали преди назначаването си в специализирания наказателен съд и апелативния специализиран наказателен съд.

и. Решението на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет по б. „ж” подлежи на обжалване в седемдневен срок пред смесен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, който се състои от трима съдии от Върховния касационен съд и двама съдии от Върховния административен съд, определени на принципа на случаен подбор измежду съдиите в двете върховни съдилища.

36. Процедура за преместване на прокурорите от специализираната прокуратура и апелативната специализирана прокуратура

а. В едноседмичен срок от влизане в сила на закона прокурорите от специализираната прокуратура и апелативната специализирана прокуратура подават заявление до Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, в което заявяват изрично своето желание да бъдат възстановени на длъжността, която са заемали преди назначаването си в специализираната прокуратура, съответно в апелативната специализирана прокуратура, или да бъдат преместени в окръжна, съответно в апелативна прокуратура, от утвърден от Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет списък.

б. В едномесечен срок от влизане в сила на закона след приспадане на щатните длъжности на прокурорите, които са заявили, че желаят възстановяване на предишните си длъжности в органите на съдебната власт, Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет приема решение, с което разпределя останалите щатни длъжности за прокурори от закритите специализирана прокуратура и апелативна специализирана прокуратура в утвърден от нея списък на окръжни, съответно апелативни прокуратури.

в. При извършване на разпределението на щатните длъжности и утвърждаване на списъка на окръжните и апелативните прокуратури, в които прокурорите от закритите специализирана прокуратура и апелативна специализирана прокуратура могат да поискат да бъдат преместени, Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет взема предвид натовареността на всички окръжни, съответно апелативни прокуратури.

г. В случай че желаещите за преместване в определена окръжна, съответно апелативна прокуратура, от утвърдения списък са повече от разкритите места с решението по б. „б”, Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет провежда процедура по подбор.

д. Процедурата по подбор се извършва от Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет.

е. Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет класира кандидатите въз основа на оценка на професионалните им качества, формирана на основата на последната атестация на кандидатите, както и след запознаване с прокурорски актове, избрани на случаен принцип измежду прокурорските преписки, възложени им за разглеждане.

ж. Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет приема решение за преместване на прокурорите по реда на класирането им въз основа на поредността на заявеното желание на всеки от кандидатите, изразеното от него писмено съгласие за заемане на съответната длъжност и попълване на свободните за заемане места.

з. Прокурорите, които не изразят писмено съгласие за заемане на съответната длъжност съобразно класирането по б. „е”, се възстановяват на длъжността, която са заемали преди назначаването си в специализираната прокуратура и апелативната специализирана прокуратура.

и. Решението на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет по б. „ж” подлежи на обжалване в седемдневен срок пред смесен състав на Върховния касационен съд и Върховния касационен съд, който се състои от трима съдии от Върховния касационен съд и двама съдии от Върховния административен съд, определени на принципа на случаен подбор измежду съдиите в двете върховни съдилища.

ВНОСИТЕЛИ:

МОТИВИ

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ

Със законопроекта се цели да се създадат гаранции за независимост от политическо влияние при упражняване на правомощията на пленума на Висшия съдебен съвет при избора на председател на Върховния касационен съд и на председател на Върховния административен съд, както и при осъществяване на кадровите правомощия на съдийската колегия на ВСС в съответствие с европейските препоръки и стандарти. Със законопректа се предлага и закриване на специализирания наказателен съд, апелативния специализиран наказателен съд и съответните им специализирани прокуратури.

Критична оценка на структурата на ВСС през призмата на европейските стандарти за независимост на съда е направена в първия Доклад относно върховенството на правото за 2020 г. (SWD(2020) 301 final): „Цялостната структура на ВСС би могла да ограничи способността му да гарантира независимостта на съда срещу натиск от страна на изпълнителната, законодателната или съдебната власт, включително главната прокуратура и самия ВСС. Рискът за независимостта на съда се доказва от броя на съдиите, подложени на нападки и целенасочени критики въз основа на съдържанието на техните решения, или от реториката, използвана неотдавна от публични личности“. Тази оценка предполага законодателни решения с оглед гарантиране на независимостта на съдебната власт.

В становище на Венецианската комисия по Закона за съдебната власт от 2017 г. (CDL-AD(2017)018) изрично се подчертават дефицитите в структурата и организацията на ВСС, които не гарантират независмо осъществяване на основните кадрови правомощия на органа. Според утвърдените европейски стандарти, органът, който отговаря за администрирането на съдебната система и кариерното развитие на съдиите (ВСС) трябва да се състои в значителното си мнозинство от съдии, избрани пряко от други съдии. Този основен стандарт е развит и в Становище от Венецианската комисия по проекта за промени в Конституцията от 2015 г. (CDL-AD(2015)022) като се изтъква, че възприетото разпределение на членовете в съдийската колегия не съответства на стандарта за независимост на кадровия орган на съдебната власт. Както приетите измененията в Конституцията от 2015 г., така и последвалите изменения в ЗСВ в периода 2016-2019 г. не въвеждат европейския стандарт за независимост на ВСС по отношение избора на председателите на ВКС и ВАС (в пленума на ВСС членовете, избрани пряко от съдии са малцинство), както и по отношение кариерното развитие и дисциплинарната отговорност на съдиите, тъй като съдийската колегия продължава да е доминирана от членове, които не са избрани пряко от съдиите (в съотношение 6:8).

Предложеното от Венецианската комисия решение (CDL-AD(2017)018, §23), което да компенсира частично тези дефицити е въвеждането на процедурата на двойното мнозинство при изброра на председателите на ВКС и ВАС, което се състои в изискването решението на пленума на ВСС да се приема с мнозинство не по-малко от 17 гласа и с мнозинство от членовете, избрани пряко от съдиите.

Със законопроекта се предлага двойното мнозинство да се въведе и при осъществяването на кариерните и дисциплинарните правомощия от съдийската колегия. Решенията на колегията по тези основни въпроси ще се приемат с мнозинство, не по-малко от осем гласа и мнозинство от членовете, избрани пряко от съдиите.

За да се укрепи независимостта на върховните съдилища се предлага кандидатите а председатели, които се избират от пленума на ВСС, да са действащи съдии като членове на пленумите на ВКС и ВАС най-малко 5 години преди провеждането на процедурата по избор.

Предложените със законопроекта структурни и организационни промени по отношение на звената на специализираното наказателно правосъдие имат за цел да гарантират конституционния принцип за независимост на съдебната власт. За десетгодишния срок на своето действие, специализираните наказателни съдилища и съответните им прокуратури не оправдаха заложените със създаването им през 2011 г. очаквания като в същото време поетапно се разширява тяхната компетентност без адекватна оценка на въздействието за изминалия период. Първоначално възложената им компетентност по дела за усложнена престъпна дейност по тежки престъпления, свързани с организираната престъпност беше разширена, включвайки и дела по корупционни състави по отношение на лица, заемащи висши публични длъжности и делата по съставите на престпленията срещу републиката. Този подход целеше да компенсира липсата на достатъчно убедителни и последователни резултати, които да обосновават съществуването на органите на специализираното наказателно правосъдие. През целия период на тяхното функциониране публичното възприятие е преобладаващо негативно като се възприемат не като независими органи, а като инструмент на „извънредното правосъдие“, което изпълнява политически мотивирани поръчки.

От друга страна, смесването на критериите за специализация по материя (предмет) и специализация с оглед субектите нарушава принципа за независимост на съда, а от тук и принципа на правовата държава. Въведената специализация влиза в колизия със стандартите, формулирани в Становище № 15/ 2012 на Консултативния съвет на европейските съдии (КСЕС). Избраният от законодателя подход на специализацията, която се основава върху неизчерпателно и избирателно изваждане на част от престъпленията по отношение на категория субекти, упражняващи различни публични функции, е силно проблематично от гледна точка на независимостта на съда. Стандартите на КСЕС за специализираното правосъдие ясно определят, че всяка небоснована намеса в съществуващата институционална структура на съдилищата чрез отделяне на специализирани съдилища от общите, доколкото допуска различна от общата мярка на правораздаване, представлява опасност за върховенството на правото води до създаване на извънредно правосъдие.

В Доклада относно върховенството на правото за 2020 г. (SWD(2020) 301 final) ефективността на специализираните наказателни съдилищаи съответните им прокуратури е оценена критично като се прави ясната констатция: „Все още предстои да бъдат постигнати солидни резултати по отношение на окончателните осъдителни присъди по дела за корупция по високите етажи на властта.“ В Доклада по Механизма за сътрудничество и проверка от 2018 г. (SWD(2018) 550 final, с. 10) изрично се изтъква следното: “…ключов проблем, подчертан в поредицата доклади по МСП, е липсата на последователни резултати в България, що се отнася до присъди по дела за корупция по високите етажи на властта.”

Тези критични оценки на Европейските институции съответстват и на цялостното обществено възприятие относно неефективността на противодействието на корупцията. Според Индекса за възприятието на корупцията на (CPI Index) Transparency International през 2020 г. сред страните членки на ЕС България е с най-лошо представяне (на 68-мо място от изследвани 180 държави).

Видно от представените становища и доклади, изградената като паралелна (на общите съдилища) подсистема на специализираното наказателно правосъдие не води до постигане на формулираните при създаването ѝ цели, а създава допълнителни рискове за независимостта на съдебната власт и ерозира върховенството на правото.

С предлагания законопроект се цели закриване на специализираните наказателни съдилища и съответните им прокуратури и уреждане на кадровия статут на съдиите и прокурорите чрез възстановяване на предишна заемана длъжност или преместване в окръжните съдилища и прокуратури като се съобразява натовареността на съответните органи.

Накратко:

Със законопректа се предлага закриване на специализирания наказателен съд, апелативния специализиран наказателен съд и съответните специализирани прокуратури. Урежда се кадровият статут на магистратите в тях чрез възстановяване на предишна заемана длъжност или преместване в окръжните съдилища и прокуратури, като се съобразява натовареността на съответните органи. Предлагат се и промени, с които да се отстранят дефицитите в структурата и организацията на Висшия съдебен съвет (ВСС), така че да се създадат гаранции за независимостта му от политическо влияние. Въвежда се процедурата на двойното мнозинство при изброра на председателите на ВКС и ВАС - решението на пленума на ВСС да се приема с мнозинство не по-малко от 17 гласа и с мнозинство от членовете, избрани пряко от съдиите. Предлага се двойното мнозинство да се въведе и при осъществяването на кариерните и дисциплинарните правомощия от съдийската колегия - решенията да се приемат с мнозинство от най-малко осем гласа и мнозинство от членовете, избрани пряко от съдиите. Передвижда се още кандидатите за председатели на ВКС и ВАС да са действащи съдии като членове на пленумите на съответното съдилище най-малко 5 години преди провеждането на процедурата по избор. Целта на мярката е укрепване на независимостта на върховните съдилища.