Законопроект за изменение и допълнение на Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество

15 април 2021, четвъртък Viber

ПРОЕКТ!

ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА И ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТО ИМУЩЕСТВО

(Обн., ДВ, бр. 7 от 19.01.2018 г., изм. и доп., бр. 20 от 6.03.2018 г., в сила от 6.03.2018 г., доп., бр. 21 от 9.03.2018 г., в сила от 23.01.2018 г., бр. 41 от 18.05.2018 г., в сила от 14.05.2018 г., изм., бр. 98 от 27.11.2018 г., в сила от 7.01.2019 г., изм. и доп., бр. 1 от 3.01.2019 г., изм., бр. 17 от 26.02.2019 г., бр. 79 от 8.10.2019 г., бр. 83 от 22.10.2019 г., в сила от 22.10.2019 г., бр. 69 от 4.08.2020 г., доп., бр. 70 от 7.08.2020 г., в сила от 7.08.2020 г., бр. 12 от 12.02.2021 г., в сила от 12.02.2021 г.)

  • 1. Преди Глава първа се създава Част първа. 
  • 2. В член 1, точка 3 и точка 4 думата „Комисията“ се заменя с думата „органите“.
  • 3. В чл. 4 алинея 2 се изменя така:

“(2) За постигане на целта по чл. 2 не се налагат санкции и други ограничения върху мирното ползване от собствеността, които създават или допускат риск от несправедливост, нарушават правото на защита на засегнатите лица и на пострадалите от престъпления или са непропорционални на правонарушението и на последиците от него.”

  • 4. Член 5 се изменя така:

“Чл. 5. (1) За имущество по чл. 1, т. 2 се смята имуществото, представляващо средство или облага от незаконни дейности. 

(2) Не са обект на отнемане по реда на този закон предметът, средствата и облагите, придобити чрез престъпление, които се отнемат въз основа на Наказателния кодекс по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, както и укритите от данъчно облагане доходи, които се облагат по реда на данъчните закони, и отговорността за укриването им се реализира на основание специализираното данъчно законодателство и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. 

(3) Не са обект на отнемане по този закон имуществените права, представляващи предмет, средства и облаги на физическите лица по смисъла на чл. 20 – 21 от Закона за административните нарушения и наказания, както и тези, които подлежат на отнемане на основание чл. 83а и по реда на чл. 83б – 83ж от Закона за административните нарушения и наказания.

(4) По реда на този закон не подлежи на отнемане равностойността на предмет, средства и облаги от престъпления и административни нарушения, освен в случаите, когато отговорността за престъпленията и административните нарушения не може да бъде реализирана по причини, стоящи извън поведението на държавата и нейните органи. Не подлежат на отнемане и имуществени права, за които са погасени по давност правата на държавата за конфискация и отнемане на предмет, средства и облаги от престъпления и административни нарушения.

(5) Не се образува производство по отнемане на незаконно придобито имущество, а образуваното се прекратява, когато проверката по чл. 107 не може да разграничи имуществото, подлежащо на конфискация или отнемане по реда на Наказателния кодекс, на Закона за административните нарушения и наказания или на специалните закони, които предвиждат отнемане на имуществени права от имуществените права, представляващи средство или облага от извършване на незаконна дейност по смисъла на този закон.”

  • 5. Заглавието на Глава втора се изменя така:

„Органи за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество“

  • 6. В чл. 7, ал. 1 и ал. 2 думите „за отнемане на незаконно придобитото имущество“ се заместват с думите „за санкциониране на конфликт на интереси“.
  • 7. Създава се нов чл. 7а:

“Чл. 7а. Орган за установяване и отнемане на незаконно придобитото имущество и неговото управление е Комисията за установяване и отнемане на незаконно придобито имущество.

(2) Комисията е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София. Бюджетът на комисията се съставя, изпълнява и отчита по реда на Закона за публичните финанси.

(3) Дейността на комисията се подпомага от администрация, която включва и териториалните й звена, които са със статут на дирекции. За администрацията на комисията се прилага Законът за администрацията, ако този закон не предвижда друго. 

(4) Районите на териториалните звена на комисията и организацията на работа се определят с правилник.”

  • 8. В чл. 8 ал. 1 се изменя така:

“(1) Комисиите са колективни държавни органи.”

  • 9. Член 13 се изменя така:
  1. В алинея 1 думата „Комисията“ се заменя с думите „Комисията за противодействие на корупцията и санкциониране на конфликт на интереси“.
  2. В алинея 1 точки 6 – 10 се отменят. 
  3. Алинея 5 се отменя.
  • 10. Създава се нов чл.13а със следното съдържание:

„Чл. 13а (1) Комисията за установяване и отнемане на незаконно придобито имущество приема решения за:

  1. установяване на значително несъответствие между стойността на имуществото и нетния доход, неговите размери, момент на възникване и период на съществуване;
  2. образуване на производство по установяване на наличните имуществени права, които са средство или облага от незаконна дейност, и техните титуляри;
  3. определяне на претендираните за отнемане имуществени права, техните обекти, лицата, чиято имуществена сфера се засяга от производството, и лицата, чието имущество ще бъде обект на санкция или ограничаване на правото на мирно ползване на собствеността;
  4. внасяне в съда на искане за налагане на обезпечителни мерки, както и за предявяване на иск или искове за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество;
  1. прекратяване на проверката по чл. 107 или за удължаване на срока й;
  2. отказ за образуване на производство;
  3. прекратяване на производството;
  4. сключване на спогодба по чл. 158;
  5. назначаване на директорите на териториалните дирекции и по тяхно предложение – на инспекторите в тях, както и за изменение и прекратяване на трудовите им правоотношения;
  6. осъществяване на други правомощия, предвидени в този закон.

(2) Решенията на комисията са индивидуални административни актове и се приемат с мнозинство повече от половината от всички членове. В мотивите се посочват фактите, доказателствата, въз основа на които те са установени, и направените правни изводи.

(3) Мотивираните откази на комисията по ал. 1, т. 3 се публикуват незабавно на интернет страницата на комисията при спазване на изискванията на Закона за защита на личните данни и на Закона за защита на класифицираната информация

(4) За заседанията на комисията се води протокол.

(5) Решенията подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването на решението не спира неговото изпълнение.

  • 11. Преди заглавието Глава четвърта се създава нов текст: „Част втора. Дейност на Комисията за предотвратяване на корупцията и санкциониране на конфликт на интереси“
  • 12. В чл. 46, ал. 4 думите „Комисията приема решение за извършването на проверка на имущественото състояние на лицето, заемащо висша публична длъжност, по реда на глава десета“ се заменят с думите: „уведомява Комисията за установяване и отнемане на незаконно придобито имущество за извършване на проверка по реда на глава десета на имущественото състояние на лицето, заемащо висша публична длъжност.“
  • 13. В чл. 106 алинея 2 се отменя.
  • 14. Преди Глава десета се създава нов текст: „Част трета. Дейност на Комисията за установяване и отнемане на незаконно придобито имущество.
  • 15. Член 107 се изменя така:

„Чл. 107. (1) Комисията образува производство за отнемане на незаконно придобито имущество, когато от събраните в хода на проверката доказателства може да се направи обосновано предположение, че конкретни имуществени права са средства и облаги от незаконни дейности.

(2) Обоснованото предположение се мотивира и следва да съдържа: констатация за вида и характера на правонарушението, за имуществените права, които са средство или облага от конкретните незаконни дейности, за техните титуляри и за предпоставките и основанията за санкциониране на лица, различни от проверяваното лице.

(3) Предпоставките за обосновано предположение не може да се основават само на констатирано в проверката значително несъответствие.

(4) Решението по чл. 13а, ал. 1, т. 1 не може да се основава на предположение.“

  • 16. Член 108 се изменя така:

„Член 108. (1) Проверката по този закон започва с акт на директора на съответната териториална дирекция, когато лице е предадено на съд за престъпление по чл. ……….

(2) Проверката започва и когато лице не е било предадено на съд поради това, че е отказано образуване на наказателно производство или образуваното наказателно производство е било прекратено поради това, че:

  1. е последвала амнистия;
  2. е изтекла предвидената в закона давност;
  3. след извършване на престъплението деецът е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта;
  4. деецът е починал;
  5. по отношение на лицето е допуснат трансфер на наказателно производство в друга държава.

(3) Проверката започва и когато наказателното производство за престъпление по ал. 1 е спряно и лицето не може да предадено на съд поради това, че:

  1. след извършване на престъплението е изпаднало в краткотрайно разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта, или има друго тежко заболяване;
  2. притежава имунитет;
  3. е с неизвестен адрес и не може да бъде намерено.
  4. Алинея 5 се изменя така:

(5) Проверката започва и при установено несъответствие в размер на не по-малко от 20 000 лв. в случаите на чл. 46, ал. 4 и 5 и чл. 106, ал. 2, т. 2, както и при установен с влязъл в сила акт конфликт на интереси. В тези случаи проверката започва въз основа на уведомление на Комисията за противодействие на корупцията, придружено от документите, удостоверяващи фактите по чл. 46, чл. 106, и влязлото в сила решение за установяване на конфликт на интереси и за приложените мерки по чл. 81 от закона 

  • 17. Член 109 се отменя.
  • 18. Член 110 и член 111 се отменят.
  • 19. Член 112 се изменя така:

Чл. 112. (1) Проверката по този закон се осъществява в съответствие с условията и предпоставките на правилника по чл. 23 Тя се извършва в срок до една година и по изключение може да се продължи с мотивирано решение на комисията с допълнителен срок до 6 месеца. След този срок комисията не може да извършва действия по производството за проверка.

(2) Проверката обхваща период от 10 години назад, считано от датата на постъпване на уведомлението в съответната дирекция и не може да установява факти и да събира доказателства за факти извън проверявания период. 

  • 20. Член 114, ал. 1 се изменя така:
  1. (1) За проверявания период по чл. 112, ал. 2 органите по чл. 16, ал. 1 установяват факти и събират доказателства, допустими в административното, обезпечителното и исковото производство, за:
  2. имуществените права, обектите им и тяхното местонахождение, стойността и правното основание за придобиването им;
  3. пазарната стойност на правата към момента на придобиването;
  4. пазарната стойност на имуществените права към момента на проверката;
  5. преобразуване на имуществените права;
  6. приходите и разходите за обичайна дейност и извънредните приходи и разходи на юридическото лице;
  7. приходите, обичайните и извънредните доходи, източниците на финансиране и разходите за издръжка на физическото лице и на членовете на семейството му;
  8. съществуващите публичноправни парични задължения, тяхната изискуемост, обезпечаване и погасяване към държавата и общините, включително по висящи към момента на проверката производства по определянето и събирането им;
  9. сделките с имуществени права на юридическото лице;
  10. сделките с имуществени права на проверяваното лице и на членовете на семейството му;
  11. действителните разходи по пътуванията в чужбина на проверяваното лице и на членовете на семейството му;
  12. обезпеченията и тежестите, наложени върху наличните имуществени права, които са елементи от имуществото на проверяваното лице и засегнатите от производството трети лица, както и задълженията, които са поети във връзка с придобиването или ползването им;
  13. всички обстоятелства относно наличието на предпоставките за отнемане на паричната равностойност на незаконно придобито имущество според правилата на този закон и всички други обстоятелства, които са необходими за изясняване на произхода на имуществото, начина на придобиването и на преобразуването му.
  14. В алинея 2 думите „по чл. 107, ал. 2“ се заличават.
  • 21. Член 116 се изменя така: 

Чл. 116. (1) По доклад на директора на съответната териториална дирекция и след приемане на решение по чл. 13а, ал. 1, т. 1 комисията предприема действия по обезпечаване на бъдещ иск или предявява искове за отнемане на конкретни имуществени права, когато от проверката са събрани неоспорими доказателства за наличието на значително несъответствие и за факти, на основата на които може да се направи обосновано предположение, че претендираните за отнемане имуществени права са средства и облаги от незаконна дейност.

(2) В решението по ал. 1 се посочват наложените до момента тежести и обезпечения върху имуществените права – обект на бъдеща претенция за отнемане.

(3) Комисията внася искане за обезпечение на бъдещ иск или искове, съобразно правилата на съединяване на искове и другарство, за отнемане на конкретни налични имуществени права в окръжния съд по постоянния адрес на лицето, съответно по седалището на юридическото лице. Когато в имуществото е включен недвижим имот, искането се внася в окръжния съд по местонахождението на имота, а когато в имуществото има няколко недвижими имота – в окръжния съд по местонахождението на имота с най-висока данъчна оценка.

(4) Комисията не може да иска налагането на обезпечителни мерки върху имуществени права на физическо лице, които не подлежат на принудително изпълнение съгласно чл. 444 от Гражданския процесуален кодекс, както и върху парични средства на юридическо лице и на едноличен търговец, предназначени за заплащане на трудови възнаграждения и осигурителни вноски на персонала, само ако са начислени по отделна аналитична счетоводна сметка.

(5) Когато не са налице достатъчно доказателства, от които да се направи обосновано предположение, че има незаконно придобити имуществени права, комисията приема решение за отказ за образуване на производство по този закон и за прекратяване на проверката.

  • 22. В член 117, ал. 2, точка 2 се изменя така:

„2. Искането е подкрепено с достатъчно доказателства за удостоверяване на значително несъответствие и за другите факти, които са обосновали решението на комисията за формиране на обосновано предположение, че лицето притежава незаконно придобити имуществени права според мотивите на решението. Изводите на съда не може да почиват на предположения. 

  • 23. Разпоредбите на чл. 120 до чл. 132 включително се отменят.
  • 24. В чл. 136, алинея 2 и алинея 3 се отменят.
  • 25. В чл. 138 алинея 1 и алинея 2 се изменят така:

„Чл. 138. (1) След налагане на обезпечителните мерки комисията осигурява на всички лица, спрямо които са наложени обезпечителни мерки, възможност за участие в производството.

(2) Органите по чл. 16, ал. 1 уведомяват лицата по ал. 1 за образуваното административно производство, предоставят им за запознаване всички доказателства, събрани в хода на проверката, и ги уведомяват, че в едномесечен срок могат да направят възражения и да представят доказателства. 

  • 26. Член 139 се изменя така:

„Чл. 139. Не може да се правят изводи във вреда на лицата по чл. 136 и чл. 137 поради това, че са отказали да представят декларация.

  • “(3) След изтичането на срока по ал. 2 правото на комисията за предявяване на иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото имущество се погасява.”27. В чл. 140 се създава нова алинея 3:
  • 28. В чл. 142 алинея 2 се отменя.
  • 29. В чл. 145 алинея 2 се изменя така:

(2) На отнемане подлежи и незаконно придобито имущество от юридическо лице, което е контролирано от проверяваното лице или свързаните с него лица, самостоятелно или съвместно. Съществуването на такъв контрол не е основание за отнемане на имуществени права, които не са средства и облаги от незаконни дейности. 

  • 30. Член 153 се изменя така:
  1. Член 153, ал. 1 – 4 придобива следното съдържание:

„Чл. 153. (1) Комисията предявява иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобити имуществени права пред окръжния съд, в района на който е постоянният адрес на проверяваното лице, в срок до три месеца от датата на определението за допускане или за отказ за допускане на поисканото обезпечение.

(2) Когато се претендира отнемане на право върху недвижим имот, искът се предявява в окръжния съд по местонахождението на имота, а в случаите, когато в имуществото са включени права върху повече от един недвижим имот – по местонахождението на имота с най-висока данъчна оценка.

(3) Исковата молба и влязлото в сила съдебно решение подлежат на вписване в имотния регистър на Агенцията по вписванията.

(4) Съдът отменя служебно или по искане на заинтересованите лица наложените върху имуществото обезпечителни мерки, ако комисията не представи доказателства, че е предявила иск за отнемане на конкретното имуществено право в законния срок.

  1. Алинея 5 и алинея 6 се отменят.
  • 31. Член 154 се изменя така:
  1. В алинея 1 думата „осъдителен“ се заличава. Създава се ново изречение второ: „Когато обект на отнемане е повече от едно имуществено право или искът е насочен срещу повече от един титуляр, в производството се прилагат правилата на чл. 210 – 217 от Гражданския процесуален кодекс.
  2. Алинея 3 придобива следната редакция: 

„(3) В производствата по тези дела държавна такса не се събира. 

  • 32. Член 156 се изменя така:
  1. В алинея 3 се добавя ново изречение: „Не се допускат доказателства, събрани по реда на други производства“. 
  2. В алинея 4, точка 1 се изменя така: „вида и стойността на придобитите през проверявания период имуществени права“;
  3. В алинея 4, точка 3 думите „в имуществото на проверяваното лице“ се заменят с думите „между действителната стойност на придобитите имуществени права и нетния доход“;
  4. В алинея 4, точка 5 се изменя така: „обстоятелствата, които удостоверяват, че имуществените права, чието отнемане се претендира, са средства и облаги от незаконна дейност, и всички други обстоятелства, които имат значение за изясняване на произхода на имуществените права и начина на придобиването им като средства и облаги от незаконна дейност“.
  5. Алинея 5 се изменя така: „Ограниченията за допустимостта на гласни доказателства за установяване на факти по чл. 164 ГПК не се прилагат спрямо ответниците в производството по този закон. Когато се изисква доказването да се извърши с писмен документ, не могат да се правят изводи във вреда на ответника, ако се установи, че документът е загубен или унищожен не по вина на страната.
  6. Създава се нова алинея 6 със следното съдържание:

„(6) Не може да се възлага доказателствената тежест върху правоприемниците на проверяваното лице за установяване на факти и обстоятелства относно законността на приходите, доходите и източници на финансиране на праводателя им при придобиването на имуществените права – обект на исковете.“

  1. Алинея 6 се отменя.
  • 32. В чл. 157 се правят следните изменения и допълнения:
  1. Алинея 2 се отменя. 
  2. Създава се нова алинея 2 със следното съдържание:

„(2) Разноските се присъждат в зависимост от изхода на делото на базата посочената от ищеца цена на иска. Когато е посочена обща цена на иска независимо от броя на ответниците и имуществените права – обект на претенция за отнемане, съдът присъжда разноските пропорционално на отхвърлената част според цената на общия иск. 

  • 33. В член 158 алинеи 3, 4 и 5 се отменят.
  • 34. Заглавието на Раздел първи на Глава тринадесета на закона се изменя така: думите „Управление на обезпечено имущество“ се заместват с думите „Управление на имуществени права – обект на обезпечителни мерки“.
  • 35. Член 160 се изменя така:
  1. Създават се нови алинеи 1, 2 и 3 със следното съдържание:

(1) Имуществените права, върху които са наложени обезпечителни мерки, се упражняват от техните титуляри.

(2) Движимите вещи – обект на обезпечителни мерки, се пазят от своите собственици или заварените владелци. По искане на комисията и на нейни разноски съдът може да назначи друг пазач.

(3) Правата и задълженията на пазача, обезпечения молител и съдебния изпълнител се подчиняват на правилата на чл. 465 и следващите от Гражданския процесуален кодекс. 

  1. Досегашните алинеи от 1 до 6 включително се отменят.
  • 36. Член 164 се отменя.
  • 37. Член 169 се изменя така:
  1. Създава се нова алинея 1 със следното съдържание: 
  1. Комисията за противодействие на корупцията и санкциониране на конфликт на интереси води следните публични регистри: 
  2. за декларациите на лицата, заемащи висши публични длъжности;
  3. за влезлите в сила решения за установяване на конфликт на интереси;
  4. за съставените актове за установяване на административни нарушения и за влезлите в сила наказателни постановления.
  • 38. Създава се нов член 170 със следното съдържание:

„Чл. 170. Комисията за установяване и отнемане на незаконно придобито имущество води електронен регистър за:

  1. имуществените права – обект на обезпечителни мерки, с индивидуализиране на техните титуляри, владелци и пазачи;
  2. имуществените права, които са отнети със съдебно решение, с индивидуализиране на тяхната стойност и дата на придобиване на правото от  държавата;
  3. имуществените права, за които исковите претенции са били отхвърлени от съда, и тяхната стойност;
  4. осъдителните решения за разпределяне на съдебните разноски и за обезщетения за вреди, причинени на гражданите и техните организации от комисията и нейните органи.
  • 39. В § 1 от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
  1. Точка 1 се отменя.
  2. В точка 2 думите „за придобиването на които е установен законен източник“ се заличават.
  3. В точка 3 числото 150 000 се заменя с числото 250 000.
  4. В точка 4 се създава изречение второ със следното съдържание: 

„Не са имуществени права, не са елемент на имуществото на ответниците в исковото производство и не са предмет на отнемане по реда на този закон разходите, правата върху погасени вземания, паричните суми – обект на банкови преводи в миналото, макар и в рамките на проверявания период, паричните суми, които са изразходвани, без да е установено придобиването на реални активи срещу тях, или други несъществуващи активи.

  1. Точка 14 се отменя.
  2. Създават се нови точки 20, 21 и 22 със следното съдържание:

„20. „Незаконна дейност“ по смисъла на този закон е всяко умишлено действие или бездействие, което противоречи на изрична законова забрана от публичен характер.

  1. „Средства за извършване незаконна дейност“ са имуществените права върху вещи или имоти, които са послужили за извършване на умишлена незаконна дейност, създаваща облага.
  2. „Облага от извършване на незаконна дейност“ е всяка икономическа полза, настъпила като резултат от извършването на незаконна дейност.
  • 40. Преходни и заключителни разпоредби
  • 41. Прекратява се Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество, считано от датата на влизане в сила на закона.
  • 42. Създава се нов държавен орган – Комисия за противодействие на корупцията и санкциониране на конфликт на интереси. В едномесечен срок от датата на влизане на този закон в сила Народното събрание избира председател, заместник-председател и членове на комисията. От датата на избора Комисията за противодействие на корупцията и санкциониране на конфликта на интереси осъществява дейността по Част първа и Част втора на този закон като правоприемник на КПКОНПИ, като замества в правата и задълженията на КПКОНПИ, възникнали на основание или във връзка с дейността по противодействие на корупцията и санкциониране на конфликт на интереси.
  • 43. Създава се нов държавен орган – Комисия за установяване и отнемане на незаконно придобито имущество. В едномесечен срок от на влизане в сила закона Народното събрание избира председател, заместник-председател и членове на комисията. От датата на избора Комисията за противодействие на корупцията и санкциониране на конфликта на интереси осъществява дейността по Част трета и Част четвърта на този закон като правоприемник на КПКОНПИ в заварените правоотношения. 
  • 44. До формиране на новия персонален състав на двете комисии дейността им се осъществява от администрацията на КПКОНПИ съобразно съществуващото разпределение на дейностите по противодействие на корупцията, установяване и санкциониране на конфликта на интереси и установяване и отнемане на незаконно придобитото имущество.
  • 45. (1) Производствата на КПКОНПИ по установяване и отнемане на незаконно придобито имущество по ЗПКОНПИ се спират.

(2) Производствата по ал. 1 се възобновяват след влизане в сила на Наредба за условията и реда на извършване на проверка за установяване на незаконно придобито имущество и Методика за установяване на значително несъответствие в имущественото състояние на проверяваното лице и засегнатите от производството по ЗПКОНПИ лица. Наредбата и Методиката се прилагат и по отношение на заварените производства, а действията и актовете на комисията се поставят в съответствие с този закон. 

(3) До възобновяване на производствата КПКОНПИ извършва преглед на регистъра на допуснатите обезпечителни мерки и незабавно уведомява съда по обезпечителното производство за наличието на допуснати обезпечителни мерки върху имуществени права на лица, които не са конституирани като ответници по предявени искове, съответно на имуществени права, които не са предмет на претенция за отнемане в полза на държавата по реда на този закон. В тези случаи съдът отменя допуснатото обезпечение и разпорежда вдигане на наложените обезпечителни мерки.

  • 46. (1) Спират се съдебните производства, образувани по искове за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност или на незаконно придобито имущество, предявени по реда на ЗОПДИППД, ЗОПДНПИ и ЗПКОНПИ. Производството по спрените дела се възобновява служебно или по искане на страните при условията на § 45, ал. 2.

(2) При възобновяване на производствата съдът прави нов доклад в писмена форма по реда на чл.146 от Гражданския процесуален кодекс и да извърши необходимите процесуалните действия, които гарантират на страните възможност за пълноценно упражняване на правото им на защита и съобразяване на производството с новите материални и процесуални правила.. 

(3) Лицата, чиито права са засегнати от влезли в сила обезпечителни мерки, по които Върховният касационен съд не се е произнасял като инстанция по същество, могат да подадат  касационна жалба срещу обезпечителния акт в срок от един месец от датата на влизане на този закон в сила. 

(4) Обезпечителните производства по този закон се разглеждат в триинстанционно производство, без да се прилагат правилата на чл. 274, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс.

ВНОСИТЕЛИ:

 

МОТИВИ КЪМ

ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА И ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТО ИМУЩЕСТВО

Със законопроекта се цели да се осъществи структурна и организационна реформа на системата за противодействие на корупцията извън органите на наказателното производство. Законопроектът се основава на изводите от задълбочен анализ на дефицитите на нормативната уредба и натрупаната практика по нейното прилагане през последните три години, както и на извършена оценка на въдействието и осъществено наблюдение от европейските институции.

Основните проблеми, които са констатирани до този момент, са в няколко аспекта:

  • основен дефицит на закона е механичното съчетаване в рамките на една институционална структура на твърде различни по естеството си функции и дейности – административно-наказващи, установителни (проверка на несъответствия в имуществените декларации), оперативно-издирвателни (разузнавателни), аналитични и превантивни като се прилагат различни видове производства.
  • осъщественото сливане в една структура (КПКОНПИ) на съществували до 2018 г. самостоятелни органи или звена, които не са доказали своята ефективност (Комисия за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, Център за превенция и противодействие на корупцията иорганизираната престъпност към Министерския съвет, звеното от Сметната палата за публичност и проверка на имуществото с функциите по гражданска конфискация, звеното в Държавана агенция „Национална сигурност“ за превенция и противодействие на корупцията).
  • установената процедура за избор на председател и членове на Комисията – избор с обикновено мнозинство от Народното събрание, което позволява съответното управляващо мнозинство да има решаващ глас при формирането на състава на органа. По този начин се нарушава независимостта на органа и се създават условия за концентрация и злоупотреба с власт. 
  • производството пред Комисията съдържа сериозни рискове за засягане правата на гражданите. По отношение на предвидения автоматизъм в производството за започване на цялостна проверка за установяване на незаконно придобито имуществото на основание констатирано несъответствие в размер над 20 000 лв. се открива възможност за необоснована репресия на гражданите като не се зачита правото на защита срещу актовете на Комисията. Не е предвиден законов механизъм установеното несъответствие да бъде оспорено пред независимия съд, преди да се започне процедурата за цялостна проверка за установяване на незаконно придобито имущество.
  • установената презумпция за незаконност на имуществото, за което изрично не е доказана законността на източника на доходи, възлага една прекомерна административна тежест на гражданите. На практика се изисква от всяко лице да поддържа собствено деловодство и архив на сделките и доходите, за да може във всяко времеда докаже пред органа тяхната законността. Това изискване противоречи на основнияпринцип на правовата държава, че всичко, което не е изрично забранено със закон, епозволено за гражданите. По същество предвидената в закон процедура влиза в колизия с конституционния принцип на правовата държава.
  • прилаганата методика за оценка на имуществото и неговите източници не е публично обявена и няма гаранции, че съответства на европейските и международни стандарти в тази област. Липсата на правна възможност да се оспори по същество възприетия алгоритъм за оценка, откъдето следват неблагоприятни последици за проверяваното лице, води до засягане на конституционното право на защита на гражданите.

В Доклада относно върховенството на правото за 2020 г. (SWD(2020) 301 final) също се съдържат констатции относно проблемите в дейността на КПКОНПИ: „От създаването си насам КПКОНПИ се е изправяла пред редица предизвикателства. През пролетта на 2019 г. избухнаха поредица от добили широка публичност скандали, свързани със закупуването на частни имоти под пазарната им стойност от високопоставени служители. Комисията за противодействие на корупцията не откри доказателства за конфликт на интереси. Скандалът, известен като „Апартаментгейт“, доведе до оставката на редица високопоставени служители, включително на бившия председател на КПКОНПИ.“

Със законопроекта се цели констатираните дефицити и проблеми в законовата уредба да бъдат преодолени. Институционалната и функционална логика предполагат правомощията за установяване на конфликт на интереси да бъдат съчетани с декларирането на имуществото и проверката на подадените декларации за имущество и интереси, а правомощията по отнемане на незаконно придобито имущество да бъдат отделени в самостоятелен орган.

Със законопреокта се предлагат следните основни промени: 

  • КПКОНПИ се разделя на два нови органа, съобразно функционалното родство на осъществяваните функции – Комисия за противодействие на корупцията и санкциониране на конфликт на интереси и Комисия за установяване и отнемане на незаконно придобито имущество;
  • Въвеждат се нови понятия за:

– „незаконно придобито имущество“ – имуществото, представляващо средство или облага от незаконни дейности;

 – „незаконна дейност“ –  всяко умишлено действие или бездействие, което противоречи на изрична законова забрана от публичен характер;

– „средства за извършване незаконна дейност“ – имуществените права върху вещи и/или имоти, които са послужили за извършване на умишлена незаконна дейност, създаваща облага.

  • Увеличава се размера на сумата, който се счита за „значително несъответствие“, между имуществото и нетния доход от 150 000 лв. на 250 000 лв. за целия проверяван период.
  • Създават се гаранции за осъществяване на правото на защита на лицата, по отношение на които е започнало производство пред Комисията за установяване и отнемане на незаконно придобито имущество – решенията на Комисията са индивидуални административни актове и подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
  • С цел ограничаване на възможността за злоупотреба с власт и въвеждане на допълнителни гаранции за правата на гражданите се възприема по-рестриктивен подход по отношение на основанията за образуване на производство от органа: Комисията образува производство за отнемане на незаконно придобито имущество, когато може да се направи обосновано предположение, че конкретни имуществени права са средства и облаги от незаконни дейности. Обоснованото предположение се мотивира и следва да съдържа: констатация за вида и характера на правонарушението, имуществените права, които са средство или облага от конкретните незаконни дейности, техните титуляри и предпоставките за санкциониране на лица, различни от проверяваното лице. Наличието на предпоставки за предположението се установява от събраните в хода на проверка доказателства и не може да се основава само на констатирано в производството на проверката значително несъответствие.
  • Завишен е стандартът на първоначално доказване като основание за иницииране на обезпечително или исково производството пред съда: Комисията предприема действия по обезпечаване на бъдещ иск или искове за отнемане на конкретни имуществени права, когато от проверката са събрани неоспорими доказателства за наличие на значително несъответствие и за факти, на основата на които може да се направи обосновано предположение, че претендираните за отнемане имуществени права са средства и облаги от незаконна дейност.
  • Прокарва се ясно разграничение между допустимите обекти на отнемане по реда на този закон и подлежащите на отнемане въз основа на Наказателния кодекс по реда на Наказателно-процесуалния кодекс и въз основа и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
  • Предвижда се издаването на наредба за условията и реда на извършване на проверка за установяване на незаконно придобито имущество и методика за  установяване на значително несъответствие в имущественото състояние на проверяваното лице.
  • Урежда се спиране на всички производства на КПКОНПИ по установяване и отнемане на незаконно придобито имущество по ЗПКОНПИ, както и започналите съдебни производства по реда на ЗПКОНПИ и предшестващите закони.

Със законопроекта се цели да се осъществи структурна и организационна реформа на системата за противодействие на корупцията извън органите на наказателното производство. Законопроектът се основава на изводите от задълбочен анализ на дефицитите на нормативната уредба и натрупаната практика по нейното прилагане през последните три години, както и на извършена оценка на въдействието и осъществено наблюдение от европейските институции.

Основните проблеми, които са констатирани до този момент, са в няколко аспекта:

  • основен дефицит на закона е механичното съчетаване в рамките на една институционална структура на твърде различни по естеството си функции и дейности – административно-наказващи, установителни (проверка на несъответствия в имуществените декларации), оперативно-издирвателни (разузнавателни), аналитични и превантивни като се прилагат различни видове производства.
  • осъщественото сливане в една структура (КПКОНПИ) на съществували до 2018 г. самостоятелни органи или звена, които не са доказали своята ефективност (Комисия за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, Център за превенция и противодействие на корупцията иорганизираната престъпност към Министерския съвет, звеното от Сметната палата за публичност и проверка на имуществото с функциите по гражданска конфискация, звеното в Държавана агенция „Национална сигурност“ за превенция и противодействие на корупцията).
  • установената процедура за избор на председател и членове на Комисията – избор с обикновено мнозинство от Народното събрание, което позволява съответното управляващо мнозинство да има решаващ глас при формирането на състава на органа. По този начин се нарушава независимостта на органа и се създават условия за концентрация и злоупотреба с власт. 
  • производството пред Комисията съдържа сериозни рискове за засягане правата на гражданите. По отношение на предвидения автоматизъм в производството за започване на цялостна проверка за установяване на незаконно придобито имуществото на основание констатирано несъответствие в размер над 20 000 лв. се открива възможност за необоснована репресия на гражданите като не се зачита правото на защита срещу актовете на Комисията. Не е предвиден законов механизъм установеното несъответствие да бъде оспорено пред независимия съд, преди да се започне процедурата за цялостна проверка за установяване на незаконно придобито имущество.
  • установената презумпция за незаконност на имуществото, за което изрично не е доказана законността на източника на доходи, възлага една прекомерна административна тежест на гражданите. На практика се изисква от всяко лице да поддържа собствено деловодство и архив на сделките и доходите, за да може във всяко времеда докаже пред органа тяхната законността. Това изискване противоречи на основнияпринцип на правовата държава, че всичко, което не е изрично забранено със закон, епозволено за гражданите. По същество предвидената в закон процедура влиза в колизия с конституционния принцип на правовата държава.
  • прилаганата методика за оценка на имуществото и неговите източници не е публично обявена и няма гаранции, че съответства на европейските и международни стандарти в тази област. Липсата на правна възможност да се оспори по същество възприетия алгоритъм за оценка, откъдето следват неблагоприятни последици за проверяваното лице, води до засягане на конституционното право на защита на гражданите.

В Доклада относно върховенството на правото за 2020 г. (SWD(2020) 301 final) също се съдържат констатции относно проблемите в дейността на КПКОНПИ: „От създаването си насам КПКОНПИ се е изправяла пред редица предизвикателства. През пролетта на 2019 г. избухнаха поредица от добили широка публичност скандали, свързани със закупуването на частни имоти под пазарната им стойност от високопоставени служители. Комисията за противодействие на корупцията не откри доказателства за конфликт на интереси. Скандалът, известен като „Апартаментгейт“, доведе до оставката на редица високопоставени служители, включително на бившия председател на КПКОНПИ.“

Със законопроекта се цели констатираните дефицити и проблеми в законовата уредба да бъдат преодолени. Институционалната и функционална логика предполагат правомощията за установяване на конфликт на интереси да бъдат съчетани с декларирането на имуществото и проверката на подадените декларации за имущество и интереси, а правомощията по отнемане на незаконно придобито имущество да бъдат отделени в самостоятелен орган.

Със законопреокта се предлагат следните основни промени: 

  • КПКОНПИ се разделя на два нови органа, съобразно функционалното родство на осъществяваните функции – Комисия за противодействие на корупцията и санкциониране на конфликт на интереси и Комисия за установяване и отнемане на незаконно придобито имущество;
  • Въвеждат се нови понятия за:

– „незаконно придобито имущество“ – имуществото, представляващо средство или облага от незаконни дейности;

 – „незаконна дейност“ –  всяко умишлено действие или бездействие, което противоречи на изрична законова забрана от публичен характер;

– „средства за извършване незаконна дейност“ – имуществените права върху вещи и/или имоти, които са послужили за извършване на умишлена незаконна дейност, създаваща облага.

  • Увеличава се размера на сумата, който се счита за „значително несъответствие“, между имуществото и нетния доход от 150 000 лв. на 250 000 лв. за целия проверяван период.
  • Създават се гаранции за осъществяване на правото на защита на лицата, по отношение на които е започнало производство пред Комисията за установяване и отнемане на незаконно придобито имущество – решенията на Комисията са индивидуални административни актове и подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
  • С цел ограничаване на възможността за злоупотреба с власт и въвеждане на допълнителни гаранции за правата на гражданите се възприема по-рестриктивен подход по отношение на основанията за образуване на производство от органа: Комисията образува производство за отнемане на незаконно придобито имущество, когато може да се направи обосновано предположение, че конкретни имуществени права са средства и облаги от незаконни дейности. Обоснованото предположение се мотивира и следва да съдържа: констатация за вида и характера на правонарушението, имуществените права, които са средство или облага от конкретните незаконни дейности, техните титуляри и предпоставките за санкциониране на лица, различни от проверяваното лице. Наличието на предпоставки за предположението се установява от събраните в хода на проверка доказателства и не може да се основава само на констатирано в производството на проверката значително несъответствие.
  • Завишен е стандартът на първоначално доказване като основание за иницииране на обезпечително или исково производството пред съда: Комисията предприема действия по обезпечаване на бъдещ иск или искове за отнемане на конкретни имуществени права, когато от проверката са събрани неоспорими доказателства за наличие на значително несъответствие и за факти, на основата на които може да се направи обосновано предположение, че претендираните за отнемане имуществени права са средства и облаги от незаконна дейност.
  • Прокарва се ясно разграничение между допустимите обекти на отнемане по реда на този закон и подлежащите на отнемане въз основа на Наказателния кодекс по реда на Наказателно-процесуалния кодекс и въз основа и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
  • Предвижда се издаването на наредба за условията и реда на извършване на проверка за установяване на незаконно придобито имущество и методика за  установяване на значително несъответствие в имущественото състояние на проверяваното лице.
  • Урежда се спиране на всички производства на КПКОНПИ по установяване и отнемане на незаконно придобито имущество по ЗПКОНПИ, както и започналите съдебни производства по реда на ЗПКОНПИ и предшестващите закони.

Накратко:

С проекта се предлага разделяне на КПКОНПИ на два нови органа - Комисия за противодействие на корупцията и санкциониране на конфликт на интереси и Комисия за установяване и отнемане на незаконно придобито имущество. Въвеждат се нови понятия за „незаконно придобито имущество“ - имуществото, представляващо средство или облага от незаконни дейности; „незаконна дейност“ - всяко умишлено действие или бездействие, което противоречи на изрична законова забрана от публичен характер; „средства за извършване незаконна дейност“ - имуществените права върху вещи и/или имоти, които са послужили за извършване на умишлена незаконна дейност, създаваща облага. Създават се гаранции за осъществяване на правото на защита на лицата, по отношение на които е започнало производство пред Комисията за установяване и отнемане на незаконно придобито имущество. Предлага се и увеличаване на размера на сумата, считана за „значително несъответствие“ между имуществото и нетния доход, от 150 000 лв. на 250 000 лв. за целия проверяван период.

Вид:

Законопроект

Категория:

Съдебна реформа

Вносители:

Христо Иванов

Народен представител

Христо Иванов
Надежда Йорданова

Народен представител

Надежда Йорданова
Атанас Славов

Народен представител

Атанас Славов
Използваме бисквитки на нашия уебсайт, за да подобрим неговото представяне и вашето преживяване. Ако продължите, ще приемем, че сте съгласни с това. OK