Изменение в Закона за културното наследство е предпоставка за злоупотреби и унищожаване на недвижими културни ценности

02 април 2019, вторник Facebook Twitter Viber

На 08.03.2019 г. в Портала за обществени консултации към Министерски съвет (strategy.bg) е публикувано предложение за Усъвършенстване на административното обслужване в областта на културата. Предложението претендира за ограничаване на административната тежест и подобряване на административното обслужване за гражданите и бизнеса. Подходът, избран за няколкото групи, попадащи в тази сфера, минава през изменение в Административнопроцесуалния кодекс (АПК), а с преходните и заключителни разпоредби – изменение на закони в съответната област.

Привидно в тази логика, но без каквато и да е мотивация, се прокарва изменение в Закона за културното наследство, което скъсява сроковете и въвежда принципа на мълчаливото съгласие при съгласуване на инвестиционни проекти, касаещи недвижими културни ценности.

Подобно разрешение не само е предпоставка за злоупотреби, но и предвид настоящата политика на държавата към запазване на недвижимите културни ценности, е мълчаливо условие за тяхното постепенно, систематично унищожение. Това става съвсем ясно, ако цялата законодателна инициатива бъде прочетена и в по-широк контекст: тя беше предшествана от почти пълното унищожаване на експертния потенциал и на контролната функция на Националния институт за недвижимо културно наследство, чийто функции бяха прехвърлени върху неясни регионални „експерти“, които лесно могат да влизат в местни, тъмни договорености с инвеститорите.

Подобно становище се потвърждава и от доклада на Сметната палата, чиито основен извод е, че дейностите по опазване и поддържане на обектите на архитектурно наследство в градска среда, извършвани от Министерство на културата и от Националния институт за недвижимо културно наследство, не са ефективни и ефикасни (http://www.bulnao.government.bg/bg/articles/arhitekturnoto-kulturno-nasledstvo-e-v-opasnost-2073).

Като утвърдена законотворческа практика в последните 10 години, към така внесеното за обществено обсъждане предложение за законопроект липсва мотивация за причините, които налагат приемането на подобно разрешение, както и анализ на онова, което се цели с него. В нарушение на задълженията си съгласно Закона за нормативните актове липсва каквато и да е предварителна оценка на въздействието на тези законодателни промени.

Накратко – ако някой притежава сграда – паметник на културата и желае на нейно място да построи бизнес сграда, подава инвестиционен проект. След това чака в едномесечен срок(сега срокът е четиримесечен) – всъщност чака с надеждата да не получи отговор. След това събаря културния паметник и строи новата, лъскава сграда, без да се съобразява с традицията, културното наследство и архитектурните особености на района.

Това опасно напомня за създаване на законодателни възможности за корупционни схеми и съмнителни бизнес-инициативи с разрушителни последствия за българското културно наследство. Те не просто са удобни, а са и предпоставки за бездействие, което ще доведе и до пълна безотговорност: извършителят на корупционните практики ще се скрие зад „мълчаливото съгласие“, тъй като обикновено няма да получава съгласуване на инвестиционния проект при подобни невъзможно кратки срокове.

Демократична България остро се противопоставя на подобно узаконяване на корупционни практики! Настояваме държавата и общините да изпълнят задълженията си по опазване на недвижимото културно наследство като предприемат всички необходими действия за тяхната консервация и реставрация.