Правосъдие

“Демократична България” предлага отново пълен пакет промени в областта “Правосъдие”

Нашата визия е България да бъде свободна, силна, достойна и просперираща държава. Това е пряко свързано с темите, които засягаме в сектора “Правосъдие”, заявиха представителите на “Демократична България” на разговорите за бъдещата управленска програма. От името на обединението на срещата присъстваха Атанас Славов, Надежда Йорданова, Иван Димитров и Иван Велов.

 Нашата програма включва пет ключови цели. 

  1. Независим съд и гарантиране на справедливо правосъдие. Това ще стане с реформа на Висшия съдебен съвет. 
  2. Реформа в прокуратурата, така че тя да стане ефективна, прозрачна и подлежаща на демократичен контрол. 
  3. Реформа в регулаторните органи, така че те да престанат да бъдат бухалка на властта, а да действат в обществен интерес. 
  4. Реформа в антикорупционната комисия, така че тя ефективно да защитава общественият интерес и реално да води до борба с корупцията. 
  5. По-добър достъп на гражданите до правосъдие, както на ниво защитаване на конституционните им права, така и на ниво гарантиране на конкретни достъпи до гражданско, наказателно и административно правосъдие. 

Гарантиране на независим съд и справедлив процес

Средносрочни мерки: 

Постигането на независимост на съда ще зависи от стриктно и конкретно следване на препоръките на Венецианската комисия на Съвета на Европа вече повече от десетилетие. Препоръките, които идват по линия на Механизма за сътрудничество  и проверка и Доклад за върховенството на правото на Европейската комисия. 

Висшият съдебен съвет трябва да се състои в мнозинството си от съдии, пряко избрани от съдии. Това е европейският стандарт, който гарантира независимост и самоуправление в съдебната власт. Реформата, която беше предложена 2015 г. беше съвсем целенасочено блокирана от българския парламент. 

Нашата цел е така да променим структурата и състава на ВСС, че да отговорим на тези съвсем конкретни препоръки. Или целият ВСС, ако го запазим като орган, или нов самостоятелен Висш съвет само за съдиите, този орган трябва да се състои в мнозинството си от съдии, пряко избрани от съдии. 

Тази стъпка ни откъсва от досегашната рамка и представлява стратегическо придвижване напред, защото изключва възможностите за пряко политическо влияние и намеса, които виждаме от началото на прехода. 

Пленумите на върховните съдилища трябва да са водещи в избора на председатели на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС) и това да става пред очите на всички. Това означава председателите на двете върховни съдилища да са действащи съдии в самия съд. “Практиката хора от парламентарната скамейка или от кабинета на президента да стават председатели на ВАС и ВКС трябва да бъде прекратена. Това политическо кадруване трябва да спре. Изчерпахме възможностите да експериментираме по темата и трябва най-накрая да си свършим работата”, заяви Атанас Славов, бъдещ депутат в 47-ото Народно събрание.

Конституционната реформа на ВСС има две възможности. По-радикалната възможност, която предлагаме, е окончателното разделяне на на ВСС на съвет само за съдиите и съвет само за прокурорите. По-умерената възможност е в рамките на настоящата структура да търсим възможност за балансиране на професионалната, съдийската квота и гражданската (обществената) квота. 

В нашата визия членовете на ВСС, които се избират от парламента, трябва да бъдат носители на професионалното гражданско начало, а не действащи политици или функция на скрити договорености между политическите сили. Те трябва да бъдат носители на професионалната етика и стандарт, да представляват различните аспекти на системата на професионалната юридическа общност, за да могат да осигурят този така необходим плурализъм в работата на ВСС, за да не се стигне до капсулиране на институцията. 

Краткосрочни мерки:

Предлагаме закриването на специализираните съдилища и специализираната прокуратура. По тази тема “Демократична България” внесе законопроекти в 45-ото и 46-ото Народно събрание. Поради широкото обществено обсъждане, текстовете придобиха изчистване и подобряване, включително със съдействието на служебния министър на правосъдието. “Специализираното правосъдие в момента се използва като бухалка за тези, които са неудобни и като защита за тези, които са удобни. Това изкривяване на правосъдието трябва незабавно да бъде преустановено”, заявиха представителите на “Демократична България”.  

Също така предлагаме и увеличаване на правомощията на общите събрания на съдиите, което ще затвърди съдийското самоуправление и може да бъде решено на законово ниво. 

Реформа на прокуратурата

Средносрочни мерки:

На база различни европейски модели в държавите, в които има институцията главен прокурор и той не е част от изпълнителната власт, е утвърден механизъм за избор и освобождаване през парламента по предложение на министъра на правосъдието.

 Предлагаме това да се случва със завишени мнозинства – квалифицирано мнозинство от ⅗, или 144 народни представители, и указ на президента. По този начин няма да има възможност за пряко политическо кадруване, а в процедурата по назначаване и освобождаване на главния прокурор ще бъдат включени две демократично легитимни институции – Народното събрание и президента. 

Предлагаме и намаляване на мандата на главния прокурор на 5 години. В прокурорския съвет трябва да доминира гражданската професионална квота, а не квотата на прокуратурата. 

Краткосрочни мерки: 

Трябва да се използват всички възможни законови механизми да бъде незабавно прекратен мандатът на действащия главен прокурор. 

Друга мярка, която ще предотвърди прекаленото овластяване на тази институция, е промяната на правомощията на главния прокурор на законово ниво. Те трябва да се ограничат единствено до присъщата на прокуратурата функция да повдига и поддържа наказателното обвинение. Всички останали функции предлагаме да бъдат максимално ограничени. Също предлагаме да бъде въведен при определени критерии контрол върху отказите за образуване на досъдебни производства и премахване на предварителните проверки по Закона за съдебната власт.  

Абсолютно задължително е да бъдат предприети мерки за изменение в законодателството, които да позволяват обжалване на актовете на прокуратурата. Това може да бъде направено веднага и е нещо, което ще попречи на прокуратурата да прикрива реално извършени престъпления. 

Реформа на регулаторните органи

Реформата на регулаторите е не по-малко важна за правовата държава и за добрия бизнес климат и инвестициите в страната. Те трябва да бъдат извадени от политическата опека, която в момента се упражнява върху тях. 

Предлагаме ограничаване на броя на мандатите. Процедурите по подбор и назначаване или избор на хората да бъдат ясни, да се основават на професионално-обективни критерии, чрез прозрачни процедури, включително и чрез участие на неправителствения сектор и периодична оценка на изпълнението на техните правомощия.

Порочната практика за формиране на състава на регулаторните органи въз основа на партийни квоти трябва да спре за всеки един от тях. 

Трябва да има случайно разпределение на преписките, по които се работи, което ще доведе до обективизъм в тяхната работа. Трябва да се създадат критерии и механизми за търсене на отговорност за работата на регулаторните органи. 

Предлагаме създаване на специален гаранционен фонд за обезщетяване на случаи, в които има нужда от обезщетение на граждани за отговорност на държавата при незаконосъобразни действия на органите. 

Трябва да бъде преосмислена законодателно и прекратена ситуацията с Комисията по защита на конкуренцията, на която произволно беше увеличен мандата с две години и се даде възможност за автоматично подновяване на този мандат.

Реформа в антикорупционната комисия

Антикорупционната комисия е един от органите, които системно привличат общественото внимание, но не със своята резултатност в борбата с корупцията, а по-скоро с действия, които са отвъд законовите стандарти. 

Очевидно е, че антикорупционната комисия в този си вид като орган, съчетаващ много различни функции, няма как да продължи да съществува. Нашата визия е за разделяне на функциите по установяване на конфликт на интереси и превенция на корупцията, от функциите по проверка и установяване на незаконно придобито имущество.

Функцията по т. нар. гражданска конфискация трябва в пълнота да съответства на европейската правна рамка, за да бъдат защитени правата на гражданите и презумпцията за невиновност. Цялостната реконструкция на този орган е свързана и с това да се гарантира, че членовете на комисията, или съответно двете отделни комисии, са независими. Това се постига чрез следните мерки: изборът да не се извършва само от парламента и то с обикновено мнозинство, а да се включат и други органи, като президента, който е институционална гаранция за някаква форма на независимост, а и представители на съдебната власт. Гаранциите за независимост на един такъв квазиюрисдикционен орган могат да дойдат и от това, че действащи магистрати биха могли да участват в работата му. 

Важно е да има системни проверки за интегритет и зависимости на членовете на органа и на ключовите позиции в администрацията – тези, които реално се занимават с извършване на проверки и събиране на данни за корупция. Досега проверки за интегритет на са правени в този орган. 

Трябва да подчертаем нещо, което ще стои на масата – дали антикорупционната част от функциите на комисията да бъде сведена до превенция на корупцията чрез анализ на проблеми в законодателството, които позволяват лобистки частни интереси да се прокарват на законодателно ниво, или пък алтернативно – засилване на останалите функции. Нашият анализ показва, че има голям риск, ако допълнително се засилят правомощията на този орган и му се предаде някаква разследваща функция.

По-добър достъп на гражданите до правосъдие

Електронно правосъдие – то беше разработено през 2014-2015 година на законодателно ниво, но не беше напълно въведено. 

Реформа на юридическото образование – макар и да беше започнала преди няколко години, тя към настоящия момент е блокирана. 

Важно решение, което трябва да бъде взето, е как ефективно да бъдат премахнати пречките за използване на средствата от плана за възстановяване и устойчивост. Това ще стане чрез установяване на независим съд, отчетна прокуратура и борбата с корупцията. По регламента относно защитата на бюджета при нарушение на принципа на правовата държава от държавите членки, това е сложено като спирачка пред тези средства. Министерството на правосъдието е определеният отговорен орган за България и трябва да увеличим капацитета за да се прилага това на практика. 

Трябва да завършим реформата в несъстоятелността, защото тя продължава да стои на трупчета, а без нея не можем да осигурим стопанския оборот. Трябва да забързаме и процеса по приемане на законодателство за случаите като санкциите “Магнитски”, за да можем да предпазим добросъвестните дружества от подобна зараза. 

Предвиждаме въвеждане на пряка индивидуална конституционна жалба, която да предостави контрол върху работата на Народното събрание по отношение на конституционните права на гражданите. Гарантиран достъп до правосъдие чрез намаляване на съдебните такси. Трябва да се предвидят гаранции за пълноценен съдебен контрол върху актовете на административните органи и гаранции за независима и професионална адвокатура, като минимумът трябва да бъде въвеждане на пряк електронен избор на висшите органи на адвокатурата. 

Участници в консултациите от “Демократична България”

Атанас Славов

Славов е юрист-конституционалист, преподавател по публичноправни науки в СУ „Св. Климент Охридски”. Доктор по право на Университета на Глазгоу и доктор по конституционно право на СУ. Адвокат в гражданския сектор. Бил е съветник по конституционни въпроси на вицепремиера и министър на правосъдието Христо Иванов (2014–2015 г.) и съветник по законодателни въпроси на вицепремиера и министър на вътрешните работи (2016 г.). Участвал е в екипа, подготвил промените в Конституцията през 2015 г., както и в подготовката на десетки законопроекти.

Надежда Йорданова

Надежда Йорданова е юрист с експертиза в областта на административното и търговското право, обществените поръчки и проекти, финансирани от ЕС и международни организации. В 45-ото Народно събрание тя бе заместник- председател на парламентарната група на “Демократична България” и  член на Комисията по правни въпроси. В 46-ото НС тя е председател на комисията “Магнитски”.  Тя е началник на политическия кабинет на Христо Иванов в Министерство на правосъдието (2014 – 2015 г.).

Иван Димитров

Иван Димитров е адвокат. Член е на Адвокатския съвет към АК Благоевград (секретар). Магистър е по право с двадесетгодишен процесуален опит като адвокат. Председател е на ДСБ Разлог. Иван Димитров бе народен представител в 45-ото Народно събрание, а преди това – общински съветник от “Демократична България”.

Иван Велов

Иван Велов е адвокат с над 12-годишна практика, работещ в областта на гражданското и административното право. Процесуален представител по ключови екологични дела. Член на Софийска адвокатска колегия. Магистър по право и право на Европейския съюз. Съпредседател на Контролния съвет на ПП „Зелено движение“ от 2016 година. Народен представител в парламентарната група на “Демократична България” в 45-ия парламент и член на временната комисия за изработване на правилник на НС.

Новини и коментари

„Демократична България“ залага на икономиката на високата добавена стойност

„Демократична България“ залага на икономиката на високата добавена стойност

„Демократична България“ скърби за жертвите на автобусната катастрофа с граждани на Северна Македония

„Демократична България“ скърби за жертвите на автобусната катастрофа с граждани на Северна Македония

„Демократична България“ определи участниците в консултациите

„Демократична България“ определи участниците в консултациите

От медиите

Георги Ганев пред БНТ

Георги Ганев пред БНТ

Елисавета Белобрадова в "Неделя 150"

Елисавета Белобрадова в "Неделя 150"

Атанас Славов пред "Въпросите"

Атанас Славов пред "Въпросите"

Използваме бисквитки на нашия уебсайт, за да подобрим неговото представяне и вашето преживяване. Ако продължите, ще приемем, че сте съгласни с това. OK