Здравеопазване

“Демократична България” предложи спешно въвеждане на електронно пациентско досие и стандарти за добра медицинска практика

Спешни, средносрочни и дългосрочни мерки за осигуряване на качествено здравеопазване у нас предложи преговорният екип на “Демократична България” по време на консултациите за съставяне на управленска програма в сектор “Здравеопазване”. Ръководителят на експертната група на “Демократична България” д-р Александър Симидчиев определи краткосрочните мерки с хоризонт 100 дни, средносрочните – в рамките на 4-годишния управленски мандат, а дългосрочните – като многогодишна национална визия. 

Основните усилия на “Демократична България” са насочени както към здравето на всеки индивид, така и към общественото здравеопазване като елемент от националната сигурност, каза д-р Симидчиев. Спирането на неефективното изразходване и злоупотребите с парите за здраве е основната ни задача, нужни са стимули към правилните дейности и санкции за неефективно използване, каза още ръководителят на експертния преговорен екип на “Демократична България”. 

Сред големите проблеми на здравния сектор Симидчиев открои липсата на ефективен контрол над медицинската дейност. И от името на “Демократична България” предложи създаването на Държавна агенция “Медицински контрол”, която да има регионални структури. Друг проблем на здравеопазването у нас е високата средна възраст на работещите в системата. Трети – липсата на електронни регистри и електронни пациентски досиета. 

Три основни средносрочни политики в здравеопазването очерта д-р Симидчиев:

1.Промяна фокуса с цел намаляване нуждата от болнично лечение.

2. Кадрово обезпечаване на системата.

3. Реформи за оптимизиране разходите в системата – връщане на публичния характер на НЗОК, ефективна реформа на лекарствената политика, преминаване към диагностично-свързани групи, предшествано от преостойностяване на пътеките.

Според преговорния екип на “Демократична България”, още в първите месеци на новия кабинет трябва да започне работа по:

1. Въвеждането на пациентско досие и електронна система на здравеопазване. 

2. Коригирането на диспропорциите в остойностяването на клиничните пътеки.

3. Въвеждането на протоколи за добра медицинска практика, като в изработването им участват и чужди експерти. 

4. Създаването на Държавна агенция за медицински надзор с регионални структури. 

5. Създаването на механизъм, с който част от акцизите на тютюневите и спиртните  напитки да отива за профилактика на заболявания. 

Според друг член на преговорния екип, педиатъра Таня Андреева, у нас има недостиг на 30 000 медицински сестри, а средната възраст на работещите е 58 г. Решаването на проблема изисква увеличаване на заплатите, подобряване на кариерното развитие и ограничаване на регионалните дисбаланси чрез промяна цените на клиничните пътеки. 

Д-р Андреева предложи обще младите лекари да бъдат включени като изпълнители на клиничните пътеки – така болниците в малките населени места ще имат интерес да назначават млади лекари, които пък ще бъдат адекватно заплатени и могат по-бързо да станат старши-специализанти. 

Трябва да осигурим спешни кабинети в отдалечените места, в общинските болници липсват все повече и повече специалисти, алармира Катя Панева, също член на експертния екип на ДБ. Друг изключително тежък проблем според нея е, че  пациентите в България доплащат 45-50 на сто от цената на лекарствата, докато в ЕС – 5-10%. Много пациенти не могат да си позволят лекарства, а това компрометира лечението. 

Участници в консултациите от “Демократична България”

Д-р Александър Симидчиев

Д-р Александър Симидчиев е специалист по белодробни болести, вътрешни болести и здравен мениджмънт. Работи в Централна клинична болница при Медицински институт на МВР в София, началник на отделение по Функционална диагностика. Медицински директор е и на Центъра по електронно и дистанционно обучение при Медицински университет в Пловдив. 

Има дългогодишен опит като клиничен лекар, а също и като преподавател и изследовател. Работил е на различни позиции в индустрии свързани с медицината. Бил е главен лекар в една от най-големите фармацевтични компании в Канада. Кандидат от гражданската квота на „ДА България“.

Д-р Таня Андреева

Д-р Таня Андреева е лекар, специалист по педиатрия и детска ревматология. Работи като консултант към детското отделение на УСБАЛ по ортопедия “Проф. Бойчо Бойчев” и като педиатър към групова практика. Тя е лекар-доброволец към център, подпомагащ деца и семейства от малцинствени групи. В хода на кариерното си израстване е работила в две университетски болници, частна болница и групова амбулаторна практика, което ѝ позволява да вникне детайлно в проблемите на здравеопазването, свързани както с превенция и профилактика, така и с лечението на заболявания в детска възраст.

Катя Панева

Катя Панева е магистър по Европейска икономика и управление на администрацията. От 20 години работи в сферата на фармацевтиката, собственик е на аптека. Има дългогодишен опит в местната власт и разработването на политики, свързани с местните общности. Председател и създател е на фонд „Ин витро“ в Димитровград. Участва активно в кампаниите „Гласувай без граници“ и „Искам да гласувам“, подкрепящи въвеждането на електронно гласуване и улесняването на българите в чужбина да бъдат част от изборния и политически процес в България.

Димитър Димитров

Димитър Иванов Димитров е роден в град Монтана. Завършил е специалност “Магистър-фармацевт” през 1987 г. Дългогодишния му опит е в търговията на едро и дребно с лекарствени продукти. В определени периоди е бил член на комисията по прозрачност към Министерството на здравоеопазването и на комисията по позитивния лекарствен списък към МЗ.

Новини и коментари

Ако първата политическа сила е решила да се откаже от това да прави правителство, защото не може да се отдели от Пеевски, това е сериозен проблем.

Ако първата политическа сила е решила да се откаже от това да прави правителство, защото не може да се отдели от Пеевски, това е сериозен проблем.

В тази разделена България, премиерът не трябва да е поляризираща фигура

В тази разделена България, премиерът не трябва да е поляризираща фигура

Ивайло Мирчев: Въпросът, на който всички политици да отговорят е „Искаме ли да променим страната си?“

Ивайло Мирчев: Въпросът, на който всички политици да отговорят е „Искаме ли да променим страната си?“

От медиите

Ако първата политическа сила е решила да се откаже от това да прави правителство, защото, например, не може да се отдели от Пеевски, това е сериозен проблем.

Ако първата политическа сила е решила да се откаже от това да прави правителство, защото, например, не може да се отдели от Пеевски, това е сериозен проблем.

Надежда Йорданова в "Събуди се"

Надежда Йорданова в "Събуди се"

Ивайло Мирчев в "Панорама"

Ивайло Мирчев в "Панорама"

Използваме бисквитки на нашия уебсайт, за да подобрим неговото представяне и вашето преживяване. Ако продължите, ще приемем, че сте съгласни с това. OK