“Демократична България” предложи спешно въвеждане на електронно пациентско досие и стандарти за добра медицинска практика
Спешни, средносрочни и дългосрочни мерки за осигуряване на качествено здравеопазване у нас предложи преговорният екип на “Демократична България” по време на консултациите за съставяне на управленска програма в сектор “Здравеопазване”. Ръководителят на експертната група на “Демократична България” д-р Александър Симидчиев определи краткосрочните мерки с хоризонт 100 дни, средносрочните – в рамките на 4-годишния управленски мандат, а дългосрочните – като многогодишна национална визия.
Основните усилия на “Демократична България” са насочени както към здравето на всеки индивид, така и към общественото здравеопазване като елемент от националната сигурност, каза д-р Симидчиев. Спирането на неефективното изразходване и злоупотребите с парите за здраве е основната ни задача, нужни са стимули към правилните дейности и санкции за неефективно използване, каза още ръководителят на експертния преговорен екип на “Демократична България”.
Сред големите проблеми на здравния сектор Симидчиев открои липсата на ефективен контрол над медицинската дейност. И от името на “Демократична България” предложи създаването на Държавна агенция “Медицински контрол”, която да има регионални структури. Друг проблем на здравеопазването у нас е високата средна възраст на работещите в системата. Трети – липсата на електронни регистри и електронни пациентски досиета.
Три основни средносрочни политики в здравеопазването очерта д-р Симидчиев:
1.Промяна фокуса с цел намаляване нуждата от болнично лечение.
2. Кадрово обезпечаване на системата.
3. Реформи за оптимизиране разходите в системата – връщане на публичния характер на НЗОК, ефективна реформа на лекарствената политика, преминаване към диагностично-свързани групи, предшествано от преостойностяване на пътеките.
Според преговорния екип на “Демократична България”, още в първите месеци на новия кабинет трябва да започне работа по:
1. Въвеждането на пациентско досие и електронна система на здравеопазване.
2. Коригирането на диспропорциите в остойностяването на клиничните пътеки.
3. Въвеждането на протоколи за добра медицинска практика, като в изработването им участват и чужди експерти.
4. Създаването на Държавна агенция за медицински надзор с регионални структури.
5. Създаването на механизъм, с който част от акцизите на тютюневите и спиртните напитки да отива за профилактика на заболявания.
Според друг член на преговорния екип, педиатъра Таня Андреева, у нас има недостиг на 30 000 медицински сестри, а средната възраст на работещите е 58 г. Решаването на проблема изисква увеличаване на заплатите, подобряване на кариерното развитие и ограничаване на регионалните дисбаланси чрез промяна цените на клиничните пътеки.
Д-р Андреева предложи обще младите лекари да бъдат включени като изпълнители на клиничните пътеки – така болниците в малките населени места ще имат интерес да назначават млади лекари, които пък ще бъдат адекватно заплатени и могат по-бързо да станат старши-специализанти.
Трябва да осигурим спешни кабинети в отдалечените места, в общинските болници липсват все повече и повече специалисти, алармира Катя Панева, също член на експертния екип на ДБ. Друг изключително тежък проблем според нея е, че пациентите в България доплащат 45-50 на сто от цената на лекарствата, докато в ЕС – 5-10%. Много пациенти не могат да си позволят лекарства, а това компрометира лечението.
Участници в консултациите от “Демократична България”
Д-р Александър Симидчиев
Д-р Александър Симидчиев е специалист по белодробни болести, вътрешни болести и здравен мениджмънт. Работи в Централна клинична болница при Медицински институт на МВР в София, началник на отделение по Функционална диагностика. Медицински директор е и на Центъра по електронно и дистанционно обучение при Медицински университет в Пловдив.
Има дългогодишен опит като клиничен лекар, а също и като преподавател и изследовател. Работил е на различни позиции в индустрии свързани с медицината. Бил е главен лекар в една от най-големите фармацевтични компании в Канада. Кандидат от гражданската квота на „ДА България“.
Д-р Таня Андреева
Д-р Таня Андреева е лекар, специалист по педиатрия и детска ревматология. Работи като консултант към детското отделение на УСБАЛ по ортопедия “Проф. Бойчо Бойчев” и като педиатър към групова практика. Тя е лекар-доброволец към център, подпомагащ деца и семейства от малцинствени групи. В хода на кариерното си израстване е работила в две университетски болници, частна болница и групова амбулаторна практика, което ѝ позволява да вникне детайлно в проблемите на здравеопазването, свързани както с превенция и профилактика, така и с лечението на заболявания в детска възраст.
Катя Панева
Катя Панева е магистър по Европейска икономика и управление на администрацията. От 20 години работи в сферата на фармацевтиката, собственик е на аптека. Има дългогодишен опит в местната власт и разработването на политики, свързани с местните общности. Председател и създател е на фонд „Ин витро“ в Димитровград. Участва активно в кампаниите „Гласувай без граници“ и „Искам да гласувам“, подкрепящи въвеждането на електронно гласуване и улесняването на българите в чужбина да бъдат част от изборния и политически процес в България.
Димитър Димитров
Димитър Иванов Димитров е роден в град Монтана. Завършил е специалност “Магистър-фармацевт” през 1987 г. Дългогодишния му опит е в търговията на едро и дребно с лекарствени продукти. В определени периоди е бил член на комисията по прозрачност към Министерството на здравоеопазването и на комисията по позитивния лекарствен списък към МЗ.