Земеделие

Facebook Twitter Viber

“Демократична България” предвижда мерки за по-равномерно развитие на земеделието по сектори

Най-сериозният проблем в България е използването и арендуването на земеделска земя и това, че повече от 80% на директните плащания отиват в по-малко от 2% от ползвателите на земите в България. Тази теза застъпиха представителите на “Демократична България” на разговорите за управленска програма в сектор “Земеделие”. 

“Земеделието е изкривено и затова трябва да се обърне сериозно внимание в програмата за развитие на селските райони за така нареното налагане на тавани на плащанията. Зелената сделка го изисква и в стратегията “от фермата до трапезата” е залегнало”, заяви Албена Симеонова, говорител на екипа на “Демократична България”. 

Албена Симеонова наблегна на въпроса за компенсиране на ощетените сектори – зеленчукопроизводство, плодове, винени лозя, маслодайна роза, етеричномаслени, оранжерийни, пчеларство и животновъдство. Заради сериозният ресурс, който получават големите арендатори, се получава така наречения “лендграбинг” и големите стават още по-големи, а малките стават още по-малки или изчезват. 

Заради проблемите с климата – градушките и засушаванията, фермерите имат нужда от подпомагане от гледна точка на противоградни съоръжения и решаване на проблемите със засушаванията. Системата за напояване в България е остаряла. “Ние сме хората, които трябва да променим политиката в областта на напояването, свързана с модернизацията и дигитализацията по модела на останалите европейски страни”, каза Симеонова. 

Чувствителните сектори в България в момента са ощетени поради липса на достатъчни адекварни пазари и по-сериозните плащания на субсидии в останалите страни от Европа. Българските продукти не са залегнали в местните пазари, намират много трудно пазар, особено в големите вериги и имат проблем с ценообразуването, защото продуктите от чужбина са на много по-ниски цени заради субсидирането и т.нар. експортна субсидия. Такава в България липсва. Важно е да се обърне внимание на износа на българска продукция в Европейския съюз и трети страни. Трябва да бъдат организирани специализирани програми. 

Зелената сделка дава предимство на производителите на здравословни храни. В България биоземеделците са едни от най-пренебрегнатите. Заради това в България ще трябва биопроизводството да бъде сериозно насърчавано от гледна точка на подпомагане, компенсаторно плащане, което компенсира загубата на добивите, поради това че повечето от операциите в стопанствата се извършват на ръка. Това са производители, които не използват пестициди, не използват химически препарати, не използват генномодифицирани организми и затова добивите са по-ниски и имат необходимостта от пазарно ориентирано производство.  

Трябва да се обърне сериозно внимание на сектор “Пчеларство” и “Демократична България” настоява в общата селскостопанска политика да бъде заложена мярка екосистемни услуги – опрашване. Българските пчелари, освен че губят бизнеса си, се сблъскват с изчезване на биоразнообразието и на дивите опрашители. 

Предлагаме национална програма “Местни храни” със срок за 10 години. Тя включва седем мерки:

1. Диверсификация и увеличаване на местното производство на храни, което да отговори на търсенето и повишаването на добавената им стойност. 
2. Регулиране на пазара на храни, добивани от физически лица в частни стопанства, домашни кухни и условия.
3. Подобряване на възможностите за преработка и продажба на храни от микро стопанства и предприятия, чрез консултации и подобряване на законодателството. 
4. Увеличаване на дела на местните, включително и на биохрани, обществени поръчки, чрез по-добри критерии за възлагането им, включително и чрез по-добри критерии за качество 
5. Подобряването на възможностите за първично производство 
6. По-тясно сътрудничество между участниците в местния хранителен сектор.
7. Повишаване значимостта на местните храни и на участниците в хранителната им верига 

Гори, горско стопанство

Горите се управляват под икономически и политически натиск. Незаконните и полузаконни сечи заемат до 2,5 млн. куб. м дървесина – ⅓ от официалния добив. Разходите за опазване на горите и дивеча в България от 2011 г. спаднаха номинално от 59 млн. на 29 млн. при увеличаване на разходите на държавния бюджет с 45% за този период. Съществува проблеми с бракониерството – 10% от всичките ни гори са в земеделски територии, което означава, че те не могат да се управляват и да носят ползи за горското стопанство. Това са около 318 хил. хектара и 37 млн. куб. м или три планини като Странджа. 

Лошата организация и управление на публичните гори води до замърсяване на въздуха, намаляване на питейните води, чрез преексплоатация на горите във вододайните зони и увреждане на интересите на туризма и рекреацията. Липсва единна политика във ловното стопанство. 

“Демократична България” предлага 4 координационни мерки:

1. Укрепване на горската администрация; Бюджетът на горското ведомство да се увеличи с една трета и да достигне до 40 млн. за 2022 година. 
2. Промяна на структурата на управление, стопанисване и опазване на горите чрез създаване на самостоятелно ведомство под пряко подчинение на министерски съвет.
3. План за поетапно извеждане на търговията с дървесина от държавните гори, увеличаване на електронните търгове и създаване на система за търгове на дървесина от постоянни и временни складове за да е ясно как се стопанисва и какво точно излиза от държавните гори. 
4. Създаване на конкурсно начало за управленския персонал в горската администрация и задължителна система за повишаване на квалификацията.

14 средносрочни мерки:

1. Промяна в закона за горите, свързана с управление и стопанисване на държавните гори.
2. Въвеждане на законови механизми за отчитане и стимулиране на екосистемните услуги. 
3. Въвеждане на пълна прозрачност и обществен ангажимент в управлението на горите и създаване на обществено консултативни съвети на трите нива – регионално, локално и национално. 
4. Извършване на национална горска инвентаризация. 
5. Приключване на сагата със сделките за замяна чрез малки законови промени. 
6. Промяна на законодателството, свързано с горите в земеделските земи. Те трябва да станат част от горските територии и да се управляват като гори. 
7. Продължаване на политиката за сертифициране на държавните гори. 
8. Създаване на публични дигитални карти и регистри с информация за всички гори и земи в България. 
9. Разширяване на програмата за изкупуване на маломерните горски имоти от държавата.
10. Създаване на мерки за поощряване на създаването на горски пояси около населените места и гори сред урбанизираните територии. 
11. Промени в закона за лова. Ползването на държавен дивеч трябва да се изгравни финансово за всички потребители и да се намерят мерки за съвместяване на лова с другите ползвания на горите. 
12. Подпомагане на механизацията на дърводобива чрез стратегическия план за развитие на земеделието и развитие на селските райони. 
13. Изграждане на система за въздушна защита на горите от пожари.
14. Промяна в законодателството с цел връщане на горите с променено предназначение, в които не е извършено строителство подобно на земеделските земи. 

Хуманно отношение към животните

“Демократична България” три предложения, свързани с институционализиране и укрепване на зоополицията:

1. Ясно разпределяне на отговорностите на институции и общини, създаване на правила и процедури за действие и наказание в случай на нехуманно отношение. 
2. Промени на нормативната база с цел развъждането и търговията с животни да се осъществява само от регистрирани развъдници, които да подлежат на строги изисквания и контрол. Да се задължат средствата за идентификацията и проследяването на всяко домашно и селскостопанско животно. Забрана за продажбата на кучета и котки на пазари за животни и в интернет сайтове. По отношение на националната програма в областта на овладяване на популацията на безстопанствените кучета на територията на Република България предлагаме най-после да заработи и да се създаде консултативния съвет, който е ключов орган за прилагането на тази програма. 

Участници в консултациите от “Демократична България”:

Албена Симеонова

Албена Симеонова е водач на листата на „Демократична България“ в Добрич, откъдето бе избрана за народен представител в 45-ия парламент. Тя е предприемач в сферата на биологичното земеделие, потомствен лозар и дългогодишен производител на вино. Председател е на най-голямата в България браншова организация на биоземеделци – „Биопродукти“. Завършила е Биологическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски”, специализирала е в САЩ.

Гергана Кабаиванова

Инж. Гергана Кабаиванова е инициатор на първите фермерски пазари в големите градове на страната. Тя е управител на Фондация „Локалфууд.бг“, известна с проекта си „Пендара“, стремящ се да подобри бизнес средата за предлагане на местни храни, както и да развие гастрономическия селски туризъм у нас. Участва в авторския екип на „Правилник за ползване на фермерски пазари“ и „Правилник за безопасност на предлаганите храни в къщи за гости и малки хотели“, които предстои да бъдат утвърдени от Националния съвет по храните. Член е на експертна група в Министерство на земеделието, храните и горите, насочена към политиките за най-малките фермери и производители на храни.

Димитър Сяров

Димитър Сяров е юрист, адвокат. Роден e в Сливен, където живее и работи. Основно и средно образование e завършил в СОУ „Д-р Иван Селимински“. Сяров е областен управител на Сливен от 2014 г., като през 2015 г. напуска поста си, солидарно с Христо Иванов и Радан Кънев. Учредител на „Демократи за силна България“ и зам.-председател на ДСБ. Народен представител в 45-ото НС, избран от 21 МИР Сливен. Женен, с едно дете.

Зорница Стратиева

Зорница Стратиева е родена в Перник. Завършила е с отличие средното си образование в ПГТС “Арх. Йордан Миланов”, специалност “Строителство и архитектура”. През 2012 г. е завършила висшето си образование в Лесотехническия университет в гр. София с двойна специалност – магистър по специалност “Стопанисване на горите” и Училищна педагогика. През 2013 специализира в дъщерната организация на най-голямата организация за опазване на околната среда в Германия – DBU Naturerbe. От 2012 г. работи в една от най-активните природозащитни организации в България – Асоциация на парковете в България.