Христо Иванов в “Разговор” с Лили Маринкова

Европа не е манастир. Не е някаква общност от ходещи в бели дрехи морализатори. Това е съюз, основан на интереси. Нашата способност да отстояваме нашите интереси е това, върху което трябва да помислим. Просто да очакваме да си внесем цивилизация от Европа, както си внасяме банани отнякъде, няма да стане. Трябва сами да се преборим.

Благодарение на протеста за първи път се поставят по толкова консолидиран начин проблемите на България в ЕС. Масовата активизация на българското обществено мнение започна да има своя ефект.

Големият извод е, че когато се борим, както това направиха Радан и гражданите на улиците на София, това работи и Европа започва да работи и за нас, не само за Борисов.

Борисов никога вече няма да може да се ползва от удобството европейските политически лидери да се правят, че не знаят с кого си имат работа.

Това е голяма промяна и тя ще се случи по-бавно, отколкото на нас ни се иска, но е необратима!

Ние трябва първо да свършим нашата работа, да се мобилизираме и тогава ще бъдем чути. Освен молитва, лозето иска и мотика.

Вчерашният дебат в Европейския парламент изглеждаше отблъскващо – като едни апаратчици, които се държат като от времето на Ерих Хонекер. Този дух се усеща в Европейската народна партия и шокира.

Радвам се, че имаме Радан Кънев, който да не мълчи. Успява да се чуе неговият глас, въпреки че му бяха запушили устата.

Нашите партньори в Европа трябва да започнат да плащат цената на удобството да имаш Бойко Борисов, който носи някакви си шест гласа и винаги гласува като Меркел.

Когато те видят да се тупаш по рамото с един човек, който си пълни шкафчето с евро, това има своите последици. Желанието на тези политици да се снимат с Борисов рязко ще намалее.