Монополът на Кремъл означава високи цени на газа и парното

10 юли 2018, вторник Facebook Twitter Viber

България продължава да бъде изцяло зависима от Москва при доставките на природен газ. Когато си толкова енергийно зависим, в крайна сметка плащаш високи цени. В години, в които страните от ЕС все повече разнообразяват своите доставчици, и ГЕРБ, и БСП продължават услужливо да пазят руския монопол. БСП още повече напредна в демагогията, защото с едната ръка защитава тоталния руски монопол, а с другата протестира срещу високите цени.
В последните месеци обаче, две събития изиграха ключова роля за бъдещите взаимоотношения на страните в Източна Европа и Газпром:
На 24 май Европейската комисия приключи разследването срещу Газпром за нарушаване на правилата за свободна конкуренция с 4 задължения за компанията (http://europa.eu/rapid/press-release_IP-18-3921_en.htm) , свързани с осигуряването на условия на конкуренция, като ЕК смята за засегнати България, Естония, Латвия, Литва и Полша.
Стокхолмски арбитражен трибунал реши в полза на полската PGNiG в спор с Газпром и полската компания има право да предоговори дългосрочния договор на по-ниски цени. Делото започна през 2015 г.
Докато решението на ЕК има отношение основно към бъдещото поведение на компанията на пазарите в ЕС, второто показва, че могат да се постигнат реални резултати в намаляването на цените на руския газ.
Полша изгради терминал за втечнен природен газ (ВПГ) и започна изграждане на връзка с Дания, която ще позволи внос на норвежки газ. Очаква се държавата реално да може да покрие нуждите си без руски газ през 2022 г.

Какво можем да научим и направим?
Има 4 мерки, които могат да подобрят рязко конкурентността и алтернативността при доставките на газ:

• Продаване на количества, внасяни от Газпром на търгове на българския хъб. Вече има виртуална търговска точка. В условия на единствен доставчик на газ, това би довело до поне малко конкурентност в търговията. Предвид дългосрочния договор на България, това едва ли е алтернатива за цялото количество, но може да се започне с всички количества над минималните по договора. Малко прозрачност е по-добре от никаква.
• Приоритизиране на съвместния проект за терминал за втечнен природен газ между БЕХ, DEPA и GASTRADE. В това отношение изглежда има позитивни стъпки от българска и гръцка страна (https://goo.gl/Xy4v64). Завършването на този проект вече реално позволява участие на световен пазар на газ.
• Връзка към нови тръбопроводи. Трансадриатическият газопровод е най-добрият  и най-реалистичният  вариант в момента. Той ще предложи и реална алтернатива на руския газ. Турски поток, който в последните седмици пак се появи от руска страна в публичното пространство, запазва съществуващия монопол на Кремъл.
• Либерализиране на енергийния пазар и допускане на нови алтернативни производители на електроенергия на пазарни и конкурентни цени, с цел да намалим потреблението на природен газ.
  Можем да последваме решенията на ЕК и на арбитражния трибунал в Стокхолм и реално да проверим до каква степен търговските практики на Газпром са ощетили България.

Какви са ни възможностите?
За да има сигурност на доставките и конкурентни цени, трябват алтернативи и на източниците на газ, и на трасетата.
„Южен поток” или „Турски поток”, или каквото и друго име да използват, всъщност запазва монопола на Кремъл. Единствената разлика е, че заобикаля Украйна. Натискът върху България е да участва в различните проекти за доставка на газ, разработвани от Москва, за да няма ресурси да инвестира в алтернативи.
Първото важно нещо е да спре да се говори за интерконектори със съседните страни, а да се изградят такива. След повече от 10 години обещания е крайно време да има резултати. Гръцката връзка и прогреса по терминала за втечнен природен газ са ключови за бъдещето на газовия пазар. Крайно време е румънската връзка да бъде завършена и да стане използваема с изграждането на компресорна станция на румънска територия. Вече има търговци, които започнаха да търгуват на едро в България, благодарение и на виртуалната точка на Булгартрансгаз. Това са предпоставки за евентуален бъдещ пазар. За да има пазар, трябва да има избор на доставчици.
Когато имаш алтернативи, е далеч по-възможно да бъдат предоговорени условията за внос на природен газ от Русия. Именно в тази посока трябваше да се използва производството на ЕК срещу Газпром. Първо да се включим с искане за обезщетение за надплатени суми и след това, разговори за намаляване цената на газа за България и компенсиране на въпросните надплатени суми. И Герб, и БСП боязливо избягаха от въпроса, защото зависимостите им от Кремъл вече не им позволяват да защитават националния интерес.