Министърът на регионалното развитие Гроздан Караджов се ангажира българските общности в Сърбия да получат методическа и информационна помощ при кандидатстването по програми за трансгранично сътрудничество.
За изминалия осемгодишен период са подписани договори за проекти по две трансгранични програми със Сърбия и Северна Македония за около 53 милиона евро, а за настоящия програмен период до 2029 г. се предвижда сумата да нарасне до 69 милиона евро.
„Вярваме, че вложените средства за последните 8 години по двете програми са повече от успешна инвестиция. До 2029 г. увеличаваме тази сума, защото за всички е ясно, че за българските общности зад граница не е направено достатъчно от българската държава“, коментира той на заседание на комисията за политиките за българите зад граница в Народното събрание.
По програмата за трансгранично сътрудничество със Сърбия са подписани 99 договора с проекти за общо 34,2 милиона евро, като досега са разплатени 73% от средствата (25 милиона евро). От всички проекти 18 все още са в изпълнение. В програмата са включени 6 български погранични области и 7 области в Сърбия.
„Можем да отчетем, че около 50% от средствата по програмата са свързани с проекти в общностите с българско малцинство в Сърбия“, заяви Десислава Георгиева, директор на дирекцията за тристранно сътрудничество в МРРБ.
Целта на тези програми е да се насърчи балансираното и устойчиво развитие на трансграничния регион между България и Сърбия – интегриран в европейското пространство чрез интелигентен икономически растеж, приспособяване към промените в околната среда и подобряване на културата на обучение.
По програмата за трансгранично сътрудничество със Северна Македония са одобрени и подписани договори за 73 проекта за 18 милиона евро. Разплатените средства са 78% за 15 милиона евро, като все още 9 проекта се изпълняват.
Александър Димитров от българската общност в Босилеград заяви, че там е реализиран само един проект за 50 000 евро. Той каза, че има голям потенциал за общината за участие в трансграничната програма със Сърбия, като например село Извор, където може да бъде открит туристически комплекс.
Гроздан Караджов заяви, че задължителни елементи са прозрачността, равното третиране и конкуренцията, затова не е възможно да се толерират определени общности, като тези с българско малцинство. Иначе би било нарушение на правилата на програмите. Но е възможно да се оказва методическа помощ чрез обучение, за да бъдат информирани българските общности как по-успешно да кандидатстват по програмите за финансиране.
“Провеждането на подобно обучение е добра инициатива. Ангажимент на комисията е тези общности да получат по-добра информация, да се засили техният капацитет, за да предлагат по-добри проекти и те да достигат до все повече заинтересовани”, заяви Антоанета Цонева, председател на парламентарната комисия.