Най-масовите консулски услуги ще бъдат дигитализирани до 6 месеца

Първите и най-масови консулски услуги, които ще бъдат дигитализирани, са удостоверенията за гражданско състояние – актовете за раждане, за смърт и за брак. Това обяви пред парламентарната Комисия по политиките за българите извън страната министърът на електронното управление Божидар Божанов. 

След въвеждането на електронна идентификация с мобилен телефон тези услуги ще могат да бъдат заявени онлайн и документите ще се получават онлайн. Това на практика вече няма да са консулски услуги, каза Божанов. Те обаче ще важат само за страните от ЕС на базата на регламент 910 за електронна идентификация и удостоверителни услуги, но в някои по-малки общини в тези страни може да има проблеми, призна Божанов. 

Другото облекчение за българите в чужбина ще бъде възможността да си запазват по интернет час за консулствата за случаи, в които е необходимо среща на живо със служителите. Това ще спести много часове на гражданите и ще облекчи работата на най-натоварените ни консулства. 

Депутати от комисията попитаха министъра възможно ли е да се създадат регистри за български деца в чужбина, за наши учени в чужбина, дори за наши патенти там. Божанов отговори, че е въпрос на съдържателна преценка какви регистри да има. Но смята, че в някои случаи може просто да става дума за база данни, а в други –  да се разшири обхватът на съществуващи регистри. При всички положения обаче ведомството му, което е в процес на изграждане, разработва централизирана система, чрез която лесно да се създават всякакви регистри, без за всеки по отделно да се обявява обществена поръчка и да се харчат милиони левове на данъкоплатеца. Както електронната идентификация, така и централизираната система за регистрите, по думите на Божанов,  трябва да бъдат готови до юли. 

Втората тема, която постави пред колегите си председателят на комисията за българите зад граница Антоанета Цонева бе за  обучението по български език на българите зад граница и на тези, които се връщат в страната. По думите ѝ, след 1990 г. в чужбина са родени 320 000 български деца, а сега в неделни училища български език учат 35 000. 

Представители на Министерството на образованието и науката споделиха пред комисията проблемите на трите типа български училища зад граница – дипломатически, неделни и лекторати по български език за студенти българи и чужденци в 38 вуза по света. 

Според просветния зам.-министър Генка Петрова-Ташкова един от основните проблеми са парите за командировъчни и квартири за преподавателите по български език, които идват от България. Те са по остарялата наредба за командировъчните в чужбина, която не е индексирана и не покрива и елементарните минимуми за преживяване и нощувки. Според изчисления на министерството са необходими 4,8 млн. лв. за покриване на този разход. 

Другият голям проблем за българите в чужбина е сертифицирането им по български език. Според Боянка Иванова от Асоциацията на българските училища в чужбина, нужна е национална стратегия за езикова интеграция на децата до 16 години при завръщането им в страната. Антоанета Цонева каза пред комисията, че работодателски организации неофициално са споделили с нея желание да подпомагат финансово този процес, защото децата на българи, завръщащи се в родината, срещат сериозни трудности с майчиния си език и с продължаването на образованието си у нас. А в същото време бизнесът страда от недостиг на работна ръка, особено квалифицирана. 

“Няма да си решим демографските проблеми и проблемите на страната, ако хората не се чувстват щастливи в България, иначе ще подготвяме специалисти за чужбина”, каза министърът на образованието и науката Николай Денков пред депутатите от комисията. Според него е анахронизъм да се представя диплома при кандидатстване за ВУЗ – както за българи, така и за чужденци. И обяви, че се работи от следващата учебна година това изискване да отпадне. Денков заяви още, че са поправени и двете постановления, насърчаващи обучението у нас на българи от наши исторически общности в 8 държави. Защото се оказало, че тези, които вече са получили българско гражданство, тъкмо поради това губят правата си на облекчения. 

Боянка Иванова от Асоциацията на българските училища в чужбина България трябва да установи международно признат сертификат за владеене на български език, който да се признава като матуритетен в дипломата. “Гърците признават български език, но по техен тест за сертифициране, и китайците могат да си направят такъв, но това унижава нашето достойнство”, каза Иванова и сподели опита си от САЩ, където това е договаряно щат по щат.

“Ако българският език бъде признат като матуритетен, децата в чужбина ще имат мотивация да го изучават и много повече от 10% ще се върнат”, заключи Антоанета Цонева. 

Участници в материала:

Антоанета Цонева

Народен представител

Антоанета Цонева

Новини и коментари

Лидерите на ПП-ДБ в Добрич: България е на кръстопът и само чрез масово гласуване може да продължи във вярната посока

Лидерите на ПП-ДБ в Добрич: България е на кръстопът и само чрез масово гласуване може да продължи във вярната посока

Надежда Йорданова: Без устойчиви и работещи институции България никога няма да излезе от блатото на мъждиво кретане в икономическото си развитие

Надежда Йорданова: Без устойчиви и работещи институции България никога няма да излезе от блатото на мъждиво кретане в икономическото си развитие

Елисавета Белобрадова: ДПС не могат да имат гарантирано място в управлението

Елисавета Белобрадова: ДПС не могат да имат гарантирано място в управлението

Стефан Тафров: Управляващите в Скопие трябва да разберат, че европейското бъдеще на страната им изисква подобряване на отношенията с България

Стефан Тафров: Управляващите в Скопие трябва да разберат, че европейското бъдеще на страната им изисква подобряване на отношенията с България

Манифест за европейска България

Манифест за европейска България

Христо Иванов: Предлагаме деконцентрация на властта, другото е Пеевски и връщане към времената на страха

Христо Иванов: Предлагаме деконцентрация на властта, другото е Пеевски и връщане към времената на страха

Всички новини

От медиите

Катя Панева: В здравеопазването, дори повече, отколкото във всички останали обществени сфери, е необходимо да има консенсус.

Катя Панева: В здравеопазването, дори повече, отколкото във всички останали обществени сфери, е необходимо да има консенсус.

Атанас Атанасов: За 9 месеца ние показахме, че държавата може да функционира много по-справедливо и много по-прозрачно.

Атанас Атанасов: За 9 месеца ние показахме, че държавата може да функционира много по-справедливо и много по-прозрачно.

Антоанета Цонева: ГЕРБ и ДПС избраха да отидем на избори

Антоанета Цонева: ГЕРБ и ДПС избраха да отидем на избори

Всички видеа
Използваме бисквитки на нашия уебсайт, за да подобрим неговото представяне и вашето преживяване. Ако продължите, ще приемем, че сте съгласни с това. OK