Към момента етапът на ранна детска грижа и предучилищно образование е най-тежко недофинансираният сегмент на и без това сериозно изоставащата ни образователна система. По данни от Докладите за България за Европейския семестър към него се насочват едва 0,7% БВП (при 1,5% БВП средно за ЕС през 2018 г.). По този начин държавата осигурява достъп само на 9,4% от децата на възраст между 0 и 3 години (при 34% средно за ЕС), и на 83,9% на тези между 4 и 6 години (при 95,4% средно за ЕС). Тези данни ясно показват, че във възрастовия интервал 0-3 години държавата не поема отговорност за осигуряване на ранна грижа и предучилищно образование за всяко дете след изтичане на платеното майчинство или бащинство. Трудният достъп и конкуренцията на семействата за него до голяма степен обезсмисля въпроса за граждански контрол върху качеството на ранната грижа и предучилищното образование в този етап. При минимална инвестиция и минимален контрол – качеството може да бъде само минимално.

Същевременно, във възрастовия интервал 4-6 години, държавата провежда политика за увеличаване на обхвата посредством въвеждане на задължително предучилищно образование от 5-годишна възраст (подготвя се сваляне на този праг на 4-годишна възраст) и прилагането на механизъм за обхващане и задържане в образователната система. От системна гледна точка, използваните мерки са предимно принудителни. При това положение също не може да става дума за действителен граждански контрол върху качеството. Освен минималните държавни инвестиции и контрол, в този възрастов интервал съществува и натиск за максимално обхващане, което създава допълнителна преса върху и без това недофинансираните материална инфраструктура и човешки капитал. Заедно с географското разминаване между търсенето и предлагането на предучилищно образование, вследствие на вътрешната миграция към големите градове и столицата, всичко това води до все повече проблеми с качеството.

Демократична България настоява да се промени философията на държавната политика за предоставяне на достъп до ранна грижа и предучилищно образование. Вместо дефицитна услуга във възрастовия интервал до 5-годишна възраст и задължително предучилищно образование в интервала 5-7 години, настояваме държавата да гарантира достъпа до ранна грижа и предучилищно образование за всяко дете по местоживеене след навършване на 12-месечна възраст.

Настояваме действията за постигане на тази цел да започнат незабавно по две допълващи се направления – краткосрочно и дългосрочно: 

·         В най-кратки срокове общините да осигурят нормативно и финансово въвеждането на ваучерна система, чрез която да се компенсират децата, чиито семейства са заявили, но не са получили, достъп до ранна грижа и предучилищно образование. Ваучерите следва да се предоставят на месечна база, в размер равен на държавната издръжка за едно дете по съответния стандарт, определен с ПМС, и коригиран според приложимата утвърдена формула. Ваучерите следва да могат да се използват единствено за осигуряване на ранна грижа и предучилищно образование за съответното дете в частни институции и организации, акредитирани от общината. За последното следва също в най-кратки срокове да бъде изработен и подложен на обществено обсъждане ясен регламент. 

·         Правителството да подкрепи общините в нормативното и финансово осигуряване на въвеждането на ваучерната система като се погрижи планирането на държавната субсидия за възпитание и образование за едно дете да не се прави на база на приетите деца, а на база на регистрираните по местоживеене деца. Също така правителството следва да изготви и предложи за обществено обсъждане план за ускорено изграждане на капацитет за гарантиране на достъп до ранна грижа и предучилищно образование за всяко дете, основаващ се на актуални демографски данни и прогнози. Освен за изграждане на висококачествена материална инфраструктура и стимулираща физическа среда, за което трябва да бъдат преразгледани съществуващите стандарти, този план следва да гарантира създаването, привличането и задържането на висококвалифициран и мотивиран човешки капитал, както и съставянето на процедури за гарантиране на качеството под експертен и граждански контрол.

Този план следва да бъде част от програма за цялостна трансформация и модернизация на сектор „Образование“, която следва да залегне като основен приоритет в Национален план за възстановяване и модернизация на българската икономика (консултации за който Демократична България предлага ТУК). Така част от необходимото финансиране за изграждане на капацитет може да бъде привлечено по линия на Европейския план за възстановяване.

08 Юни 2020, Понеделник