Европа трябва да укрепи позициите на Украйна в едни бъдещи преговори за примирие и мир, за да може сигурността на Украйна да бъде и сигурност за Европа. Колосални средства трябва да се инвестират в европейската отбрана, но ние нямаме 10-20 години пред себе си, за да осъществим такъв мащабен проект за стратегическа автономия. Европейските и българските политици трябва да спечелят общественото мнение за това теми като енергетика и индустриално развитие да бъдат подчинени на задачата за сигурността.
Външната политика се изгражда от Министерския съвет. Това, че България участва в тази резолюция на ЕС е единственото важно и легитимна позиция. Позициите на премиера Желязков е онова, което следва нашите партньори в чужбина да следят. Президентът Радев заема позиция, която разколебава част от хората какъв мир всъщност искаме – мир, който представлява капитулация на Украйна, или дългосрочен мир с гаранции за сигурността на Украйна и на Европа. Етикетите “войнолюбци” и “миролюбци” са невалидни – всички искаме мир, въпросът е какъв мир.
Всички решения, в които България взема участие, следва да защитават националния интерес. А сега това означава да бъдем в ядрото на страните, които вземат решения за гаранции за постигането на мирно споразумение в Украйна и сигурността на Европа. Не трябва да допуснем да изпаднем в някаква сива периферия на Европа.
Ние от “Демократична България” не сме на резервната скамейка на управлението по темата за еврозоната. Винаги сме казвали, че сме готови да подкрепим онези правителствени политики, които безусловно защитават мястото ни в ядрото на Европа. Нямаме намерение да заместваме никого във властта. Ние бяхме на масата на преговорите за кабинет с ГЕРБ и те бяха прекъснати, защото ГЕРБ не възприе условията за ограничаване влиянието на Пеевски и разкъсването на видимите и невидими мрежи на влияние и зависимост в съдебната система и в регулаторите, и които не дават възможност за развитие на страната. Не заради Росен Желязков бяхме отстранени от преговорите, а заради истинския санитарен кордон срещу Пеевски, което не беше прието. И тъкмо това клати лодката на властта сега.
Няма преговори и разговори за плаващи мнозинства за регулаторите. Управляващите се опитват да изберат регулатори без участието на опозицията. Нашата възможност е да представим кандидадит с висока обществена подкрепа. Около кандидатурата на Росен Карадимов за шеф на КЗК има голямо напрежение в самото мнозинство. Нашите кандидатури за КЗК – Иван Стойнев и Юлиан Войнов, са много сериозни. Търсим подкрепа за тях, но не правим договорки.
Конституционният съд не се вслуша в нашия призив всички данни от проверката на законността на изборите да бъдат публични. КС направи тежка грешка, като възложи на ЦИК как да се вкарват данни, сега ЦИК пита КС какво да прави със секциите с отчетени нула брой гласове, въпреки че видеонаблюдението от секциите показва, че там е имало гласуване. Това разклаща доверието в самия изборен процес. Изключително възмутена съм как Конституционният съд третира този въпрос.
-Антоанета Цонева в “Офанзива” по “Нова нюз”