Демократична България последователно и многократно е алармирала за проблемите с управлението на Българската банка за развитие (ББР). В момент, когато България е изправена пред безпрецедентно икономическо изпитание, превръщането на ББР в инструмент на ефективна държавна политика за преодоляването на стопанската криза и бързо възстановяване, е от първостепенна важност. Това, на първо място, означава да бъдат премахнати възможностите за корупция и да бъдат възстановени минималните условия за обществено доверие в ББР чрез повишена отчетност и промяна на модела на управление и кредитиране. 

Елиминирането на Мавродиев и неговия екип е крайно недостатъчно от гледна точка на тази цел. То не е нищо повече от много закъсняло признание за наличието на проблем и банален ход за неговото прикриване и в никакъв случай реално обновление. Ние вече призовахме за поемането на политическа отговорност за провала с ББР чрез оставките поне на двамата непосредствено отговорни за тази финансова институция министри – на икономиката и на финансите. Борисов отказа, с което още веднъж подчерта, че реалният контрол и отговорност за ББР са у него. Факт, който стана напълно очевиден и от начина, по който премиерът гилотинира Мавродиев пред камерите.

От тази гледна точка, реалната промяна в ББР прави наложителни структурни и законодателни промени, чрез които контролът върху банката да премине към Народното събрание, да се промени начинът й на управление и да се прецизира нейната роля на финансовия пазар. Само така ББР ще престане да бъде еднолично контролирана спестовна касичка на олигархията и ще може да започне да се превръща в реална обществено-подчинена и полезна институция, работеща в подкрепа на дребния и средния предприемач, без да изкривява конкуренцията. 

С оглед на тази цел, предлагаме поредица от конкретни мерки, които да положат основата на реално обновяване на ББР.

1. Промяна в модела на управление и неговото конституиране

  • Правата на принципал на ББР да се упражняват от парламента, а не от отделен министър. Народното събрание, като представителен обществен орган, да избира мнозинството от ръководството на банката след номинация на Комисията по бюджет и финанси в пропорция с представените парламентарни партии и задължително включване на номинации от опозиционните партии.
  • Да се въведе едностепенна система на управление на ББР от Управителен съвет. Банката не се нуждае от двете нива на управление, които функционират в момента и доказаха, че не могат да изпълняват ефикасно отговорностите си.
  • Да се въведе изискване членовете на УС на ББР да бъдат професионални банкери с безупречна репутация и доказан управленски опит, политически независими и необвързани с икономически групи.
  • Да бъде определен мандат, разминат с този на НС, за всеки член на УС и да бъде въведена ротационна подмяна на членовете на УС (вместо едновременно). По този начин няма да може в хоризонт на един политически цикъл от 4 години да се подмени дори половината от ръководството на институцията.

2. Предложения за отчетност и прозрачност

  • УС на ББР да се отчита на всеки 6 месеца пред Народното събрание чрез внасяне на полугодишен и годишен отчет за дейността. Банката следва да представя и прогнозен план за дейността си на всеки 3 години. В сегашния закон за ББР не е предвиден никакъв специален механизъм за отчетност извън този, приложим за търговските дружества по Търговския закон. В момента ББР се отчита пред ресорен министър-политическо лице с 4-годишен мандат, в най-добрия случай. Този механизъм за отчетност не функционира.
  • С внасянето на отчетите се осъществява и задължително изслушване и задаване на въпроси към УС на ББР от членовете на ресорната Комисия по бюджет и финанси
  • Годишният и полугодишният отчет да подлежат на одит от одитори с международно призната репутация. 
  • Провеждане на стратегически одит: преди да бъде назначено ново ръководство и да бъдат приети промени в закона за ББР, да бъде назначена международна проверка и оценка на ефективността и целесъобразността от дейността на ББР през последните 10 години, спрямо най-добрите световни практики, която за краткост ще наречем стратегически одит. Тази проверка (стратегически одит) следва да бъде назначена от Комисията по бюджет и финанси на Народното събрание с възлагане на Комитет, съставен от представители на EDFI (Европейската асоциация на банките за развитие), Международната банка за възстановяване и развитие, Европейската инвестиционна банка, Европейската централна банка и представители на одиторски и консултантски компании с международно призната репутация. С оглед изводите от стратегическия одит Народното събрание ще може да съобрази предложенията от него и да направи съответните промени в Закона за ББР.

3. Прекратяване на практиката за пряко предоставяне на кредити на фирми, които не са финансови институции

  • ББР да премине към модел на работа основно с търговските банки чрез създаване на програми за финансиране (on-lending) и програми за гарантиране/споделяне на кредитния риск по експозиции. Тези експозиции да се заявяват, анализират разрешават и отпускат обаче от кредитните институции при спазване на условията на съответната програма за финансиране, определена от банката за развитие. Изключения да се допускат само за фирми, които са държавна собственост, проектни компании и по-рядко търговски дружества. Това съответства на утвърдената международна практика, като по този начин в работа на ББР ще се избягва директният контакт с клиента, ще се ограничава корупционната среда, ще се премахва рискът от нерегламентирана държавна помощ, ще се избягва пряка конкуренция с кредитните институции, като се гарантира, че не се нарушава и изкривява конкуренцията. 

4. ББР да не може да финансира политически лица, свързани с тях дружества и дружества, свързани с техни роднини

  • На ББР да се забрани да притежава експозиции към дружества с участието на политически изявени лица, а за съществуващите да се даде срок от 6 месеца те да бъдат изплатени. ББР имаше и все още има експозиции, свързани с лица като депутата Пеевски, председателя на БСП в област Пловдив Г. Гергов и др.

5. Гаранции за ефективното финансиране на МСП и устойчивост

ББР не следва да финансира фирми, които не са малки и средни предприятия.

  • Повишаване прага за издаване на гаранции в полза на МСП в размер до 80%. Практиката е банките за развитие да създават и предлагат извънредни програми при кризисни условия, особено в областта на МСП, които са най-уязвими от гледна точка на достъпа до финансиране в криза. Например, Германската банка за развитие KfW предоставя гаранции до 80% от размера на експозицията.
  • Да се ограничи финансирането на дейности, които при равни други условия могат да бъдат финансирани от търговските банки.
16 Април 2020, Четвъртък