На 1 февруари 1945 година 147 души от политическия елит на Третото българско царство, в това число регенти, министри, офицери, общественици, получават смъртни присъди от самопровъзгласилия се за “народен” комунистически съд. Хиляди са изчезналите и убити без съд и присъда. Извършено е непростимо зло.
Въпреки желанието си да гледаме в бъдещето, а не да ровим стари престъпления, истините за комунистическия режим трябва да са живи в спомените и поуките не трябва да се забравят, както и националното предателство, извършено от БКП, подарила българската независимост и суверинитет на Съветския съюз.
В историята не само на България, а и на много други държави, XX век е белязан от политическо насилие, жертви на което в Европа са милиони. Жертвите на това насилие са помнени и почитани, а у нас все още се чуват призивите да забравим миналото. Не. Без минало няма бъдеще.
Ние, Демократична България, сме гаранти за това.
В този смисъл датата 1 февруари повече трябва да ни обединява, отколкото да ни разделя.
Повече от 30 години след краха на тоталитарния режим свободата и демокрацията за нас не са даденост. Те трябва да се отстояват и сега. Свободата и демокрацията не просто трябва да се ползват, те трябва да се защитават всеки ден. Много достойни българи са доказали това. Демократична България държи на правилния прочит на най-близката ни история като задължително условие, за да приемем ценностите на демокрацията, върху които се гради нашето общество. Това е един от пътищата за постигането на независимост, справедливост, на истинска парламентарна република, към които продължаваме да се стремим и днес.
Да почитаме паметта на пострадалите в защита на достойнството на българските граждани и демократичните принципи в годините на тоталитаризма е важна част от процеса на изграждане на съвременна и просперираща България.
Демократична България