В медицината има нещо, което се нарича десенсибилизация. Ставаме свидетели на подобно нещо с постоянните вотове на недоверие в парламента. Те изглежда ще бъдат преизползвани толкова често, че един ключов инструмент от политическия процес се превръща в безсмислено ежедневие. Това не бива да се допуска. Вот на недоверие се иска, когато има някакъв шанс за алтернативно мнозинство, а не просто като поредната политическа изява. Първо трябва да имаме истински проблем. Конкретно вотът на недоверие относно външната политика беше опит да се отклони България от европейския ѝ път. Когато има истински проблем, мнозинство може да се събере, защото проблемът е видим за всички и изисква решение.
За съжаление в много сектори в България, включително в най-важния от тях – здравеопазването – все още нямаме културата да се учим от грешките си. Здравеопазването има един приоритет и той се нарича primum non nocere – първо да не вредим. Именно заради това трябва да наложим такива стандарти, които гарантират да не повтаряме лекарски, институционални или други грешки, а да се учим от тях. Всеки път, когато в медицината се стигне до злополучно събитие, трябва да анализираме грешките и да променим процедурите така, че да не се случва отново.
Възнагражденията на здравните работници в държавните психиатрични болници бяха вдигнати с едва 5%, което е обидно малко. Докато бях председател на Комисията по здравеопазването в парламента, входирах писмо до тогавашния министър, с което изисквах той да подготви мотивирано предложение за по-висок процент на възнаграждение конкретно за тези болници. Тяхната материална база е в лошо състояние, храната за пациентите е с безобразно ниско качество. При това положение просто системата издъхва и хората, които работят там са поставени в изключително тежки условия. На последната извънредна комисия по здравеопазването най-сетне се взе решение да се подпомогнат държавните психиатрични болници с 12 млн. лв.
Имаме нужда от система, която трябва да бъде финансово подкрепена със значително по-сериозен ресурс от държавния бюджет. В няколко последователни парламента входираме Законопроект за изменения и допълнения на Закона за здравето, за да може психиатричната помощ да бъде по-добре обезпечена и организирана. Направихме и предложения за изменения в бюджета, включително с конкретика откъде да се вземе ресурс, който да бъде насочен към психиатричната медицинска грижа.
За съжаление, от топ приоритет в предизборните кампании при правенето на реална политика здравеопазването винаги остава на опашката. Причината е, че за съществени реформи в сектора е необходим хоризонт от 8-10 години, което е отвъд управленския мандат на дадена политическа формация. Политическата нестабилност пречи на реализацията на стратегическите приоритети в здравеопазването.
Д-р Симидчиев в “Денят започва”