Повече пари за българите в чужбина – след актуализацията на бюджета през юли

Парламентарната Комисия за политиките за българите извън страната одобри на първо четене проекта за държавен бюджет за 2022 г. с 10 гласа „за“ и 6 „против“. На двучасово заседание във вторник комисията изслуша представители на Министерството на външните работи (МВнР), Министерството на образованието и науката (МОН) и Министерството на културата (МК), в чиито пера са заложени суми за дейности зад граница.

В общия случаи бюджетните пера са като миналогодишните, с актуализация на променената минимална работна заплата. В отделни случаи са предвидени и допълнителни пари освен за издръжка, и за дейности. Бюджетът на Държавната агенция за българите в чужбина остава 1,118 млн. лв. и е прехвърлен към МВнР, тъй като предстои тя да бъде трансформирана в изпълнителна агенция към външното ведомство.

За тази година са заложени 500 000 лв. по програмата за работа в страните с български малцинства, започнала да действа през 2020 г. със същата сума, която на практика е само за издръжка, съобщи пред комисията  Иван Кондов, постоянен секретар на МВнР. За консулски услуги бюджетът е същия като миналогодишния. „Имаме нужда от разкриването на консулства в Единбург, Дюселдорф и на генерално консулство във Франция, както и на  посолство в Рига, което да покрива трите балтийски републики“, каза Кондов. 

По думите му, първоначално откриване на едно консулство ще струва поне 800 000 лв., в Единбург може и повече, после разходите ще паднат на по около половин милион лева на година. Посолството в Рига ще е малко, с посланик, консул и местни служители. В Мюнхен трябват много пари за нова сграда. Допълнителните 3-4 млн. за тези нови дипломатически структури обаче ще се чакат при актуализацията на бюджета през юли.

Председателят на комисията за българите в чужбина Антоанета Цонева призова външно министерство да води по-активни разговори с финансовото за осигуряването на тези средства. Подкрепи я членът на комисията Андрей Гюров, който е и председател на парламентарната група на „Продължаваме промяната“.

20,9 млн. лв. е образователният бюджет за чужбина, каза директорката на дирекцията в МОН, отговаряща за училищата и образованието зад граница Наталия Михалевска. В това число за командироването на 20 учители, директор и счетоводители в единствените ни държавните училища в Прага и Братислава са предвидени 2,254 млн. лв.  За 143 неделните училища в чужбина – 12,5 млн. За преподаватели по български език в чужди вузове – 1,250 млн. лв. В бюджета обаче не са предвидени поисканите от министерството над 2  млн. лв. за по-добри командировъчни и квартирни пари за преподавателите, които са изключително недостатъчни заради  неактуализираната от над 10 г. тарифа за командировъчните в чужбина.

„Ние губим преподаватели по български, защото учителските заплати тук стават все по-атрактивни, а в чужбина с тези командировъчни хората там не могат да живеят“, репликира Антоанета Цонева. Повечето от исканията на министерствата не са удовлетворени, много малко са удовлетворени, каза пред комисията представител на Министерството на финансите. 

Има 11 български културни институти в чужбина, които работят по доста остаряла концепция, която скоро смятаме да променим, заяви пред депутатите от комисията зам.-министърът на културата Юрий Вълковски. По думите му, тези центрове се занимават повече с представяне на българската култура в чужбина, а не с подкрепа на българските общности по места.

През 2021 бюджетът на тези институти е бил 3,05 млн. лв., почти изцяло за издръжка. В немалко случаи в тях са назначавани приближени и роднини на управляващите, каза зам.-министърът. В Бюджет 2022 обаче, под условие за реализирана работа, са предвидени допълнителни 3 млн. лв. за културни дейности – от прожекции на филми до фолклорни събития. „Бюджетът за дейности и издръжка е удвоен, но тръгва от много ниска база“, заключи Вълковски.

Всеки от тези институти работи самостоятелно, няма обща политика, съгласи се зам.-министърът на коментарите на Антоанета Цонева от „Демократична България“ и на Пламен Шалъфов от „Продължаваме промяната“, че няма критерии за взаимодействие с местните български общности и че е нужно министерството да провежда целенасочена политика. „Да, от 20 години това не е правено, първо имаше децентрализация, после започна централизация“, каза Юрий Вълковски.

Новини и коментари

Христо Иванов: Да си стегнем държавата и да защитим България

Христо Иванов: Да си стегнем държавата и да защитим България

Окончателно: съдът отмени незаконната заповед на кмета на Батак за подвижните секции

Окончателно: съдът отмени незаконната заповед на кмета на Батак за подвижните секции

Надежда Йорданова: Мантра е, че хората не разбират как ги засяга съдебната реформа

Надежда Йорданова: Мантра е, че хората не разбират как ги засяга съдебната реформа

„Мисия Турция“ изпраща близо 50 защитници на вота в южната ни съседка

„Мисия Турция“ изпраща близо 50 защитници на вота в южната ни съседка

„Демократична България“, където жените променят съдбата на страната

„Демократична България“, където жените променят съдбата на страната

Яна Тодоранова: Дигитализацията ще доведе управлението по-близо до гражданите

Яна Тодоранова: Дигитализацията ще доведе управлението по-близо до гражданите

Всички новини

От медиите

Ген. Атанасов, ДБ: Коалиция с ГЕРБ и ДПС е абсурдна идея

Ген. Атанасов, ДБ: Коалиция с ГЕРБ и ДПС е абсурдна идея

Надежда Йорданова: Хората на улицата разбират, че ситуацията изисква смели решения и разум

Надежда Йорданова: Хората на улицата разбират, че ситуацията изисква смели решения и разум

Яна Тодоранова: Дигитализацията ще доведе управлението по-близо до гражданите

Яна Тодоранова: Дигитализацията ще доведе управлението по-близо до гражданите

Всички видеа
Използваме бисквитки на нашия уебсайт, за да подобрим неговото представяне и вашето преживяване. Ако продължите, ще приемем, че сте съгласни с това. OK