Министерството на финансите обяви, че „впряга ресурс от около 4,5 млрд. лева“ за подпомагане на малкия и средния бизнес, самонаетите лица и хората в неплатен отпуск заради кризата. Преглед на представените мерки показва, че управляващите могат и са длъжни да се постараят и да намерят точни и навременни средства за подпомагане на най-уязвимите части от обществото – малкия и средния бизнес, работниците със силно намалели и прекъснали доходи или самонаетите.

В сегашния си вид мерките за 4,5 милиарда лева не са нищо повече от пореден PR ход на правителството. В по-голямата си част това не е нов ресурс за справяне с последствията от кризата, а пренасочване на налични финансови средства. Към тази категория спадат показаните мерки под шапката на Фонда на фондовете: в частта „градско развитие“ (418 млн. лева), капиталови инвестиции (150 млн. лева) или кредити за микропредприятия (24 млн. лева). Тези мерки се подготвят от 2016 г. и 2018 г. и процедурите по осъществяването им са отдавна в ход. 

Основната тежест в правителствения пакет от 4,5 млрд. лева носят мерките, прехвърлени за осъществяване към банковия сектор: отпускането на необезпечени, безлихвени или субсидирани кредити възлиза на общо над 3,9 милиарда лева. При тях се разчита на мултипликатора на гаранциите към търговските банки, предлагани от Българската банка за развитие, фонда “Джереми”, както и на Фонда на фондовете (с изключение на ББР – отново мерки, разработвани далеч преди обявяването на пандемията).

 Основното допускане при тези мерки е, че бизнесите, които изнемогват и са заплашени от изчезване поради непосилни пазарни предизвикателства и тежки фиксирани разходи, ще инвестират ресурс в осигуряването на ликвидни средства при облекчени условия, рискувайки и залагайки на по-добро бъдеще. Със сигурност ще има и такива и вероятно банковият сектор добре ще разпознае нуждаещите се – дори и без предлаганите гаранции. Дали облекчените кредитни и лихвени условия са панацеята за бизнесите и гражданите под стреса на изчезващите и преструктуриращите се пазари остава за момента под огромно съмнение. Опасността е благовидният предлог за “антикризисни кредити” да позволи на фирми, близки до властта, изведнъж да се окажат свръхликвидни и гладни за евтини активи.

Всички малки и средни фирми, останали без работа или вече страдащи от силно намалели приходи, всъщност имат нужда от директна помощ под формата на работещи и бързи електронни услуги, намалени данъци, разсрочени или дори опростени плащания, директни социални трансфери. Просто, ясно и бързо. Без посредници по линия на разчетите и плащанията с хазната или взаимодействието с регулаторите.

Съществуващите отпреди кризата финансови инструменти е важно да не спират – и те ще дадат своя принос за справянето с кризата – но “продаването” им на публиката като нов, антикризисен продукт е излишно популистко заиграване за политически рейтинг.  

В съответствие с приетата от Европейската комисия на 19 март и допълнена на 3 април временна рамка за предоставяне на държавна помощ в подкрепа на микро, малките и средните предприятия, ние предлагаме следните мерки, които могат да се реализират чрез промени в законодателството и чрез създаване на специализирани целеви програми на Българската банка за развитие: 

1.   Целева подкрепа на МСП под формата на отлагане на заплащането на данъчни задължения, и/или временно преустановяване на заплащането на социални осигуровки от силно засегнати сектори на икономиката, области и населени места в страната, както и отделни компании, които са най-силно засегнати от последиците от CoVid-19. При условие че за определен период от време запазят броя на своя персонал, не изплащат дивиденти и задължения към своите собственици и свързаните с тях лица, преди заплащането на дължимите данъчни задължения. /МФ, НОИ, НС законодателни промени

2.   Предоставяне на преки безвъзмездни помощи, възмездни капиталови участия, целеви данъчни облекчения и авансови плащания в размер до 200 хил. лв към малки, средни и микро-предприятия (МСП) за покриване на неотложни ликвидни нужди, включително за плащания на заплати, социални осигуровки, доставчици и др. краткосрочни задължения. При условие че за определен период от време запазят броя на своя персонал, не изплащат дивиденти и задължения към своите собственици преди заплащането на дължимите по получените капиталови участия, целеви данъчни облекчения  и авансови плащания. /ББР целева програма за предоставяне и управление на възмездни капиталови участия, МФ за останалите

3.   Предоставяне на държавни гаранции чрез целева програма на ББР в полза на банки, отпуснали нови кредити до 200 хил лева на МСП при доказана нужда от средства. Държавните гаранции могат да покриват до 90% от риска по кредитите, в случай че се използват за финансиране на непосредствени ликвидни нужди от оборотни средства, например за изплащане на заплати и осигуровки, снабдяване с материали, заплащане на задължения към доставчици и наемодатели. /ББР целева програма за предоставяне на държавни гаранции за нови кредити към МСП

4.   Кредити до 200 хил лева за МСП при по-ниски от пазарните лихвени проценти. Тези кредити ще подпомогнат нуждите на предприятията от оборотни и инвестиционни средства. /ББР – целева програма за предоставяне на кредити със субсидирани лихвени проценти, може да се приложи в комбинация с Програмата по т.3.

5.   Гаранции за банките, че държавната помощ, на чиято база те предлагат кредити на МСП по описаните по-горе програми, ще се разглежда като директно предоставена на кредитополучателите, а не като предоставена на самите банки. Да се издадат допълнителни указания към банките, така че да се гарантират минимални смущения на конкуренцията между банките в сегмента МСП, както и че помощта ще достигне до крайните получатели без посредници. /Указания на Комисията за защита на конкуренцията и БНБ

6.   Краткосрочни застраховки, предоставени от Българската агенция по експортно застраховане по вземанията от износа за стоки и услуги, включително туристически, включително и за туроператори към всички държави, без да се налага да се демонстрира, че в посочените държави не са приложими пазарни инструменти за гарантиране на износа. /Целева програма на БАЕЗ

Независимо че все още сме в началото на кризата, сега е моментът държавата ясно да заяви, че с всички възможни средства ще подпомогне икономиката и гражданите. Благодарение на наложената от валутния борд дисциплина и поетите от всички български граждани финансови ограничения в последните 20 години, сега имаме изключително ниски нива на държавен дълг. Това дава широко поле за действие на управляващите, които с правилните мерки, насочени към всеки засегнат гражданин или бизнес, могат да осигурят възможност България да излезе по-силна от тези тежки времена. 

24 Април 2020, Петък