С 12 гласа „за“ и 7 гласа „против“ народните представители от комисията по конституционни и правни въпроси приеха на първо четене законопроекта на „Демократична България“ с вносител Христо Иванов за прехвърляне на Бюрото за защита на свидетели от прокуратурата към Министерството на правосъдието.
Законопроектът предвижда повишаване на капацитета и ефективността на бюрото чрез фокусиране върху основните му функции за защита на лица, застрашени във връзка с наказателното производство, премахване на дублиращи функции по отношение на ГД „Охрана“, ограничаване на възможността за злоупотреба с правомощия, повишаване на публичната отчетност и контрол.
Депутатът от „Демократична България“ Атанас Славов заяви, че проектът предвижда връщането на бюрото на естественото му място, а именно – в изпълнителната власт. Това, според него, е и съобразено с конституцията. Той отчете, че въпреки наличието на дело №5 от 2021 г. в Конституционния съд, Народното събрание може да прави промени в законодателната рамка и по този начин дори да лиши делото от предмет.
Атанас Славов смята, че когато бюрото се управлява от правосъдното министерства, дейността му ще бъде подвластна на много по-голяма отчетност и контрол в сравнение с настоящата ситуация, когато се намира под управлението на прокуратурата. Главният прокурор внесе доклад за дейността на Бюрото, но той не беше приет от депутатите.
„Естественото място на бюрото е в изпълнителната власт и по този начин се избягват съмненията за противоконституционност на сегашната уредба. Освен това повече от година има преобладаващ консенсус за отчетност и контрол“, каза той.
Славов също така отчете и европейските препоръки бюрото за защита да бъде отделено от органите, които имат разследващи и обвинителни функции. „Целта е да се избегне конфликтът на интереси по отношение на защитените свидетели“, добави той.
Депутатът от „Демократична България“ Надежда Йорданова, която е и заместник-председател на комисията, заяви, че това е първият законопроект според новите правила за работа в парламента, които изискват обществено обсъждане. Така на миналото заседание свои становища изразиха представители на прокуратурата, Министерство на правосъдието и гражданския сектор.
„Ясно е желанието за по-голям дебат. Подобен висок стандарт на обсъждане не имало в предходните народни събрания. Така се избягват съмненията за експресен или извънреден процес на законотворчество“, каза тя.